Решение по дело №8952/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 284
Дата: 21 януари 2020 г. (в сила от 14 август 2020 г.)
Съдия: Пламен Маринов Дойков
Дело: 20192120108952
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 284

 

град Бургас, 21.01.2020год.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                                                             49 – ти граждански състав

на седми януари                                                                                    две хиляди и двадесета година

в публично заседание, в състав

                                                                                                                             Съдия: Пламен Дойков

 

                при секретаря Станка Добрева, като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 8952 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.

                Делото е образувано по исковата молба на Д.Н.А., ЕГН **********,*** чрез адв. Е.Д.,*** против ОД МВР гр. Бургас. Ищецът твърди, че за периода от 03.08.2016г. до 03.06.2017г. е заемал длъжността „младши инспектор/ старши полицай“ в ПУ гр. Обзор при РУ МВР Несебър, ОД МВР гр. Бургас. твърди се, че за процесния период ищецът е работил при 12- часови смени , като полагал труд и през нощта, съгласно утвърдени графици. За посоченото време А. бил положил общо 519 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлизал на общо 591часа дневен труд. Това водело до извънреден труд в размер от 74часа, който не бил отчетен и заплатен от ответника. Претендира се за осъждане на ответника за сумата от 445.00лева по претенция с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, както и за сумата от 46.00лева представляваща лихва за забава върху главницата. Претендира се и осъждане на ответника за законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Направен е анализ на приложимата правна уредба. Направени са доказателствени искания. В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Е.Д., като исковата молба се поддържа. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение на иска, като се претендира осъждане на ответника са сумата 696.45лева за положен извънреден труд, приравнен от нощен в дневен такъв в размер на 114.98часа, мораторна лихва в размер на 186.99лева, както и законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 21.10.2019г.

               Ответникът ОД МВР гр. Бургас е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Гергана Владимирова. Исковата молба се оспорва като неоснователна и по основание и по размер. Сочи се, че Д.Н.А. за периода 03.08.2016г. до 03.06.2017г. е заемал длъжността „старши полицай“ в Участък Обзор към РУ МВР Несебър на ОД МВР гр. Бургас. Посочено е , че  приложим към квалификацията е ЗМВР. В отговора си процесуалният представител на ОД МВР Бургас счита, че положеният труд е бил надлежно начислен и отразен в протоколите за положен извънреден труд, както и че е бил своевременно заплатен. Сочат се правилата на Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време , за неговото отчитане , компенсирането на работата извън редовното работно време , режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Заявява се, че според този нормативен акт липсва текст, по който да се прилага претендираното увеличение по коефициент 1,143, т.е. съотношението дневен – нощен труд следва да е 1 към 1. Коментира се и приложението на Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г. за реда за организацията, разпределението на работното време , за неговото отчитане , компенсирането на работата извън редовното работно време , режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Оспорва се приложимостта на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, за което липсвали предпоставки. По издадените от министъра на вътрешните работи заповеди, следвало за времето между 22.00 часа и 06.00часа да се заплаща допълнително възнаграждение по 0,25лева, което било изпълнено. Обсъжда се и това, че на служителите на МВР са дадени различни други компесаторни механизми относно положения труд и не следвало да се прилага НСОРЗ. Прави се възражение за изтекла давност по отношение на претенцията за заплащане на труда за месеците август, септември и октомври 2016г., като за тях бил изтекъл тригодишния давностен период съобразно датата на предявяване на исковата молба. Приложени са писмени доказателства. Взема се становище, че исковата молба е неоснователна, като се иска нейното отхвърляне.

               Предявен е иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и  чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

               По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице Н.К. е, че за периода 03.08.2016г. до 03.06.2017г. ищецът е положил 804часа нощен труд. Същият , след преизчисление с коефициент 1.143, се равнявал общо на 918.98часа . Вещото лице е посочило, че е налице разлика от 114.98часа за които дължимото възнаграждение е в размер на 696.45часа. Изчислено е, че лихвата за забава е в размер на 186.99лева общо.  

               Съдът, след като обсъди представените с исковата молба писмени материали и становището на ответника по делото, счита за установено следното.

               По делото не се спори , че между ищеца Д.Н.А. *** е било налице служебно правоотношение по ЗМВР. Ищецът за периода 03.08.2016г. до 03.06.2017г. е заемал длъжността „старши полицай“ в Участък Обзор към РУ МВР Несебър на ОД МВР гр. Бургас.

               Съгласно чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

       Съгласно чл. 187, ал.5, т. 2 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.

        В процесния случай ищецът е работил на 12- часови смени и е следвало да му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Относимите към предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Видно от текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 06.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.

 Според текста на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В допълнение към така изложената нормативна уредба следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., според съда представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.

Съгласно  чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент според съда възлиза на 1, 143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа). Може също така да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете нощен труд, които могат да се полагат , не изключва възможността този труд да се преизчислява с посочения коефициент. Разпоредбата сочи, че „е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. Може да се изведе заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 към 7.

От страна на ответника е направено възражение за настъпила погасителна давност по отношение претенцията за месеците август, септември и октомври 2016г. Възражението е частично основателно. Редакцията на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е претърпяла изменение , публикувано в ДВ бр. 81 / 2016г., в сила от 14.10.2016г., с което е изменено изр. първо на нормата и изчисляването на работното време на служителите полагащи труд на смени от 8- , 12 – или 24 – часови смени , става сумарно на тримесечен период, за разлика от дотогава предвидения едномесечен такъв. В случая дължимостта на възнаграждението за м. август 2016г. е настъпила в края на м. септември 2016г., като исковата молба е депозирана на 21.10.2019г., т.е. е изтекъл тригодишния давностен период по чл. 111, б. „а“ от ЗЗД. Аргумент за това може да се открие и в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., като в чл. 21, ал. 2  е посочено, че работното време за служителите работещи на смени се отчита на месечен период, като едва с промяната от ДВ бр. 99/ 2016г. в сила от 13.12.2016г. е предвидено това да става на тримесечие. От там и в чл. 33 е посочено, че „Възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена.“

Видно от заключението на вещото лице за м. август 2016г. ищецът е положил 64 нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 се равнява на 73.15часа дневен труд, т.е. е налице разлика от 9.15часа труд. По дадената от вещото лице ставка за един час труд в размер на 6.02лева средно почасово възнаграждение , увеличено със 150%, сумата за август е 55.09лева, но претенцията по нея не може да се уважи поради настъпилата давност и следва да се извади от общия резултат от 696.45лева. Следва съответно на това да се намали и мораторната лихва. Същата е дължима за периода от 31.10.2016г. до 21.10.2019г. и изчислена с калкулатор за дължими лихви и по реда на чл. 162 от ГПК, следва да се намали с 16.63лева, т.е. мораторната лихва следва да се присъди в общ размер на 170.36лева. Възражението за останалите два месеца е неоснователно и не следва да се уважава. Т.е. искът е основателен за главница в размер на 641.36лева и 170.36лева за мораторната лихва за периода 31.10.2016г. до 21.10.2019г., както и законната лихва върху главницата от датата от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.           

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото. Ищецът е направил разноски в размер на 350.00лева за платено адвокатско възнаграждение, като съответно на уважената част от иска следва да му се присъди сумата от 321.59лева, която да се възложи за заплащане на ответника. Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, заплатената сума за процесуално представителство по делото е в рамките на размерите посочени по чл.7, ал. 2, т. 2 от нея . В случая е заплатена сумата от 350.00лева, която съответства на разпоредбата на Наредбата.

 Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса за разглеждането на иск и изплатеното възнаграждение на вещото лице- дължимата държавна такса е в размер на общо 100.00лева по двата предявени иска  и на вещото лице е изплатено възнаграждение в размер на 200.00лева, от която следва да му се възложи съответната част в размер на 183.76лева.

На основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение, мораторната лихва и законната лихва върху него, считано от датата на предявяване на иска.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд

Р ЕШ И:

 

                 ОСЪЖДА  ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46, представлявано от Директора Радослав Сотиров, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.А., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** - адв. Е.Д.,***, сумата от 641.36лева/ шестстотин четиридесет и един лева и тридесет и шест стотинки/ представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016г. до 03.06.2017г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, мораторна лихва върху главницата в размер на 170.36лева/ сто и седемдесет лева и тридесет и шест стотинки/ за периода от 31.10.2016г. до 21.10.2019г.,  ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 21.10.2019г. до окончателното изплащане.

                 ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Н.А., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** - адв. Е.Д.,*** против ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46, представлявано от Директора Радослав Сотиров, иск в останалата му част за сумата от 55.09лева/ петдесет и пет лева и девет стотинки/ представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 03.08.2016г. до 01.09.2016г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, както и за  мораторната лихва върху посочената сума в размер на 16.63лева/ шестнадесет лева и шестдесет и три стотинки/ .

                 ОСЪЖДА ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46, представлявано от Директора Радослав Сотиров, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ Д.Н.А., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** - адв. Е.Д.,***, сумата от 321.59лева /триста двадесет и един лева и петдесет и девет стотинки/ разноски по водене на производството за адвокатско възнаграждение.

                 ОСЪЖДА ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46, представлявано от Директора Радослав Сотиров, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Бургас сумите от 183.76лева/ сто осемдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/ за изготвената експертиза и 100.00лева/сто лева/ държавна такса.

                 На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.

                 Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от постановяването му на 21.01.2020г.

                                                                                  

                                                                                              Съдия:  Пл. Дойков

Вярно с ригинала!

С. Добрева