№ 117898
гр. София, 28.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:...
като разгледа докладваното от ... Частно гражданско дело № 20251110128401
по описа за 2025 година
РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. София, 28.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ....
като разгледа докладваното от съдия .... ч. гр. д. № 28401/2025 г. по описа на СРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Подадено е Заявление за издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от ....
срещу С. И. П..
С молба от 20.06.2025 г., заявителят е уточнил заявлението си във връзка с
предоставени от съда указания, като е изложил съображения във връзка с внесената и
дължима държавна такса, както и е посочил, че сумата от 120,00 лева – разноски за връчване
на покани се дължат на основание чл. 78 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД, което е обосновано.
Съдът, като извърши проверка на предпоставките за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение намира, че заявлението следва да бъде частично
отхвърлено, тъй като е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тоест същото
противоречи на закона и добрите нрави, като съображенията за това са следните:
Претендираното вземане – за разноски по уведомяване в размер на 120,00 лева се
основава на клауза от договора, която противоречи на закона и добрите нрави, поради което
е нищожна.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК „При проверка на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако
нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е
ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на
някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските
права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.“,
тоест първоинстанционният съд следи служебно и може да се произнесе по
1
действителността на договора или отделни негови клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26
ЗЗД е императивна, а когато се касае за потребителски спор, съдът следи и за наличието на
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ГПК, които също са нищожни ex lege, освен ако
не са индивидуално уговорени – арг. чл .146, ал. 1 ЗЗП.
На следващо място с оглед посочената клауза, настоящият съдебен състав намира, че
следва да отбележи следното:
Съгласно чл. 20 ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.
В случая при граматическото, систематичното и телеологическото тълкуване на
разпоредбата настоящият съдебен състав достига до извод, че последната не включва
разноски по нотариални производства, производства пред ЧСИ, респ. други способ за
връчване на уведомления или волеизявления. Същите нито са действие по предявяването на
иск, нито изпълнителни действия. Тоест, последните са извън обхвата на уговореното в
договора.
Необходимо е да се уточни, че ако съдът приемеше, че клауза от договора включва и
разноските за нотариални покани, производства пред ЧСИ, респ. други способи за връчване,
то същата би била нищожна, тъй като ще е неравноправна.
От граматическото, систематично и телеологично тълкуване на разпоредбите на
закона – чл. 143-147 ЗЗП може да се изведе, че неравноправна е тази клауза в договора, за
която са налице следните условия: 1) клаузите не са индивидуално определени –
предварително изготвени търговеца, като потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им – арг. чл. 146, ал. 2 ЗЗП; 2) уговорени са във вреда на потребителя –
накърняват се уредените в закона права на потребителя, респ. увреждат се неговите законни
интереси; 3) не отговарят на изискванията за добросъвестност, респ. на добросъвестната
търговска практика. В ЗЗП липсва законово определение на понятието „добросъвестност” –
мярката на честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при
сключване и изпълнение на сделки за потребление. Добросъвестната търговска практика –
съвкупност от правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и
обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави; 4) уговорката да води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя – съществено, радикално несъответствие в насрещните престации на страните
по договора, водеща до тяхната нееквивалентност, както и в несъответствие във
възможността им да упражнят своите права за защита по договора.
В случая длъжникът не може по никакъв начин да контролира разноски, които
извънсъдебно би могъл да стори кредитора – за пощенски и куриерски услуги, връчване на
нотариални покани, ползването на ЧСИ за връчване на книжа и пр. Тази невъзможност за
длъжника би могла да доведе до многократно увеличени на дължимите от него суми към
кредитора и то по независещи от него обстоятелства. Това е във флагрантно противоречие с
посоченото понятие за добросъвестност и значително нарушава равновесието на правата и
задълженията на страните по потребителски договор. Нещо повече, при систематичното и
телеологическото тълкуване на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 20 от ЗЗП следва, че е неравноправна
клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка, както и поставя други подобни условия.
Безспорно в случая невъзможността на длъжника да контролира сторените от кредитора
разноски за нотариални покани водят именно до необосновано завишен размер на
вземанията по договора. Нещо повече нито в ГПК, нито в ЗЗП, нито в ЗЗД кредиторът има
задължение да уведоми длъжника за определени обстоятелства чрез нотариална покана. В
тази насока при потребителски кредити следва се спомене, че законодателят в нормата на
2
чл. 14, ал. 2 ЗПК е санкционирал установеното в практиката за уговаряне в договорите на
клаузите за т. нар. „фингирано връчване“. Тоест, налице е облекчен ред за самите кредитори
за връчването на изявления до длъжника.
На следващо място трябва да се посочи, че настоящият съдебен състав е извършил
граматическо, систематично и телеологическо тълкува на предвиденото в клаузите на
договора, като единствено е предвидено, че кредитополучателят се задължава да поема
разноски, без последните да са ясно и точно посочени, но това следва да се тълкува
единствено във връзка с последната част от клаузата, която сама по себе си води до извод, че
не се касае до уговорка за регламентиране на отговорността за вреди под формата на
разноски, а до клауза, която предвижда ликвидиране на правоотношението между страните
при прекратяване на договора (в широк смисъл). Не може да се направи извод в противен
смисъл, само от ползването на израза разноски. Ако страните са целели да уговорят подобни
разноски, то клаузата следва да е изрична кой точно разноски ще се поемат от длъжника. В
този смисъл, трябва да се посочи и обстоятелството, че чл. 78 ЗЗД предвижда разноски по
изпълнението, а не по неизпълнението.
Отделно от горното трябва да се посочи, че в чл. 417, т. 2 ГПК е предвидено
издаването на заповед за изпълнение въз основа на извлечението от счетоводните книги и
документа от който произтича последното – т.е. договора, а сторените разходи за ЧСИ не
произтичат от договора, а от обстоятелство стоящо извън него.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че следва да отхвърли заявлението в частта за
сумата от 120,00 лева – разноски за връчване на покани, както и в частта за сумата за
дължима държавна такса за сумата над 58,01 лева до пълния размер от 60,41 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
подадено от ...., ЕИК: ********** срещу С. И. П., ЕГН: ********** в частта за сумата от
120,00 лева – разноски за връчване на покани, както и в частта за сумата за дължима
държавна такса за сумата над 58,01 лева до пълния размер от 60,41 лева.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщението
пред Софийски градски съд с частна жалба.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3