Р Е Ш Е
Н И Е
№ 216
град Велико Търново, 11.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 212/2020 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „Ремел” АД, със седалище и адрес
на управление гр. Елена, с ЕИК ********* против Ревизионен акт /РА/ №
Р-04000419003139-091-001/24.09.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП –
Велико Търново, в частта, потвърдена с Решение № 32/10.03.2020 г. на директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. Велико Търново
при ЦУ на НАП. Според жалбоподателя РА в потвърдената от директора на
Дирекция „ОДОП“ част е необоснован, издаден в противоречие с материалния закон
и при съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че „Ремел“ АД е
действало законосъобразно, като в ГДД 0400И0117613/31.03.2017 г. при дължим
корпоративен данък за 2016 г. в размер на 19 735,84 лв. е декларирало
преотстъпен данък в размер на 16 600 лв. съобразно заповед №
БАИ-ЗКПО-3/31.03.2017 г. на изпълнителния директор на БАИ. Излага доводи, че
жалбоподателят отговаря на всички изисквания за ползване на данъчно облекчение,
представляващо държавна помощ за регионално развитие чрез преотстъпване на
корпоративен данък. Твърди, че във влязлата в сила заповед на изпълнителния
директор на БАИ изрично е посочено, че преотстъпеният корпоративен данък в
размер на 16 600 лв. се преотстъпва за данъчната 2016 г., като заповедта не
била оспорена, вкл. и от органите на НАП и представлява стабилен
административен акт, чието действие следва да бъде зачетено, както от
дружеството „Ремел“ АД, така и от органите на НАП. По тези съображения иска РА
да бъде отменен като незаконосъобразен в обжалваната част. В съдебно заседание
се представлява от *** В. К., която поддържа жалбата по съображенията, изложени
в нея. В представени писмени бележки излага доводи за неправилно тълкуване от
органите по приходите на разпоредбите на ЗКПО, като
сочи, че в закона няма правна норма, която да забранява ползването на
преотстъпен данък за годината, предхождаща заповедта по чл. 189, т. 1, б. „б“
от ЗКПО. Претендират се направените по делото разноски, като се възразява
относно разноските на ответника.
Ответникът
по жалбата, директорът на Дирекция „Обжалване и
данъчно – осигурителна практика” – В. Търново, чрез процесуалните си
представители *** В. и *** В., оспорва същата
като неоснователна. Твърдят
законосъобразност и правилност на ревизионния акт, като се позовават на мотивите, изложени в решението на ответника. Молят
жалбата да бъде отхвърлена, като претендират за разноски,
представляващи ***ско възнаграждение
в размер на 1154,66 лв.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
На „Ремел” АД е извършена ревизия за
установяване на задълженията за корпоративен данък /КД/ за данъчните периоди
01.01.2016 г. - 31.12.2017 г. Ревизията е възложена
със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04000419003139-020-001/15.05.2019
г. (връчена на 17.05.2019 г.). От ревизиращите органи е бил съставен Ревизионен
доклад № Р-04000419003139-092-001/30.08.2019 г., срещу който ревизираното лице
е подало възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Същото е прието за
неоснователно и ревизията е завършила с издаването на Ревизионен акт №
Р-04000419003139-091-001/24.09.2019 г. от К.Т.Ч. на длъжност Началник
сектор, в качеството на възложил ревизията и В.Г.П. на длъжност главен
инспектор по приходите, в качеството на ръководител на ревизията. Ревизията е приключила с установяване на задължения за КД общо в
размер на 28 901,36 лв. и лихви – 6037,97 лв., които ревизираното дружество е
обжалвало по административен ред. Срокът за произнасяне на
решаващия орган е бил удължен по споразумение между страните до 10.03.2020 г.
на основание чл. 156, ал. 7 от ДОПК. С Решение
№ 32/10.03.2020 г., директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново е отменил РА
в частта, в която е отказано преотстъпване на корпоративен данък за 2017 г. в
размер на 12 270 лв. и са начислени лихви в размер на 1847,46 лв., и е потвърдил
РА в частта, в която за 2016 г. е отказано преотстъпване на КД в размер на 16
600 лв., в резултат на което са определени за внасяне допълнителни задължения
за КД в размер на 16 631,36 лв. и са начислени лихви в размер на 4190,51 лв. Решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново е връчено
на дружеството на 11.03.2020 г. Жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ
е подадена чрез пощенски оператор на 23.03.2020 г.
В хода на съдебното производство като
доказателства са приети материалите, съдържащи се в административната преписка.
Представени са и доказателства за валидността на приложените като хартиени
разпечатки електронни документи – ЗВР, РД и РА. От Българска агенция за
инвестиции е представен приемо-предавателен протокол от 10.05.2017 г. за
предаване на четири броя преписки на представители на НАП, сред които и тази по
Заповед № БАИ-ЗКПО-3/31.03.2017 г. на изп. директор на БАИ, както и информация,
че посочената заповед не е била обжалвана по съдебен ред.
Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт,
становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните
изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на
фазата на административния контрол,
в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и
като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.
В настоящото производство
и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му. След служебно извършена проверка съдът
установи, че обжалваният ревизионен акт е
валиден, като издаден от оправомощени органи,
в съответствие с разпоредбата на
чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Заповедта за възлагане на ревизията също е издадена от
компетентен орган, съгласно приложените Заповед № 6/03.01.2017 г. и Заповед №
17/08.01.2019 г. на директора на ТД на НАП – В. Търново, в кръга на неговите
правомощия и отговаря на изискванията на чл. 113 от ДОПК. В съдържанието на заповедта за възлагане на
ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт /както и в останалите документи
от ревизионнота преписка/ е положена заверка „Сверено с електронен документ“.
Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от
страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен
носител /CD-R/,
без жалбоподателят да оспори електронните подписи. Съгласно чл. 25, т. 2 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 квалифицираният електронен подпис има значението на
саморъчен подпис. В случая от представените електронни документи се установява,
че подписалите ги лица са имали валидни квалифицирани електронни подписи, като
следва да се има също така предвид, че истинността на електронните документи не
е била оспорена от жалбоподателя в срока по чл. 184, ал. 2 от ГПК. С оглед
изложеното съдът приема, че изброените заповеди, РД и РА са подписани от
лицата, които са посочени с квалифициран електронен подпис и издадените от тях
документи вкл. и РД и РА са валидни такива и не са налице основания да се
считат за нищожни, като неподписани от техните издатели.
Ревизията е
приключила в срока по чл. 114, ал. 1 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК.
Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК вр. чл. 3, ал.
2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма, и съдържа изложение на
фактическите и правните основания за постановяването му. Тоест, не се
установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност на РА, както и
компетентността на издателите му, нито пък съществени процесуални нарушения, водещи до
незаконосъобразност на РА.
Във връзка с
проверката за правилното приложение на материалноправните норми съдът намира, че жалбата е неоснователна, по
следните съображения:
След частичната му отмяна
от горестоящия административен орган, РА се обжалва пред съда в частта, в която
за 2016 г. е отказано право на преотстъпване на корпоративен данък /КД/ в
размер на 16 600 лв. Установено е, че за 2016 г. „Ремел“ АД е подало ГДД
по чл. 92 от ЗКПО вх. № 0400И0117613/31.03.2017 г., с която е декларирало
данъчна печалба – 197 358,43 лв., полагащ се КД – 19 735,84 лв.,
преотстъпен КД – 16 600 лв. и годишен КД след преотстъпване – 3135,84 лв.,
декларирана отстъпка по чл. 92, ал. 5 от ЗКПО – 31,36 лв. В приложение № 1 към
подадената ГДД в справка № 3 дружеството е декларирало, че прилага разпоредбата
на чл. 189 от ЗКПО, с вписана заповед от БАИ с № БАИ-ЗКПО-3/31.03.2017 г.
Не се спори, че на
23.02.2017 г. „Ремел“ АД е подало пред Българската агенция за инвестиции /БАИ/
Формуляр по чл. 189, т. 1, б. „а“ от ЗКПО за кандидатстване за държавна помощ
за регионално развитие чрез преотстъпване на корпоративен данък /Държавна помощ
SA.39869 (2014/N) - България/, с дата на изготвяне
21.02.2017 г., в който е заявен инвестиционен проект за увеличаване на
капацитета на съществуващ производствен обект чрез изграждане и оборудване на
бояджийска камера за големи изделия. В заявлението е посочена начална дата на
започване на проекта на първоначална инвестиция – 01.04.2017 г. и дата на
приключване – 01.09.2017 г. Заявен е общ размер на приемливите разходи за
материални и нематериални активи – 36 300 лв., размер на помощта
/преотстъпения данък/, необходим за изпълнение на първоначалната инвестиция –
18 150 лв. и интензитет на помощта – 50 %, прогнозният размер на
приемливите разходи първоначалната инвестиция включва преотстъпен КД за 2016 г.
Със Заповед № БАИ-ЗКПО-3/31.03.2017 г. на изпълнителния директор на БАИ е
определено, че на „Ремел“ АД се преотстъпва корпоративен данък за данъчната
2016 г., преотстъпеният корпоративен данък е в размер до 16 600 лв. и на
основание чл. 189, т. 1, б. „в“ от ЗКПО интензитетът на държавната помощ за
регионално развитие чрез преотстъпване на КД е в размер на 50 % от приемливите
разходи, като е потвърдено, че държавната помощ за регионално развитие чрез преотстъпване
на КД има необходимия стимулиращ ефект и не поражда явните отрицателни ефекти
във връзка с чл. 189, т. 1, б. „а“ от ЗКПО и ДЗЛ „Ремел“ АД отговаря на
условията за допустимост, описани в чл. 182, чл. 184, т. 1, б. „Б“ и чл. 184,
т. 4, б. „б“ от ЗКПО.
При тази фактическа
обстановка и след анализ на разпоредбите на чл. 184, т. 1, б. „б“, чл. 189, т.
1, б. „а“ и б. „б“, т. 3, б. „б“, чл.
91, ал. 2 и § 1, т. 73 от ДР на ЗКПО и §
15 от ПЗР на ЗИДЗКПО /ДВ бр. 95 от 2015 г./, както и на отделни разпоредби от Решение
на Европейската комисия по чл. 184 във връзка с чл. 189 от ЗКПО: № C(2015) 6174
от 14.09.2015 г. относно Държавна помощ SA.39869 (2014/N) – България Схема за
освобождаване от корпоративен данък съгласно чл. 184 от Закона за
корпоративното подоходно облагане /Решението на ЕК/, приходните органи са
приели, че за жалбоподателя не възниква правото на преотстъпване на КД за 2016
г. В тази връзка е прието, че схемата за
държавна помощ не допуска преотстъпване на данък за данъчна година, предхождаща
годината, в която се предоставя помощта, при което не е допустимо преотстъпване
на КД за 2016 г. след като формулярът за кандидатстване от „Ремел“ АД и
заповедта на БАИ за предоставяне на помощ са през 2017 г.
Настоящият състав намира,
че РА е законосъобразен в тази му част. Съгласно чл. 184, т. 1, б. „б“ от ЗКПО
корпоративният данък се преотстъпва в размер до 100 на сто на данъчно
задължените лица за данъчната им печалба от извършваната производствена
дейност, включително производство на ишлеме, когато извършват производствена
дейност в изпълнение на проект за първоначална инвестиция единствено в общини,
в които за предходната година преди годината, в която се подава формуляр за
кандидатстване за помощ, има безработица със или над 25 на сто по-висока от
средната за страната за същия период. Следователно доколкото през 2016 г.
безспорно не е налице проект за първоначална инвестиция, за който да е
предоставена помощ чрез издадена заповед от БАИ, то не е налице предпоставка за
преотстъпване на корпоративен данък за данъчната печалба за 2016 г. от
извършваната производствена дейност в изпълнение на проект за първоначална
инвестиция. Или с други думи, основното условие на чл. 184 от ЗКПО за прилагане
на данъчно облекчение за извършване на производствена дейност в общини с
безработица, по-висока от средната за страната, не е изпълнено.
На следващо място, в чл.
