РЕШЕНИЕ
№ 514
гр. Бургас , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ в публично заседание на десети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20202120104541 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Т. С. Х. ЕГН
********** чрез адвокат Д.С. Д. и със съдебен адрес С., *** срещу Н. С. С.
ЕГН **********, „АНГАРА ГРУП I“ ООД ЕИК ********* и АСТАНА
СТРОЙ ЕООД, ЕИК ********* - двете чрез Н. С. С. и тримата ответници с
адрес: гр.Б., ***.
Иска се да се установи със сила на присъдено нещо съществуването
на вземанията на Т. С. Х. ЕГН ********** към Н. С. С. ЕГН **********,
„АНГАРА ГРУП I“ ООД ЕИК ********* и АСТАНА СТРОЙ ЕООД, ЕИК
*********, за сумата от 4009 лева /четири хиляди и девет лева/ главница,
представляваща обезщетение за забава за получаването на разрешение за
ползване на апартамент с идентификатор 68134.301.240.1.6 за периода от
31.01.2020г. до 03.06.2020г., дължимо по споразумение от 09.06.2019г., като
сумата е левовата равностойност на уговореното обезщетение в евро, ведно
със законната лихва върху главницата, начиная от 04.06.2020г. до изплащане
на вземането. Претендират се разноски.
В месечния срок е постъпил писмен отговор от ответната страна в
който иска се оспорва, като се твърди недопустимост, поради това, че е
договорено в евро и неоснователност.Възразява се, като се твърди
унищожаемост на споразумението, поради сключено при крайна нужда и
явно неизгодни условия.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от представеното по делото Споразумение от 09.06.2019г. Н.С.
като купувач 1 и Т.Х. като купувач 2 се споразумели С. да прехвърли на Х.
правата си по друг договор - предварителен договор между С. и трето лице
1
А.Г. недвижим имот в гр.С.. В чл.3 ал.1 С. сочи, че гарантира на ищцата, че
обекта ще получи разрешение за въвеждане в експлоатация в шестмесечен
срок от датата на изповядване на сделката пред нотариус и при забава С. се
задължил да плати обезщетение в размер на 500 евро месечно за периода от
изтичане на шест месеца от датата на сделката до една година от
същата.Договорено е, че при забава повече от една година, неустойката ще се
удвоява за всяка следваща година. В ал.4 е договорено, че за обезпечение на
това задължение, ще се открие специална банкова сметка в която да бъде
внесена сума в размер на 6000 евро и тази сума да служи като обезпечение на
задължението за неустойка.При наличие на предпоставки за получаване на
неустойка, ищцата има право да усвои, получи съответната сума за всеки
месец поотделно.При достиганането в сметката на сума в размер на 3000
евро, С. се задължава да я допълни по първоначалния размер в 15 дн.срок от
достигане на сумата 3000 евро или по-малка сума.
За изпълнение на това задължение за неустойка солидарно са се
задължили двете дружества-ответници.
Представен е нотариален акт от 30.07.2019г.в изпълнение на уговорката
за начало на срока на претенцията за неустойка.В акта, изрично е посочено, че
обекта се продава като сградата е със степен на завършеност „Груб строеж“
Предвид липсата на оспорване, съдът приема, че към настоящия момент
сградата не е снабдена с разрешение за ползване по отношение на апартамент
с идентификатор 68134.301.240.1.6.
В отговора се излага твърдение, че задължението не зависи само от
ответниците, поради което клаузата е нищожна, поради противоречие със
закона.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. За да бъде ангажирана отговорността на ответната
2
страна на основание цитираната законова разпоредба, е необходимо да са
налице следните предпоставки: да съществува задължение, това задължение
да не е изпълнено, неустойката да е уговорена между страните по договора. В
случая безспорно е налице договорно задължение на продавача в срок до
31.01.2020 г. да снабди имота с разрешение за ползване, което не е било
изпълнено. Уговорена е неустойка за забавено изпълнение на това
задължение в размер на 500 евро месечно до 1г. и удвояване след изтичане на
една година. За да е налице обаче основание за плащане на претендираната
мораторна неустойка следва да бъде извършена преценка дали в процесния
период ответникът е в забава и дали са налице обстоятелства, изключващи
или намаляващи неговата отговорност, съгласно чл. 81 и чл. 83 ЗЗД. По
делото не са ангажирани доказателства от никоя от страните за това да са
положени усилия за снабдяване на сградата с разрешение за ползване, като за
съда е неясно на какъв етап е строежа. Въпреки това, съдът намира, че
съществуват фактически и правни пречки за изпълнение на поетото от
ответника задължение, тъй като снабдяването с Разрешение за ползване е
административна процидура, независема само и единствено от волята някому.
Ищеца не ангажира доказателства от които да се направи заключение, че
ответниците имат някакви фактически и правни задължения свързани с
довършването на сградата, отговорност за отстраняване на пропуски по
строителство или преустройства.Това , настоящият състав на съда намира за
достатъчно основание за изключване на отговорността на ответниците, съгл.
чл. 81-83 ЗЗД. Действително забавата на ответника вече е била факт към
31.01.2020г.но липсват доказателства, че това зависи от волята и действията
само на ответника, а на всички участници в процеса на строителството,
изброени в чл. 176, ал. 1 - чл. 177 ЗУТ. Също така не е налице обвързваща
сила на пресъдено нещо по отношение на дължимостта на мораторна
неустойка и вината на ответника за забавата в процесния период от 03.02.2014
г. до 03.02.2017 г., в който следва да бъде извършена самостоятелна преценка
за обстоятелствата изключващи или ограничаващи отговорността.
По изложените мотиви съдът приема, че неизпълнението на
задължението за с на разрешение за ползване на апартамент с идентификатор
68134.301.240.1.6 се дължи на причина, за която не се доказва да е по вина на
ответниците и изключва тяхната отговорност към ищците. Ето защо искът
3
като неоснователен подлежи на отхвърляне.
За пълнота следва да се посочи, че направеното защитно възражение за
нищожност и унищожамост на споразумението не се споделят от настоящия
състав на съда, ще повече, че не са представени доказателства в подкрепа на
изложените възражения.
Предвид изхода на делото и съгласно чл. 78, ал.3 ГПК в тежест на
ищците биха могли да се възложат направени от ответника разноски,но
доказателства за това неса представени.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. С. Х. ЕГН ********** чрез адвокат Д.С. Д. и със
съдебен адрес С., *** срещу Н. С. С. ЕГН **********, „АНГАРА ГРУП I“
ООД ЕИК ********* и АСТАНА СТРОЙ ЕООД, ЕИК ********* - двете чрез
Н. С. С. и тримата ответници с адрес: гр.Б., *** за установяване на дължимост
от Н. С. С. ЕГН **********, „АНГАРА ГРУП I“ ООД ЕИК ********* и
АСТАНА СТРОЙ ЕООД, ЕИК *********, солидарно за сумата от 4009 лева
/четири хиляди и девет лева/ главница, представляваща обезщетение за забава
за получаването на разрешение за ползване на апартамент с идентификатор
68134.301.240.1.6 , находящ се в гр.С., *** за периода от 31.01.2020г. до
03.06.2020г., дължимо по споразумение от 09.06.2019г., като сумата е
левовата равностойност на уговореното обезщетение в евро, ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от 04.06.2020г. до изплащане на
вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение №1066 от
05.06.2020г., по ч.гр.д.№ 2681/2020г. по описа на РС Бургас.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните им
представители.
Вярно с оригинала: НД
Съдия при Районен съд – Бургас: ______/п/_________________
5