№312
гр. Силистра,
08.07.2020 г.
Силистренският окръжен
съд, гражданско отделение
в закритото
заседание проведено на
осми юли през две хиляди и
двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1. ДОБРИНКА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. мл.с.ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при участието на съдебния секретар и в
присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното
от съдия Василева в.ч.гр.д. № 233/ 2020 по описа
на
СОС и за
да се произнесе, взе в
предвид следното:
Предявена е частна въззивна жалба от Н.И.Н.,
ЕГН **********, чрез
процесуален представител, против определение №975/29.05.2020г. по
гр.д.№261/2020г. по описа на Районен съд Силистра, с което е прекратено о
производството по гр.д. № 261 на СРС за 2020 г..
Счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно, моли да бъде отменено
и продължено съдопроизводството по делото.
ОС, като съобрази доводите на жалбоподателя ,
както и данните по делото , прие за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е предявена от
надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени
изисквания на чл. 274 и сл. ГПК.
Настоящото производство е образувано по искова молба, предявена от настоящата жалбоподателка против Община Кайнарджа и Общинска служба“Земеделие“, с. Кайнарджа, обл. Силистренска, с искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на последните двама, че земеделските земи, представляващи две ниви с площ от три декара всяка една от тях, находящи се в местността „Пънарджик“ и „Мандрата“, в землището на с. Голеш, общ. кайнарджа са собственост на наследниците на Иван Иванов Николов.
За да прекрати производството по
делото, районният съд е приел, че исковата молба е нередовна, тъй като не са
изпълнени дадените от него с разпореждане №677/13.03.2020 г. указания за
изправяне на нередовностите, свързани с индивидуализация на имотите,
представяне на скици, удостоверения за данъчна оценка, внесена ДТ, вписване на
ИМ и копия от новата ИМ и доказателства, които съдът изисква с оглед на
дадените указания, за ответниците.
От заявените основания на исковата претенция е видно, че се касае за земеделски имоти, които не са били предмет на производство по чл. 11 от ЗСПЗЗ. От приложените документи и твърденията на ищцата е ясно, че се цели възстановяване право на собственост на имоти, собственост на наследодателя отпреди образуване на ТКЗС и впоследствие кооперирани. Няма как съдът да установява тепърва с експертизи местоположение и данъчна оценка на земеделски имот, правото на собственост върху който не е било възстановено с план за земеразделяне, а впоследствие не е било извършено отреждане на същия при изготвянето на тези планове. Доводът, че същите са заявени с искане за възстановяване право на собственост, но заявлението е върнато на подателя с твърдението, че описаните в Удостоверението имоти не са в землището на Кайнарджа и Голеш не се подкрепят с никакви доказателства, приложени към исковата молба. Дори и да е имало такова заявяване, е следвало ОбСЗ или тогава действащите Поземлена комисиа да се произнесе било то с отказ или положително, като при отказ са предвидени съответни способи за защита и обжалване в указаните по ЗСПЗЗ срокове. Съществувала е възможността възстановяването на правото на собственост да бъде потърсено и с иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, което е преклудирано към май месец 2007г.
Неправилно е посочено като правно основание на исковата претенция чл.124 ГПК, тъй като правото на собственост върху тях не е възстановявано, не са им отреждани и парцели по плановете за земеразделяне, следователно очертаният предмет на спора не съществува.
Законът за собствеността и ползуването на земеделските земи регламентира реда за възстановяване на собствеността на гражданите върху земеделската земя. Законодателят е обусловил собствеността върху земеделските земи от факта на възстановяването им в реални граници. Възстановяването на собствеността върху земеделските земи се извършва по реда на ЗСПЗЗ с решения на общинските служби по земеделие ОСЗ /ОСЗГ, ПК / и започва със заявление по чл. 11, ал.1 ЗСПЗЗ. Тези решения имат конститутивно действие, разпростиращо се както по отношение на обекта, така и по отношение на субектите на собствеността - т. е. от тях настъпва реституционният ефект, , а не се касае за установителен иск, . Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, лицата, пропуснали да подадат заявления в срока по ал. 1, могат да установят с иск срещу съответната общинска служба по земеделие . По делото се призовава общината по местонахождението на имота. Въз основа на постановеното решение общинската служба по земеделие при спазване изискванията на този закон определя земите, върху които се възстановява собствеността. Съгласно пар. 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /обн., ДВ, бр. 13 от 9. 02. 2007/ исковете по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ се предявяват в тримесечен срок от влизането на закона в сила.
Касае се до преклузивен срок и подаването на исковата молба извън него сочи на отсъствие на процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск, съответно налага оставянето на иска без разглеждане и прекратяване на образуваното по него производство.
В случая не става въпрос за неуважение от страна на съда към желанието на въззивницата да възстанови собствеността си, а до опит от нейна страна да преодолее пропуснатите възможности по ЗСПЗЗ да стори това. Самата тя говори за възстановяване на собственост, а не за установяване на право на собственост, което е и друг израз на разликата между двата иска като конститутивен и установителен, която беше обсъдена по - горе.
Ето защо, правилно първоинстанционният съд е
приел, че исковата молба е недопустима и е прекратил производството по делото,
макар и по неправилни съображения. С оглед на гореизложеното следва
да бъде потвърдено обжалваното определение.
Водим от горното ОС
О П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №975/29.05.2020г. по гр.д.№261/2020г. по описа на Районен съд Силистра,
Определението може да се обжалва пред Върховния
касационен съд на РБългария в едноседмичен срок от получаването му от
жалбоподателката Н.И.Н., ЕГН **********.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.