Р Е Ш Е Н И Е № 156
гр. Сливен, 13.07.2022 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА
ДИНЧЕВА
при секретаря Галя Георгиева и с участието на
прокурора Красимир Маринов
като разгледа докладваното от
председателя КАНД № 157 по описа за 2022
година, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
С
Решение № 10/07.02.2022 г., постановено по АНД № 20212220200568/2021 г. по
описа на Районен съд – Нова Загора е потвърдено като законосъобразно НП №
000278/01.11.2021 г., издадено от Началник Отдел „Контрол и правоприлагане“ в
Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което
на основание чл. 179, ал. 3 във връзка с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП на М.Х.Х., с
ЕГН **********, с адрес: ***, е наложена „Глоба“ в размер на 300.00 лева, както
и за заплащане на таксата по чл. 10а, ал. 2 от ЗП в размер на 10.00 лева, на
основание чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП и чл. 4, ал. 4 от Наредбата за условията,
реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние, във връзка с чл. 25 от Тарифата за таксите, които се
събират от Агенция „Пътна инфраструктура“. С Определение № 95/13.04.2022 г. е
допълнено Решение № 10/07.02.2022 г., постановено по АНД № 568/2021 г. по описа
на Районен съд – Нова Загора в частта за разноските, като е осъден М. Х.Х., да
заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ управление,
възнаграждение за процесуално представителство на един юрисконсулт в размер на
100 лв.
Горното
решение е обжалвано в законния срок от М.Х.Х.. В касационната жалба се твърди,
че неправилно въззивният съд е приел, че е управлявал посочения автомобил без
да е заплатил изискуемата винетна такса. Съдът бил установил, че на същата дата
е закупена такава такса, но последната буква от регистрационния номер била
объркана. Установил е, че правилно е подал, декларирал данните за управляваното
от него пътно превозно средство, но служителката на бензиностанцията е
допуснала грешка в изписването. Счита, че в този смисъл не е допуснал
посоченото нарушение. Дори да се приемело, че такова нарушение е допуснато,
счита че са налице условията на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да отмени решението
на Районен съд - Нова Загора и постанови решение, с което отмени НП.
В
с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован не се явява. В
писмено становище, представено от адв. П. П., п. на касатора,заявява, че
поддържа изцяло жалбата против решението на Районен съд - Нова Загора.
В
с.з. ответникът по касационното обжалване – Агенция „Пътна инфраструктура“, се
представлява от юриск. Н. Л., която счита жалбата за неоснователна. По
безспорен начин било доказано, че актът за установяване на административното
нарушение и наказателното постановление съдържат задължителните реквизити по
закон, не страдат от пороци, които да водят до тяхната незаконосъобразност,
направени са правилните правни изводи. Счита, че решението на Районен съд -
Нова Загора трябва да бъде оставено в сила и потвърдено. Претендира за
юрисконсултско възнаграждение.
В
с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище за неоснователност
на касационната жалба.
Касационната
жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но по същество –
неоснователна.
От
съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На
19.06.2021 г. в 18.50 часа М.Х.Х. е управлявал ППС с peг. № ********, лек
автомобил марка „ Ауди А4“ по път II-57
км. 21+000 в посока Р. включен в обхвата на платената пътна мрежа, като не е
заплатил винетна такса за движение по Републиканската пътна мрежа категория 3,
съгласно чл. 10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата на дата: 18.06.2021 г. в 7.08.46
часа на път II-55 114+013 км, пътен участък.
На
горепосочената дата и час свидетелите Б. В. И. и Р. В. А. – и. в с. „К. и
п." към АПИ Б. със служебен автомобил, оборудван с камера заснели лекия
автомобил с peг. № ********, управляван от жалбоподателя Х., при което било
установено, че е без винетка. Извършена била проверка на водача при която се
оказало, че има закупена винетка, но последната буква от регистрационния номер
не е същата.
С
оглед констатациите на контролните органи на М.Х.Х. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 000278/18.06.2021 г. от св. Б. В.
И. за нарушение на чл.136 ал.6 от Закона за движение по пътищата. Актът за
установяване на административно нарушение бил съставен в присъствието на
нарушителя лично на 19.06.2021 г., подписан и получен от последния.
Въз
основа на АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление №
000278/01.11.2021 г. от Началник отдел „Контрол и правоприлагане" в
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура" гр. София
При
така установената фактическа обстановка, районният съд е приел, че не са
допуснати съществени нарушения при издаването на наказателното постановление и правилно
е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Липсват
основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Съдът
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е
постановил правилен съдебен акт.
Наведените
в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд са
неоснователни. Съдът е положил необходимите усилия за изясняване на обективната
истина по делото. Обсъдил е всички събрани по делото доказателства и е изложил
мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка.
Всички наведени с жалбата възражения на жалбоподателя са обсъдени от съда и той
е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се възприемат
изцяло от касационния съд.
Безспорно
е установено, че за управлявания от оспорващия автомобил не е заплатена винетна
такса, отговорността за това е на водача на автомобила, като конкретната
субективна причина за нейното незаплащане не може да освободи същия от
отговорност. Отговорността за погрешно е посочен регистрационния номер на
автомобила в системата на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура" при заплащане на таксата, е изцяло в тежест на лицето,
което е заплатило същата. При попълване на декларацията за активиране на
електронна винетка, жалбоподателя е декларирал, че попълнените данни в системата
на АПИ и тези които е предоставил са коректни. Касаторът е могъл да провери
дали правилно е отразен регистрационния номер на автомобила при попълването на
данните, както и при издаването на документа за заплащане на таксата и като не
е сторил това, се е съгласил с последиците от грешното му посочване. Като водач
на процесния автомобил, жалбоподателя е следвало да се увери, че за същия има
заплатена винетна такса, като не е извършил тази проверка, то следва да понесе
отговорност за извършеното нарушение. В
този смисъл, както правилно е посочил въззивния съд, по безспорен начин е
установено виновното поведение на касатора.
Обосновани
са изводите на въззивния съд, за липса на основание да се приеме, че деянието
представлява маловажен случай. Същото не разкрива белезите на незначително
засягане на регулираните от нарушените правни норми обществени отношения. Наред
с това както е посочено от НЗРС жалбоподателят е имал обективна възможност да
се освободи от административнонаказателна отговорност. По време на проверката,
той е бил уведомен за законовата си възможност по чл.189е ал.2 и ал. 3 от ЗДвП
да заплати на място преди съставяне на АУАН или в 14-дневен срок от съставянето
му компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закон за пътищата в размер от 70
лв., с което да се освободи от административнонаказателна отговорност, респ. от
издаване на наказателно постановление.
Като не е сторил това, правилно спрямо него е издадено НП.
Въззивният
съд е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която
е съпътствала извършването и установяването на административното нарушение,
както и относно точната правна квалификация на нарушението, които изцяло се
споделят от настоящия съдебен състав, който не счита за необходимо отново да ги
повтаря в мотивите си, а на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях,
тъй като те мотивират и настоящия съдебен акт.
Съдът
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционното решение с материалния закон, но не констатира пороци на
същото, водещи до отмяната му.
По
изложените по-горе съображения, Административен съд Сливен намира, че решение
на Районен съд – Нова Загора следва да бъде потвърдено, като допустимо,
обосновано и законосъобразно.
С
оглед изхода на спора, основателно и своевременно се явява искането на
ответника по касацията за присъждане на разноски. Касаторът следва да бъде
осъден да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сума в размер на 80 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена на основание чл. 63,
ал.5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ. При този изход на делото е
неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски.
Във
връзка с гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 и ал. 5 от ЗАНН
във връзка чл. 221, ал. 2 от АПК съдът
РЕШИ:
Оставя в сила Решение № 10/07.02.2022 г., постановено по АНД № 20212220200568/2021 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.
Осъжда М.Х.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.