189, т. 1, б. „а“ и б. „б“ от ЗКПО са дадени общите условия, при спазването на
които се предоставя държавната помощ за регионално развитие под формата на
преотстъпен данък за проект за първоначална инвестиция, а именно: 1. данъчно
задълженото лице подава до изпълнителния директор на Българската агенция за
инвестиции формуляр за кандидатстване за помощ за регионално развитие по
образец най-късно преди започването на изпълнението на проекта за първоначална
инвестиция и 2. данъчно задълженото лице е получило заповед от Българската
агенция за инвестиции, която заповед следва да има определено в закона
съдържание.
В случая според съда не е
изпълнено условието на чл. 189, т. 1, б. „а“ от ЗКПО вр. § 25 и § 29 от Решението на ЕК.
Съгласно § 1, т. 76 от ДР на ЗКПО „започване на изпълнението“ за целите на чл.
189 е започване на строителни работи по първоначалната инвестиция или поемане
на първия правнообвързващ ангажимент за поръчка на материални или нематериални
активи или други ангажименти, които правят първоначалната инвестиция
необратима, независимо от хронологичния им ред. Закупуването на земя и
подготвителните дейности, като получаването на разрешително и провеждането на
предварителни проучвания за осъществимост, не се считат за започване на
изпълнението на проекта. В случая се установява, че ДЗЛ е подало формуляра за
кандидатстване до БАИ на 23.02.2017 г., в който като дата на започване на
изпълнение на проекта е посочена 01.04.2017 г., т.е. на пръв поглед формулярът
е подаден преди започването на изпълнението на проекта за първоначална
инвестиция. Същевременно обаче от материалите по делото се установява, че в
отговор на ИПДПОЗЛ № Р-04000419003139-040-001/06.06.2019 г. жалбоподателят е
представил Договор от 15.02.2017 г. между „Ремел“ АД, като възложител и
„Лазаров“ ЕООД като изпълнител, според който възложителят възлага, а
изпълнителят приема да изпълни „Изграждане на бояджийска камера към „Ремел“ АД,
в съответствие с оферта на изпълнителя, неразделна част от договора“, на
стойност 24 228 лв. с ДДС. /л. 72-73 от дан. преписка/. Приложена е и
оферта от 08.02.2017 г. Според чл. 5.1 от договора краен срок за изпълнение на
СМР е 31.08.2017 г., а според чл. 5.2 срокът започва да тече от датата на
подписване на договора – т.е. от 15.02.2017 г. Следователно жалбоподателят е
подал формуляр за кандидатстване до БАИ на 23.02.2017 г., след започване на изпълнението
на 15.02.2017 г. на проекта за инвестиция по смисъла на § 1, т. 76, изр. първо,
предл. второ и трето от ДР на ЗКПО. Неизпълнението на общото условие по чл.
189, т. 1, б. „а“ от ЗКПО е самостоятелно основание за отказване на правото на
преотстъпване на корпоративен данък. Вярно е, че това основание не е релевирано
от органите по приходите, но настоящата инстанция е съд по същество и следва да
се произнесе относно наличието на всички предпоставки за ползването на
данъчното облекчение. Съгласно чл. 173,
ал. 4 от ЗКПО правото на преотстъпване по чл. 184 във връзка с чл. 189 не
възниква в случаите, в които не са изпълнени всички условия на тази глава за
прилагане на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално
развитие.
Освен горното настоящата
инстанция споделя както съображенията, така и крайния извод на приходната
администрация, че не се допуска преотстъпването на корпоративен данък за
данъчна година, предхождаща годината, в която е предоставена помощта /по арг.
от § 1, т. 73 от ДР на ЗКПО това е годината, през която е издадена заповедта по
чл. 189, т. 1, б. „б“ от ЗКПО/, като доводите за това са подробно и
систематизирано изложени в решението на ДДОДОП. Самата разпоредба на § 1, т. 73
от ДР на ЗКПО гласи, че "Дата на предоставяне на помощта" за целите
на чл. 188 и чл. 189б е 31 декември на годината, за която се преотстъпва
корпоративен данък, а за целите на чл. 189 е датата на заповедта по чл. 189, т.
1, буква "б". При останалите видове държавни и минимални помощи не е
предвидено отпускането на помощта да става с нарочен акт, както е в
разпоредбата на чл. 189, което обяснява различния начин на формулиране на
дефиницията по § 1, т. 73, но при анализа на разпоредбата и съпоставянето й с
разпоредбите на чл. 189, т. 2, б. „г“ и т. 4, б. „г“ от ЗКПО е видна идеята на
законодателя, че датата на предоставяне на помощта /издаването на заповедта на
БАИ/ следва да е до 31 декември на годината, за която се преотстъпва
корпоративен данък. В подкрепа на този извод е и текстът на чл. 184, т. 1, б.
„б“ от ЗКПО, указващ, че общините с висока безработица следва да са за
предходната година преди годината, в която се подава формуляра за
кандидатстване за помощ, от което може да се направи извод, че волята на
законодателя е формулярът за кандидатстване пред БАИ да бъде подаден до края на
календарната година, за която се ползва преотстъпването на КД – в случая 2016
г. Изключение е допуснато единствено
за преотстъпването на КД за 2015 г. предвид приемането на законодателните
промени в края на данъчната година и създаване на възможност за незабавно
изпълнение на новите разпоредби, като с § 15, т. 2, изр. второ от ЗИДЗКПО (Обн., ДВ, бр. 95 от 8.12.2015 г.)
е предвидено, че корпоративният
данък за 2015 г. се преотстъпва, в случай че е подаден формуляр за кандидатстване
в срок от 1 януари 2016 г. до 29 февруари 2016 г., налице е одобрение от страна
на Българската агенция за инвестиции до 31 март 2016 г. и са изпълнени всички
условия на този закон за прилагане на данъчното облекчение, представляващо
държавна помощ за регионално развитие, като за целите на чл. 184, т. 1, буква
"б" се прилага списъкът на общините с равнище на безработица със или
над 25 на сто по-високо от средното за страната за 2014 г. Допълнителен
довод е и разпоредбата на чл. 91, ал. 2 от ЗКПО, която предвижда, че за
годината, в която е получена заповед по чл. 189, т. 1, буква "б",
преотстъпването на съответната част от определените авансови вноски се извършва
от месеца/тримесечието, следващо месеца на издаване на заповедта, т.е.
задължително е ДЗЛ първо да е получило заповед по чл. 189, т. 1, буква
"б" от ЗКПО, за да може да преотстъпва съответните авансови вноски за
текущата година.
Съдът
намира за неоснователни аргументите на жалбоподателя за незаконосъобразност на
РА поради това, че издадената и необжалвана заповед № БАИ-ЗКПО-3/31.03.2017 г.
на изпълнителния директор на БАИ, с която му преотстъпен КД за данъчната 2016 г., е задължителна
за органите на НАП. На първо място следва да се посочи, че адресат на
въпросната заповед е единствено дружеството-жалбоподател, независимо от
обстоятелството, че същата е доведена до знанието на органите на НАП. Една
евентуална жалба от НАП срещу посочената заповед би била недопустима, защото съдебноадминистративното
производство не е средство за решаване на спорове между различни държавни
органи освен в изрично предвидените в закона случаи, какъвто настоящият не е.
На следващо място съгласно чл. 189в, т. 1 и т. 2 от ЗКПО изпълнението на
Решението на Европейската комисия за държавна помощ за регионално развитие по чл.
189 се осигурява от Българската агенция за инвестиции, Националната агенция за
приходите и Министерството на финансите съобразно компетентността им, като БАИ
осигурява изпълнението му по отношение потвърждаване на условията и издаване на
заповедта по чл. 189, т. 1, буква „б“, а НАП – по отношение на контрола,
докладването и прозрачността на схемата, като това е в съответствие с § 21 от
Решението на ЕК. В тази връзка при извършване на контролните действия от НАП следва
да се установи наличието или липсата на изпълнение на всички условия, залегнали
в разпоредбите по чл. 167, чл. 182, чл. 184, чл. 189 и чл. 190 от ЗКПО. В
случая БАИ е издала заповед № БАИ-ЗКПО-3/31.03.2017 г., с която е потвърдено,
че дружеството отговаря на условията за допустимост, описани в чл. 182, чл.
184, т. 1, б. „б“ и чл. 184, т. 4, б. „б“ от ЗКПО. Проведената процедура по
издаване на заповедта и осъщественият тогава предварителен контрол от БАИ обаче
не ограничават органите по приходите от възможността за извършване на последващ
контрол чрез извършването на ревизия, при който да се установи дали се спазват
условията, въз основа на които изпълнителният директор на БАИ е потвърдил
допустимост на помощта и доколкото заповедта на БАИ е издадена в съответствие с
правилата на данъчния закон, както и дали дружеството изпълнява всички останали
изисквания, предвидени в ЗКПО за преотстъпване на данък при условията на
държавна помощ за регионално развитие.
В случая при извършения
последващ контрол е установено, че дружеството неправомерно е ползвало право на
преотстъпване на КД по чл. 184 за 2016 г. в размер на 16 000 лв., който
извод е в съответствие с доказателствата и материалния закон. Следователно
посочената сума правилно е определена за внасяне. Правилно не е призната и
декларираната от дружеството отстъпка по чл. 92, ал. 5 от ЗКПО в размер на
31,36 лв., доколкото се установява, че действително дължимият размер на данъка
не е внесен до 31.03.2017 г. Законосъобразно са начислени лихви за просрочие на
главниците в размер на 4190,51 лв. Неоснователно е и възражението на
жалбоподателя в жалбата по административен ред, че лихва не следва да се дължи
предвид това, че е действал съобразно въпросната заповед на БАИ. Съгласно чл.
17, ал. 3 от ДОПК когато задължено лице действа съобразно писмени указания от
министъра на финансите, орган по приходите или публичен изпълнител, които
впоследствие се окажат незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на
действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона
санкция не се налага. В случая не е налице нито едно от изключенията на чл. 17,
ал. 3 от ДОПК, а данъчните норми не могат да се тълкуват разширително или
прилагат по аналогия. Още повече, съгласно § 27 от Решението на ЕК неспазването
на условията, определени в ЗКПО (в хода на изпълнението на проекта), ще води до
анулиране на правото на преотстъпване на данъци и до изплащане на данъците за
годината, за която се дължат, с лихва.
Само за пълнота на
изложението следва да се посочи, че според настоящия състав решаващият орган в
нарушение на материалния закон е признал преотстъпване на КД за 2017 г. въз
основа на горепосочената заповед № БАИ-ЗКПО-3/31.03.2017 г., която изрично е
заявена от жалбоподателя във връзка с ползването на данъчното облекчение за
2016 г. Това обаче е без значение с оглед забраната на чл. 160, ал. 5 от ДОПК.
При този изход на
делото и с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на Национална агенция за приходите – гр. София следва да се присъдят разноски за ***ско
възнаграждение, поискано в последното съдебно заседание, чийто размер съдът определя в размер на 1154,66 лв. съгласно защитения материален интерес и правилото на чл. 7, ал. 2, т.4 вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на ***ските възнаграждения. Предвид посоченото
правно основание, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя,
че в случая е неприложима Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на ***ските възнаграждения, а следва да се
приложи Наредбата за заплащане на правната помощ.
По
изложените съображения и на основание чл. 160 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ремел” АД, със
седалище и адрес на управление гр. Елена, с ЕИК ********* против Ревизионен акт
/РА/ № Р-04000419003139-091-001/24.09.2019 г. на органи по приходите при ТД на
НАП – Велико Търново, в частта, потвърдена с Решение № 32/10.03.2020 г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. Велико
Търново при ЦУ на НАП, с която са установени
задължения за внасяне за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 16 631,36
лв. и лихви – 4190,51 лв.
ОСЪЖДА „Ремел” АД, със седалище
и адрес на управление гр. Елена, с ЕИК ********* да
заплати на
Национална агенция за приходите – гр. София, разноски по делото в размер на 1154,66 лв. (хиляда сто петдесет и
четири лева и шестдесет и шест
стотинки).
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: