№ 278
гр. Дупница, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мая В. Гиздова
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно
наказателно дело № 20221510200577 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е въз основа на жалба, предявена от И. М. Б., с
ЕГН:**********,от гр.***,община ***,област ***,ул.”***, против
Наказателно постановление № 22-0332-000149 от 12.04.2022г., издадено от
Началник Група в ОДМВР Кюстендил, РУ Рила,с което на основание
чл.177,ал.1,т.1, от ЗДвП, му е наложено административно наказание”глоба” в
размер на 100.00 лева,за нарушение по чл.150А,ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита издаденото Наказателно постановление за неправилно
и незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.В съдебно
заседание,жалбоподателят редовно призован не се явява, вместо него адвокат
П.,който поддържа депозираната жалба и отново моли наказателното
постановление да бъде отменено,като незаконосъобразно, тъй като от
представената справка от КАТ, към момента на извършване на нарушението
жалбоподателят е бил правоспособен водач на МПС и не е извършил
нарушението за което е санкциониран.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от
1
надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 04.03.2022 г. около 13.30 часа, жалбоподателят управлявал МПС,лек
автомобил марка „***”, модел „***”, с рег.№ ***,в община ***,оБщински път
106 01/входа на село Драгодан/в посока на движение към
с.Цървище,собственост на *** от гр.***,като при направената проверка било
установено, че водача е неправоспособен-лишен от правото да управлява
МПС по административен ред-чл.171,т.1,б.”е” от ЗДвП.СУМПС е отнето със
ЗППАМ № 22-1116-000059 от 26.02.2022г.,връчено на 26.02.2022г.
За констатираното нарушение на жалбоподателят бил съставен акт за
установяване на административно нарушение бланков № 528191 от
04.03.2022г., който акт той подписал без възражения. В АУАН
актосъставителят е квалифицирал описаното по-горе нарушение, като
нарушение съответно по чл. 150а ал. 1 от ЗДвП.Така съставения акт за
установяване на административно нарушение,послужил за издаване на
атакуваното наказателно постановление в което административно наказващия
орган изцяло възприема описаната фактическа обстановка и определя
наказание за извършеното нарушение както следва: на основание чл.179, ал.3
т.1 от ЗДвП- административно наказание ГЛОБА в размер на за извършено
нарушение на чл.150а ал.1 ЗДвП – ГЛОБА в размер на 100.00 /сто/ лева.
Гореизложеното се установява от приложената по делото
административно наказателна преписка.
Съдът, осъществявайки дължимата проверка за законосъобразност на
НП и на АУАН, въз основан на който е издадено същото, в настоящото
контролно производство, обсъди актовете първо от процесуално правна
страна и установи следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга
на правомощията му.
За да се произнесе по съществото на правния спор, съдът съобрази, че
настоящото производство е от административно-наказателен характер и
2
същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето, посочено в АУАН и НП. Следва да се отбележи също
така, че съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставените актове за установяване на нарушенията по ЗДвП
имат доказателствена сила до доказване на противното. Разпоредбата на чл.
189, ал. 2 от ЗДвП е специална по отношение на общите правила, предвидени
в ЗАНН. Тази процесуална норма е приложима, както в административно
наказателното производство, така и в съдебното производство по обжалване
на НП, тъй като видно от съдържанието й, законодателят не е предвидил
ограничаване на приложното й поле.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение
на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
В правната норма чл.150а. ал.1 от ЗДвП е въведено положителното
правило за поведение на всеки шофьор: „За да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.“
За да е валидно свидетелството за управление на МПС трябва да
отговаря на две кумулативно дадени предпоставки: да е валидно, както по
отношение на срока, така и по отношение на категорията на управляваното
моторно превозно средство. Само при едновременното наличие на тези две
предпоставки.Видно от приложената по делото справка от Министерство на
вътрешните работи Областна Дирекция на МВР-*** рег.№111600-3856 от
09.03.2022г., е видно, че към датата на установяване на административното
нарушение , а именно-04.03.2022г., жалбоподателя И. М. Б. е бил
правоспособен водач на МПС и е притежавал валидно СУМПСт.е- същият не
е извършил административното нарушение за което му е бил съставен АУАН
и в последствие издадено атакуваното наказателно постановление.
Във връзка с гореизложеното процесното наказателно постановление се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По гореизложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0332-000149 от
12.04.2022г., издадено от Началник Група в ОДМВР Кюстендил, РУ Рила,с
което на И. М. Б., с ЕГН:**********,от гр.***,община ***,област
***,ул.”***,на основание чл.177,ал.1,т.1, от ЗДвП, му е наложено
административно наказание”глоба” в размер на 100.00 лева,за нарушение по
чл.150А,ал.1 от ЗДвП,като незаконосъобразно.
Осъжда ОДМВР Кюстендил да заплати на И. М. Б., с ЕГН:**********,от
гр.***,община ***,област ***,ул.”***,стопените по делото разноски в размер
на 300.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок
пред Административен съд – Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4