Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 136 10.06.2020 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
на …19 май…………..…………………………….…2020 година,
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар ………Катерина Маджова……..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от……………………съдията В.
МИШОВА
въззивно гражданско дело номер…1144…….по описа за
2020……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по въззивна жалба, подадена от Г.С.Г.,
против решение № 135 от 28.01.2020 г., постановено по гр.д. № 5281/2019 г. на
Старозагорския районен съд, с което е
отхвърлен предявеният иск за присъждане на възнаграждение за положен извънреден
труд.
Въззивникът изразява
несъгласие с убеждението и мотивите на първоинстанционния съд. Излага
съображения по правото. Иска от съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи исковата претенция.
Въззиваемият ГД „Национална
полиция“ оспорва въззивната жалба и излага съображения в подкрепа на
становището си и моли съдът да потвърди обжалваното решение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Пред районния
съд са били предявени искове по чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът
(сега въззивник) е твърдял в исковата си молба, че е бил служител на МВР от 1998 г., като от април
месец 2014 г. бил служител на сектор „Охрана на обществения ред в железопътния
транспорт“ гр. Стара Загора като „Младши инспектор - полицай/старши полицай“.
През трите предхождащи исковата претенция години бил изпълнявал служебните си
задължения на сменен режим на работа, като бил полагал труд на смени по график
с продължителност от 12 часа. Така положеният от него труд на смени бил както
през светлата част на деня, така и през нощта - от 20.00 часа до 08.00 часа. В
този смисъл било налице полагане на нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа на
следващия ден. Отработеното време се изчислявало сумарно. Твърдял е, че
отношенията му с работодателя би следвало да се уреждат съобразно разпоредбите
на чл.187, ал.5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното
работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Счита,
че следвало да приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения
нощен труд. Твърдял е, че за периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г.
действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г.
- Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., а от 02.08.2016 г. и понастоящем - Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от
02.08.2016 г.). Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби били идентични и
предвиждали, че при работа на смени било възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следвало да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период се умножавал по
0,143. В следващите две наредби обаче (приложими към процесния период от
14.10.2016 г. до 14.10.2019 г.) липсвала изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма представлявала
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. Затова следвало да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според която при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, или коефициент 1,143. Твърди, че работодателят не му е
изплатил възнаграждение за положен извънреден труд, формиран след
преизчисляването на положения от същия нощен труд с коефициент 1.143 и
съответното му увеличаване с 50%, , както и мораторна лихва, и затова е искал
съдът да го осъди да му заплати общо
1451,53 лв. за положен труд над установеното за времето от м. октомври
2016 г. до м. юни 2019 г. включително, както и обезщетение за забава в размер
на 204,44 лв. общо.
Ответникът
(сега въззиваем) е оспорил исковете, като е твърдял, че ищецът не е полагал
извънреден труд, който да подлежи на
заплащане. Позовава се на наредбите за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. Счита, че за нощния труд на държавните
служители в МВР, предвиден и уреден в чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР, не би следвало да се прилага чл. 9 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата и е искал съдът да
отхвърли предявените искове.
Първоинстанционният
съд е приел за установено от фактическа страна, че в процесния период (14.10.2016 г. до 14.10.2019 г.)
страните са били в служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „старши полицай“ в група „Патрулно постова дейност“ на сектор
„Опазване на обществения ред в железопътния транспорт“ и е полагал труд на
12-часови работни смени, по график, включително за времето от 22.00 часа до
06.00 часа, който нощен труд му е бил заплатен, но не и приравнен на дневен
чрез умножение с коефициент 1.143 и респ. не му било заплатено възнаграждение
за извънреден труд.
От правна
страна първоинстанционният съд е приел, че положените от ищеца часове нощен
труд не следва да се превръщат в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, при условие че приложимата
през процесния период Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, не
предвижда такъв ред за преизчисляване на часовете нощен труд. Приел е, че
въпросът за отчитането на нощния труд на държавните служители по ЗМВР е уреден
по нов нормативен начин, като е изоставено разрешението, възприето в Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.) броят на часовете нощен труд да се умножава
по коефициент. Приел е, че не е налице празнота в правото, която да се нуждае
от преодоляване и попълване чрез прилагане на чл. 9, ал. 2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Приел е също така, че Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата и в частност предвиденото в чл. 9 от нея
правило касае уредбата на трудови правоотношения по КТ, но не и служебни
правоотношения по ЗМВР, който се явява специален закон съгласно чл.
142, ал. 2 от ЗМВР и дерогира приложението на общата норма.
Въззивният
съд, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди
защитните тези на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба
предели на въззивното производство, намери въззивната жалба за неоснователна.
По делото
не е спорно, че през процесния период (14.10.2016 г. до 14.10.2019 г.) страните
са били в служебно правоотношение, по силата на което въззивникът е заемал
длъжността „старши полицай“ в група „Патрулно постова дейност“ на сектор
„Опазване на обществения ред в железопътния транспорт“ и е полагал труд на 12-часови работни смени,
по график, включително за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, който нощен труд
му е бил заплатен, но не е бил приравнен на дневен чрез умножение с коефициент
1.143 и респ. не му било заплатено възнаграждение за получения при
преизчисляването извънреден труд.
Неоснователно
е възражението във въззивната жалба, че в чл.187, ал.1 ЗМВР, използвайки израза
„дневно“, законодателят е посочил
нормалната продължителност на работния ден през деня и че липсва изрична
разпоредба, от която да се прави извод каква е нормалната продължителност на
полагания труд през нощта. Въззивният съд намира за напълно неподходящо това
заключението. Вярно е, че в чл.187, ал.1 ЗМВР е посочено, че
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Но в случая не
става въпрос за времето от изгрев до залез, а за преносното значение на думата,
което е в смисъл на денонощие. Това е така, защото продължителността на
работното време се установява за определен календарен период и се измерва с
физическата единица за време – час (за ден, за седмица и т.н.). В зависимост от
календарния период, за който се определя, мярката на труда, изразена чрез
работното време, може да бъде работен ден, работна седмица или сумирано
изчисляване на работното време. Работният ден е продължителността на работното
време в рамките на едно денонощие. Работната седмица е продължителността на
работното време в рамките на една календарна седмица. И при сумираното
изчисляване на работното време законът установява максимална седмична и
ежедневна продължителност на работното време, като особеността е свързана с
изчисляването му в рамките на периода, за който е установено. Работата на
смени, каквато е била работата на въззивника, се извършва в тази част от
денонощието, в която работникът или служителят е длъжен да изпълнява трудовите
си задължения според организацията на работния процес, а работното време се
изчислява сумирано. В ал.3 на посочения
по-горе текст е посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, т.е. урежда изключението,
касаещо работата на смени, която продължава повече от 8 часа дневно.
Разпоредбата е напълно ясна и не се нуждае от тълкуване. Законодателят изрично
е уредил възможността при работа на смени да се полага труд и през нощта,
който, в зависимост от началния час на смяната може да бъде с продължителност
от 1, но не повече от 8 часа за всеки 24-часов период. При изрично
законодателно уреждане на продължителността на нощния труд при работата на
смени няма как да се приеме, че липсва уредба, поради което следва да се
приложи по аналогия КТ.
Неоснователно,
позовавайки се на чл.188, ал.2 ЗМВР, въззивникът претендира, че ползвайки се
със специалната закрила по КТ по силата на тази разпоредба, следва да получава
възнаграждение за положения нощен труд при условията на КТ, в т.ч. и
приравняването му на дневен. Специалната закрила по КТ е изрично предвидена в
нормите на чл.140, чл.140а и чл.141, ал.2, но ал. 1 на чл.140 КТ е неприложима.
Съгласно този текст нормалната продължителност на работното време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Разликата между нормалната
продължителност на работното време, която е 8 часа, и установената максимална
продължителност на работното време през нощта, налага преизчисляването му,
начинът на което е предвиден в чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Тази разпоредба обаче е неотносима към
предвидената в КТ специална закрила, с която се ползват работниците и
служителите, полагащи нощен труд, защото касае начина на изчисляването му. За
служителите в МВР е установена друга максимална продължителност на нощния труд.
ЗМВР е специален по отношение на КТ, а и на ЗДСл, поради което разпоредбите им
дерогират приложението на общата норма, независимо, че тя е установена в
нормативен акт от по-горен ранг. След като спецификата на изпълняваните от
служителите на МВР служебни задължения по охрана на обществения ред, пожарна
безопасност и пр., които изискват непрекъсваемост на процеса, налага
ограничаване на предвидената в КТ специална закрила, не може да се търси
равнопоставеност с другите работници и служители, които работят по трудово
правоотношение, нито пък става дума за поставянето им в по-неблагоприятно
положение.
Неотносимо
е позоваването на въззивника на чл.178, ал.1 ЗМВР относно различните видове
допълнителни възнаграждения, които се изплащат на служителите на МВР. По делото
е било безспорно, че въззивникът е получил допълнително възнаграждение за
положения от него нощен труд.
Съгласно
чл. 187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. В изпълнение на тази законова делегация е приета Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г., приложима за процесния период. В тази наредба не е
предвидено правило, съобразно което отработените часове нощен труд да се
превръщат в дневни при сумарното изчисляване на работното време. Вярно е
принципното положение, установено в нормата на чл.46, ал.2 ЗНА, че когато
нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно
основните начала на правото на Република България. Но в случая Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата не може да намери субсидиарно
приложение, тъй като няма празнина в правото, доколкото правоотношенията,
свързани с редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители, работещи в МВР, са уредени с посочената по-горе наредба
на министъра на вътрешните работи. Вярно е, че в тази наредба не е предвидено
преизчисляване на нощния труд, но това очевидно не
поради пропуск, защото действалата преди това Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014
г, сега отменена е допускала това, а поради различен начин на уреждане на тези
отношения. Празнина в законодателството има, когато липсва изрична норма, която
да урежда съдържанието на възникналите граждански правоотношения. В случая е
ясно, че съдържанието на правоотношението досежно полагания от служителите на
МВР нощен труд е напълно правно уредено – арг. и от чл.26, ал.1, поради което
няма празнина, която да налага бъде преодолявана, прилагайки по аналогия КТ или
ЗДСл. Освен това по делото няма данни размерите на допълнителните
възнаграждения на служителите в МВР да са по-ниски от определените в трудовото
законодателство. Преизчисляването за приравняване на нощния труд в дневен, не
значи по-високо предвидено възнаграждение за нощния труд. Неоснователно
въззивникът, позовавайки се на т.23 на
ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, счита, че с Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г, е поставен в неравностойно положение
спрямо другите държавни служители и работници и служители, работещи по трудово
правоотношение, ако не се приложи общия закон. Посоченото тълкувателно решение
касае освобождаването на държавните служители в МВР от заплащане на
държавни такси по граждански дела, свързани с тяхното служебно правоотношение,
доколкото в специалния закон, действал към онзи момент, е липсвала изрична
разпоредба в този смисъл, поради което, въпреки, че съдебните спорове са били
свързани с права във връзка с полагания от тях труд, законодателят не ги е
освободил изрично от задължението да заплащат държавна такса, с което ги
поставя в неравностойно положение с другите работници и служители, в т.ч. и със
служителите, работещи в МВР по трудови договори.
Без
значение е, че Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е отменена с решение на
5-членен състав на ВАС. Това не ползва въззивника, респ. не носи за него
последици, които той счита за благоприятни. Безспорно е положението в правната
теория и практика, че при уреждане на гражданскоправните отношения и в частност
трудовоправните е приложим този закон, който е в сила в момента на възникването
на юридическия факт, породил правоотношението. Съдебното решение, с което се
обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно
действие по силата на чл. 195, ал. 1 АПК. До отмяната
му актът поражда правни последици и съществуването на тези правни последици не
се засягат от отмяната на нормативния акт – ТР № 2/2016 г. на ВАС. Този принцип
въплъщава правната сигурност и предвидимост в правото, което е особено важно
при регулирането на правоотношенията, породени при полагането на труд.
Предвид
на изложените съображения съдът намира, че решението на първоинстанционния съд
е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на
спора, на въззиваемия следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 135 от 28.01.2020 г.,
постановено по гр.д. № 5281/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.8 ГПК Г.С.Г. ***. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „Национална полиция“ –
МВР, гр. София, ул. Александър Малинов, № 1, представлявана от директора Христо
Терзийски, сумата в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: