РЕШЕНИЕ
№ 2999
гр. Варна, 10.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Кичка М. Иванова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20253110104790 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.150 от СК от Е. Х., чрез своята майка и
законен представител К. Б. Ю. срещу К. Х. за увеличаване размера на присъдена издръжка с
решение Решение №3711 от 15.11.2023 год. по гр.дело № 20233110109421/2023 год. по описа
на Районен съд - Варна, от сумата 200 лева месечно на 400 лв., с падеж всяко 5-то число
/пето/ на месеца, за който се дължи, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
11.04.25г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно
основание за тяхното изменение или прекратяване.
Ищецът твърди, че К. Х. е негов баща. С решение №3711 от 15.11.2023 год. по
гр.дело № 20233110109421/2023 год. по описа на Районен съд - Варна, същият е осъден да
изплаща , ежемесечна издръжка в размер на 200 лева.
Счита, че от 2023 год. до сега са се променили социално-икономическите условия на
живот в страната. От това значително нараснали и разходите , ученик е в 2 „б" клас в СУ
„Д.Д." - гр. Варна. Само за разходите за столово хранене в училище ежемесечно са
необходими около 140 лв., като купонът за деня струва 7 лева. Необходими са средства за
задоволяване на потребности, свързани с покриване на разходите за обучение, прехрана и
издръжка. Цялостната издръжка и осигуряване на средства за издръжка, отглеждане и
възпитание на детето в момента е поета от майката. Твърди се, че тя работи като касиер -
продавач в ЛИДЛ България и с наличните трудови доходи едновременно следва да
подсигури цялостната издръжка на семейството, да заплати ежемесечните необходими
потребителски разходи /ел. енергия, вода, отопление и др./, както и своевременно да
погасява кредитните си задължения към Банка ДСК в размер на 650 лева месечно, квартира -
в размер на 250 лева месечно, за плащането на която й помага онкологично болната ми
майка.
Детето Е. Х. тренирало плуване по общинска програма, която като приключила,
майката заплаща по 80 лева на месец. Отказали са се, тъй като сумата е непосилна.
1
В молбата се сочи, че издръжката, определена през 2023 година от съда е в размер
по-нисък от минималния размер на издръжката на дете към настоящия момент. Претендира
съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище, като оспорва иска
по размер. Счита същия за основателен до сумата от 270 лв. Ответникът излага, че е в
затруднено финансово положение, поради това, че работи на нисък размер трудово
възнаграждение на половин работен ден. Получава месечно възнаграждение в размер на
466,50 лева, като заплаща и наем за жилището което обитава с приятелката си.
Контролиращата страна ДСП-гр. Варна изразява становище, че при увеличени
разходи, следва да се увеличи издръжката, съобразно установените по делото възможности
на всеки един от родителите.
Не се спори по делото, че родители на детето Е. Х. са К. Б. Х. и К. Х..
С решение постановено по гр. д. № 11092 по описа за 2020г. на РС-Варна
упражняването на родителските права по отношение на детето Е. Х. са предоставени на
майката и е определен е режим на личен контакт с баща и К. Х. осъден да заплаща месечна
издръжка в полза на на детето Е. месечна издръжка в размер от 200 лева.
За установяване доходите на родителите и възможносттите им за престиране на
издръжка по делото са представени допълнително споразумение №3/01.01.2025г. към
Трудов договор № 3/02.12.2024г., Трудов договор № 70/05.11.2024г., Договор за наем на
недвижим имот от 20.05.2025г.,Удостоверение № 2/21.05.2025г. и от Договор за ипотечен
кредит от 16.04.2025 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Задължението за полагане на грижи и даване на издръжка на непълнолетно дете от
родител възниква от момента, в който детето е родено, по силата на закона, и съществува
независимо дали е отправена покана за изпълнение, съответно предприети ли са
принудителни мерки за престиране на дължимото, докато детето навърши пълнолетие или
до настъпване на друго законно основание за прекратяване. Нормата на чл. 143, ал. 1 от СК
вменява на всеки родител задължение за издръжка на своето непълнолетно дете, независимо
дали са работоспособни и могат да се издържат от имущество си, т. е. задължението за
издръжка е безусловно, за разлика от издръжката на пълнолетния учащ по арг. от чл. 144 от
СК.
По отношение на размера й следва да се съобразят, критериите, заложени в
задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 5/1970г. и ППВС №
5/1981г., която е актуална и при действието на сегашния СК, а именно възможностите на
лицата, които дължат издръжка, които се определят от техните доходи, имотно състояние и
квалификация, както и нуждите на лицата, които имат право на издръжка, съобразно с
обикновените условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и
другите обстоятелства, които са от значение за случая. Размерът на издръжката следва да
съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на
нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. Следва да бъде
съобразено и обстоятелството кой от родителите полага непосредствена грижа за децата,
както и обществено – икономическата обстановка в страната.
При определяне размера на издръжката се отчитат нуждите и възможностите към
момента, когато се постановява решението, но тъй като издръжката се присъжда за
задоволяване на бъдещи нужди, през периода, когато се изпълнява решението е възможно да
настъпят обстоятелства, които налагат нейното изменение. Изменението на обстоятелствата
може да се отнасят до здравословно състояние, трудоспособност, доходи, семейно
положение и други, но за да се уважи иск за изменение на издръжката по чл. 150 от СК се
2
изисква трайна или съществена промяна в нуждата на търсещия издръжка или във
възможностите на задълженото лице.
В случая, от момента на присъждане на дължимата досега издръжка /15.11.2023г./ е
изминала година и половина, за който период обществено-икономическите условия в
страната са се изменили значително и потребностите на детето несъмнено са нараснали. В
този период размерът на минималната работна заплата се е увеличил от 780 лева на 1077
лева.
От доказателствата, които съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК като
достоверни, с оглед тяхната последователност, логичност и връзка с писмените документи,
се установи, че към датата на устните състезания пред РС-Варна, Е. е на 8 навършени
години. По делото няма данни за извънредни нужди. Нуждите на ищеца Е. безспорно са
нараснали през изминалия период от време от определяне на последната издръжка, предвид
неговото израстване, развитие - появили са се нужди свързани с уроци, джобни, както и за
развлекателни дейности изменила се е и социално икономическата обстановка в страната.
Крайният извод на съда е, че промяната е трайна, което обуславя необходимост от
увеличение на издръжката в полза на Е..
При преценка възможностите на бащата съдът съобразява, че същият няма
задължения да издръжка друго непълнолетно лице. Ответникът е в работоспособна възраст
и може да реализира доходи от трудова дейност над средните за страната. Съдът намира, че
представеното по делото съд. удостоверение изх.№25 от 01.11.24г. и от Е.-М ООД, и
удостоверение изх.№2 от 21.05.2025г. от В. 61 ЕООД не отразява действителните актуални
доходи на бащата към момента, предвид минималната работна заплата към момента в
страната, която е както бе посочено по-горе в размер на 1077 лв. Налице е несъответствие
между твърденията на ответника за 4-часов работен ден и отразеното в представените по
делото допълнително споразумение №3/01.01.2025г. към Трудов договор № 3/02.12.2024г. за
8-ч работен ден.
Очевидно е, че ответникът К. Х. разполага с повече парични средства отколкото
твърди и е представил доказателства като доходи, аргумент за което е и представения по
делото договор за наем на недвижим имот от 20.05.25г., с месечна наемна цена от 800 лева,
/от която заплаща 400 лв. месечно/, без включени консумативи. В случай, че същият и
семейството му живее под прага на бедността, това обстоятелство следва да бъде установено
по надлежен начин. Ето защо съдът приема, че ответникът като физически здрав и
трудоспособен, е в състояние да получава средно месечно по-големи доходи от заявените.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към настоящия момент
минималната работна заплата за страната е в размер на 1077 лева съгласно ПМС №
359/23.10.2024 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, т.е.
минималният размер на присъдената издръжка следва да е не по-малко от 269,25 лева. При
сега действащата нормативна уредба горна граница на издръжката за дете не е фиксирана и
затова съдът следва да определи размера с оглед конкретните данни по делото, който размер
да е в интерес на детето и да съответства на доходите на родителя. Нуждите на лицата,
които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като
се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други
обстоятелства, съобразявани при всеки отделен случай, без да се присъжда издръжка в
размер, стимулиращ към обществено непозволен начин на живот, лукс и даващи
възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така т.4 от ППВС №
5/1970г./.
Отчитайки индивидуалните нужди на детето, както и обществено-икономическата
обстановка в страната и императивният минимум на издръжката, предвиден в чл. 142, ал. 2
от СК, съдът определя необходимата месечна издръжка на детето Е. в общ размер на 850
3
лева.
Определеният общ размер на необходимата за детето издръжка следва да бъде
разпределен между двамата родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1 от СК, а
именно техните възможности и материално състояние.
Имайки предвид възможностите на бащата и доколкото майката ще предстои да
полага постоянни и непосредствени грижи за детето и поема непредвидените разходи,
свързани с отглеждането му, общата негова издръжка следва да е в размер на 550 лв., от
които бащата да заплаща 350 лв., а майката да осигурява 200 лв. Бащата следва да осигурява
издръжка в по-висок размер от майката, тъй като тя полага преките и непосредствени грижи
за детето.
С оглед на горните изводи, искът с правно основание чл. 150 СК следва да бъде
уважен частично, като за разликата над 350 лева до 400 лева за издръжка на Е. Х., следва да
бъде отхвърлен.
Увеличеният размер на издръжката следва да бъде присъден, считано от датата на
предявяване на иска – 11.04.2025 г., съобразно направеното искане от ищеца до настъпване
на законна причина за изменение или прекратяване на същата, ведно със законната лихва
върху нея за всяка просрочена вноска, като издръжката бъде заплащана с падеж всяко 5-то
число на месеца, за който се дължи.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК решението в частта за издръжката
подлежи на предварително изпълнение, което следва да бъде допуснато с изричен
диспозитив.
Разноски: При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски съразмерно
с уважената част от исковете или сумата в общ размер на 437,50 лева – хонорар за един
адвокат от заплатения от 500 лв. /л.6 от делото/.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на съдебната власт по сметка на РС-Варна
следва да се присъди сумата в общ размер от 504 лева, представляваща държавна такса,
която остава в тежест на ответника.
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената по гр. д. № 9421 по описа за 2023 г. на РС-Варна
издръжка, която е осъден бащата К. Х., гражданин на Турция, роден на ****. в Турция, ЛНЧ
**** с адрес гр.В. да заплаща на детето Е. Х., ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител К. Б. Х., ЕГН: ********** с адрес гр.В., КАТО УВЕЛИЧАВА същата
от 200 лева на 350 лева (триста и петдесет лева) месечно, считано от датата на предявяване
на иска – 11.04.2025 г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на
издръжката, с падеж всяко 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната
лихва върху нея за всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над присъдения размер от 350 лева до претендирания рзмер от 400 лева, на основание чл.
150 от СК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, осъден бащата К. Х., гражданин на
Турция, роден на ****. в Турция, ЛНЧ **** с адрес гр.В. да заплати на К. Б. Х., ЕГН
********** с адрес гр.В., майка и законен представител на детето Е. Х. сумата в размер от
437,50 лева (четири стотин тридесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща
разноски в производството на осн.чл.78,ал.1 от ГПК.
4
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, К. Х., гражданин на Турция, роден на
****. в Турция, ЛНЧ **** с адрес гр.В. да заплати в полза на съдебната власт по сметка на
РС-Варна сумата в общ размер от 504 лева (петстотин и четири лева), представляваща
държавна такса по иска за изменение на издръжката.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5