№ 14205
гр. С., 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110100730 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Ищцата Й. Д. К. е предявила срещу „Б. Еър“ АД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“, вр. чл. 5 от Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91,
с който се иска да се признае за установено, че ответното дружество дължи на ищцата
сумата от 250 евро (с левова равностойност 488,96 лв.), представляваща обезщетение за
закъснял полет № FB 7712, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 30.08.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 52895/2024 г. по описа на СРС, 48
състав.
Ищцата твърди, че е закупила самолетен билет за полет № FB 7712, с авиокомпания
„Б. Еър“ АД, излитащ по разписание на 02.06.2024 г. в 20:05 часа от летище Е. Х., Т. и
пристигащ по разписание на 03.06.2024 г. в 00:05 часа на летище С., Б.. Посочва, че
авиокомпанията потвърдила резервацията и издала бордна карта на ищцата, като на
летището била уведомена, че полетът се отлага и впоследствие пристигнал със закъснение
от над шест часа, поради което ищцата изпитала сериозно безпокойство и неудобство.
Твърди, че разстоянието между началната и крайната точка на полета е до 1500 км
(изчислено по метода на дъгата на големия кръг - 1333,667 км), следователно й се дължи
обезщетение в претендирания размер. Сочи, че е упълномощила свой представител, който да
я представлява в комуникацията с ответника и на 05.06.2024 г. пълномощникът й подал
извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение в съответствие с чл.
1
7, §. 1, б. „а“ Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета в размер на
250 евро, по имейл на авиокомпанията, но отговор не постъпил. С оглед гореизложеното
моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск. Посочва, че претендираното от ищцата обезщетение е изплатено. Прави възражение за
прекомерност на претендираните от ищцата разноски – с доводи, че претендираното
адвокатско възнаграждение не е съобразено с фактическата и правната сложност на делото,
и че върху претендираното възнаграждение за безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал.
2, вр. ал. 1 ЗАдв. не следва да се начислява ДДС. Моли за отхвърляне на иска.
С молба от 15.04.2025 г. ищцата потвърждава, че от страна на ответника е извършено
плащане на процесната главница в размер на 488,96 лв., но остава дължима претендираната
законна лихва от 30.08.2024 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до
07.02.2025 г. - датата на плащането, както и сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответната страна, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 7,
§ 1, б. „а“, вр. чл. 5 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от
11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.
Съгласно чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., пътниците получават
обезщетение от 250 евро при закъснение или отмяна на полет, при който се изминава
разстояние до 1500 километра. Съгласно чл. 3, § 1 от Регламента, същият се прилага: а) за
пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на държава-членка, към която
Договорът се прилага; б) за пътници, заминаващи от летище, намиращо се в трета страна, до
летище, разположено на територията на държава-членка, за която Договорът се прилага,
освен ако те не са получили облаги или обезщетение и не им е предоставена помощ в тази
трета страна, ако опериращият въздушен превозвач на съответния полет е превозвач от
Общността. Съгласно § 2, § 1 се прилага, при условие че пътниците: а) имат потвърдена
резервация за съответния полет и, освен в случая с отмяната, посочен в член 5, се представят
на гишето за регистрация в час, посочен предварително и в писмен вид (включително по
електронен път) от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент,
или, ако не е посочен час – не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане; или б)
са прехвърлени от въздушния превозвач или туроператор от полета, за който са имали
резервация, на друг полет, независимо от причината.
Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 19.11.2009 г. по съединени дела
С-402/07 и С-432/07, членове 5, 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 трябва да се тълкуват в
смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравняват на пътниците на
отменени полети за целите на прилагане на правото на обезщетение и по този начин могат
2
да се позоват на правото на обезщетение по чл. 7 от горепосочения Регламент, когато поради
закъснение на полет пътниците претърпяват загуба на време, равна или по голяма от три
часа, с други думи - когато достигнат своя краен пункт с три или повече часа след
предвиденото от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.
За основателността на иска в тежест на ищцата е да установи, че между страните е
сключен договор за въздушен превоз по направление летище Е. Х., Т., летище С., Б. за полет
№ FB 7712, който е бил планиран за 02.06.2024 г.; че полетът е закъснял с повече от 3 часа;
размера на претендираното обезщетение, включващо разстоянието между двете летища,
изчислено по метода на дъгата на големия кръг.
В тежест на ответника е да установи твърдяното от него плащане на процесната сума,
както и всички свои възражения.
С оглед становищата на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, с
доклада по делото, приет без възражения от страните, са отделени като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен договор
за въздушен превоз по направление летище Е. Х., Т. – летище С., Б. за полет № FB 7712,
който е бил планиран за 02.06.2024 г.; че полетът е закъснял с повече от 3 часа; че
разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг е до 1500
км; че след завеждане на настоящото производство ответникът е заплатил в полза на ищцата
сумата от 250 евро (с левова равностойност 488,96 лв.), представляваща обезщетение във
връзка с процесния полет. Извършеното плащане се установява и от представеното по
делото платежно нареждане № PL42558133 от 07.02.2025 г. за сумата от 488,96 лв.
Предвид потвърденото от ищцата плащане на сумата от 488,96 лв. от ответника,
което по своето естество представлява признание относно наличието на дълг на посоченото
основание, съдът приема, че всички юридически факти от фактическия състав на
процесното вземане са безспорни между страните по делото. Ето защо и на основание чл.
153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано, включително и от ангажираните по
делото писмени доказателства. Към датата на приключване на устните състезания по делото
между страните липсва спор относно наличието на основание за дължимост на процесното
вземане. Плащането на процесната сума е извършено в хода на производството - на
07.02.2025 г., т. е. след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК и след предявяване на исковата молба по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК – на 07.01.2025
г., предмет на настоящото производство. Тъй като плащането на процесното вземане е
извършено след подаването на исковата молба, предявеният установителен иск за сумата от
488,96 лв. следва да бъде отхвърлен изцяло поради плащане в хода на процеса. В случая
следва да бъде погасена именно главницата по реда на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, тъй като платената
от ответника сума съответства именно на главното вземане, като не е приложим редът на чл.
76, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът обаче дължи на ищцата обезщетение в размер на законната лихва върху
платената главница от 30.08.2024 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до
датата на плащането – 07.02.2025 г. в размер на 29,99 лв., изчислена по реда на чл. 162 ГПК,
3
чрез използване на лихвен калкулатор, доколкото дължимостта на тази лихва е законна
последица от основателността на исковата претенция и предвид факта, че обезщетението е
заплатено след като ответникът е поканен извънсъдебно да заплати обезщетение за
закъснелия полет – на 05.06.2024 г. Предвид изложеното, предявеният главен иск следва да
се отхвърли като погасен чрез плащане в хода на производството – факт, който следва да
бъде съобразен по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, а искането за заплащане на законна лихва за
забава за периода от 30.08.2024 г. до датата на плащането – 07.02.2025 г. в размер на 29,99
лв. следва да се уважи.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ищцата, тъй като не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно който ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В
случая ответникът не е признал исковата претенция, тъй като с отговора изрично оспорва
същата като неоснователна, въпреки извършеното плащане в хода на процеса. От друга
страна, плащането на процесното вземане е извършено след връчването на исковата молба за
отговор, съответно след приключване на заповедното производство между страните, в хода
на което „Б. Еър“ АД е подало възражение срещу дължимостта на вземането по издадената
заповед за изпълнение. Поради тази причина ответното дружество следва да заплати на
ищцата разноски за исковото производство в размер на 25 лв. за държавна такса и същата
сума за внесена държавна такса в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В полза на процесуалния представител на ищцата – адв. В. Ч.-М. следва да се
присъдят възнаграждения за оказана безплатна правна помощ в размер на 480 лв. с ДДС за
исковото производство и в размер на 240 лв. с ДДС за заповедното производство, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 ЗАдв., с оглед фактическата и правната сложност на
делото, материалния интерес на предявения иск и приложения договор за правна защита и
съдействие от 07.08.2024 г.
При определяне на размера на дължимото възнаграждение съдът съобрази, че с
Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 е прието, че член
101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл,
че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я
приложи. Предвид така дадените разрешения, включително при съобразяване и на
разясненията на определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г. по описа на
ВКС, IV г. о., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за
адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е
обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
минимални размери. Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване на
фактическата и правната сложност на делото, цената на иска и действително извършената
работа, като бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за
4
адвокатско възнаграждение.
За определяне размера на възнаграждението за безплатна правна помощ за
заповедното производство, изразяващо се в подаване на заявление по чл. 410 ГПК по
образец, съдът съобразява разрешенията, дадени с Решение на Съда на Европейския съюз от
25.01.2024 г. по дело C-438/22 и с Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-
428/16, актуалната съдебна практика на ВКС (напр. определение № 50015/16.02.2024 г. по т.
д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т. о., определение № 343/15.02.2024 г. по т. д. №
1990/2023 г. по описа на ВКС, II т. о. и др.), разпоредбите на чл. 26 – чл. 27 НЗПП, като
приема, че в случая липсва каквато и да е фактическа и правна сложност на делото,
доколкото е претендирано вземане в нисък размер. Извършената от процесуалния
представител на ищцата работа в заповедното производство се изразява в подаване на
заявление, което е еднотипно по всички дела. При отчитане на посочените обстоятелства,
релевантната съдебна практика и предвид факта, че разписаното в Наредба № 1/09.07.2004
г. не е задължително за съда при произнасянето по отговорността за разноските, съдът счита,
че възнаграждението за заповедното производство следва да бъде намалено с оглед
положения труд и неговата оценка на 240 лв. с ДДС.
По отношение на адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на
480 лв. - същото е съответно на фактическата и правната сложност на делото, както и на
положения труд от процесуалния представител на ищцата, включващ и подаване на молба
по хода на делото.
Относно възражението на ответника, че към присъденото възнаграждение за
безплатна правна помощ не се начислява ДДС, следва да се посочи, че действително
съдебната практика по въпроса дали съдът дължи да начисли ДДС върху дължимото за
оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение е противоречива, като е
отправено и преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз под № С-744/23, по
което няма произнасяне. До произнасянето на СЕС настоящият съдебен състав споделя
съдебната практика за дължимост на ДДС. Съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа) за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият ДДС
се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Следователно върху определеното от
съда адвокатско възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в
полза на адвоката, вкл. и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които
адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. С присъждането на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. се овъзмездява предоставянето на
правна услуга от адвокат, т. е. налице е услуга – обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1,
вр. чл. 8 ЗДДС. В този смисъл предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл.
38, ал. 1 ЗАдв. не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, т. е. не е налице
необлагаема сделка, нито освободена от ДДС доставка. При присъждане на възнаграждение
за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по
5
ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. § 2а от ДР на Наредба №
1/2004 г. следва да включва ДДС (в този смисъл решение № 28/13.04.2021 г. по т. д. №
248/2020 г. по описа на ВКС, I т. о.; определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г.
по описа на ВКС, ІІ т. о., определение № 44/28.01.2022 г. по ч. т. д. № 2525/2021 г. по описа
на ВКС, II т. о., определение № 50467/30.11.2022 г. по ч. т. д. № 395/2022 г. по описа на ВКС,
I т. о., определение № 4066/17.09.2024 г. по гр. д. № 3967/2023 г. по описа на ВКС, II г. о.,
определение № 4683/17.10.2024 г. по гр. д. № 3264/2023 г. по описа на ВКС, III г. о.,
определение № 50013/25.01.2023 г. по т. д. № 1836/2021 г. по описа на ВКС, I т. о.,
определение № 3180/21.06.2024 г. по ч. гр. д. № 1873/2024 г. по описа на ВКС, II г. о.,
определение № 195/22.01.2025 г. по ч. т. д. № 1921/2024 г. по описа на ВКС, I т. о.,
определение № 481/04.02.2025 г. по гр. д. № 4048/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.).
Ответникът не оспорва факта, че адв. Ч.-М. е регистрирана по ЗДДС, което се установява и
от служебно извършена справка (проверка по ДДС № BG180940726), поради което към
адвокатското възнаграждение за безплатна правна помощ се дължи и ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Й. Д. К., ЕГН **********, срещу
„Б. Еър“ АД, ЕИК 00., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание
чл. 7, § 1, б. „а“, вр. чл. 5 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, че „Б. Еър“ АД, ЕИК 00., със седалище и
адрес на управление: гр. С., район „С.“, бул. „Б.“ № 1, Аерогара С., дължи на Й. Д. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Г., бул. „Т. март“ № 49, вх. А, ет. 6, ап. 18, сумата от 29,99 лв.,
представляваща законна лихва за забава, начислена върху процесната главница от 488,96 лв.
(заплатена в хода на процеса – на 07.02.2025 г.) за периода от 30.08.2024 г. – датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до 07.02.2025 г. – датата на плащане на главницата,
за която сума на 25.09.2024 г. е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 52895/2024 г.
по описа на СРС, 48 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Д. К., ЕГН **********, срещу „Б. Еър“ АД, ЕИК 00.,
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“, вр. чл.
5 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91, за признаване за установено, че „Б. Еър“ АД, ЕИК 00., със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „С.“, бул. „Б.“ № 1, Аерогара С., дължи на Й.
Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Г., бул. „Т. март“ № 49, вх. А, ет. 6, ап. 18, сумата от
6
488,96 лв., представляваща обезщетение за закъснял полет № FB 7712, изпълняван от „Б.
Еър“ АД, от летище Е. Х., Т., до летище С., Б., на дата 02.06.2024 г., за която сума на
25.09.2024 г. е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 52895/2024 г. по описа на СРС,
48 състав, поради извършено в хода на процеса плащане на процесното вземане.
ОСЪЖДА „Б. Еър“ АД, ЕИК 00., със седалище и адрес на управление гр. С., район
„С.“, бул. „Б.“ № 1, Аерогара С., да заплати на Й. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Г., бул.
„Т. март“ № 49, вх. А, ет. 6, ап. 18, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 25 лв. - сторени
в исковото производство разноски, и сумата от 25 лв. - сторени в заповедното производство
разноски.
ОСЪЖДА „Б. Еър“ АД, ЕИК 00., със седалище и адрес на управление гр. С., район
„С.“, бул. „Б.“ № 1, Аерогара С., да заплати на адвокат В. В. Ч.-М., ВАК, личен №
**********, с адрес: гр. В., ул. „Д.“ № 9, ет. 2, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. ал. 2
ЗАдв. сумата от 480 лв. - възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата Й.
Д. К. в хода на исковото производство, и сумата от 240 лв. - възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ищцата Й. Д. К. в хода на заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7