РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. гр. ***, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Джулия Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20255640200577 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от М. А. Б. чрез адв. Д. К. А. от САК срещу
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
****, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 1, вр. чл. 179, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата, на дружеството - жалбоподател е наложена
административна санкция – „глоба” в размер на 300 лева за извършено
нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, като е предоставена възможност да се
освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14 – дневен срок
от получаване на издадения електронен фиш заплати компенсаторна такса по
чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата в размер на 70 лева при спазване на чл.
189е, ал. 3 и 4 от Закона за движението по пътищата. В подадената жалба се
релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш,
доколкото същият бил издаден при допуснати съществени процесуални
1
нарушения. Твърди се, че нарушението не било констатирано по предвидения
в закона ред, било недоказано, а описаното деяние – несъставомерно по
посочените разпоредби. Моли съда да постанови решение, с което
атакуваният електронен фиш да бъде отменен, а в тежест на издателя на ел.
фиш – присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата.
В съдебно заседание пред Районен съд – ***, жалбоподателят М. А. Б.,
редовно призован, не се явява, не изпраща представител, а с писмена молба
адв. Д. А. от АК – ***, надлежно преупълномощен процесуален представител,
заявява, че поддържа жалбата и се придържа по същество към развитите в нея
конкретни съображения.
Издателят на електронния фиш - Агенция „Пътна инфраструктура”,
чрез упълномощения по делото представител – юрисконсулт Т. Д. оспорва
жалбата и в хода по същество и в представени подробни писмени бележки
развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли
атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на
евентуалност възразява за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, подадена е от лице, легитимирано да атакува издадения
електронен фиш, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На **** г. в **:** часа, било установено и заснето с техническо средство
– устройство № ****, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се
на Път I – 5, км. 300+026, посока намаляващ километър, пътно превозно
средство – лек автомобил марка ,,****”, модел ,,***” с регистрационен номер
**** с технически допустима максимална маса - 1740.
Според приложената и приета като писмено справка за собственост,
ППС - лек автомобил марка ,,****”, модел ,,***” с регистрационен номер ****
2
е регистрирано като собственост на М. А. Б.. Въз основа на тези констатации,
е издаден процесният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, като за собственик, на
когото е регистрирано процесното МПС, бил вписан жалбоподателят М. А. Б..
В описателната част на електронния фиш е вписано установено нарушение №
************0AС9C4, с пътно превозно средство – лек автомобил марка
,,****”, модел ,,***” с регистрационен номер **** с технически допустима
максимална маса 1740 в община *** по Път I – 5, км. 300+026, намаляващ
километър.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе. По отношение на приложения снимков материал –**** с
техническо средство – устройство № 20832, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, намиращо се на Път I – 5, км. 300+026 съображения ще бъдат
изложени по – долу в изложението на правните изводи. На това място следва
единствено да бъде отразено принципното законово положение, че
снимковият материал или разпечатки, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата, като изготвени с техническо средство и система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес и като
такова бе приобщено по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по
пътищат, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното
превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на
размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в
свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява
от него, а според чл. 139, ал. 6 ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
3
да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите,
когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство,
освен когато таксата е заплатена от трето лице. По силата на чл. 179, ал. 3 от
ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса
по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.
Според чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, при установяване на нарушения по чл. 179, ал.
3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от
ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е
управлявано от трето лице. В ал. 2, т. 1 на цитираната норма е предвидено, че
ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или
едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство,
без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се
налага имуществена санкция по чл. 179, ал. 3 в размер 300 лв. Следователно,
деянието, за което на дружеството - жалбоподател е наложена
административна санкция е обявено от закона за наказуемо към настоящия
момент.
В конкретната хипотеза най – напред е необходимо да бъде отбелязано,
че деянието, за което е издаден електронен фиш е извършено на **** г., на
която дата, според твърденията, е и установено. Електронен фиш за
санкциониране на допуснато нарушение по чл. 139, ал. 6, вр. чл. 102, ал. 2 от
Закона за движението по пътищата за неизпълнение на задължение по 10, ал. 2
от Закона за пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде
установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или
система, но при условие, че са изпълнени изискванията за това, но само за
нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, каквото е процесното. Съгласно чл. 189ж,
ал. 1 от ЗДвП, ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., приложима към
процесната дата при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на
4
извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно
средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2
от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното
й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния
съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. В конкретния случай, съставеният
електронен фиш за нарушение, установено от електронна система за събиране
на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата формално отговаря на
изискванията на закона относно вида на данните, които следва да бъдат
вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № РД-11-4 от
23.01.2020 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура” образец, а нарушението е описано достатъчно ясно,
доколкото са вписани дата и място – конкретен участък от пътя, моторно
превозно средство, с което е било осъществявано действие по управление,
като допустимо е било към онзи момент да бъде санкционирано с издаването
на електронен фиш, но не и в какво конкретно качество е санкциониран
жалбоподателят – собственик или водач на МПС. Следователно, допуснато е
процесуално нарушение от категорията на съществените в този аспект, което
води до извод за отмяна на санкционния акт на процесуално основание, без
обсъждане от материалноправна страна дали обстоятелствата, изложени в ел.
фиш относно обективната страна на деянието.
Атакуваният електронен фиш е незаконосъобразно издаден и ще следва
да бъде отменен, и поради изтекла погасителна давност за административно
наказателно преследване.
В тази връзка, налице е необходимост да се обърне внимание, че
административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е
отпочнато със съставяне на **** г. на Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ****. Съгласно възприетото с
Тълкувателно решение №112/16.12.1982 г. на ОСНК на ВС виждане,
институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване
– чл.81 от НК се прилагат и за давността по чл.34 от ЗАНН в
административнонаказателно преследване. В подкрепа на горното е и
възприетото актуално виждане по въпроса в Тълкувателно постановление №
1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВАС – ОСС на НК на ВКС и ОСС на II -
5
ра колегия на ВАС, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата
относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния
кодекс. Тълкувателният акт, съгласно чл. 130 ал.2 от Закона за съдебната
власт, е задължителен за органите на съдебната власт. С този подход относно
съдържанието на разпоредбата на чл.11 от ЗАНН се възприема тезата, че
наред с другите въпроси, за обстоятелствата, изключващи отговорността се
прилагат разпоредбите на Общата част на НК, доколкото в този закон не е
предвидено друго. Следователно, за процесното административно нарушение,
дори и да бе доказано, давността следва да се съобразява с разпоредбите на
чл. 80, ал.1, т.5 от НК, според която давностният срок е три години, с оглед
вида на наказанието и съобразно редакцията относима към датата на деянието
изм. ДВ бр. 26 от 06.04.2010 г. Следователно, абсолютният давностен срок за
нарушението в случая е четири години и шест месеца, според редакцията на
чл.80 и чл. 81 от НК, действащи към момента на извършване на деянието, с
оглед последвалите изменения на горецитираните разпоредби от НК. Тоест,
отнесен към датата на извършването на твърдяното нарушение – **** г.
абсолютният давностен срок ще може да се приеме, че е изтекъл на **** г.,
т.е след датата на връчване на санкционния акт – **** г. По тези съображения
съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.81, ал.3, вр. чл. 80, ал. 1,
т. 5 от НК за прекратяване на административнонаказателното производство,
поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност. Налице са
обаче тези по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, което всъщност се явява предшестващата
преценка, защото за изтичането на абсолютната давност се следи само когато
се установи, че не е изтекла давността по съответния текст на чл. 80, ал. 1 от
НК – в случая по т. 5 от цитираната разпоредба, както вече бе посочено.
Последното налага анализ и в тази насока, в рамките на който бъде изтъкнато,
че обжалваният електронен фиш следва да се приеме, че издаден на дата ****
г., от което процесуално действие, предприето в рамките на
административнонаказателното производство със значение по чл. 81, ал. 2 от
НК е започнал да тече /нов/ давностен срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и към
датата на връчване на наказателното постановление – **** г., което е
следващото хронологично документирано действие в това производство е
изтекъл срок, надхвърлящ тригодишния. Следователно, последиците от
изтичане на давността за преследване са настъпили, доколкото липсват
каквито и да е доказателства за предприети от наказващия орган действия за
6
прекъсване на давността или обуславящи основание за спирането й. В
резултат, обжалваното НП е необходимо да бъде отменено само на това
основание, без да се обсъждат въпросите по съществото на спора, или пък
дали е изтекла абсолютната давност по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК,
доколкото в случая всъщност е реализирано основание именно по чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК, изключващо административнонаказателната отговорност на
извършителя за извършено административно нарушение.
От изложеното дотук следва да се приеме, че налице основателност на
жалбата и доводи по същество относно съставомерността на деянието,
визирано в ел. фиш не следва да бъдат излагани, вкл. относно правото на ЕС
поради наличие на обстоятелство, изключващо отговорността на
жалбоподателя при все, че се касае за ЮЛ.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 ал. 2 от ЗАНН в
тежест на административнонаказващия орган, респ. издател на електронния
фиш, следва да бъдат възложени разноски за заплащане на възнаграждение на
упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че е
сключен договор за правна защита и съдействие с жалбоподателя, която е
близък на адв. Д. К. А.. Оттам, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от
Закона за адвокатурата, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може
да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на близки нему лица, а
съгласно ал. 2, в тези случаи, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
има право на адвокатско възнаграждение.
По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи,
съдът намира следното: Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение
на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и С-
428/16 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд,
установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в
Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от
предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до
икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на
Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките
на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените
постановки са доразвити с постановеното Решение на Съда на Европейския
7
съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд.
Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена
да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително
когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено
и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва
да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по
член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в
тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
С оглед всички посочени по – горе принципни съображения и като взе
предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, размера на
глобата, наложена като административно наказание, както и наличие на
трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси,
извършените от адв. Д. К. А., процесуални действия, изразяващи се изготвяне
на жалба и писмена защита по делото, приключване разглеждане на делото в
едно съдебно заседание, настоящият съдебен състав намира, че на основание
чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, в полза на адвоката следва да се
определи възнаграждение за осъщественото от нея процесуално
представителство, защита и съдействие по настоящото дело в размер на ***
лв., в което на практика се обхващат и възраженията на наказващия орган за
прекомерност.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата № ****.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и по
аргумент чл. 18 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа възнаграждение за адв. Д. К. А. от АК –
*** за процесуално представителство по АНД № 577/2025 г. в размер на ***
лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на адв. Д. К. А.
от АК – *** сумата в размер на *** лева, представляваща възнаграждение,
определено от съда за процесуално представителство на М. А. Б. по АНД №
577/2025 г. по описа на РС - ***.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - *** в 14
– дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Д. Д. Д.
9