Решение по дело №1148/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 939
Дата: 16 юли 2018 г. (в сила от 14 януари 2020 г.)
Съдия: Мария Ангелова Ненова
Дело: 20185220101148
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ №

гр. П., 16.07.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд – П., Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1148 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Ищецът Н.Н.А. твърди, че на 03.01.2007 г. бил настанен в затвора в гр. С.З., а в килията липсвала топла и студена течаща вода, санитарен възел, душ за баня, ключ за изкуствено осветление, а през зимата радиаторът работил сутрин и вечер по един час.

Същите неща липсвали и в затвора в гр. П., където бил преведен на 19.03.2014 г., а в затвора в гр. П., където бил преведен на 14.04.2014 г. в килията му липсват течаща топла вода и душ за баня, а през зимата радиаторът работи сутрин, обед и вечер по един час.

         Твърди, че в затвора в гр. С. килиите разполагат с топла и студена течаща вода, санитарен възел, душ за баня, ключ за изкуствено осветление, а зимата радиаторът работи денонощно.

         Счита, че е подложен на дискриминационно отношение и моли да бъде установено, че в периода от 03.01.2007 г. до 13.03.2018 г. ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. С. е извършил нарушение на чл. 4, ал. 2 и 3 ЗЗДискр, изразяващо се в пряка и непряка дискриминация чрез неравно третиране по лично положение, и да бъде осъден ответникът да преустанови нарушението.

         Ангажира писмени доказателства.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. С. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си юрисконсулт Ч. намира иска за допустим, но неоснователен.

Счита, че администрацията като цяло е изпълнила законовите изисквания за постоянен достъп до течаща вода и тоалетна съгласно чл. 20 ППЗИНЗС, а ищецът не е установил по безспорен начин дискриминиращия признак, който твърди: поставяне в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите лишени от свобода, както и действие или бездействие на длъжностно лице, представляващо неравностойно третиране на ищеца спрямо другите.

Не ангажира доказателства.

         Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено следното:

         Не е спорно между страните, че ищецът Н.Н.А. е изтърпявал наказания, свързани с лишаване от свобода, първоначално в затвора в гр. С.З., където е бил настанен на 03.01.2007 г., впоследствие в затвора в гр. П., където е бил приведен на 19.03.2014 г., а от 14.04.2014 г. изтърпява наказанието „доживотен затвор“ в затвора в гр. П..

         Установява се от приетите по делото писма от затворите в П., П., С.З. и С., че към момента в затвора в гр. П. във всяко спално помещение има студена вода и тоалетна без душ за баня, във всяко отделение има обща тоалетна с топла вода. Всички лишени от свобода се къпят по два пъти в седмицата по график в обща баня. Изкуствено осветление има в коридорите на всяко отделение. В спалните помещения няма ключ за осветление. Затворът се отоплява от два парни котела, които работят на 24-часов режим през студените 6 месеца на годината. Това позволява денонощно да се поддържа температура над 18 градуса по Целзий.

         От писмото се установява също така, че към момента в затвора се извършва ремонт в две от четирите крила на затвора, като след приключването му във всяко спално помещение ще има санитарен възел с душ за баня.

В Затвора гр. П. килиите са снабдени със санитарен възел с течаща студена вода. Ключът за изкуствено осветление е извън килията, намира се в общия коридор, до всяка входна врата. Лишените от свобода ползват обща баня. Радиаторите работят денонощно през отоплителния сезон.

След извършен ремонт през м. март 2016 г. всички спални помещения в затвора в С.З. разполагат със санитарен възел и течаща студена вода. Лишените от свобода могат да ползват по своя преценка и общото санитарно помещение, намиращо се в коридора. Достъпът до топла вода се предоставя два пъти седмично в бани и умивални в коридора на всяка група, а баните са оборудвани с душове. В спалните помещения се поддържа централно изкуствено осветление, графикът на което е според установеното лятно или зимно часово време и метеорологичните условия. Отоплението се осъществява по график в зависимост от метеорологичните условия, като се следи температурата в помещенията да не пада под 10 градуса по Целзий.

В затвора в гр. С. килиите разполагат с топла и студена течаща вода, санитарен възел, душ за баня и ключ за изкуствено осветление, а през зимата по-голямата част от отоплението на затвора е на централно парно отопление, което работи денонощно. Само две групи са на местна парна централа, която работи по един час, през час, денонощно.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

            Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗДискр. за установяване на нарушение в третирането на ищеца, представляващо пряка или непряка дискриминация, основана на признака лично положениеи за осъждане на ответника да преустанови нарушението.

         В производството за защита от дискриминация ищецът, който твърди, че е бил жертва на дискриминация следва да докаже фактите, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, изразяваща се в различно, неравно третиране на лица на основата на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, което няма правомерна целняма обективно и разумно оправдание, свързано със защита на обществения интерес, и липсва пропорционалност между използваните средства и преследваната цел, а ответникът следва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено – чл. 9 ЗЗДискр.

         От значение за установяване на дискриминация е от една страна обективно съществуващият недопустим противоправен резултат в упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните от ЗЗДискр. форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, а от друга – неравностойното положение да е спрямо признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Това по-неблагоприятно третиране следва да се преценява в сравнение с начина, по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

          В настоящия случай не се установи нито твърденият от ищеца недопустим противоправен резултат, нито наличието на някой от признаците, по които може да е налице дискриминационно отношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 2 и 3 ЗИНЗС на лишените от свобода се осигуряват условия за хигиена на ръцете и краката, и къпане – по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично, а според чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Съгласно чл. 20, ал. 2 ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради.

         Установи се от събраните писмени доказателства, че в затворите в гр. П., П. и С.З. предвидените в закона и правилника условия за хигиена, осветление и отопление са осигурени на лишените от свобода, в т.ч. и на ищеца А. – спалните помещения разполагат с течаща студена вода и санитарен възел. Лишените от свобода се къпят по два пъти в седмицата в обща баня. В килиите има изкуствено осветление, макар и ключовете за осветление да се намират извън тях. През зимния сезон затворите се отопляват, като се поддържа подходяща температура.

         Законът не поставя изискване във всяко спално помещение лишените от свобода да разполагат с душ и течаща топла вода, както и с ключ за изкуствено осветление, а по отношение на отоплението законът препраща към съответните стандарти за обществени сгради.

         Ето защо въпреки установената по делото липса на топла вода, душ и ключ за изкуствено осветление в спалните помещения в затворите, в които е пребивавал ищецът – П., П. и С.З., за разлика от затвора в С., където такива условия са осигурени, не се установи да е налице недопустим и противоправен резултат в дейността на ответника. Напротив в изпълнение на чл. 151, ал. 1, т. 2 и 3 ЗИНЗС и чл. 20, ал. 2 и 3 ППЗИНЗС на лишените от свобода в тези места за изтърпяване на наказания са осигурени условия за поддържане на личната хигиена – течаща студена вода и санитарен възел във всяка килия, изкуствено осветление и отопление съгласно стандартите, а и както се установи в момента се извършва ремонт на спалните помещения в Затвора гр. П. и на лишените от свобода ще бъдат осигурени още по-добри условия.

         От друга страна по-неблагоприятното третиране на лишените от свобода в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си не е сред изрично предвидените дискриминационни признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., при установяване на които може да се приеме, че е извършена дискриминация.

         Тъй като по делото не се установи дискриминационно отношение на ответника спрямо ищеца, исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

         На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. С. има право на присъждане на разноски, но искане за това не е направено.

         Възнаграждението на назначения от съда процесуален представител на ищеца следва да бъде заплатено по реда на чл. 37 и сл. ЗПрП.

По изложените съображения Районен съд – П.       

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Н.А., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора гр. П., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. С. искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр. за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. С. е извършил нарушение на чл. 4, ал. 2 и 3 ЗЗДискр., изразяващо се в неравно третиране по лично положение на осъдения Н.Н.А., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора гр. П., изразяващо се в липсата на топла и студена течаща вода, санитарен възел, душ за баня, ключ за изкуствено осветление и денонощно отопление през зимата в затвора в гр. С.З. през периода от 03.01.2007 г. до 19.03.2014 г., в затвора в гр. П. през периода от 19.03.2014 г. до 14.04.2014 г. и в затвора в гр. П. през периода от 14.04.2018 г. до 13.03.2018 г., и за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: