Р Е
Ш Е Н И Е
номер 13
12.02.2020 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и осми януари 2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 548 по описа на
съда за
2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 33 ЗПК и чл. 10а ЗПК.
Ищецът твърди, че с
договор за потребителски кредит № ********* от 31.01.2017 г. „Провидент
Файненшъл България“ ООД е отпуснало на ответника Р.П.П. потребителски кредит в
размер на 500 лв., който бил изцяло усвоен, срещу задължението за връщането му
на 60 равни седмични вноски всяка в размер от 9,98 лв., или общо дължима за
връщане сума в размер на 598,63 лв., включваща главница от 500 лв. и договорна
лихва в размер на общо 98,63 лв. Твърди, че падежът на първата вноска е
09.02.2017 г., а срокът на договора е изтекъл с изтичане на падежа на
последната вноска, а именно на 29.03.2018 г. и не е обявяван за предсрочно
изискуем. Твърди, че при сключване на договора ответникът се задължил да
заплати сумата от 25 лв. за такса оценка на кредитно досие, дължима при
сключване на договора, но страните се договорили тя да бъде разсрочена в
седмичните вноски като се добави по 0,42 лв. към всяка. Твърди, че в чл. 25 и
чл. 26 от договора била договорена допълнителна услуга, а именно доставка на
заемната сума в брой по местоживеене на кредитополучателя и седмично събиране
на вноските по местоживеене, наречена „Кредит у дома“, която била в размер на
426,50 лв., от които 127,95 лв. за предоставяне на заема по местоживеене и
разсрочена в размер на 2,13 лв. в седмичните погасителни вноски, и 298,55 лв.
за събиране на седмичните вноски по местоживеене и разсрочена в размер на 4,98
лв. в седмичните погасителни вноски. Твърди, че общата сума по кредита била в
размер на 1050,13 лв., включваща главница от 500 лв., договорна възнаградителна
лихва 98,63 лв., такса оценка на кредитно досие в размер на 25 лв. и такса
„Кредит у дома“ в размер на 426,50 лв., при седмична вноска от 17,51 лв.
Твърди, че за забава в плащането на седмичните вноски било начислено
обезщетение за забава в размер на 91,18 лв. за периода от 09.02.2017 г. до
02.06.2019 г. Твърди, че ответникът е погасявал суми по договора за кредит и за
допълнителни услуги в размер на 10 лв., с което били погасени частично
задълженията по договора. Твърди, че ответникът дължи по договора сумите главница
от 500 лв., договорна възнаградителна лихва 96,16 лв., такса оценка на кредитно
досие в размер на 24,58 лв. и такса „Кредит у дома“ в размер на 125,82 лв. за
предоставяне на заема по местоживеене и в размер на 293,56 лв. за събиране на
седмичните вноски по местоживеене, обезщетение за забава в размер на 91,18 лв.
за периода от 09.02.2017 г. до 02.06.2019 г. Твърди, че с договор за цесия от
01.07.2017 г. вземането на „Провидент Файненшъл България“ ООД към ответника Р.П.П.
по договора за кредит и договора за допълнителни услуги било прехвърлено в
полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Твърди, че на 01.03.2018 г. било сключено
Приложение № 1 към допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към рамков
договор за цесия от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с което било прехвърлено в полза
на ищеца вземането по договора за кредит, за което на ответника били изпратени
няколко уведомления за извършената цесия, което обаче не било получено от
ответника. Твърди, че представя към исковата молба уведомленията за цесия за
връчване на ответника и съобщаване на цесията. Твърди, че за вземането е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 379/2019 г. на
РС-Раднево, но ответникът не бил открит на известните адреси и поради това
предявява иска на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради това иска да се
установи вземането му от ответника по издадената заповед за изпълнение, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК до изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
не е постъпил писмен отговор от ответника Р.П.П., чрез особения представител
адв. К..
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта и предмета на производството:
От
приетото за послужване ч.гр.д. № 379 по описа за
По
легитимацията на ищеца:
Въпросът
за материалната легитимацията на ищеца е общ по отношение на всички обективно
кумулативно съединени установителни искове, поради което следва да бъде
изследван преди разглеждане на предпоставките за основателността на всеки един
от тях.
Ищецът
извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че е придобил
вземането по договора за потребителски кредит от „Провидент Файненшъл България”
ООД съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложение № 1 към
него. Затова, за да бъде титуляр на процесното вземане и кредитор на ответника
по процесния договор за потребителски кредит, в тежест на ищеца е да установи
осъществяването на така описаното прехвърляне на вземания, т.е. наличието на
валиден договор за цесия, уведомяването на длъжника за прехвърлянето съгласно
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както и наличие на уговорка в договора за кредит, че
кредиторът може да прехвърли вземането си.
Съгласно
чл. 22 от процесния договор кредит „Провидент Файненшъл България” ООД има право
да прехвърля, изцяло или частично, правата си по този договор за кредит. От
така постигната изрична уговорка между страните следва, че са спазени
специалните закони изисквания на чл. 26 ЗПК, а именно че кредиторът може да
прехвърли вземането си по договора за потребителски кредит на трето лице, само
ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.
По
делото е приет като писмено доказателство договор за цесия и заместване в дълг
от 01.07.2017 г., с който „Провидент Файненшъл България“ ООД е прехвърлил на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД вземането си към ответницата Димитрия Гинчева по
процесния договор за кредит от 31.01.2017 г. /виж потвърждението към договора
за цесия/, за което са издадени пълномощни на цесионера да уведоми длъжника от
името на кредитодателя.
По
делото е приет като писмено доказателство рамков договор за цесия от 16.11.2010
г. /л.11-14/, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, и допълнително споразумение от 01.11.2017 г. договора за цесия
/л.15-17/, видно от които „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлило на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД всички свои станали ликвидни и изискуеми
в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит,
съгласно приложение № 1 /л.18-20/, където под № 2996 фигурира ответникът Р.П.П.
с процесния договор за кредит от 31.01.2017 г. с данни: главница 500 лв., общо
дължима сума 1050,12 лв., остатък към 01.03.2018 г. – 1061,80 лв., в това число
лихви за просрочие – 21,68 лв. Цедентът е преупълномощил цесионера да уведоми
от името на кредитодателя всички длъжници. С уведомителни писма ищецът е
направил опит да уведоми ответницата за извършените цесии, но видно от обратните
разписки получателят не е потърсил пратките. Направен е втори опит за връчване
на двете уведомителни писма, но отново не е открит ответникът на адреса.
За
да има действие прехвърлянето на вземането по отношение на длъжника, а и спрямо
третите лица, същото следва да му бъде съобщено надлежно – чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
До момента на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията, за длъжника
надлежен кредитор е цедентът. Нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД задължава предишния
кредитор да извърши посоченото уведомяване. Затова съобщението от новия
кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД действие. Това обаче не
означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Длъжникът би могъл да
се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска
доказателства за представителната власт на новия кредитор. В посочения смисъл е
съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 137/2.06.2015 г. по гр.д. №
5759/2014 г. на ВКС, III г.о. Затова представените от ищеца уведомителни писма
към исковата молба, изходящи от него, в качеството му на цесионер, както и в
качеството му на пълномощник на цедента е годно да уведоми длъжника за
извършената цесия на процесното вземане. По делото обаче ищцовото дружество не
е представило доказателства писмото да е достигнало до длъжника, преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Представени
са доказателства за изпращането му, но писмото се е връщало с отбелязване на пощенския
плик „пратката не е потърсена”. От значение за уведомяването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД е достигането до знанието на длъжника на данни за сключените договори за
цесия с оглед обстоятелството на „замяна” на страна в заемното правоотношение.
Принципно
утвърдителна е съдебната практика през последните години, че връчването на
уведомлението за цесия е възможно чрез връчване в хода на процеса на длъжника,
било то чрез приложение на уведомлението към исковата молба, било чрез изрично
волеизявление за цесията в исковата молба. В решение № 123 от 24.06.2009 г. по
т.д. № 12/2009 г. на ВКС, 2-ро ТО, е посочено, че установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
стария кредитор /цедента/, напълно логично е въведеното от законодателя
изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от
стария кредитор /цедента/. Само това уведомяване ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще
обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице,
което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно
релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника,
извършено от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от
цесионера /новия кредитор/. В този смисъл е и задължителната съдебна практика -
Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на Върховен съд, относима
и към момента поради липсата на законодателна промяна в чл. 99 ЗЗД след това
/обн. ДВ. бр. 275 от 22 Ноември 1950г./.
С оглед спора в съдебната практика за уведомлението за цесия чрез връчване
на особен представител, съдът намира, че следва да даде отговор на правния
въпрос: „При предявен установителен иск по реда чл. 422, ал. 1 ГПК възможно ли
е връчване на уведомлението за извършена цесия в производството по чл. 422, ал.
1 ГПК при представителство на ответника от особен представител, назначен в
процедура по чл. 47, ал. 6 ГПК?“.
В законодателството липсва изричен отговор на посочени по-горе правен
въпрос, поради което съдебната практика е тази, която е формирала отговор на
въпроса, при тълкуване на законовата уредба. В решение от 22.01.2019 г.,
постановено по в.т.д. № 1342/2018 г. на ОС-Стара Загора, ТО, влязло в законна
сила на 22.01.2019 г., съдебният състав е извел заключение, че ответникът е бил
представляван от назначен от съда представител, след провеждане на процедура по
чл. 47 ГПК, на който са били връчени съдебните книжа, следователно до
фактическо връчване на книжата, сред които и уведомлението за прехвърлянето на
вземането, с материалноправен ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е стигнало и
предаването на уведомлението на процесуалния представител на ответника не може да се приравни на
надлежно уведомяване на длъжника, поради особения характер на
представителството, осъществявано от назначен от съда представител по чл. 47,
ал. 6 ГПК. В решение № 74 от 27.07.2017 г., постановено по в.т.д. № 154/2017 г.
на Апелативен съд – Бургас, ТО, влязло в законна сила на 18.09.2018 г. поради
недопускането му до касационно обжалване с определение № 567/18.09.2018 по к.д.
№ 3153/2017 г. на ВКС, 2 ТО, съдебният състав е извел заключение, че не е
налице известяване чрез връчване на уведомленията до длъжниците, като
приложения към исковата молба, които са били представлявани от назначени от
съда представители, след провеждане на процедура по чл. 47 ГПК, на които са
били връчени съдебните книжа, тоест до фактическо връчване на книжата, сред
които и уведомленията за прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект
по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на уведомленията на
процесуалните представители не може да се приравни на нотифициране на
длъжниците, поради особения характер на представителството, осъществявано от назначен
от съда представител по чл. 47, ал. 6 ГПК.
В решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, 1 ТО,
съдебният състав е посочил, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на
суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление
на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита
предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона
предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника-ответник. Действително, в това съдебно решение се касае
за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита по смисъла на чл. 60, ал. 2
ЗКИ, а не на уведомление за извършена цесия по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, но
съдебният състав е заключил, че връчването на уведомлението на особения
представител е надлежно, тоест настъпват материалните предпоставки на
връчването. Съдебният състав, вероятно, е обосновал този свой правен извод въз
основа на това, че последователно в практиката на ВКС: решение №
148/02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о., решение №
25/03.05.2017г. по гр.д. № 60208/2016г. на ВКС, II г.о. и др. се застъпвало
становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за
връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана
и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД
вр. чл. 47, ал. 1-5 ГПК - отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от
длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е. и без да е
необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство.
Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на съставите на ОС-Стара
Загора и АС-Бургас, като не може да се съгласи с правните изводи, изведени от
съдебния състав в решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС,
1 ТО, по следните съображения: На първо място тези правни съображения не са
задължителна съдебна практика съгласно изричното правило на чл. 290, ал. 3 ГПК
и след отмяната на чл. 291 ГПК, поради което за настоящия състав същите не са
задължителни за долустоящите съдилища. От друга страна съдът намира, че
процедурата по връчване на книжа по чл. 50 ЗННД е изрично уредена в
законодателна възможност за нотариуса за връчване на книжа по реда на чл. 37 -
58 от Гражданския процесуален кодекс, като следва да се държи сметка за
компетентността на нотариуса да извършва определени действия с правни последици
– чл. 569 ГПК, едно от които е по т.3 -
връчването на нотариални покани, които имат изцяло материално правно действие,
с каквато компетентност съдът не разполага. Принципно разпоредбите в глава
6 на ГПК касаят връчването в производствата по ГПК, каквито са и нотариалните
производства. Но следва да се държи сметка за компетентността на органа,
извършващ връчването. Съгласно чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и
разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и
имуществени права – компетентността е изцяло процесуално правна. Връчване от
съда в хода на висящ съдебен процес принципно има процесуално правно действие.
Връчването може да има и материално правно действие, ако са налице
предпоставките за това – връчено е лично на ответника документ, съдържащ
изявление на ищеца или на друг правен субект с материално правно значение. Не е
възможно обаче без законодателно предвидена възможност, например каквато е
предвидена за нотариуса съгласно чл. 50 ЗННД, да се придаде компетентност на
съда да връчва книжа по правилата на чл. 47 ГПК с материално правно значение,
било то и чрез връчване на особен представител, чиито функции са само с
процесуално правно естество и в хода на процеса, но не и извън него. Поради
това съдът намира, че принципно няма предвидена законодателна възможност съдът
да притежава компетентност да връчва на ответника книжа с материално правни
последици по реда на чл. 47 ГПК, в това число и чрез връчването им на назначен
по чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител.
По изложените съображения съдът намира, че следва да отхвърли искове като
неоснователни поради липсата на действие на извършената цесия спрямо ответника,
който не се установи да е уведомен за това по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
При
така изложените съображения не е необходимо развиване на съображения по
същество за съществуването на материалното право.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора право на разноски има ответникът, но такива не са поискани
и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4, срещу
Р.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК
и чл. 33 ЗПК и във вр. с чл. 10а ЗПК за признаване за установено наличието на
вземане спрямо ответника за сумата от 500 лв. /петстотин лева/ -
главница по договор за потребителски кредит от 31.01.2017 г., сключен между
„Провидент Файненшъл България“ ООД и Р.П.П.; сумата от 96,16 лв. /деветдесет и шест
лева и 16 ст./ - договорна възнаградителна лихва за периода от 09.02.2017 г. до
29.03.2018 г.; сумата от 91,18 лв. /деветдесет и един лева и 18 ст./ -
обезщетение за забава върху падежиралите погасителни вноски за периода от 09.02.2017
г. до 02.06.2019 г.; сумата от 24,58 лв. /двадесет и четири лева и 58 ст./ – такса
оценка на досие, сумата от 125,82 лв. /сто двадесет и пет лева и 82 ст./ –
такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене
на кредитополучателя и сумата от 293,56 лв. /двеста деветдесет и три лева и 56
ст./ – такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за процесните суми по чл. 410 ГПК № 227/04.06.2019
г. по ч.гр.д. № 379 по описа за
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: