Р Е Ш Е Н И
Е № 2485
гр. Пловдив 17.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12296 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на предявени от Лайт Кредит Консулт ЕООД, ЕИК *********,
гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2 против Т.Б.Г., ЕГН: **********, чрез особен
представител- а. В. Д.,***, партер искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 415 ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 240 и чл.86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от общо 1229,47 лв.,
формирана както следва: сумата от 1054,69 лв. – дължима по договор за заем № …...,
сключен между длъжникът и Лайт Кредит ООД с краен срок на погасяване 30.08.2017
г. и сумата от 174,78 лв.,
представляваща неплатена част от възнаграждение по договор за гаранция от 31.05.2017 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 08.03.2019 г. до окончателното й изплащане , за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3937 по описа за 2019 г. на РС- Пловдив.
Ищецът сочи, че ответникът е сключил
с Лайт Кредит ООД договор за заем № …. Размерът па предоставената в заем сума е
1000 лв. Предоставеният заем е за срок от 13 седмици, като погасяването е
следвало да стане на 13 равни седмични вноски, всяка една от които на стойност
81.13 лв., с първа погасителна вноска 07.06.2017 г. и краен срок на погасяване
с последна вноска 30.08.2017 г. Общата сума, подлежаща на връщане, е в размер
на 1054.69 лв. Като обезпечение па вземането по договора за заем е сключен
Договор за гаранция от 31.05.2017 г. между ищцовото дружество в качеството му
на гарант. „ЛАЙТ КРЕДИТ" ООД като заемодател и ответника като заемател.
Съгласно този договор заемателят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 13
ежеседмични премии, всяка от които на стойност 18.06 лв., което пък
възнаграждение е обезпечено с издаден в полза па гаранта запис на заповед за
пълното дължимо възнаграждение, авалиран от длъжника. Към момента на подаване
на заявлението в съда ответникът не е плащал към заемодателя и 60.00 лв. към
ищеца по договор за гаранция или 3 седмични премии и частично плащане по
4-тата. С уведомление от 20. 02.2019 г. до ищеца заемодателят „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД
на основание чл. 5 от договора за гаранция активира същата, като претендира
плащане на задълженията на ответника към него в размер на 1054.69 лв. Извършено
е плащане от ищеца по договора за гаранция (банков превод на сумата 1054.69 лв.
на 26.02.19 г.).
Отделно от това ответникът се сочи, че дължи и сумата от 174.78 лв.
неплатено възнаграждение по договора за гаранция от 31.05.2017 г. Сумата
1054,69 лв. претендира на основание плащане, извършено от него по активирана гаранция /чл. 6 от
тристранен договор за гаранция от 31.05.2017/. Тази сума се сочи, че
представлява задължението на ответника към третото на процеса лице „ЛАЙТ
КРЕДИТ" ООД, което лице е предоставило заем на ответника и същият не го е
върнал. Сумата 174,78 лв. ищецът сочи, че
претендирана основание неплатено възнаграждение по договор за гаранция,
обезпечено със запис на заповед. Предвид плащането, което е направил към
заемателя и задължението на ответника
към него по договор за гаранция от 31.05.2017 г., се сочи, че общата претенция на ищеца е в размер на
сумата от 1229,47 лв.
Тъй като ответникът не изплатил задълженията си договора за кредит и гаранция, ищецът подал заявлениепо
чл.410 от ГПК на 08.03.2019 г.срещу
ответника, по което било образувано
частно гр. дело № 3937/2019 г. по описа на РС - Пловдив, по което била
издадена заповед за парично изпълнение, но тъй като същата е връчена при условията на чл. 47, ал.
5 ГПК, се предявява настоящият установителен иск за съществуване на вземането.
Моли същиятда бъде уважен. Претендират
се и разноските в заповедното и настоящото исково производство.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК особеният представител на
ответника е депозирал отговор на исковата молба, като оспорва договора за
гаранция. Оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Оспорва, че
подписите върху Договор за паричен заем № .. и Договор за гаранция от
31.05.2017г. са положени от ответника, като под оспорването особеният
представител на ответника сочи, че има предвид всеки един от подписите на всяка
една страница. Оспорвам автентичността на Договор за паричен заем № ... и Договор
за гаранция от 31.05.2017г.
Оспорва фактическите твърдения за валидно възникнало договорно
правоотношение между страните. Така сключеният договор за кредит сочи, че е
недействителен. Съгласно Параграф 1, т. 1 от ДР на Закон за потребителския
кредит, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,
или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Застрахователните премии, за които става дума в
цитиранаталегална дефиниция, са такива по застраховки, гарантиращи вземанията
на кредитора. Аналогична функция се сочи, че изпълнява сключеният тристранен
договор от 31.05.2017г., с който дружеството - ищец, е гарантирало изпълнението
на поетите от Т.Г. задължения.
Посочва се, че дефиницията по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК не съдържа
изчерпателно изброяване на конкретните разходи, които се включват в общия
разход по кредита. Те са формулирани най- общо като "всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати". Предвид особено
близката аналогия между разходите за застрахователни премии и разходите за
възнаграждение на гаранта по кредита, то вторите също следва да се включат в
общите разходи по кредита.
Твърди се, че съгласно § 1, т. 2 от ЗПК, "Обща сума, дължима от
потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя. В договора за потребителски кредит от 31.05.2017г.
посочената обща стойност на плащанията, /обща сума, дължима от потребителя/,
включва само главницата и възнаградителните лихви, но не и плащанията,
гарантиращи вземането на кредитора, макар тази плащания да са му били известни
към датата на подписване на договора за кредит, тъй като той е от същата дата,
на която е подписан и тристранният договор за гаранция. При това положение
както отразената обща стойност на плащанията, така и годишният размер на
разходите в договора за потребителски кредит, се явяват некоректни, при което
реално изискванията за задължително съдържание по чл. 11, т. 10 от ЗПК не са спазени.
Не е спазено включително и изискването по т. 10 за посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Предвид изложеното особеният представител
на ответника счита, че на основание чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се явява недействителен, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 23
от ЗПК кредитополучателят дължи чистата стойност на кредита, но не и лихва или
други разходи по кредита. Доколкото договорът за потребителски кредит е
недействителен, недействителен се сочи, че се
явява и тристранният договор за гаранция, който има акцесорен характер
спрямо първия договор. Недействителността на договора за потребителски кредит
произтича от сключването на договора за гаранция, а вторият договор, поради
акцесорния си характер спрямо първия, следва неговия правен статут. Ето защо,
предвид гореизложеното, моли съдът да постанови Решение, с което да
отхвърли предявените искове изцяло като
неоснователни и недоказани по основание и размер.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
На 31.05.2017 г. между Лайт Кредит ООД в качеството на заемодател и Т.Б.Г. в
качеството на заемател е сключен договор за заем № …. Размерът па предоставената в заем сума е 1000 лв. Предоставеният заем е
за срок от 13 седмици, като погасяването е уговорено да стане на 13 равни седмични вноски, всяка една от които на стойност
81.13 лв., с първа погасителна вноска 07.06.2017 г. и краен срок на погасяване с последна вноска 30.08.2017 г. Общата сума, подлежаща
на връщане,
е уговорена в размер на 1054.69 лв. В чл.3, ал.2 от договора за паричен заем е
предвидено, че сумата се предава при предоставяне на обезпеченията по чл.6 от
договора, едно от които е гарантиране от трето лице чрез сключване на Договор
за гаранция / вж.чл.6/. т.е., условия за предоставяне на заема е сключването на
договор за гаранция. Уговорено е плащането на вноските да е : в дома, а в
условия за усвояване на цялата сума по заема е предвидено, че същата се усвоява
в тридневен срок от подписване на договора по банков път. Относно условията за
издължаване на получения заем се сочи, че същият е съгласно погасителен план –
Приложение № 1, но такъв не е представен по делото. В чл.5, ал. 2 от договора е предвидено, че
когато плащането е по банков път, то заемателят се задължава да превежда
дължимите погасителни вноски по посочената банкова сметка.
***а за заем е сключен Договор за гаранция от 31.05.2017 г. между ищцовото
дружество в качеството му на гарант, „ЛАЙТ КРЕДИТ" ООД като заемодател и
ответникът като заемател. Съгласно този договор заемателят дължи на гаранта
възнаграждение в размер на 13 ежеседмични премии, всяка от които на стойност
18.06 лв., което пък възнаграждение е обезпечено с издаден в полза па гаранта
запис на заповед за пълното дължимо възнаграждение, авалиран от длъжника. Седмичните
премии по гаранцията се посочва, че се дължат и заплащат заедно със седмичните
погасителни вноски по заема, като заемателят се задължава да удържа от
постъпилите от заемателя плащания и незабавно да превежда към гаранта от името
и за сметка на заемателя сумата по вноска за гаранция. В чл. 5 от договора за
гаранция е предвидено, че гарантът – ищец по делото, поема отговорността си по
гаранцията към Заемодателя при постъпване на писмено уведомление от страна на
заемодателя, с което заемодателят декларира, че заемателят не е заплатил своите
задължения по Договора за заем, придружено с писмени доказателства за
изпълнение на условията по чл. 2 от договора.
Предвидено е, че в случай на активиране на гаранцията заемателят
продължава да дължи в пълен размер и плаща на гаранта премиите по реда на
Договора за гаранция. Съгласно т.5.2. заемателят се задължава да възстанови на
гаранта в пълен размер всички суми, платени от гаранта към заемодателя по
гаранцията, в срок до седем работни дни след извършването на всяко и което и да
е такова плащане от гаранта. Предвидено
е и обезщетение за забава.
Не се установява наличие на плащане от страна на ответника по така
сключения договор за заем, като с уведомление
от 20. 02.2019 г. до ищеца заемодателят „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД на основание чл. 5 от
договора за гаранция активира същата, като претендира плащане на задълженията
на ответника към него в размер на 1054.69 лв. Извършено е плащане от ищеца по
договора за гаранция, като същото е извършено чрез банков превод на сумата 1054.69 лв. на 26.02.19
г.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че на ответника е отпуснат паричен заем в размер на 1000 лв., като
сумата е предоставена и усвоена в пълен размер на 31.05.2017 г., като 865,98
лв. са отпуснати и преведени по банков път, а останалата част от 134,02 лв. е
усвоена чрез рефинансиране, като е погасено задължение по стар договор на
ответника. Липсват обаче подобни данни в сключения договор за кредит, като не
се сочи и номера на предходния сключен договор за кредит, за чието
рефинансиране се използват част от средствата. Липсват подобни твърдения и в
исковата молба. Преди активиране на договора за гаранция в периода от 19.10.2017 г. до 15.12.2017 г.
са постъпили плащания от ответника в общ размер от 60 лв. с приходни касови
ордери. Същите са отнесени към
задълженията по Договор за гаранция, като остатъчното задължение по договора за
гаранция е установено в размер от 174,78 лв.
По отношение на
договорите за потребителски кредит е налице прието европейско законодателство,
доколкото защитата на потребителите е една от целите на Съюза, за изпълнението
на която държавите членки са предоставили компетентност.В изпълнение на тази
компетентност ЕИО и ЕО /сега ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са
транспонирани в българското законодателство съответно в Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Чрез тази
законодателна уредба е засилена защитата на потребителите и е гарантирана
възможността на националните юрисдикции да прилагат служебно правото на Съюза
при констатиране на противоречие между договорни клаузи и законодателството на
ЕС, доколкото последното се характеризира със самостоятелен нов правопорядък с непосредствена
приложимост, имащ примат над правото на отделните държави членки. Това
принципно становище е застъпено в множество решения на Съда на Европейския
съюз, чиято тълкувателна практика е задължителна спрямо държавите членки и
техните граждани.
Анализирано
съдържанието на
процесния договор за кредит обуславя извода за нарушение на изискването на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК. ПОС намира, че посочените в договора годишен процент на разходите
от 49,14 % и общата
сума за плащане от заемополучателя – 1054,69 лв. не съответстват на действителните такива. Съображенията
за това са следните:
Според §
1, т. 1 от ДР на ЗПК,
"общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия, а в т. 2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима
от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя.
Предвидено е още при сключването на договора, като условие
за предоставянето на паричния заем, сключване на договор за гаранция и
заплащане на премиите по него заедно с всяка вноска по кредита, като към вноската се добавя сума от 18,06 лева. т.е., плащането на тези премии се извършва в полза
на заемодателя, а не на гаранта. Непредставянето
на така изискуемото обезпечение обаче не води до претърпяването на вреди или
увеличаването на разходите за кредитора, който би
следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при
предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед
индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено възнаграждението по договора за гаранция да се кумулира
към погасителните вноски, като по този начин напрактика води до скрито оскъпяване на
кредита. Включена по този начин към погасителните вноски, то се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна
печалба за заемодателя / предвид уговорката за заплащане на премиите в
негова полза, а не в полза на гаранта/.Видно от съдържанието
на процесния договор за кредит, в него не е отразена действителната "обща
сума, дължима от потребителя". Така в графа "детайли на кредита"
фигурира "обща сума за погасяване", но тя отчита само общия му
размер, без да включва общите разходи за потребителя, в това число и
възнаграждение за поръчителя, което е "допълнителна услуга", пряко
свързана с кредита, независимо че задължението за кредитополучателя може и да
не възникне, ако успее да представи обезпечението по чл. 3 от договора за
кредит. Това, от своя страна, се отразява и на стойността на годишния процент
на разходите, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и
възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19, ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не
е включил възнаграждението за поръчителя – на стойност, близка до тази на
отпуснатия кредит, в "общата сума, дължима от потребителя",
кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора,
касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни,
т. е. не съществуват по договора. И тъй като не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен
съгласно чл.22 от ЗПК.Тази разпоредба
от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от
друга – към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен
баланс между интересите на двете страни.В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора по см.начл. 11, т. 10 от ЗПК не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за
защита.
В допълнение ще се посочи, че посочването
в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, което представлява невярна и следователно измамна
информация относно общите разходи по кредита, следва да се окачестви като
нелоялна и по –специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО / Директива за нелоялните търговски
практики/, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по
отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да
вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя
страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да
плати потребителя, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.
Налице е неизпълнение и на
императивната разпоредба на чл. 11, т. 11 ЗПК, доколкото не е представен по
делото подписан от страните погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, като отразения такъв в текста на договора за кредит не
отразява договорените с договора за гаранция допълнителни вноски, които се
заплащат заедно с дължимите погасителни вноски по договора за заем.
В чл.23 от ЗПК е предвидено, че
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита и не дължи лихва или други разходи по него.Следователно, в настоящия
случай ответникът не дължи възнаградителна и наказателна лихви, както и
възнаграждение за поръчителя, тъй като последното се явява "друг разход по
кредита".
Според чл.138, ал.2 от ЗЗД, поръчителство
може да съществува само за действително задължение.Следователно, след като
договорът за кредит е недействителен, за
поръчителя не се поражда задължение да обезпечи кредитора.Или в настоящия
случай поръчителят – ищецът по делото, е изпълнил едно "чуждо
задължение".Съгласно чл.74 от ЗЗД този, който е
изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това,
встъпва в правата на кредитора.Въпросът за незнанието за нищожността на
сделката и обосноваването на правния интерес по чл. 74 от ЗЗД с факта на това
незнание е свързан, от една страна, с вида на недействителността,
а от друга – с опасността от настъпване на неблагоприятни имуществени последици
за изпълняващия чуждото задължение – в този смисъл е определение №
212/19.12.2008 г. на ВКС по т. дело № 635/ 2008 г., I т. о. Недействителността на договора за кредит не е
очевидна, тъй като към момента, когато заемодателят е получил изпълнение от
поръчителя, последният не е знаел, че договорът за кредит е недействителен, съответно, че договорът за
поръчителство не е породил действие.
Безспорно
поръчителят има правен интерес да изпълни, защото ако договорът за кредит е
действителен, респективно, е възникнало задължение за обезпечаване на кредита,
той е солидарно отговорен с длъжника – чл.141, ал.1 от ЗЗД, т. е.
имуществените му права са застрашени от бездействието на последния да изпълни
на падежа.Следователно, ищцовото дружество встъпва в правата на кредитора,
включително и в правото му да получи чистата стойност на кредита /чл. 23 от ЗПК/, или в случая –
сумата, представляваща предоставената в заем главница. В случая съдът счита, че
от събраните по делото писмени доказателстав и приетото и неоспорено от
страните по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че предоставена в заем сума
в размер е усвоена от ответника на датата на подписване
на договора за заем чрез превеждане по банковата му сметка на сумата от 865,98
лв., а с останала част е рефинансиран стар заем. Не става ясно обаче кой стар
заем е погасен и поради каква причина това рефинансиране не е описано, нито в
договора, нито в исковата молба. С оглед на така изложеното съдът приема, че
предоставената в заем сума е в размер от 865,98 лв. По така сключения договор
ответникът е заплатил сумата от 60 лв., с която съдът приема, че са погасени
вноски по договора за заем, а не както се твърди от ищеца и е отразено в
счетоводството по договора за гаранция. Липсва уредена поредност в чл. 7, ал. 2
от договора за гаранция за погасяване на сумите, включени в месечните вноски в
каквато насока са твърденията но ищеца в уточнителната молба. Не се установява
ответникът изрично да е посочил при плащането, че с платените суми погасява
задължения по договора за гаранция, а не такива по договора за кредит. С оглед
горното съдът счита предявените искове за основателни до размера на сумата от 805,98
лв.- главница, а за разликата до пълния предявен размер от 1054,69 лв., както и
за сумата от 174,78 лв.- възнаграждение по договор за гаранция исковете следва
да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Съдът
счита за основателно и искането за установяване на дължимост на законна лихва,
считано от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение върху уважената главница.
Отговорност за
разноски:
Съгласно
т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на
заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Ищецът е
представил списък и претендира разноски
в размер на 325 лв. за заповедното производство и 175 лв. в исковото производство. Съразмерно
на уважените искове в полза на ищцовото
дружество следва да се определят разноски по съразмерност в заповедното и
исковото производство, както следва: сумата от
227 лв. - разноски в заповедното производство съразмерно на уважения
размер на исковете и сумата от 122 лв. -
разноски в исковото производство, съразмерно на уважения размер на исковете.
Така
мотивиран по изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Т.Б.Г., ЕГН: ********** дължи на Лайт Кредит Консулт ЕООД, ЕИК
*********, гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2 сумата от 805,98 лв. – дължима
по договор за заем № …., сключен с Лайт Кредит ООД с краен срок на погасяване
30.08.2017 г., вземането по който е погасено с Договор за гаранция от
31.05.2017 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 08.03.2019 г. до окончателното й изплащане , за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3937 по описа за 2019 г. на РС- Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ предявените от Лайт Кредит
Консулт ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2 против Т.Б.Г.,
ЕГН: ********** искове за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 248,71 лв. по договор за заем № ….., сключен с
Лайт Кредит ООД с краен срок на погасяване 30.08.2017 г. и сумата от 174,78 лв., представляваща
неплатена част от възнаграждение по договор за гаранция от 31.05.2017 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 08.03.2019 г. до окончателното й изплащане , за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3937 по описа за 2019 г. на РС- Пловдив.
ОСЪЖДА Т.Б.Г., ЕГН: ********** да заплати на Лайт Кредит Консулт ЕООД, ЕИК *********, гр.
Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2 сумата от 122 лева, представляваща разноски
по съразмерност, направени в настоящото производство по гр.д. № 12296/2019 г.
по описа на ПРС, V
гр.с. и
сумата от 227 лв.-
представляваща разноски по съразмерност,
направени по частно гр.дело № 3937 по
описа за 2019 г. на ПРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП