Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесети
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №4778 по описа на СГС за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника К.С.К. срещу решение от 08.03.2021 г. по гр.д. №9802/2019 г. на
Софийския районен съд, 75състав, в частта, в която на основание чл.422 ГПК вр.
чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД е признато за установено, че жалбоподателят
дължи на „Т.С.” ЕАД, сумата от 485,70 лв. - главница за потребена топлинна
енергия за периода мес.04.2013 г. – мес.04.2015 г. за топлоснабден имот –
магазин №1, находящ се в гр. София, ул. „*********, ведно със законната лихва,
считано от 30.05.2016 г. до окончателното изплащане, и сумата от 74,88 лв. -
лихва за забава за периода 31.05.2013 г. – 03.05.2016 г., като ответникът е
осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния закон и със събраните по делото доказатeлства.
Сочи, че по делото не е установено, че е собственик или ползвател на процесния
недвижим имот, респ. не е потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ и не
дължи претендираните суми. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния
съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД не
взема становище по въззивната жалба.
Решението
на СРС в частта, в която предявените установителни искове са отхвърлени до
пълните предявени размери, не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от
ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се
произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо,
но неправилно по следните съображения:
Предмет на
разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, като ищецът
основава претенциите си на твърдения за липса на сключен писмен договор между
страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на
неоснователно обогатяване от страна на ответника, чрез спестяване на разходите
за заплащане на топлинна енергия за процесния период и съответната мораторна
лихва. Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на
обедняването на едно от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи
да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД е да докаже както
своето обедняване, така и обогатяването на ответника, а също и общите факти, от
които произтичат обедняването и обогатяването /причинната връзка/.
Ответникът, чрез
назначения му особен представител, в срока за отговор по чл.131 ГПК, оспорва да
е собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот
От събраните по
делото писмени доказателства не се установява при условията на пълно и главно
доказване, че ответникът е собственик или ползвател на процесния недвижим имот,
доколкото представеният нот. акт за учредяване на право на строеж срещу
изграждане на жилища, магазини и други обекти №189, т.VІ, н.д. №1092/16.10.2002
г. не е в цялост и от него не може да се установи за кой имот се учредява
правото на строеж.
Съгласно
разпоредбата на пар.1 т.3а от ДР на ЗЕ, „небитов клиент“ е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл.149 ал.1 т.3
ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
клиентите на топлинна енергия за небитови нужди. В настоящия случай няма спор
между страните, че такъв договор не е сключван, с оглед на което между тях не е
съществувало договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за
стопански или небитови нужди. По делото обаче от страна на ищеца не са
ангажирани никакви доказателства, че ищецът е ползвал процесния топлоснобден
имот през процесния период.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че не са
налице елементите на неоснователното обогатяване - ответникът не се е обогатил
чрез спестяване на разходите за топлинна енергия, поради което и предявените
срещу него искове са неоснователни.
Поради изложеното, обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, в която исковете за топлинна енергия
и лихва за забава срещу ответника са уважени и вместо него да бъде постановено
друго, с което исковете бъдат отхвърлени. Решението следва да се отмени и в
частта, с която ответникът е осъден да заплати разноски на ищеца за заповедното
и за исковото производство пред СРС.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на СГС сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса във въззивното
производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №20060076 от 08.03.2021 г., постановено по гр.д. №9802/2019 г. по описа на
СРС, ГО, 75 състав, в частта, в която са уважени
предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********, седалище и адрес на управление:***,
срещу К.С.К., ЕГН **********, адрес: ***, установителни искове с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.59 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 485,70 лв. - главница за потребена топлинна енергия
за периода мес.04.2013 г. – мес.04.2015 г. за топлоснабден имот – магазин №1,
находящ се в гр. София, ул. „*********, ведно със законната лихва, считано от
30.05.2016 г. до окончателното изплащане, и за сумата от 74,88 лв. - лихва за
забава за периода 31.05.2013 г. – 03.05.2016 г., и в частта, в която К.С.К., ЕГН **********,
адрес: ***, е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********, седалище и
адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 767,35 лв.,
представляваща разноски по настоящето производство, и сумата от 298,67 лв.,
представляваща разноски по гр.д. №28485/2016 г. по описа на СРС, 120 състав, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********, седалище и адрес на
управление:***, срещу К.С.К., ЕГН **********, адрес: ***, кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за
сумата от 485,70 лв., представляваща доставена в периода мес.04.2013 г. –
мес.04.2015 г. топлинна енергия в имот с аб. №Т381721, и за сумата от 74,88
лв., представляваща лихва за забава за периода 31.05.2013 г. – 03.05.2016 г.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********, седалище и адрес на управление:***, да
заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата 25,00
лв.,
представляваща държавна такса във въззивното производство.
Решението е
постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.”
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.