№ 462
гр. Сливен, 18.03.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анна К. Димитрова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
Сложи за разглеждане докладваното от Анна К. Димитрова
Административно наказателно дело № 20242230200161 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.
Възз.страна, редовно призована, не изпраща представител.
Изпраща писмено становище, с което не възразява да се даде ход на
делото и моли съдът да потвърди обжалваното НП.
Актосъставителят, редовно призован се явява лично.
Свидетел с пор. № 4, редовно призован, се явява лично.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Поддържам жалбата. Няма да соча
доказателства.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА всички писмени доказателства приложени по
адм. наказателната преписка.
1
ДОПУСКА до разпит актосъставителя П. К. П. и свидетеля И. П. Б..
САМОЛИЧНОСТ НА АКТОСЪСТАВИТЕЛЯ:
П. К. П. – 43 г., бълг. гражданин, със средно образование, женен,
работи, неосъждан, без родство със жалбоподателя.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:
И. П. Б. – 42 г., бълг. гражданин, със средно образование, женен,
работи, неосъждан, без родство със жалбоподателя.
Предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обещават
да кажат истината.
Съдът отстрани св. И. Б. от залата.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на съдебното дирене.
АКТОСЪСТАВИТЕЛЯТ П. К. П. , РАЗПИТАН КАЗА: Нашият
автомобил беше в движение, бяхме с колегата Б.. Забелязахме автомобила на
жалбоподателя по време на разминаване. Водача говореше по мобилният си
телефон. Движехме се по бул. Г Данчев в посока център, той се движи в
посока Кауфланд. Завъртяхме патрулния автомобил, настигнахме го до
стадиона. Той продължава да говори по телефона, спрях го и констатирах
нарушението. Това беше повода да го последваме. Спомням си, че след това
господина караше след нас и си държеше ръката на главата, за да покаже, че и
преди това е стоял така, а не е говорил по телефона. А той на сто процента
говореше по телефона, по време на движение. Не съм гледал телефона дали е
имало обаждания, тъй като това не ми е в работата, той може да изтрие
разговорите, но това не е от значение за мен. На мястото, където го спряхме
до стадиона, съставихме акта.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Нямам въпроси.
СВИДЕТЕЛЯТ И. П. Б., РАЗПИТАН КАЗА: Колегата състави акта, аз
се подписах като свидетел, тъй като водача говори по телефона без да има
необходимото устройство за това. Карахме по бул. Г. Данчев и някъде до
пощата, като ние идвахме от кръговото в посока център и като се разминахме
видяхме, че водача говори по телефона. Обърнахме, настигнахме го и го
2
спряхме до входа на стадиона. Като казвам входа на стадиона, имам предвид
главния вход, където е пекарната. Не си спомням с коя ръка държеше
телефона и с коя волана на колата. Когато го спряхме същият отрече, че е
говорил по телефона, но не си спомням някой от нас да е разглеждал
телефона, но той се опита да покаже, че не е разговарял.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Нямам въпроси.
Съдът ООСВОБОДИ свидетелите от залата.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД на делото
П О С Ъ Щ Е С Т В О
ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Аз бях сам в колата, всеки полицейски патрул има
видео-регистратор, поисках да го видят и да се уверят, че не съм говорил по
телефона, но те ми казаха, че това може да стане само със съдийско решение.
Още на другия ден отидох в полицията и подадох искане за това. Аз съм
военен служител, мога да си пазя хляба, това ми е първото нарушение, на
първия свидетел, мога да отговоря, че ако те са ме настигнали и аз съм
продължил да говоря по телефона, а това не е така то можеше да си скрия
телефона или да го оставя на другата седалка. Мога да носа отговорност за
действията си, нямам свидетел, бях сам, но ако аз говорих по телефона, след
като сме се разминавали, то аз можех да оставя телефона на другата седалка.
Зная, че ги пазят записите само един месец, за това, аз още на следващия ден,
отидох и подадох молба, за разпечатка на записа. В жалбата съм описал
подробно съображения които поддържам, претендирам разноски по делото.
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законоустановения
3
срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 15,20 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
4