№ 260102 / 12.11.2020 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 12.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 759 по описа на РС-Монтана за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.92 от ЗЗД.
Ищецът ,,Д. К. Б.‘‘АД, ЕИК: 1., със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.,,Б.‘‘ 81,,Г‘‘, представлявано от Изпълнителния директор С. И. е предявил срещу ответника С.И.Н., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, обективно съединени установителни искове, за признаване за установено по отношение на ответницата, че съществуват следните вземания на дружеството ищец към нея, дължими по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта ,,D. C. и предоставянена кредитен лимит от 18.12.2018г., както следва: 1 031,92 лв. главница, дължима съгласно т.2 и т.5 от Договора и т.10.1 от Раздел Х на Общите условия и 160,66 лв. наказателна лихва, дължима съгласно т.7 и т.8 от Договора и т.11.1 от Раздел ХI на Общите условия, дължима за периода от 29.12.2018 г. до 20.12.2019 г. Претендира деловодни разноски.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
На 18.12.2018 г. е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта ,,D. C. и предоставяне на кредитен лимит между ,,Д. К. Б.‘‘АД, ЕИК: 1. и С.И.Н., ЕГН xxxxxxxxxx. На физическото лице е предоставена карта с кредитен лимит от 1 000,00 лв., за извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално устройство АТМ/банкомат/ или ПОС.
Посочените по-горе искови суми по договора останали непогасени.
Минималната погасителна вноска е сумата, която титулярът по картата е длъжен да погасява ежемесечно и представлява 5% от размера на главницата на задълженията, формирани към последния ден на отчетния период, плюс всички дължими към датата на падежа лихви, такси и комисионни. При непогасяване до датата на падежа на пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярът на картата има задължение да заплаща наказателна лихва върху непогасената част от минималната погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви за дните на просрочие, която е в размер на договорената годишна лихва, плюс наказателна надбавка в размер на 6 процентни пункта/т.7.2 от Договора/.
Ответницата е получила своята кредитна карта на дата 28.12.2018 г. и от този момент нататък кредитният лимит по картата е бил на нейно разположение за изразходване, предаден е.
Видно от приложено извлечение, кредитът изобщо не е обслужван, не е платена и една погасителна вноска. Минималнта погасителна вноска е била в размер от 13,28 лв. и е била дължима до 15.01.2019 г..
Съгласно чл. 13.2.1 от Общите условия, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да се уведомява титуляра на картата, когато е налице забава в плащането за срок по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на изискуемост на задължението.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в законния едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба, чрез назначеният по реда на чл.47, ал. 6 от ГПК особен процесуален представител на ответницата адв. Б.. Исковете се оспорват по основание и размер, като допустими, но неоснователни и недоказани. Оспова се настъпване на предсрочна изискуемост на вземането, тъй като липсват по делото надлежни доказателства, установяващи уведомяването на ответницата за това. Предсрочната изискуемост не била надлежно обявена и с писмения отговор на исковата молба.
Поради горното в отговора се отправя искане до МРС да отхвърли изцяло така предявените установителни искове, като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява по делото, а ответникът се представлява от назначеният му от съда особен процесуален представител, който оспорва исковете.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. чл.12 от ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предявените искове са допустими за разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производсвото, в установения срок.
Разгледани по същество, исковете са изцяло основателни.
Съображенията на Районния съд са следните:
Видно е от приложените към исковата молба писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице И. по назначената от съда ССЧЕ, което съдът кредитира, като компетентно и обективно изготвено, следното:
На 18.12.2018 г. в гр.С., между ,,Д. К. Б.‘‘АД, ЕИК:1., действащо чрез ,,П. И. Б., като представител от една страна и от друга страна С.И.Н., ЕГН xxxxxxxxxx бил сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта D. CLUB и предоставяне на кредитен лимит/овърдрафт/ на Титуляра, с който двете страни са се споразумели за следното: по искане на титуляра Издателят приема да издаде на последния револвираща международна кредитна карта D. CLUB; Издателят предоставя на Титуляря правото да ползва кредитен лимит/овърдрафт/ в размер до 1 000,00 лв., при условията и по реда, предвидени в Общите условия /ОУ/ на ,,Д. К. Б.‘‘ АД за издаване и ползване на международни кредитни карти D. CLUB; срокът за ползване на кредитния лимит/овърдрафта/ е до 30.11.2019 г.; титулярът се задължава да погасява усвоената част от Кредитния лимит/овърдрафт/ в сроковете и по начина, уговорени в настоящия Договор и ОУ; за всички операции, извършени с карта, отчетени през един отчетен период, Титулярът има право на гратисен период със срок съгласно действащите ОУ, през който Издателят не начислява уговорената с Договора лихва; при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на задълженията по Карта, при условията на т.6, Титулярът заплаща на издателя върху непогасените суми фиксирана годишна лихва в размер на 19%; Титулярът заплаща на Издателя при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период на пълния размер на Минималната погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви, за дните на просрочие наказателна лихва в размер съгласно действащата Тарифа и по реда, предвиден в ОУ. Към датата на подписване на настоящия договор годишната наказателна лихва е в размер на редовната лихва по т.7 плюс наказателна надбавка в размер на 6 пункта. Издателят служебно задължава партидата със сумата на наказателната лихва; ГПР по кредита е в размер на 15,43%, като общо дължимата сума по Договора от Титуляра е 1 109,92 лв.
За периода от 15.01.2019 г. до 05.10.2020 г. няма данни за извършени погашения от длъжника С.И.Н.
Дължимата главница до датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК/20.12.2019 г. / е в размер от 1 031,92 лв.
Размера на претендираните лихви е 160,66 лв.
Просрочието е от 15.01.2019 г.-падеж на П. неплатена минимална вноска; от 13.11.2019 г. договорът е прекратен и цялата сума е предсрочно изискуема.
От горното, съдът намира, че е установено облигационното правоотношение между страните по процесния договор за заем. Съгласно чл. 20а, ал.1 от ЗЗД ,,договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили‘‘. Дружеството-ищец е изправна страна по правоотношението, а ответницата не е изпълнила своето задължение да погаси исковите суми, поради което спрямо нея са налице предпоставките по чл.79 от ЗЗД/договорно неизпълнение/.
Относно възраженията, направени от ответната страна: по отношение на фактът за уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост, следва да се има предвид, че дружеството-ищец по своята същност е платежна институция по смисъла на ЗПУПС/небанкова институция/ и за него не съществува задължителното изискване за изрична покана за плащане и уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост, което да следва да е станало преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Това е задължение за банките или за банковите институции. Освен това правоотношението по процесния Договор е специфично и задължението да се върне изразходвания кредит не възниква от акта на уведомяване на длъжника за настъпила дължимост, а от факта на изразходване на сумите по картата. Поради изложеното, не е налице за ищеца задължението по т.18 от ТР № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, съдът намира, че така предявените обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.92 от ЗЗД, са изцяло доказани по основание и размер, поради което следва да бъдат уважени.
При този изход на делото, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на дружеството-ищец, съобразно чл. 78, ал.1 от ГПК, направените деловодни разноски, реализирани както в исковото, така и в заповедното производство.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.92 от ЗЗД.
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват вземания на ,,Д. К. Б.‘‘АД, ЕИК: 1., със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.,,Б.‘‘ 81,,Г‘‘, представлявано от Изпълнителния директор С. И. КЪМ С.И.Н., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, дължими по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта ,,D. C. и предоставяне на кредитен лимит от 18.12.2018 г., както следва: 1 031,92 лв. главница, дължима съгласно т.2 и т.5 от Договора и т.10.1 от Раздел Х на Общите условия и 160,66 лв. наказателна лихва, дължима съгласно т.7 и т.8 от Договора и т.11.1 от Раздел ХI на Общите условия, дължима за периода от 29.12.2018 г. до 20.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда/20.12.2019 г./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК С.И.Н., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ на ,,Д. К. Б.‘‘АД, ЕИК: 1., със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.,,Б.‘‘ 81 ,,Г‘‘, представлявано от Изпълнителния директор С. И. сумата от общо 888,50 лв. деловодни разноски по гр.д.№759/2020 г. по описа на РС-Монтана за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице, депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение, както и общо 175,00лв. деловодни разноски, направени по ч. гр.д.№3062/2019г. по описа на РС-Монтана, за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА на С.И.Н., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, че на основание чл. 127, ал.4 от ГПК може да изплати присъдените суми по следната банкова сметка xxx ,,Д. К. Б.‘‘АД, ЕИК: 1., със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.,,Б.‘‘ 81 ,,Г‘‘, представлявано от Изпълнителния директор С. И.: IBAN: xxx, BIC: xxx, открита в ,,П. И. БАНКА‘‘ АД-централа, или на каса в офиса на дружеството, находящ се на адрес: гр.С., бул.,,Б.‘‘№ 81Г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: