Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

23.07.2018 г.

 

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 22 юни

Тринадесети наказателен състав година 2018

 

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: П. КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 1487 по описа за 2018 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на П.Л.Д., ЕГН: ********** ***, офис ***против наказателно постановление № 17-0938-002074 от 04.05.2017 г. на Началник Сектор “ПП” към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП;  чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е наложил на П.Л.Д., глоба в размер на 50 лв. и глоба в размер на 10 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 6 контролни точки.

В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, не се явява, не се представлява и не ангажира допълнителни доказателства, в подкрепа на изложеното в жалбата си.

По делото е постъпило становище от адв. ***, с което по същество се моли да се отмени издаденото НП по съображенията изложени в жалбата.

Ответната страна по жалбата ОД на МВР – Плевен, редовно и своевременно призована, не се представлява.

 

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

 

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН- ДОПУСТИМА е!

Разгледана по същество се явява  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление 17-0938-002074 от 04.07.2017 г. е издадено от Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР - Плевен, въз основа на Акт № 2074 от 22.04.2017 г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че:

 

На 22.04.2017 г. около 09:35 часа в ***, движейки се в посока бул. „***“, като водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***не е поставил обезопасителен колан по време на движение, с който автомобилът е оборудван.

Не представя контролен талон към СУМПС.

-         Нарушение на чл. 137а, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

 

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

 

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство против него.

Съгласно чл.37, ал.1 ЗАНН, актове за установяване на административни нарушения могат да съставят длъжностните лица посочени изрично в съответните нормативни актове или определените от ръководителите на ведомства, организации и др., на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове.

Според чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в същия. Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са служителите на “Пътна полиция” на Сектор КАТ към съответните Областни дирекции “Полиция”, съответно подведомствените им Районни полицейски управления. Тези служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 52, ал. 1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на МПС и др.

В случая АУАН е съставен от полицейския служител Х.В.Д. и в същия е отразено, че заема длъжността младши автоконтрольор към сектор “ПП” – Плевен, т.е. той е длъжностно лице от съответната служба за контрол при посоченото полицейско управление по смисъла на ЗДвП и в този смисъл съдът счита, че се явява компетентно според чл. 37, б. “а” от ЗАНН длъжностно лице.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.

От показанията на актосъставителят и свидетелят по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил посочените в АУАН и НП разпоредби.

 

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Х.В.Д. и Р.Р.Ж., които са очевидци на нарушенията, възприели са движението на автомобила, управляван от жалбоподателят, и събитията около извършване на нарушенията.

 

Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил.

 

В АУАН нарушенията са описани конкретно, ясно и последователно, и изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от двамата свидетели поведение на жалбоподателят.

Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателят виновно, при форма на вината пряк умисъл е осъществил състава на административни нарушения.

Съставът на нарушението по чл. по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП урежда изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие.

С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие обективният състав на нарушението е осъществен.

По силата на чл. 100 ал.1, т.1 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, както и да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява.

         След като е управлявал лек автомобил, без да носи контролен талон към свидетелство за управление на моторно превозно средство, жалбоподателят несъмнено е нарушил виновно разпоредбата на  чл. 100 ал.1, т.1 от ЗДвП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

 

            Санкционната норма и за тези нарушения е издирена правилно, като наказанията са наложени на  основание чл.183, ал.4, т.7, предл. 1 от ЗДвП, предвиждаща специална санкция за водач, който управлява МПС, без да носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него.

Съдът напълно приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение  съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се установява, че действително жалбоподателят на процесната дата в гр. Плевен, по бул***в посока бул. „***“ е управлявал процесния лек автомобил без поставен обезопасителен колан, което обстоятелство безспорно се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

 

Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Ал. 2-ра въвежда изключение от правилото да се управлява превозно средство, без поставен предпазен колан в случаите, когато се касае до бременни жени; физическото състояние на лицата не позволява неговото използване; лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди; водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място; инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел.

 

Съдът счита, че в крайна сметка задължението за обезопасителен колан не е самоцелно създадено от законодателя, за да рестриктира гражданите, а точно обратно – съоръжението има основна функция по предпазване и охраняване на телесния интегритет на водача и останалите пътници в превозното средство.

 

 Поради гореизложените мотиви  съдът приема, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

 

Съдът по никакъв начин не кредитира направеното от страна на жалбоподателя възражение в жалбата, че не е извършил посочените в атакуваното наказателно постановление нарушения.

От страна на жалбоподателя не бяха представени в съдебно заседание никакви убедителни доказателства в тази насока – било писмени, било гласни.

Също така, следва да се има предвид, че жалбоподателят впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Съдът намира, че правилно и законосъобразно жалбоподателят е наказан за извършените от него нарушения -на  чл.137а ал.1 от ЗДвП с глоба в размер на 50 лв., която му е наложена на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 от ЗДвП.

 

Водим от горното и  на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

 

РЕШИ:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0938-002074 от 04.05.2017 г. на Началник Сектор “ПП” към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП;  чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е наложено на П.Л.Д., ЕГН: ********** ***, офис 806, глоба в размер на 50 лв. и глоба в размер на 10 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 6 контролни точки, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: