№ 9161
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. Х.ВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110160051 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 86, ал. 1 Закон за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови
нужди за процесния период и имот- ап. 48, находящ се в гр. София, ж.к. О – 1, бл. 118, вх. В,
ет. 6, аб. № 326921, в качеството им на собственици на процесния недвижим имот. Твърди,
че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответниците не били
упражнили правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо тях били влезли в сила ОУ. Поддържа,
че за процесния период в сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила
от 10.07.2016г., съгласно които ответниците били задължени да заплащат сумите по
фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по общи
фактури. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл. 139
ЗЕ. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия
през процесния период, както и дялово разпределение и не били погасили задълженията си.
Въз основа на изложеното ищецът „Т.С.“ ЕАД иска да бъде признато за установено, че
ответниците му дължат при условията на разделност при равни квоти следните суми: сумата
от 91, 78 лева /всеки един от двамата ответници по 45, 89 лв./, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2021 г. до 15.01.2024 г., както и сумата от 7, 88 лева /по 3, 49 лв. от
всеки един от двамата ответници/, представляваща мораторна лихва за периода от 15.02.2021
г. до 15.01.2024 г. върху главницата за дялово разпределение, за които вземания е била
издадена Заповед № 6741 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
29.02.2024 г., издадена по ч.гр. дело № 4190/2024 г. по описа на СРС 175-ти състав.
Претендира разноски.
Ответниците Х. Д. Д. и Р. С. Д. оспорват по основание предявените искове. Твърдят, че
спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за отоплителен сезон 2020- 2021г., 2021-2022г.
и 2022-2023г., издадена през месец юли 2021г., респ. месец юли 2022г. и м. юли 2023г.
разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ била неприложима. Сочат, че отчитането на ИРРО,
изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е
настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане. Общата фактура
била издадена на 31.07.2021г., а 45-дневният срок бил изтекъл на 15.09.2021г., респ.
1
15.09.2022г. и 15.09.2023г. с изтичането на 45 дни след изтичане на периода, за който се
отнася фактурата. Поддържат, че при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответниците изпадат в забава след покана, каквото
ищецът не твърдял и не бил доказал да е отправил. Предвид което исковете по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия били
неоснователни изцяло. По отношение на претенцията за мораторна лихва върху главницата
за цена на услуга дялово разпределение сочат, че в ОУ на ищеца нямало предвидена
уговорка за начисляване на лихви върху суми, дължими за услугата дялово разпределение.
По делото нямало и доказателства за отправена покана от страна на ищеца към ответниците
за заплащане на сумите, претендирани за дялово разпределение. Ответниците не оспорват
размера на предявените срещу тях искове. Претендират разноски.
От фактическа страна съдът намира следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл. 422 ГПК след проведено
заповедно производство по ч. гр. дело № 4190/2024 г., по описа на СРС, 175 състав,
образувано по повод на подадено от „Т.С.“ ЕАД Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с вх. № 20714/23.04.2024 г., в което е
поискано издаването на заповед за изпълнение срещу сочените за длъжници Х. Д. Д. и Р. С.
Д. при отговорност за дълга от по ½ за следните суми: 568, 49 лв. – главница за доставена,
но незаплатена топлинна енергия за периода 05.2020 г. – 04.2023 г.; 91, 78 лв. – лихва за
периода 15.09.2021 г. – 15.01.2024 г.; 40, 61 лв. – главница за услугата дялово разпределение
за периода 12.2020 г. – 04.2023 г. и 7, 88 лв. – лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.02.2021 г. – 15.01.2024 г. Заявлението е уважено и на 29.02.2024
г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6741. В свое
Възражение с вх. № 112059/04.04.2024 г. длъжникът Р. Д. е признала дължимостта на
главницата в размер 284, 24 лв., представляващи стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода 05.2020 г. – 04.2023 г.и тази на сумата от 20, 30 лв. - – главница
за услугата дялово разпределение за периода 12.2020 г. – 04.2023 г. Оспорена е дължимостта
на лихвите върху двете главници. Поискано е присъждане на адвокатско възнаграждение в
размер на 450 лв. С Възражение с вх. № 112062/04.04.2024 г. длъжникът Х. Д. е признал
дължимостта на главницата в размер 284, 24 лв., представляващи стойността на доставена,
но незаплатена топлинна енергия за периода 05.2020 г. – 04.2023 г. и тази на сумата от 20, 30
лв. - – главница за услугата дялово разпределение за периода 12.2020 г. – 04.2023 г. Оспорена
е дължимостта на лихвите върху двете главници. Поискано е присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лв.
С оглед на така направеното оспорване с Разпореждане № 123761 от 31.08.2024г.,
постановено по ч.гр. дело № 4190/2024г. по описа на СРС, 175-ти състав е разпоредено да се
издаде изпълнителен лист срещу Х. Д. Д. и Р. С. Д. за главницата за цена на топлинна
енергия и главницата за дялово разпределение.
Към исковата молба освен доказателствата на собствеността на топлоснабдения имот са
представени и Фактура № **********/31.07.2021 г., в която е посочено, че Х. Д. дължи за
отоплителен сезон 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. сумата от 205, 74 лв., както и Фактура №
**********/31.07.2023 г., в която е посочено, че за отоплителния сезон 01.05.2022 г. –
30.04.2023 г. потребителят Х. Д. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 182, 61 лв. Представено е и
счетоводно извлечение за абонатен № ********** за дължимите по партидата главница и
лихви за периода 12.2020 г. – 07.2023 г.
От правна страна съдът установява следното:
С оглед заявените в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражения, спорът между страните се
концентрира върху основанието за лихвата за главница за доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 15.01.2024 г. и върху лихвата за извършена
услуга дялово разпределение за периода 15.02.2021 г. – 15.01.2024 г.
По акцесорните искове за мораторна лихва ищецът следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за
2
забава. В доказателствена тежест на ответниците е да докажат възраженията си, както и при
установяване на горните факти е да докажат погасяване на дълга.
С частично влизане в сила на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 6741 издадена по ч. гр. дело № 4190/2024 г., по описа на СРС, 175 състав е
установена законна сила на заповедта в частта за сумата от 568, 49 лв. – главница за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 05.2020 г. – 04.2023 г. и за сумата от
40, 61 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода 12.2020 г. – 04.2023 г.
Съдът счита за неоснователни възраженията на ответниците по отношение на
дължимостта от тях на сумите за лихва върху главницата за доставена топлинна енергия. За
посочения в исковата молба период на начисляване на лихвата от 15.09.2021 г. до 15.01.2024
г. приложение намират общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016 г. Според чл. 32,
ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ,
се начислява при неплащане на задължението в определения срок. Следователно при
действието на приложимите общи условия от 27.06.2016 г., задължението за плащане на
сумата за топлинна енергия е с определен падеж и вземането за мораторна лихва възниква
на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима
покана. При това положение и с оглед безспорния характер на обстоятелството, че
мораторната лихва върху главницата от 568, 49 лева за периода от 15.09.2021 г. до 15.01.2024
г. се равнява на 91, 78 лева, следва изводът, че така предявеният иск за мораторна лихва е
изцяло основателен и следва да бъде уважен. При разделна отговронст в размер на от по ½
следва да бъде признато за установено по отношение на ответника Х. Д. Д., че дължи на
ищеца сумата от 45, 89 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
периода 15.09.2021 г. – 15.01.2024 г., а по отношение ответницата Р. С. Д. следва да бъде
признато за установено, че дължи на ищеца сумата от 45, 89 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2021 г. – 15.01.2024 г.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до длъжника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Представените констативни протоколи за обявяване на
фактури са без правно значение при действието на общите условия от 2016 г. Ето защо
предявеният иск за сумата от 7, 88 лв. – лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.02.2021 г. – 15.01.2024 г. следва да бъде отхвърлен.
Предвид този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Дължимите от ответниците на ищцовото дружество разноски за заповедното
производство са в размер на 3, 21 лв. за държавна такса и 6, 45 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. В рамките на исковото производство ищецът претендира осъждането на
ответниците да му заплатят внесената по делото държавна такса в размер на 25 лв. и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 150 лв. Предвид уважената част
на исковите претенции, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 138, 14 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 23, 02
лв. – държавна такса.
Процесуалният представител на ответника Х. Д. Д. – адв. М.Л. претендира присъждане
3
на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ в исковото и заповедното
производство, която съдът определя на от по 100 лв. Процесуалният представител на
ответницата Р. Д. – адв. Красимира Билева претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ в исковото и заповедното производство, която
съдът определя на от по 100 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Х. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „О -1“, бл.
118, вх. В, ет. 6, ап. 48 дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес на управление: гр.
София, ул. Я“ № 23Б сума в размер на 45, 89 лв., представляваща мораторна лихва за забава
върху главницата за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. –
15.01.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес на
управление: гр. София, ул. Я“ № 23Б иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
на установено, че Х. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „О -1“, бл. 118, вх. В,
ет. 6, ап. 48 дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ******* сумата от 3, 94 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главница за предоставена услуга дялово разпределение за
периода 15.02.2021 г. – 15.01.2024 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. С. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „О -1“, бл.
118, вх. В, ет. 6, ап. 48 дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес на управление: гр.
София, ул. Я“ № 23Б сума в размер на 45, 89 лв., представляваща мораторна лихва за забава
върху главницата за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. –
15.01.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес на
управление: гр. София, ул. Я“ № 23Б иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
на установено, че Р. С. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „О -1“, бл. 118, вх. В, ет.
6, ап. 48 дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ******* сумата от 3, 94 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главница за предоставена услуга дялово разпределение за
периода 15.02.2021 г. – 15.01.2024 г.
ОСЪЖДА Х. Д. Д., ЕГН: ********** и Р. С. Д., ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр.
София, ж.к. „О -1“, бл. 118, вх. В, ет. 6, ап. 48 да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: *******, с
адрес на управление: гр. София, ул. Я“ № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в общ
размер на 170, 82 лв. – съдебни разноски в заповедното и исковото производства.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес на управление: гр. София, ул. Я“ № 23Б
да заплати на адвокат М.Л. Любомиров, ЕГН ********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 ГПК сумата от 200 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното и
исковото производства.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес на управление: гр. София, ул. Я“ № 23Б
да заплати на адвокат К.И.Б., ЕГН ********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 38, ал. 1,
т. 2 ГПК сумата от 200 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното и исковото
производства.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач „Техем сървисис“
ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4