М
О Т И В И
към присъда № 28 от
11.02.2010 година
по
н.о.х.дело № 61
на Старозагорския районен съд
по
описа за 2010
година:
Обвинението
против подсъдимия С.Д.
Иилиев, ЕГН
**********, е в това, че през периода 23-26.05.2008 год. в гр.Стара
Загора в условията на продължавано престъпление с цел да набави
за себе си имотна облага, чрез използване на лимитна карта № **********, с
която е обозначен за зареждане автомобил с ДК № СТ 6356 СН, издадена от ПСК „Ес
Би Ес” АД гр.Стара Загора, възбудил и поддържал заблуждение у Мариета К.
Йорданова, Мариана П.Д. и Юлиян Стоянов Стойчев – служители на бензиностанция
„Зара - Газ” ООД, че е шофьор към ПСК „Ес Би Ес” АД гр.Стара Загора, и с това
причинил на „Зара - Газ” ООД гр.Стара Загора с МОЛ С.Ж.Т. /управител/ имотна
вреда в размер на 5845,77 лева – престъпление по чл.209, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание беше приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
предявения от пострадалия „Зара - Газ” ООД гр.Стара Загора против подсъдимия С.Д.И.
граждански иск за сумата от 4443,27 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата, а пострадалият „Зара – Газ”
ООД гр.Стара Загора беше конституиран като граждански ищец в наказателното
производство.
Представителят на
Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и пледира на
подсъдимия да бъде наложено наказание при
условията на чл.55 от НК, а именно „пробация” с първите две задължителни по
закон пробационни мерки за максималния срок, предвиден в закона. Счита, че
гражданският иск е основателен и доказан, и моли да бъде уважен изцяло.
Гражданският
ищец „Зара – Газ” ООД гр.Стара Загора чрез управителя си моли гражданския иск
да бъде уважен изцяло.
Защитникът
адв.Светла Желева не оспорва обвинението и пледира
на подзащитния й да бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК, а
именно „пробация” с пробационни мерки, съответстващи по вид на поисканите от
прокурора, но за минималния предвиден в закона размер.
Подсъдимият С.Д.И. се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, съжалява за извършеното и поддържа пледоарията на защитника си.
Съдът, като прецени
събраните доказателства, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият С.Д.И. е осъждан многократно, но осъжданията
му не влияят върху квалификацията на настоящото му деяние.
От 14.04.2008 год. подсъдимият работел по трудов договор
като „машинист-оператор пътно-строителни машини” към фирма ПСК „ЕС БИ ЕС” АД
гр.Стара Загора, обект Казанлък.
На 23.05.2008 год. подсъдимият бил на работа и съвсем
случайно намерил на земята карта за разсрочено плащане и зареждане на гориво №
**********, отнасяща се за МПС с ДК № СТ 6356 СН, собственост на фирма „ЕС БИ
ЕС” АД гр.Стара Загора. Подсъдимият взел картата със себе си и вечерта, когато
се прибрал в Стара Загора, седнал да се почерпи в едно заведение в кв.„Зора”.
Подсъдимият предположил, че представяйки картата пред служителите на съответната
бензиностанция, би могъл безплатно да зареди гориво, да го продаде и по този
начин да спечели пари. В заведението подсъдимият случайно се запознал със
св.Милен Василев Узунов и с още един мъж с неустановена самоличност. Подсъдимият
споделил с тях, че продавал изгодно дизелово гориво на цена 1,60 лева - 1,80 лева
за литър. Непознатият изявил желание да закупи около 200 л гориво и две туби,
които се намирали в автомобила му „Мерцедес” с ДК № СТ 3059 СХ, който бил
паркиран наблизо. Двамата с подсъдимия се качили в колата и се придвижили до
кв.„Индустриален”, като спрели на бензиностанция „Зара - Газ”. Дежурната
служителка напълнила общо 200
литра гориво в двете туби, след което подсъдимият представил
пред св.Мариета К. Йорданова – касиер към бензиностанцията, картата за
разсрочено плащане № **********, издадена от фирма „ЕС БИ ЕС” АД. Когато св.Йорданова
се заинтересовала защо регистрационният номер на автомобила, отразен на картата,
не отговарял на контролния номер на зареденото превозно средство, подсъдимият
обяснил, че управителят на бензиностанцията бил своевременно уведомен от
ръководството на пътно-строителната компания за това инцидентно зареждане. Касиерката
на бензиностанцията издала поименен клиентски
бон на името на ПСК „ЕС БИ ЕС” АД гр.Ст.Загора на стойност 510 лева и
вписала номера на автомобила, който бил отпечатан върху картата на разсрочено
плащане. След като непознатият и подсъдимият напуснали района на
бензиностанцията, подсъдимият получил договорените пари за продажбата на
горивото. Около 23,00 часа същата вечер, св.Узунов се свързал по телефона с
подсъдимия и поискал да отидат до бензиностанцията, за да закупи гориво.
