№ 5632
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна М.ова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20231100511321 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 10931/24.06.2023г. по гр.д. № 61813 по описа за 2022г. на
Софийски районен съд, 126-ти състав е признато за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че А. Х. З., ЕГН ********** дължи на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление:
гр.София, ул. „Ястребец” № 23 заплащане на сумите, както следва: сумата от
560,63лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 28.06.2022г.,
до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия
за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г; сумата от 33,49лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 28.06.2022г до изплащането й,
представляваща стойност на цена за дяловото разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.07.2020г.; сумата от 92,05лв.
представляваща мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за
периода от 16.10.2020г. до 15.06.2022г.; сумата от 8,24лв. представляващи
мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от
01.07.2019г. до 15.06.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по
1
заповедно дело № 34679/2022г. по описа на СРС , като А. Х. З., ЕГН
********** е осъден да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
********* съдебни разноски от 850лв.
С Определение № 32957/20.09.2023г. по гр.д. № 61813/2022г. на СРС е
оставена без уважение молба по чл. 248 от ГПК на А. Х. З., ЕГН **********
за изменение на решението в частта за разноските в частта за държавната
такса.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
195247/07.07.2023г. от А. Х. З., ЕГН ********** в частта, в която исковете
са уважени. Изложили са съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и на
материалния закон, необосновано. Посочил е че имало подадено заявление от
3-то лице-Х. З., за откриване на партида за имота и неправилно било прието
че той е потребител на топлинна енергия в имота. Писмото на ищеца било от
2017г., към който момент ответникът вече бил пълнолетен, до момента нямало
промяна на партидата, фактурите били издавани на името на 3-то лице. Не
дължал заплащане на ищеца на цената за дялово разпределение, не бил
доказан размер на това вземане. Не бил изпаднал в забава на плащането на
цената за дялово разпределение. Претендирал е разноски.
Срещу така постановеното определение е депозирана частна жалба вх. №
276660/05.10.2023г. от А. Х. З., ЕГН **********. Посочил е, същото е
неправилно. Държавната такса следвало да се определи общо върху цената
на всички искове а не за всеки иск поотделно. Юрисконсултското
възнаграждение било определено в завишен размер, не следвало да се
поставят в негова тежест разноски за вещи лица, защото те неправилно били
назначени от СРС.
Въззиваемият- ищец – Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* в
предоставения срок да отговор е оспорил въззивната жалба. Претендирал е
разноски
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – „Бруната”
ООД , ЕИК ********* е изразило становище .
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2
247530/15.11.2022г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* срещу
срещу А. Х. З., ЕГН ********** , с която е поискало от съда на основание на
чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, да признае за установено, че А. Х. З., ЕГН **********
дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр.София, ул. „Ястребец” № 23 заплащане на сумите, както
следва: сумата от 560,63лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- 28.06.2022г., до изплащането й, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия в апартамент № 2, ет.2, ул. ****, гр. София за
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г; сумата от 33,49лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 28.06.2022г до изплащането й,
представляваща стойност на цена за дяловото разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.07.2020г.; сумата от 92,05лв.
представляваща мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за
периода от 16.10.2020г. до 15.06.2022г.; сумата от 8,24лв. представляващи
мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от
01.07.2019г. до 15.06.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 34679/2022г. по описа на СРС , като му се присъдят
разноски. Посочило е, че ответникът е потребител на енергия в него,
потребил енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за
които е предявен иска, дължал и възнаграждение за дяловото разпределение,
изпаднали в забава на плащането й и дължали обезщетение в размер на
сумите, за които е предявен иска, страните били обвързани от договор за
доставка на топлинна енергия при Общи условия. Партидата на имота била
открита на името на 3-то лице – Х. З., който бил баща на ответника и негов
праводател, не била сменена, защото не бил уведомен от ответника за промяна
на собствеността.
Ответникът А. Х. З., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е
оспорил исковете. Навел е твърдения, че дяловото разпределение на
енергията било извършено по твърдения на ищеца от трето лице помагач,
поради което ищецът не бил носител на вземане за възнаграждение за същото
и за обезщетение за забава. Не бил потребител на топлинна енергия в имота,
партида за имота била открита на Х. З. и той бил в облигационно
правоотношение с ищеца Задълженията били частично погасени по давност,
срок на която била 3 години. Не било доказано по размер вземането за дялово
3
разпределение, не бил изпаднал в забава на плащането му.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Бруната” ООД , ЕИК
********* е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 34679/2022г на СРС съгласно
което по заявление вх. № 133785/28.06.2022г. е издадена заповед за
изпълнение с която е разпоредено А. Х. З., ЕГН ********** да заплати на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление:
гр.София, ул. „Ястребец” № 23 сумите, както следва: сумата от 560,63лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 28.06.2022г., до
изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г; сумата от 33,49лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 28.06.2022г до изплащането й,
представляваща стойност на цена за дяловото разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.07.2020г.; сумата от 92,05лв.
представляваща мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за
периода от 16.10.2020г. до 15.06.2022г.; сумата от 8,24лв. представляващи
мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от
01.07.2019г. до 15.06.2022г., както и разноски от 75лв., за така издадена
заповед длъжникът е уведомен на 29.08.2022г., на 23.09.2022г. е подал
възражение срещу заповедта, сочещо че не дължи сумата, защото не живее в
имота, не е потребител на топлинна енергия в него, Х. З. бил потребител на
топлинна енергия в имота, трето лице било извършило дяловото
разпределение, а не заявителя, задълженията били погасени по давност,
претендирал е разноски от 100лв. за възнаграждение за адвокат. На
25.10.2022г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в
едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за
установяване на вземанията и такива е представил на 15.11.2022г.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт №
179/10.06.2008г. съгласно който Х. А. З. и М. А. З. са дарили на А. А. З.
апартамент № 2, ет.2, ул. ****, гр. София.
Прието е заявление-декларация от 14.04.2015г., носещо подпис за автора
му, съгласно което на 14-04.2015г. Х. А. З. е поискал от Топлофикация София
да открие партида на негово име за имот на ул. **** в гр. София с абонатен №
20629.
4
Прието е писмо от ищеца от 17.05.2017г. сочещо , че за имот с абонатен №
20629 партида е открита на името на Х. З. защото Х. З. и М. З. не били
представили споразумение от наследниците на починалия собственик
помежду им на кого да се открие партидата.
По делото са приети протокол от ОС на ЕС от 09.2002г., договор от
23.09.2002г. ., съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ул. **** и ** са
избрали и възложили на Бруната”ООД да извършва дялово разпределение на
енергията в сградата.
Приети са извлечения от сметки на ищеца, сочещи задължение на Х. З. за
периода в размер на сумите, за които е предявен иска като имот е посочен с
абонатен № стар 20629, номер на инсталация **********, договорна сметка
**********, апартамент № 2 в гр. София, ул. ****” ** вх.1.
По делото са приети общи условия одобрени от ДКЕВР на 03.02.2014г.
съгласно чл. 33 от които суми по месечните фактури следва да се заплащат в
30-дневен срок от публикуването им интернет-страницата на продавача-както
месечните, така и изравнителните сметки и обезщетение за забава се дължи
след изтичане на срока за плащане на изравнителната сметка.
Приети са талони за отчети на уреди в имота, носещи подпис за
потребител, изравнителни сметки, съгласно които титуляр на партида за имота
е Х. З. за периода до април 2020г., а след това – А. З., реален отчет на уреди е
направен в имота на 20.06.2020г., на 02.07.2019г. и тогава в протоколи като
потребител е посочен Х. З. и а него е положен подпис, констатирано е
потребление на енергия за горещо водоснабдяване по показания на водомер и
два отоплителни тела с уред, третото отоплително тяло е било с показание за
потребление „0”.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото, проверки при ищеца и
третото лице-помагач и допълнително представени му такива от тях е
посочило, че стойността на доставената и потребената енергия в имота за
периода била 1031,10лв., имот бил с абонатен № 20629, сградата била
топлофицирана, дяловото разпределение било коректно направено от
Бруната”ООД.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с доказателства по
делото и проверки при ищеца е посочило, че в счетоводството на ищеца
фактурите са издавани на името на Х. З. до 31.07.2020г., а след това – на
името на А. З., нямало данни за плащане на сумите.
5
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване съществуване на вземане за заплащане на
стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди, за имот в сграда -
етажна собственост, за цена за дяловото й разпределение, отделно и
обезщетение за забава на плащането му, за които е издадена заповед за
изпълнение.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на
което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год.
за топлоснабдяването и тази от 2020г., че е носител на вземане за цена на
дяловото разпределение на енергията, като ответникът е изпаднали в забава
за изпълнението му.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-
6
148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според
ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл.
състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
7
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема , че по делото не е установено ответникът да е бил в
договорни отношения с ищеца за процесния период за доставка на топлинна
енрегия в него. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна
енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който
купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл.
153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената
на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те
са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна
енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ , ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество по искане на това трето лице. Този договор не
8
се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. (В
този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС). В
конкретния случай приетият по делото неоспорен от страните нотариален
установява, че за процесния период ответникът е бил собственик на имота,
придобит от него по договор за дарение от 10.06.2008г. Същевременно обаче ,
установено е по делото от приетото по делото неоспорено от страните и
представено от ищеца заявление-декларация от 14.04.2015г., че продавачът на
част от имота и баща на ответника – Х. А. З., на 14.04.2015г.- след
разпореждането с имота в полза на ответника, е поискал от ищеца да открие
на негово име партида за имота с абонатен номер 20629 и такава е била
открита на негово име от Топлофикация София”ЕОД. Така установените
факти съдът приема, че установяват че на 14.04.2015г. между ищеца и Х. З. е
възникнало валидно договорно правоотношение за доставка на топлинна
енергия в процесния имот – апартамент № 2 на ул. ****, ап. 1 в гр. София.
Това правоотношение е възникнало след като А. З. е придобил собствеността
върху имота, тоест основание за това правоотношение не е притежание на
вещно право на ползване върху имота от Х. З., а постигнато съгласие между
последния като ползвател на имота и Топлофикация София”ЕАД за
сключването на договор за доставка на топлинна енергия в имота. За да се
сключи такъв договор интересът на Х. З. произтича от ползването на имота
лично или чрез други лица, поради което искането за сключването на такъв
договор съдът приема, е доказва, че той е бил ползвател на имота. По делото
не е установено след сключването на този договор той да е бил прекратен, че
друго лице е поискало да се открие партида на негово име за имота и това да е
било направено от ищеца, поради което и съдът приема, че и за процесния
период потребител на топлинна енергия в имота е бил Х. З. , а не ответникът.
Записванията по изравнителните сметки и по общата фактура за последния
отчетен период от процесния период са едностранни изявления на ищеца и на
третото лице помагач, не е установено основание за същите, което да е
противопоставимо на ответника, поради което и съдът приема, че те не
доказват валидно правоотношение между страните с предмет доставка на
топлинна енергия . При така възприето съдът приема, че отговорността на
ответникът пред ищеца за заплащане на стойност на потребената топлинна
енергия в имота за процесния период не може да се ангажира, както не може
да се ангажира отговорността му и за заплащане на акцеорните вземания - за
9
цена на дялово разпределение, за обезщетение за забава.
При така възприетото съдът приема че исковете са неоснователни и
неправилно са уважени от СРС, като безпредметно е съдът да се произнася по
останалите възражения , направени с въззивната жалба.
По частната жалба:
При този изход на делото по предявените искове разноските не следва да
се поставят в тежест на ответника по исковете, поради което и частната жалба
остава недопустима поради липса на предмет.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да бъде поставена в тежест на ищеца и той следва да бъде осъден да
заплати на ответника по исковете разноски по заповедно дело за
възнаграждение за адвокат от 100лв., за възнаграждение за адвокат по исково
дело пред СРС в размер на 100лв. по исковото дело, държавна такса по
въззивната жалба в производство пред СГС в размер на 87,50лв.
По частната жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК разноски на
страните не се следват, а и същата е оставена без разглеждане, което е
допълнителен мотив на жалбоподателя да не се присъждат разноски за
същата.
На третото лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 10931/24.06.2023г. по гр.д. № 61813 по описа за
2022г. на Софийски районен съд, 126-ти състав с което е признато за
установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че А. Х. З., ЕГН
********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********, с адрес
на управление: гр.София, ул. „Ястребец” № 23 заплащане на сумите, както
следва: сумата от 560,63лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- 28.06.2022г., до изплащането й, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г; сумата
10
от 33,49лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
28.06.2022г до изплащането й, представляваща стойност на цена за дяловото
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.07.2020г.;
сумата от 92,05лв. представляваща мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия за периода от 16.10.2020г. до 15.06.2022г.; сумата от 8,24лв.
представляващи мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за
периода от 01.07.2019г. до 15.06.2022г., за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 34679/2022г. по описа на СРС , като А. Х.
З., ЕГН ********** е осъден да заплати на Топлофикация София”ЕАД,
ЕИК ********* съдебни разноски от 850лв. и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени с искова молба вх. №
247530/15.11.2022г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* срещу
срещу А. Х. З., ЕГН ********** , с която е поискало от съда на основание на
чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, да признае за установено, че А. Х. З., ЕГН **********
дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр.София, ул. „Ястребец” № 23 заплащане на сумите, както
следва: сумата от 560,63лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- 28.06.2022г., до изплащането й, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия в апартамент № 2, ет.2, ул. ****, гр. София с
абонатен № 20629 за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г; сумата от
33,49лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 28.06.2022г
до изплащането й, представляваща стойност на цена за дяловото
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до
30.07.2020г.; сумата от 92,05лв. представляваща мораторна лихва върху
главница за топлинна енергия за периода от 16.10.2020г. до 15.06.2022г.;
сумата от 8,24лв. представляващи мораторна лихва върху главница за дялово
разпределение за периода от 01.07.2019г. до 15.06.2022г., за които е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 34679/2022г. по описа на СРС .
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 276660/05.10.2023г. от
А. Х. З., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* да заплати на А.
Х. З., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от общо
287,50лв. / двеста осемдесет и осем лева и 0,50лв/, представляващи съдебни
11
разноски по исковото и заповедното дело пред СРС, въззивното дело пред
СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – „Бруната” ООД , ЕИК *********
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12