№ 218
гр. С., 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Пенка Сп. И.а
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20222200500285 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение №346/16.05.2022 год. постановено по гр. д. № 2022 223 010 0323 от
описа на Районен съд - гр. С. за 2022 год., с което е осъдено „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД с ЕИК ******, със седалище гр.С. и адрес на управление на
дейността: ул.“Шести септември“№27 да заплати на Г. ИВ. ИВ. ЕГН: ********** и съдебен
адресат адв.Ел.Х. от АК С. на осн.чл.225 ал.1 от КТ сумата 1834.38лв. /хиляда осемстотин
тридесет и четири лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за
оставането му без работа в периода 02.12.2020г.вкл. - 21.02.2021г. вследствие
прекратяването на трудовото му правоотношение със заповед № 56/ 20.08.2020г. на
управителя на дружеството, впоследствие отменена от С.ски районен съд с влязло в сила
решение № 872/ 09.12.2020г. по гр.д.№ 2472/2020г. и е отхвърлен иска като неоснователен
за разликата над 1834.38лв. до пълния претендиран размер - 1868лв. Страните са осъдени за
разноски съобразно уважената и отхвърлена част от иска.
Подадена е въззивна жалба от ответното дружество, чрез представител по пълномощие, в
която се твърди, че решението е недопустимо. Съдът е приел като безспорен факта, че с
предходно влязло в сила съдебно решение предявения в настоящото производство иск е бил
отхвърлен изцяло. Съобразно разпоредбата на чл. 299 от ГПК е недопустимо пререшаването
на спор разрешен с влязло в сила съдебно решение. Въпреки тази ясна разпоредба на чл. 299
от ГПК, първоинстанционния съд разгледал недопустимия иск и постановил недопустимо
второ решение по вече окончателно решен спор. За да достигне до този резултат
първоинстанционния съд е изложил неправилни мотиви относно обективните предели на
1
силата на пресъдено нещо, като е признал такава на мотивите на предходно постановеното
решение по същия материално правен спор. В случая Районен съд - гр, С. е преценил
въпроса за допустимостта на иска по собствените си представи за справедливост, а не с
оглед правните норми и обективното понятие и критерии за справедливост. Никой не е
виновен на ищеца в настоящото производство, че не е обжалвал безусловно отхвърлящото
претенцията му за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 02.12.2020 год. -
21.02,2020 год., решение по гр. д. 2742/2020 год. по описа на Районен съд - гр. С..
Справедливостта не включва даден субект да. бъде възнаграждаван за собствените си
пропуски, особено ако наградата е за сметка на друг субект. В предходно воденото дело
искът на същия ищец за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ основан на същото уволнение
(за яснота на районния съд уволнение в смисъл на „прекратяване на трудовото
правоотношение) за периода 02.12.2020 год. - 21.02.2020 год. е безусловно отхвърлен. Там
не е споменато, че искът в частта му за посочения период е отхвърлен като преждевременно
предявен или нещо подобно, което да дава възможност да се води някакъв нов иск за същото
спорно право. Това решение е влязло в сила и е абсолютна пречка въобще да се води дело по
този иск независимо дали изцяло или частично. Разсъжденията на съда къде следва да се
търси силата на пресъдено нещо и доколко тя следва да се търси в мотивите към решението
е в пряко противоречие с тълкувателна практика на ВКС. Обективните предели на силата на
пресъдено нещо по отношение на разрешения със съдебното решение, изчерпващо се с така
наричания в теорията и практиката диспозитив, спор са очертани единствено в него и чл.
298 от ГПК, а не в мотивите, които законът ясно указва, че не са част от решението а са към
него. В обобщение се иска да се обезсили решението.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се
поддържа нейната неоснователност. Обективните предели на силата на присъдено нещо
очертава нейния предмет-правоотношението, чието съществуване или несъществуване е
установено по делото, и субективното материално право, което произтича от него. Белезите,
които индивидуализират всяка материално правоотношение и съответно субективно
материално право, представляват обективните предели на СПН. Когато предмет на иска е за
парично вземане фактите, от които произтича то и неговия размер и период, се определят от
ищеца в исковата молба. В настоящия случай в исковата молба ищецът е определил като
размер на вземането сумата 4 280.04лв., която се е претендирала за период от 6 месеца след
уволнението на ищеца, който срок е от 20.08.2020г.до 20.02.2021 г.през който период е
останал без работа. В диспозитива на решението съдът е присъдил обезщетението в размер
на 2411.87 лв. като е посочил периода, за който е присъдена тази сума- от 21.08.2020г.до
01.12.2020г., датата на която са приключени устните състезания по гр.д.№ 2742/2020г.СРС.
От начина, по който е изписан диспозитива на решението в частта за присъденото
обезщетение и за неговия период, по категоричен начин се установява, че тази сума се
присъжда поради настъпилата изискуемост на това вземане за този период. Независимо, че
не е изрично отразено, че до пълния му размер иска се отхвърля поради преждевременността
му, по категоричен начин следва да се приеме, че СПИ се отнася именно до приключване на
устните състезания /01.12.2020г./ и че до пълния претендирай период от 6 месеца останалата
2
част от вземането не е станало изискуема. Напълно несъстоятелно е твърдението във
въззивната жалба, че ищецът е трябвало да обжалва решението. С оглед уважаването па
основните искове за отмяна на незаконното уволнение и възстановяването му на работа,
както и частичното присъждане на обезщетението до приключването на делото, за ищеца не
е имало правен интерес да го обжалва в частта относно отхвърлената част от обезщетението.
В обобщение се иска да се потвърди решението.
В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената
жалба.
Въззиваемият не се явява. Постъпила е писмена молба от представител по пълномощие, с
която се оспорва основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Няма спор, че основното оплакване във въззивната жалба е за недопустимост на решението
поради наличие на сила на присъдено нещо за сумата над 2411.87лв. до пълния предявен
размер от 4280.04 лв., представляваща обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ, като с предходно
решение е присъдена първата сума. В настоящия случай в исковата молба, по която е
постановено решението, ищецът е определил като размер на вземането сумата 4 280.04лв.,
която се е претендирала за период от 6 месеца след уволнението на ищеца, който срок е от
20.08.2020г. до 20.02.2021 г. през който период е останал без работа. В диспозитива на
решението съдът е присъдил обезщетението в размер на 2411.87 лв. като е посочил периода,
за който е присъдена тази сума - от 21.08.2020г. до 01.12.2020г., датата на която са
приключени устните състезания по гр.д.№ 2742/2020г.СРС. От начина, по който е изписан
диспозитива на решението в частга за присъденото обезщетение и за неговия период, по
категоричен начин се установява, че тази сума се присъжда поради настъпилата изискуемост
на това вземане за този период. Независимо, че не е изрично отразено, че до пълния му
размер иска се отхвърля поради преждевременността му, по категоричен начин следва да се
3
приеме, че СПИ се отнася именно до приключване на устните състезания /01.12.2020г./ и че
до пълния претендиран период от шест месеца останалата част от вземането не е станало
изискуемо. Поради това ищецът може да я предяви със самостоятелен иск, което е сторено.
Предявеният иск е не само допустим, но и основателен. С предходното съдебно решение,
съгласно нормата на чл.235 ал.3 от ГПК, съдът е взел предвид фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Поради това и СПН се
разпростира до 01.12.2020г., датата на която са приключени устните състезания. Тя обаче не
се отнася за следващия период от 02.12.2020г.вкл. - 21.02.2021г. Поради това правилно и
законосъобразно е уважена претенцията.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски, но не е представила доказателства за това,
поради което не следва да бъдат присъдени.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №346/16.05.2022 год. постановено по гр. д. № 2022 223 010 0323
от описа на Районен съд - гр. С..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4