Двамата се срещнали в кв.„Казански”, като св.Узунов бил с червен камион с ДК № Х 9888 АМ. Придвижили се до
бензиностанция „Зара - Газ” в кв.„Индустриален”. Св.Узунов предварително дал
пари на подсъдимия за гориво, тъй като не знаел, че подсъдимият зареждал
безплатно, и останал в купето на превозното средство. Дежурната помпиерка
напълнила веднъж 380,610
литра, а след това – още 70 литра дизелово гориво.
Подсъдимият представил пред касиера – св.Мариета К. Йорданова - картата за
разсрочено плащане № **********, издадена от фирма „ЕС БИ ЕС” АД. И този път св.Йорданова
се заинтересовала защо регистрационният номер на автомобила, отразен на картата,
не отговаря на контролния номер на зареденото превозно средство, на което
подсъдимият отговорил, че нямало нищо обезпокоително, тъй като управителят на бензиностанцията бил
своевременно уведомен от ръководството на пътно-строителната компания за това
зареждане. Касиерката издала два поименни клиентски бонове на името на ПСК „ЕС
БИ ЕС” АД гр.Ст.Загора, единият на стойност 970,56 лева, а другият – 178,50 лева,
и вписала номера на автомобила, който бил отпечатан върху картата за разсрочено
плащане. Когато подсъдимият и св.Узунов се отдалечили от района на
бензиностанцията, св.Йорданова уведомила по телефона прекия си ръководител –
св.Тодор Борисов Тодоров - за извършените зареждания с гориво на непознатия
камион с хасковска регистрация.
На следващия ден – 24.05.2008 год. около 16,00 часа
св.Узунов и подсъдимият се срещнали в района на бившата „Втора аптека”,
находяща се близо до кръстовището на бул.„Патриарх Евтимий” и ул.„Генерал
Гурко”. С камиона на св.Узунов, червен на цвят, ДК № 9888 АМ, двамата се
придвижили до бензиностанция „Зара - Газ”, намираща се в кв.„Индустриален”. Св.Узунов
предварително дал пари на подсъдимия за зареждането, но останал в купето на
превозното средство. Подсъдимият бил обслужен от св.Юлиян Стоянов Стойчев. Последният
напълнил догоре дизелово гориво в резервоара, който побрал 555,61 литра. Подсъдимият
представил пред св.Стойчев картата за разсрочено плащане № **********, издадена
от фирма „ЕС БИ ЕС” АД. Св.Стойчев се заинтересовал защо регистрационния номер
на автомобила от картата не отговарял на контролния номер на зареденото
превозно средство, на което подсъдимият отговорил, че управителят на
бензиностанцията бил своевременно уведомен от ръководството на
пътно-строителната компания за това зареждане, което било изключение. Св.Стойчев
издал два поименни клиентски бонове на името на ПСК „ЕС БИ ЕС” АД гр.Ст.Загора,
единият на стойност 970,56 лева, а другият – 433,50 лева, и вписал номера на
автомобила, който бил отпечатан върху картата за разсрочено плащане. Подсъдимият
и св.Узунов се отдалечили от бензиностанцията и се разделили, но по-късно
същата вечер - около 19,00 часа - отново се срещнали по настояване на св.Узунов.
С камиона на св.Узунов двамата пак отишли до бензиностанция „Зара - Газ”,
където били обслужени от св.Юлиян Стоянов Стойчев. Последният напълнил до горе
с дизелово гориво резервоара на превозното средство, който побрал общо 540,62 литра. Подсъдимият
представил пред св.Стойчев картата за разсрочено плащане № **********, издадена
от фирма „ЕС БИ ЕС” АД. Когато св.Стойчев се заинтересовал защо регистрационния
номер на автомобила, отразен в картата, не отговарял на контролния номер на
зареденото превозно средство, подсъдимият отговорил, че управителят на
бензиностанцията бил своевременно уведомен от ръководството на
пътно-строителната компания за това зареждане, което било по изключение. Св.Стойчев
издал два поименни клиентски бонове на името на ПСК „ЕС БИ ЕС” АД гр.Ст.Загора,
единият на стойност 970,58 лева, а другият – 408,00 лева, и вписал номера на
автомобила, който бил отпечатан върху картата за разсрочено плащане. Подсъдимият
и св.Узунов се отдалечили от бензиностанцията и се разделили.
На 26.05.2008 год. около 01,00 часа св.Узунов се обадил
по телефона на подсъдимия и го взел от дома му в с.Оряховица, като му казал, че
имал нужда от гориво. С камиона на св.Узунов, който бил с ДК № Х 9883 АМ, двамата
отишли на бензиностанция „Зара - Газ”, където били обслужени от св.Мариана П.Д..
Последната напълнила до горе с дизелово гориво резервоара на превозното средство, който побрал общо 550,62 литра. Подсъдимият
представил пред св.Д. картата за разсрочено плащане № **********, издадена от
фирма „ЕС БИ ЕС” АД. Когато св.Д. се заинтересовала защо контролния номер на
заредения автомобил не отговаря на контролния номер на автомобила, отразен
върху картата, подсъдимият отговорил, че управителят на бензиностанцията бил
своевременно уведомен от ръководството на пътно-строителната компания за това
зареждане, което било по изключение. Св.Д. издала два поименни клиентски бонове
на името на ПСК „ЕС БИ ЕС” АД гр.Стара Загора, единият на стойност 970,58 лева,
а другият – 433,50 лева, и вписала номера на автомобила, който бил отпечатан
върху картата за разсрочено плащане, като встрани вписала с химикал заредения с
гориво автомобил. В същото време в помещението влязъл св.Тодор Борисов Тодоров -
ръководител „Търговска експлоатация” към
„Зара - Газ” ООД и поискал документ за самоличност на подсъдимия. Подсъдимият
уверил св.Тодоров, че фирма „ЕС БИ ЕС” АД, в която работел като шофьор,
извършвала извънредни строителни дейности по пътя Хасково - Кърджали и това
налагало зареждане на гориво на други превозни средства, чиито контролни номера
не били вписани в лимитните карти. Св.Тодоров не повярвал на твърденията на подсъдимия и сигнализирал
полицията. Малко по-късно пристигналите
на място служители на СОД-Стара Загора отвели подсъдимия в РУ на МВР. Количеството
гориво от 550,62 литра,
заредено в камиона на св.Узунов, било върнато на „Зара - Газ” ООД.
От заключението на назначената съдебно-оценителна
експертиза е видно, че в периода 23-26.05.2008 год. чрез използването на
лимитна карта, издадена от ПСК „ЕС БИ
ЕС” АД гр.Ст.Загора за автомобил с ДК № СТ 6356 СН, са били издавани девет броя
поименни клиентски бонове за зареденото дизелово гориво, както следва: три пъти
на 23.05.2008 г., съответно – 200
л на стойност 510 лева, 380,610 л на стойност
970,56 лева и 70 л
на стойност 178,50 лева; четири пъти на 24.05.2008 год., съответно 380,610 л на стойност
970,56 лева, 170 л
на стойност 433,50 лева, 380,620
л на стойност 970,58 лева и 160 л на стойност 408 лева;
два пъти на 26.05.2008 г., съответно 380,620 л на стойност 970,58 лева и 170 л на стойност 433,50 лева,
всичко общо 2292,46
литра дизелово гориво на обща стойност 5845,77 лева, от
което 550 л
на стойност 1402,50 лева били върнати на собственика им - „Зара -Газ” ООД, а останали
невъзстановени 1742,46 л
на стойност 4443,27 лева.
Деянията, извършени от подсъдимия, осъществяват поотделно
един и съи състав на едно и също престъпление /по чл.209, ал.1 от НК/,
извършени са през непродължителен период от време /23-26.05.2008 год./, при
една и съща обстановка /вж.изложеното по-горе/ и при еднородност на вината
/пряк умисъл/, поради което последващите се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите. Изложеното означава, че с деянията си
подсъдимият е извършил едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1
от НК.
Представяйки пред служителите на „Зара - Газ” ООД гр.Ст.Загора
лимитната карта № **********, издадена от ПСК „ЕС БИ ЕС” АД гр.Ст.Загора за
разсрочено плащане и зареждане с гориво единствено на автомобил с ДК № СТ 6356
СН, подсъдимият ги е въвел в заблуждение и е поддържал у тях заблуждението, че
работи като шофьор към ПСК „ЕС БИ ЕС” АД гр.Ст.Загора и има право да зарежда
дизелово гориво с посочената карта и на други превозни средства. В резултат на тези
му измамливи действия служителите на бензиностанцията са извършили акт на
разпореждане, като са предали във владение на подсъдимия общо 2292,46 л дизелово гориво
на обща стойност 5845,77 лева. С тази сума в действителност са се намалили
имуществените активи на „Зара - Газ” ООД, като в същото време, разпореждайки се
с полученото гориво и продавайки го на други лица, активите на подсъдимия са се
увеличили именно с тази сума.
„ЕС БИ ЕС” АД гр.Ст.Загора не са пострадали от
престъплението, тъй като в имуществените активи на това дружество не са
настъпили промени, дължащи се на неправомерните действия на подсъдимия.
Неблагоприятното изменение в отношението между пасивите и
активите е настъпило само и единствено за „Зара-газ” ООД гр.Ст.Загора, което
дружество съгласно приложеното писмо от „Агенцията по вписванията” гр.София се
представлява от управителят му С.Ж.Т..
Подсъдимият е целял да получи имотна облага и чрез
използването на измамливи действия да причини другиму имотна вреда, като е
реализирал тази си цел.
Деянията си били извършени умишлено, като формата на вината
е пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянията си, предвиждал е настъпването на общественоопасните им последици и е
искал настъпването им.
До приключване на досъдебното производство останали
невъзстановени 1742,46 л
дизелово гориво на стойност 4443,27 лева.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия по реда на
чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите с тях писмени и гласни доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство /справка от „Зара - Газ” ООД
за продажби с карти за периода 01-31.05.2008 год., трудов договор № 19 от
14.04.2008 год., длъжностна характеристика за длъжността машинист и допълнение
към нея от ПСК „Ес БИ ЕС” АД, договор за продажба на стоки и услуги от
11.10.2005 год., карта за разсрочено плащане № ********** от „ЕС БИ ЕС” АД,
служебни бонове, 2 броя протоколи за доброволно предаване от 26.05.2008 год.,
разписка от 26.05.2008 год., протокол от 10.09.2008 год. за разпит на св.Тончо
Тенев Динев, протокол от 10.09.2008 год. за разпит на св.Диана Любомирова
Мандажиева, протокол от 23.09.2008 год. за разпит на св.Мариета К. Йорданова,
протокол от 02.10.2008 год. за разпит на св.Тодор Борисов Тодоров, протокол от
03.10.2008 год. за разпит на св.Мариана П.Д., протокол от 10.10.2008 год. за
разпит на св.Юлиян Стоянов Стойчев, заключение на съдебно-оценителна експертиза
от 01.10.2008 год., декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние от 10.10.2008 год., справка от Централна база КАТ по рег.№ Х 9888 АМ,
писмо изх.№ 11-00-811 от 03.09.2008 год. на Агенцията по вписванията, протокол
от 10.12.2008 год. за разпит на обвиняемия С.Д.И. пред съдия, протокол от
16.04.2009 год. за разпит на св.Милен Василев Узунов пред съдия, протокол от
10.12.2008 год. за разпит на св.Милен Василев Узунов, протокол от 10.12.2008
год. за очна ставка между обвиняемия С.Д.И. и св.Милен Василев Узунов,
удостоверение изх.№ 20090123120655 от 31.01.2009 год. на Агенцията по
вписванията, удостоверение изх.№ 20090123120608 от 23.01.2009 год. на Агенцията
по вписванията, протокол от 26.02.2009 год. за разпит на св.С.Ж.Т., факс от ПСК
„ЕС БИ ЕС” АД до „Зара - Газ” ООД от 26.02.2006 год., клиентска карта от
21.07.2006 год., клиентска карта от 01.09.2006 год., списък от ПСК „ЕС БИ ЕС”
на новите рег.номера с клиентска карта, клиентска карта от 28.02.2006 год.,
клиентска карта от 17.05.2006 год., клиентска карта от 13.11.2006 год.,
клиентска карта от 04.12.2006 год., декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на подсъдимия от 26.11.2009 год., справка от
Централна база КАТ по рег.№ СТ 3059 СХ, справка от Централна база КАТ по рег.№
СТ 6356 СН/, както и събраните в хода на съдебното следствие писмени
доказателства /справка за съдимост на подсъдимия с приложени към нея преписи от
бюлетините му за съдимост и справки за търпените и изтърпените от него
наказания/, като
в тази насока следва изрично да се отбележи, че не се събраха доказателства, между които да са налице съществени противоречат, поради което и не се
налага същите да бъдат обсъждани поотделно.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така
установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че през периода 23-26.05.2008 год. в гр.Стара
Загора подсъдимият С.Д.И. в условията на продължавано
престъпление с цел да набави за себе си имотна облага, чрез използване на
лимитна карта № **********, с която е обозначен за зареждане автомобил с ДК №
СТ 6356 СН, издадена от ПСК „Ес Би Ес” АД гр.Стара Загора, възбудил и поддържал
заблуждение у Мариета К. Йорданова, Мариана П.Д. и Юлиян Стоянов Стойчев –
служители на бензиностанция „Зара - Газ” ООД, че е шофьор към ПСК „Ес Би Ес” АД
гр.Стара Загора, и с това причинил на „Зара - Газ” ООД гр.Стара Загора с МОЛ С.Ж.Т.
/управител/ имотна вреда в размер на 5845,77 лева, с което свое деяние той е
осъществил от обективна страна признаците на престъпния състав на чл.209, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
Както
вече беше посочено по-горе, за да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото
му обвинение, съдът прие, че той е извършил престъпното си деяния виновно под
формата на пряк умисъл, понеже е съзнавал общественоопасния им характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните им последици и е искал
настъпването им, на какъвто извод недвусмислено навеждат и направените
самопризнания от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът взе предвид:
принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
и целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – генералната и специалната
превенция;
предвиденото в
закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от свобода до шест
години;
младата възраст на
подсъдимия, направените от него самопризнания и изразеното критично отношение
към извършеното, които съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства;
високата
обществена опасност на деянието с оглед на големия размер на причинените
имуществени вреди и съдебното минало на
подсъдимия, които съдът отечете като отегчаващи отговорността обстоятелства;
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния
случай и предвиждаща задължително приложение на чл.55 във връзка с чл.58а
от НК.
Ето защо съдът
определи и наложи на подсъдимия С.Д.И. наказание при условията на чл.55,
ал.1, т.2, б.„б” от НК, а именно „пробация”, както следва: „задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от една година и шест месеца два пъти
седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една
година и шест месеца и „безвъзмезден труд в полза на обществото” от 200 часа в
рамките на една календарна година.
Имайки
предвид, че според справката за съдимост на подсъдимия, приета като писмено
доказателство, настоящото деяние е било извършено от подсъдимия в условията на
реална съвкупност с деянията, предмет на осъждането му по н.о.х.дело № 1390/2008
год. на Старозагорския районен съд, т.е. преди за което и да е от тях да е
имало влязла в сила присъда, съдът на основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23,
ал.1 от НК допусна групиране на наложеното с настоящата присъда наказание на
подсъдимия с наказанието „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, наложено
му по н.о.х.дело № 1390/2008 год. на Старозагорския районен съд, като му
определи и наложи едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях – „лишаване
от свобода” за срок от шест месеца, и постанови същото да се изтърпи при
първоначален „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип съгласно чл.60,
ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС. В случая, тъй като групираните наказания са
различни по вид, съдът не приложи чл.24 от НК. На основание чл.25, ал.2 от НК съдът
приспадна при изпълнение на така определеното и наложено на подсъдимия общо
най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца изтърпяната
част от наказанието „лишаване от свобода”, наложено му по н.о.х.дело №
1390/2008 год. на Старозагорския районен съд.
Имайки предвид, че според справката за
съдимост на подсъдимия, приета като писмено доказателство, настоящото деяние е
било извършено от подсъдимия в изпитателния срок на наказанията „лишаване от
свобода”, наложени му по н.о.х.дела № 307/2007 год., № 311/2007 год., №
423/2007 год. и № 675/2007 год. на Старозагорския районен съд, както и че
всички деяния, предмет на цитираните н.о.х.дела, са били извършени от
подсъдимия в условията на реална съвкупност – преди за което и да е от тях да е
имало влязла в сила присъда, съдът:
на
основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК допусна групиране на
наказанията, наложени на подсъдимия по н.о.х.дела № 307/2007 год., № 311/2007
год., № 423/2007 год. и № 675/2007 год. на Старозагорския районен съд, като му
определи и наложи едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях: „лишаване
от свобода” за срок от една година;
не
приложи чл.24 от НК, тъй като не намери основания за това;
на основание чл.25, ал.4 от НК постанови
така определеното и наложено на подсъдимия общо най-тежко наказание „лишаване
от свобода” за срок от една година да бъде изтърпяно при първоначален „общ”
режим в затворническо общежитие от открит тип съгласно чл.59, ал.1 и чл.61, т.3
от ЗИНЗС;
на основание
чл.25, ал.2 от НК приспадна при изпълнението на така определеното и наложено на
подсъдимия общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от една
година изцяло изтърпяното наказание „лишаване от свобода” за срок от една
година, наложено му по н.о.х.дело № 675/2007 год. на Старозагорския районен
съд.
Съдът
присъди в тежест на подсъдимия направените по делото съдебни и деловодни
разноски в размер на сумата от 94 лева.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предявеният
граждански иск намира правно основание в чл.45 и сл. от ЗЗД.
Видно
от изложената по-горе фактическа обстановка:
в
случая са налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане –
виновно поведение от страна на подсъдимия, причинени имуществени вреди на гр.ищец
и причинна връзка между тях;
стойността
на претендираните от гр.ищец имуществени вреди се равнява на стойността на невъзстановените
щети, причинени му с престъплението.
При
тези данни съдът намери, че гражданският иск е основателен и доказан до
претендирания от гр.ищец размер – 4443,27 лева, поради което и го уважи до този
размер, ведно със законната лихва върху тази сума, както следва: върху сумата
от 1659,06 лева, считано от датата на увреждането /23.05.2008 год./ до
окончателното изплащане на тази сума; върху сумата от 2782,64 лева, считано от
датата на увреждането /24.05.2008 год./ до окончателното изплащане на тази
сума; върху сумата от 1,57 лева, считано от датата на увреждането /26.05.2008
год./ до окончателното изплащане на тази сума.
Съдът
осъди подсъдимия да заплати 177,73 лева държавна такса за разглеждането на
гражданския иск съобразно уважения му размер.
ВОДИМ
ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: