МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №2
ОТ 15.01.2020 Г. ПО НЧХД №209/2019 Г. НА НПРС
Тъжителят К.М.К.,*** е депозирал тъжба против подсъдимия
А.И.Д. ***, затова, че на 02.06.2019 г. в с. К., обл. Ш. му причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без
разстройство на здравето, чрез нанасяне на удари в областта на десния крак и в
лявата част на главата – престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Ведно с тъжбата е предявен и
граждански иск от страна на тъжителя К.М.К., с цена на иска от 5000 лв., която
сума съставлява обезщетение за причинени му неимуществени вреди и се претендира
от двамата подсъдими за солидарно плащане, ведно със законната лихва, считано
от 02.06.2019 г.
В хода на съдебните прения
процесуалният представител на тъжителя твърди, че счита предявеното спрямо
подсъдимия обвинение за доказано безспорно. Моли подсъдимият да бъде признат за
виновен по това обвинение, като му се наложи наказание в максималния срок,
визиран в закона, както и да бъде уважен предявеният граждански иск.
Подсъдимият не се признава за
виновен. Твърди, че не е нанасял удари на тъжителя.
Защитникът
на подсъдимия счита, че обвинението не е доказано категорично. Намира, че от
събраните по делото доказателства не се установява безспорно, че подсъдимият е
причинил на тъжителя твърдяните от последния травматични увреждания. Предвид
това защитникът моли подсъдимия да бъдат оправдан, а предявения граждански иск
да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за
установено от фактическа страна следното: Подсъдимият А.И.Д. ***, в което
населено място и работи. Също така той бил и футболен играч от отбора на ФК
„Община Никола Козлево“.
На 02.06.2019 г. се провела
футболна среща от 26-ти кръг на Северна „А“ ОФГ между отборите на ФК „Мълния“ –
с. К., обл. Ш. и ФК „Община Никола Козлево“ – с. Никола Козлево, обл. Ш..
Срещата се състояла в с. К., на местния стадион. Подсъдимият А.И.Д. бил капитан
на отбора на с. Никола Козлево и играел с номер 14. Главен съдия на срещата бил
тъжителят К.М.К., а асистент-съдии били свидетелите Светослав Станимиров
Стойчев и Никола Валериев Тодоров. Мачът бил от голямо значение за класирането
на отборите в областната група, поради което и срещата била напрегната. В 93-та
минута, при резултат 1:1, главният съдия отсъдил наказателен удар в полза на отбора
на с. К.. Това много ядосало играчите на отбора, чийто капитан бил подсъдимият
и в този момент повечето от играчите на отбора се отправили към тъжителя, за да
му искат обяснения. Самият подсъдим в този момент се намирал в центъра на
футболното игрище и при сигнала за наказателен удар хукнал към тъжителя. Тогава
около тъжителя вече имало няколко от играчите от отбора на подсъдимия, които
викали, настоявайки за обяснения. Подсъдимият спринтирайки приближил главния
съдия и с пристигането си нанесъл удар с крак на тъжителя в областта на дясната
подбедрица и веднага след това и удар с ръка в лявата лицева половина на
главата. На мястото се събрали много хора, настъпило бутане, блъскане.
Пристигнал единият от охранителите на футболната среща – свидетелят Ч. Рамадан Б.,
който застанал между играчите и главния съдия, с гръб към тъжителя и лице към
подсъдимия и останалите играчи, опитвайки се да предотврати по-нататъшно
посегателство. След това пристигнал и другият охранител – свидетелят Р. Хафизе И..
Тогава ръководителят на отбора на с. Никола Козлево – свидетелят Кемал Ешреф
Вели приканил играчите от отбора да напуснат терена, което и те сторили и така
футболната среща била прекратена. След
няколко дни – на 06.06.2019 г. тъжителят посетил лекар в Отделение „Съдебна
медицина“ при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ – АД, където бил прегледан. За извършения
преглед му било издадено медицинско удостоверение №511/2019 г. от 06.06.2019
г., където извършилият прегледа лекар д-р Димитър Иванов Ганчев отразил констатациите
си за съществуващи травматични увреждания. Той установил следните увреждания:
по предновътрешната повърхност на дясна подбедрица, в горната половина се
установило ивицесто, бледомораво кръвонасядане с размери 8/2-3 см, ориентирано
отдолу нагоре и отдясно наляво. В същата област имало и изразен оток и
значителна палпаторна болезненост. Лекарят отбелязал, че описаните увреждания
са резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет и биха могли да бъдат
получени по съобщените от тъжителя време и начин. Лекарят е отбелязал също, че тези травматични увреждания са
причинили на тъжителя временно разстройство на здравето неопасно за живота.
В дните след инцидента, на
05.06.2019 г., или на 06.06.2019 г. тъжителят участвал като съдия и в друга
футболна среща. На 05.06.2019 г. било проведено заседание на дисциплинарна
комисия при ОС на БФС, на което с решение по протокол №28 от същата дата, на
подсъдимия било наложено дисциплинарно наказание – спиране на състезателните му
права за срок от една година „за удар на главния съдия на основание чл.25 от
ДП“.
Така описаната обстановка съдът
прие за установена безспорно от събраните по делото доказателства – показанията
на свидетелите Румен Иванов Вичков, Светослав Станимиров Стойчев и Никола
Валериев Тодоров; частично от показанията на свидетелите Кемал Ешреф Вели,
Хасан Зекерия Мехмед, Р. Хафизе И. и Ч. Рамадан Б.; от представените писмени
доказателства – съдебномедицинско удостоверение №511 от 06.06.2019 г.,
назначително писмо, рапорт на съдия, писмен доклад на дежурен делегат от
03.06.2019 г., доклад на главен съдия от 02.06.2019 г. и протокол №28 от
05.06.2019 г. на ДК при ОС на БФС, както и частично от обясненията на
подсъдимия. Анализът на доказателствения материал налага извода, е с деянието
си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, тъй като е нанесъл на тъжителя телесни
увреждания, причиняващи му временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
Безспорно е в случая, че по време
на провелата се футболна среща между подсъдимия и тъжителя е имало пререкания и
това се потвърждава от всички доказателства по делото. Безспорно е също, че
подсъдимият тогава е бил ядосан на тъжителя по повод отсъдения наказателен
удар, което също се потвърждава от всички гласни доказателства. Съдът приема
също за безспорно доказан и факта, че подсъдимият е нанесъл на тъжителя удар с
крак в дясната подбедрица, както и удар в лицето. Тук относно този факт
свидетелите Кемал Ешреф Вели, Хасан Зекерия Мехмед, Р. Хафизе И. и Ч. Рамадан Б.
твърдят, че не са видяли подобни удари, а свидетелят Румен Иванов Вичков
твърди, че не е видял и нанесен удар по лицето на тъжителя, а само удар по
крака. От друга страна свидетелите Светослав Станимиров Стойчев и Никола
Валериев Тодоров заявяват, че ясно видели как подсъдимият нанася ритник на
тъжителя, а и удар по лицето. Съобразявайки на кои показания да даде вяра съдът
отчете, че свидетелите Кемал Ешреф Вели, Хасан Зекерия Мехмед, Р. Хафизе И. и Ч.
Рамадан Б., както и Румен Иванов Вичков по време на инцидента не са били в
близост до подсъдимия и тъжителя и не са имали възможност добре да възприемат
фактите, така както това са могли да сторят свидетелите Светослав Станимиров
Стойчев и Никола Валериев Тодоров, които са били в най-голяма близост. Също
така свидетелите Кемал Ешреф Вели и Хасан Зекерия Мехмед са част от отбора, в
който играе подсъдимият – първият от свидетелите е ръководител на отбора, а
вторият е състезател от този отбор и по тази причина те имат интерес да дадат
показания в полза на подсъдимия. Двамата свидетели Р. Хафизе И. и Ч. Рамадан Б.
са били охранители на срещата и действията им по охрана са били насочени
по-скоро към публиката, като единият от тях (Р.И.) твърди, че в действителност
не наблюдавал инцидента, а другият (Ч.Б.), видно от показанията му е пристигнал
на мястото на инцидента, след като вече подсъдимият е нанесъл удари на тъжителя
(такъв извод се налага от проследяване на показанията му). За разлика от тези
свидетели, свидетелите Светослав Станимиров Стойчев и Никола Валериев Тодоров
са били асистент-съдии, които пряко са наблюдавали срещата, били са в
най-голяма близост до тъжителя и подсъдимия по време на конфликта, а и те нямат
никаква близост с никоя от страните по делото и следва да се считат за
абсолютно безпристрастни в случая. Освен това техните показания напълно
съответстват на данните от събраните по делото писмени доказателства – на
данните от медицинското свидетелство; на данните от доклада на свидетеля Румен
Иванов Вичков, даден от него като делегат; на данните от доклада на тъжителя,
даден от него като главен съдия и изготвен в същия ден на инцидента; както и от
данните на решението по протокол №28 от 05.06.2019 г., които данни сочат, че
подсъдимият е нанесъл удари на тъжителя. Отчитайки всички тези обстоятелства
съдът счете, че по делото е доказано с достатъчна категоричност, че подсъдимият
е нанесъл на тъжителя удари в крака и в лицето.
Относно вида и характера на
причинената на тъжителя телесна повреда съдът счита следното: Безспорно по
делото са установени описаните по-горе травматични увреждания. Те са установени
при прегледа на тъжителя и са отразени в издаденото медицинско свидетелство.
Видно е, че уврежданията са причинили на тъжителя временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, което представлява лека телесна повреда по
чл.130, ал.1 от НК. Доколкото, обаче обвинението, което тъжителят е отправил
към подсъдимия е за причинена лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване
на болка и страдание без разстройство на здравето, то съдът не може да
постанови присъда за по-тежко наказуем състав на престъплението телесна
повреда. С нанесените на тъжителя увреждания без съмнение са били причинени
болка и страдание и предвид това подсъдимият от обективна страна е осъществил
състав на престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
От субективна подсъдимият е действал с пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественопаснияхарактер на деянието си,
предвиждали е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Ето
защо, като прие че подсъдимият от обективна и субективна страна е извършил лека
телесна повреда, го призна за виновен в осъществяването на състава на
престъплението по чл.130, ал.2 от НК.
При отчитане на обстоятелствата
от значение за определяне на наказанието на подсъдимия, съдът съобрази, че за
извършеното от него престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до
шест месеца или пробация, или глоба. Подсъдимият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма от общата част на
НК. Няма данни от деянието му да са причинени и невъзстановени имуществени
вреди. Ето защо, съдът счете, че са налице в случая условията на чл.78а от НК и
след като призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по
чл.130, ал.2 от НК, го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание. Размерът на наказанието съдът съобрази с тежестта на деянието, с
конкретно осъществените от подсъдимия действия, с конкретно причинените на
тъжителя увреждания, както и с мотивите за извършване на деянието. Преценяйки
всички тези обстоятелства, съдът счете, че съответстващо на деянието на
подсъдимияе наказание, ориентирано към минималния предвиден в закона размер,
поради което определи и наложи на подсъдимия административно наказание ГЛОБА В
РАЗМЕР НА 1000 (ХИЛЯДА) ЛЕВА.
По отношение на предявения
граждански иск съдът прие, че същият е безспорно доказан по основание. От
гореописаните доказателства, на които съдът счете, че следва да даде вяра с
категоричност се установява извършеното от подсъдимия деяние. От представеното
медицинско удостоверение, както и от свидетелските показания, се констатират
конкретните нанесени на тъжителя увреждания. Несъмнено от деянието на
подсъдимия за гражданския ищец са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпяни болки и страдания. В случая съдът отчита и обстоятелството, че
травматичните увреждания и причинените с тях болки са нанесени на гражданския
ищец пред множество други хора и в изблик на незачитане на решението му като
съдия на футболната среща, което без съмнение е създало допълнителни негативни
преживявания у гражданския ищец. Затова съдът счете, че е справедливо за
възмездяването на ищеца, подсъдимият да бъде осъден да му заплати сумата от
1000 (хиляда) лева, съставляваща обезщетение за неимуществените вреди, ведно
със законната лихва, считано от 02.06.2019 г. до окончателното плащане. В
останалата му част до пълния му размер предявеният граждански иск, като
неоснователен и недоказан, бе отхвърлен.
Подсъдимият
бе осъден и да заплати на тъжителя направените от него разноски в размер на 618
лв., както и да заплати държавна такса върху размера на уважения граждански иск
от 50 лева.
В този
смисъл съдът постанови присъдата си.
11.02.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: