Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,11.08. 2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение II- В
въззивен състав,
в публично заседание на двадесет и девети юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
При секретаря КРИСТИНА ПЪРВАНОВА
И прокурора
сложи за разглеждане
В.гр.д.№ 4838 по описа за 2020 г.
Докладвано от съдия Маркова, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Подадена е въззивна жалба от
Поделение за п.п. София /ППП София/, ответник
пред СРС, срещу решение № 4268/08.01.2020 г. по гр. д. № 62561/2017 г. на СРС, II ГО, 57 състав, с което решение частично са уважени предявените от В.Л.В., искове
по чл. 215 от КТ срещу въззивника и в негова тежест са възложени разноските по
делото.
Във въззивната жалба се излагат доводи за допуснати процесуални нарушения,
главно ненадлежното му конституиране в процеса, като счита че така
постановеното решение е недопустимо и същото трябва да бъде обезсилено и
върнато на друг състав на СРС.
Постъпил е отговор от ищеца пред СРС- В.Л.В., в който се излага становище
по съществото на спора, счита че решението е допустимо и правилно.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното
решение въззивникът е уведомен на 30.01.2020 г.
Въззивната
жалба е подадена на 11.02.2020 г.
Налице
е правен интерес от обжалване- въззивникът, ответник пред СРС, е осъден да
заплати на ищеца на основание чл.215 КТ, сумите от 448 евро и 19,48 щатски
долара, представляващи остатък от неизплатената част от командировъчни пари за
осъществени международни командировки за периода от 01.02.2007 г. до 05.11.2008
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2008 г.-датата
на подаване на исковата молба до изплащане на главниците, както и в негова
тежест са възложени разноските.
Въззивната жалба е допустима.
/В частта, в която
претенциите са отхвърлени не е подадена въззивна жалба от ищеца, пред СРС/.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция излага следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са
посочени в жалбата.
Относно обхвата на инстанционния контрол:
В срока по
чл.259, ал.1 ГПК въззивникът е изложил довод за недопустимост на обжалваното от
него, първоинстанционно решение, поради ненадлежното му конституиране като
ответник по делото.
Доводи във връзка
с правилността на съдебния акт в срока по чл.259, ал.1 ГПК не са направени.
Затова и заявеното в хода по същество от пълномощника на въззивника за
отхвърляне на иска като неоснователен, недоказан, недопустим, както и погасен
по давност, не ще бъде разгледан като преклудиран, арг. от чл.266, ал.2 ГПК.
По допустимостта на обжалваното
решение:
Първоинстанционното
производство, решението, което се атакува пред настоящата инстанция, е
образувано след разделяне на производството по гр.д.№ 34000 по описа за 2008 г.
/исковата молба е подадена на 05.11.2008
г./л.3 от делото пред СРС/. Това е сторено с определение от 18.11.2015 г. на
СРС, ГО, 57-ми състав /л.91 по делото пред СРС/.
По първоначалното
дело предмет на разглеждане е бил колективен иск, виж определението на л.15
поделото пред СРС. Делото по колективния иск е било прекратено от СРС и
изпратено по подсъдност на СГС, където е образувано гр.д.№ 5134 по описа за
2008 г./л.20 по делото пред СРС/. С определение от 26.11.2012 г. /л.81 по
делото пред СРС/ по повдигнат спор за подсъдност от СГС, САС е приел, че делото
няма за предмет иск за защита на колективен интерес, а се касае до претенции за
заплащане на суми за неизплатени дневни пари за командироване в чужбина; затова
е определил като компетентен да разгледа
предявените искове на 66 бр.ищци, СРС.
Предмет на това
новообразувано производство –гр.д.№ 62561 по описа за 2017 г. на СРС, ГО, 57
състав, е искът по чл.215 КТ, предявен от В.Л.В. /виж л.98 – 99 от делото пред
СРС/ за заплащане на суми за осъществени международни командировки за периода
01.02.2007 г.-05.11.2008 г. в размер на 591,90 евро и 18 щатски долара;
претендирана е и лихвата за забавено им издължаване, изтекла за периода
01.03.2007 г .- 05.11.2008 г. в размер на 100 евро и 20 щатски долара, както и
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на сумите./Впоследствие с молба от 25.02.2019 г. претенцията за лихва
за забава за периода до датата на подаване на исковата молба е била оттеглена и
СРС на основание чл.233 ГПК е прекратил производството по делото, виж л.182 пред
СРС/.
С разпореждане от
02.11.2017 г. СРС е оставил исковата молба без движение като е указал на ищеца
да посочи срещу кой ответник е предявил исковете.
С ново
разпореждане от 10.01.2018 г. исковата молба отново е била оставена без
движение като е указано на ищеца, че следва да посочи кой е неговия работодател
/л.112 по делото пред СРС/.
В изпълнение на
тези указания ищецът с молба от 29.01.2019 г./л.177 по делото пред СРС/ е
посочил, че ответник по предявения от него иск е „Поделение за п.п.-София“ при „БДЖ
–п.п.“ ЕООД, като работодател и правоприемник на ППП София при БДЖ ЕАД. Изрично
е посочено, че негов работодател през процесния период е „Поделение за п.п.-София“
/т.1 от молбата/.
С изготвения от
СРС доклад по чл.140 ГПК, обективиран в определение № 31044 от 04.02.2019 г.,
съдът се е произнесъл по допустимостта и редовността на предявените искове,
както и исканията и възраженията на страните и по всички предварителни въпроси,
вкл. и по допускане на доказателствата. Самият доклад съдържа всички съществени
реквизити по чл.146 ГПК. Видно от този доклад като ответник е бил посочен „Поделение
за п.п.-София“ при „БДЖ –п.п.“ ЕООД, т.е. въззивника пред настоящата инстанция.
На въззивника в
качеството му на ответник пред СРС е бил връчен препис от исковата молба на
16.04.2019 г. /л.228 пред СРС/. На 16.05.2019 г. е подаден отговор по исковата
молба /л.186/. Видно от отразеното в раздел Втори от отговора, посочено е, че
за процесния период работодател на ищеца е ППП София.
Ответникът „Поделение
за п.п.-София“ при БДЖ –п.п. ЕООД, е бил представляван от старши-юрисконсулт
Янев, упълномощен от директора на „Поделение за п.п.-София“ при БДЖ –п.п. ЕООД /л.193
по делото пред СРС/. Последният освен, че е подал отговор по исковата молба от
името на ответника, така и го е представлявал в първото по делото /пред СРС/
публично съдебно заседание, състояло се на 04.06.2019 г., л.202.
Видно от
заявеното от адв.Я.в първото по делото /пред СРС/ публично съдебно заседание,
състояло се на 04.06.2019 г., л.203, последният е заявил, че работодател на
ищеца през исковия период е „Поделение за п.п.-София“. Това обстоятелство СРС е
обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
В същото съдебно
заседание, ищецът след изслушване и приемане на допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза е направил на основание чл.214 ГПК увеличение на
иска по чл.215 КТ като същият се счита предявен за сумата от 668,50 евро и
сумата от 169,48 долара. СРС е допуснал това изменение.
Първоинстанционният
съд се е произнесъл с обжалваното пред настоящата инстанция решение в рамките
на заявените претенции./В частта, в която претенциите са отхвърлени не е
подадена жалба от ищеца пред СРС/.
Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които
делото може да се реши по същество. Недопустимо е решението, което е
постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване,
както и ако съдът е бил десезиран. Липсата на положителна или наличието на
отрицателна процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Когато се
касае до относителна процесуална предпоставка, решението е недопустимо, само
ако заинтересуваната страна се позовала на липсата на процесуалната
предпоставка, но въпреки това то е било постановено. Когато порокът се състои в
нередовност на исковата молба, която е била поправена след дадения за това срок
постановеното решение не е недопустимо, тъй като са отстранени пречките за
постановяване на допустимо решение, виж в
този смисъл РЕШЕНИЕ № 41 ОТ 02.02.2012 Г. ПО ГР. Д. №
1540/2010 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.
Въззивната
инстанция не намира наличие на нито една от предпоставките на чл.270, ал.3 ГПК
за недопустимост на така постановеното решение.
Налага се извод,
че обжалваното решение е постановено във
валиден и допустим процес. Затова и същото ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на
спора на въззивника разноски не се
следват.
Въззиваемият /ищец пред СРС/ претендира
разноски и такива са сторени в размер на 500
лв.- адв.възнаграждение за процесуално представителство поради което му се
присъждат.
Водим от горното, Софийският градски
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
4268/08.01.2020 г. по гр. д. № 62561/2017 г. на СРС, II ГО, 57 състав.
ОСЪЖДА
„Поделение за п.п.-София“ при БДЖ –п.п. ЕООД, гр.София, бул.“******, да заплати на В.Л.В., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, кантора 369, сумата в
размер на 500 лв.- адв.възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг. от чл.280,
ал.3,т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.