Решение по дело №238/2022 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 190
Дата: 3 май 2022 г.
Съдия: Милена Рибчева
Дело: 20225530200238
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Стара Загора, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Рибчева
при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова
като разгледа докладваното от Милена Рибчева Административно
наказателно дело № 20225530200238 по описа за 2022 година
Обжалвано е НП (наказателно постановление) № ***-F*** от 21.12.2021 год. на Заместник
директор на ТД на НАП Пловдив.
Жалбоподателят “П.с.“ ЕООД, представлявано от Н.П.К. твърди, че НП е
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание чрез
упълномощения си представител поддържа направеното с жалбата искане.
Въззиваемата страна счита, че обжалваното НП е законосъобразно и моли същото да бъде
потвърдено.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на НП, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на
административно нарушение) № F*** от 24.11.2021 год., жалбоподателят е санкциониран на
основание чл.182, ал.1 от ЗДДС – Закон за данък върху добавената стойност (“Регистрирано
лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен
документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на
данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци,
или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на
определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.“) за нарушение на чл.124,
ал.5 от същия закон (“Независимо от ал.4, регистрираното лице е длъжно да отрази
получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през
който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по
този закон.“) – ал.4 –(“Регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни
1
документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ
данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по
чл.72, ал.1. Регистрираното лице е длъжно да отрази информацията от регистъра по чл.123,
ал.6 в дневника за покупки за данъчния период, през който тази информация или промените
в нея са отразени в този регистър, като съдържанието на информацията и начинът на
нейното отразяване се определят с правилника за прилагане на закона.“)
Като описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено, в НП е
посочено, че жалбоподателят като регистрирано по ЗДДС лице – получател по кредитно
известие по чл.115, ал.1 от ЗДДС с № ***/10.08.2021 год. с данъчна основа в размер на
22 404,87 лв. и ДДС в размер на 4 480,97 лв. не е изпълнило задължението си да отрази
кредитното известие в дневника за покупки за съответния данъчен период и това е довело до
определяне на данъка за този период в по-малък размер. Кредитно известие с №
***/10.08.2021 год. с данъчна основа в размер на 22 404,87 лв. и ДДС в размер на 4 480,97
лв. е издадено от “С.ф.а.“ ЕООД, с ЕИК по Булстат ***, с предмет “МПС по договор
***/28.06.2021 год.“ и е издадено към фактура № ***/28.06.2021 год., която е с данъчна
основа 22 404,87 лв. и ДДС 4 480,97 лв. и по нея е ползвано право на пълен данъчен кредит
през м.06.2021 год. Кредитното известие е следвало да бъде включено в отчетните регистри
– дневник за покупките за данъчния период, през който е издадено – месец август 2021 год.
при подаването на справка-декларация в офис Стара Загора при ТД на НАП Пловдив в срок
до 14-число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, а именно до 14.09.2021
год. За този данъчен период в офис град Стара Загора при ТД на НАП Пловдив е подадена
справка-декларация с вх.№ ***/13.09.2021 год. с приложен дневник за покупките, в които
посоченото кредитно известие не е отразено и в резултат на неотразяването му
декларирания резултат в подадената справка-декларация за периода е определен в по-малък
размер с 4 480.97 лв., който е размера на ДДС на неотразеното кредитно досие. Отразено е,
че горепосоченото кредитно известие е отразено в дневника за покупките за данъчен период
м.10.2021 год. и за този период е подадена справка-декларация с вх. № ***/12.11.2021 год.
Нарушението е извършено на 15.09.2021 год. и е установено на 12.11.2021 год. при
извършване на проверка.
В случая фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се
потвърждават изцяло от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта,
кореспондиращи помежду си и с приложените към административнонаказателната преписка
писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.
Разпити в хода на проведеното съдебно съдебно следствие св.ИВ. АНГ. СТ. и М. ИВ.
Д. поддържат констатациите в АУАН и съдът намира показанията им за обективни, логични,
непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства,
поради което им дава вяра.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че правилно,
както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на
жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл.124, ал.5 от ЗДДС,
2
доколкото съгласно диспозицията на същата норма регистрираното лице е длъжно да отрази
получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през
който са издадени, независимо от правилото на чл.124, ал.4 ЗДДС - да включи получените
данъчни документи най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период,
през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период, в който може да
упражни правото си данъчен кредит по чл.72, ал.1 ЗДДС. Съдът обаче намира за неправилно
вменяването на задължението на конкретното лице доколкото, за да възникне задължение за
включване в отчетните регистри на кредитни известия, не е достатъчно да се установи, че
такива са издадени, а е необходимо те и да са получени от данъчно задълженото лице. /в
този смисъл Решение № 15442 от 14.12.2020 г. по адм. д. № 8391/2020 на ВАС, Решение №
13290 от 08.12.2015 Г. по адм. д. № 15523/2014 Г., І отд. на ВАС, Решение № 6188 от
25.05.2016 г. по адм. д. № 1952/2015 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение № 16902 ОТ 17.12.2013 г.
по адм. д. № 4780/2013 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение № 11769 от 06.11.2015 г. по адм. д. №
4412/2014 г., І отд. на ВАС./ От фактическа страна се установява, че кредитното известие е
получено от задълженото лице и същото веднага е включено в дневника за покупки с
подадения отчетен регистър за съответния период – месец ноември 2021 год. Колкото и
обективна и безвиновна да е отговорността на юридическото лице, то не може да се приеме,
че е извършено нарушението без дружеството да е имало обективна възможност да го
изпълни. Това не е довело до дългосрочно ощетяване на бюджета, доколкото установеното
ДДС за внасяне е внесено във връзка със забавеното кредитно известие в кратък срок от
установяването на задължението. В конкретния случай и съгласно съдебната практика при
по-късното получаване на кредитното известие не се касае за недобросъвестност на
търговеца, а за обективна невъзможност за изпълнение на задължение.
Изрично следва да се подчертае, че въпросът за получаването на кредитното известие
от регистрираното лице няма никакво отношение към субективната страна на нарушението,
включително и към спецификата на обективната и безотговорна вина на юридическото лице.
Въпросът за кредитното известие касае обективната страна на деянието, защото само след
като получи кредитното известие, за регистрираното лице се поражда задължението да го
отрази в дневника за покупки за данъчния период, включително и за данъчния период, през
който е издадено.
Въпреки това, за да бъде изследвано горното, включително и чисто фактическия
въпрос дали кредитното известие е получено от задълженото лице в срок, позволяващ то да
бъде включено в дневника за покупки за данъчния период, през който е издадено, съответно
– извършено ли е нарушение на чл.182, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.124, ал.5 от ЗДДС, то
следва преди всичко да съществува твърдение за това, че кредитното известие е получено от
адресата. Такова твърдение не съществува в настоящото наказателно постановление, както и
в съставения преди това АУАН.
Поради изложеното съдът намира, че задълженото лице е било в обективна
невъзможност да изпълни вмененото му задължение, което според практиката на ВАС
възниква с получаването на първичния счетоводен документ от задълженото лице.
3
По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН (Закон за
административните нарушения и наказания) въззиваемата страна следва бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя направените до момента по делото разноски в размер на сумата
от 696 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение на представлявалия го
упълномощен защитник съобразно представените договор за правна защита и съдействие,
пълномощно и фактура (л.30-32 от делото).
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП (наказателно постановление) № ***-F*** от 21.12.2021 год. на
Заместник директор на ТД на НАП Пловдив, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на “П.с.“ ЕООД, с ЕИК ***,
представлявано от Н.П.К. от град Стара Загора, с ЕГН ********** сумата в размер на 696.00
(шестстотин деветдесет и шест) лева, представляваща направени до момента разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Обжалвано е НП (наказателно постановление) № ***-F*** от 21.12.2021 год. на Заместник
директор на ТД на НАП Пловдив.
Жалбоподателят “П.с.“ ЕООД, представлявано от Н.П.К. твърди, че НП е
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание чрез
упълномощения си представител поддържа направеното с жалбата искане.
Въззиваемата страна счита, че обжалваното НП е законосъобразно и моли същото да бъде
потвърдено.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на НП, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на
административно нарушение) № F*** от 24.11.2021 год., жалбоподателят е санкциониран на
основание чл.182, ал.1 от ЗДДС – Закон за данък върху добавената стойност (“Регистрирано
лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен
документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на
данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци,
или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на
определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.“) за нарушение на чл.124,
ал.5 от същия закон (“Независимо от ал.4, регистрираното лице е длъжно да отрази
получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през
който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по
този закон.“) – ал.4 –(“Регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни
документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ
данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по
чл.72, ал.1. Регистрираното лице е длъжно да отрази информацията от регистъра по чл.123,
ал.6 в дневника за покупки за данъчния период, през който тази информация или промените
в нея са отразени в този регистър, като съдържанието на информацията и начинът на
нейното отразяване се определят с правилника за прилагане на закона.“)
Като описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено, в НП е
посочено, че жалбоподателят като регистрирано по ЗДДС лице – получател по кредитно
известие по чл.115, ал.1 от ЗДДС с № ***/10.08.2021 год. с данъчна основа в размер на
22 404,87 лв. и ДДС в размер на 4 480,97 лв. не е изпълнило задължението си да отрази
кредитното известие в дневника за покупки за съответния данъчен период и това е довело до
определяне на данъка за този период в по-малък размер. Кредитно известие с №
***/10.08.2021 год. с данъчна основа в размер на 22 404,87 лв. и ДДС в размер на 4 480,97
лв. е издадено от “С.ф.а.“ ЕООД, с ЕИК по Булстат ***, с предмет “МПС по договор
***/28.06.2021 год.“ и е издадено към фактура № ***/28.06.2021 год., която е с данъчна
основа 22 404,87 лв. и ДДС 4 480,97 лв. и по нея е ползвано право на пълен данъчен кредит
през м.06.2021 год. Кредитното известие е следвало да бъде включено в отчетните регистри
– дневник за покупките за данъчния период, през който е издадено – месец август 2021 год.
при подаването на справка-декларация в офис С.З. при ТД на НАП Пловдив в срок до 14-
число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, а именно до 14.09.2021 год.
За този данъчен период в офис град С.З. при ТД на НАП Пловдив е подадена справка-
декларация с вх.№ ***/13.09.2021 год. с приложен дневник за покупките, в които
посоченото кредитно известие не е отразено и в резултат на неотразяването му
декларирания резултат в подадената справка-декларация за периода е определен в по-малък
размер с 4 480.97 лв., който е размера на ДДС на неотразеното кредитно досие. Отразено е,
че горепосоченото кредитно известие е отразено в дневника за покупките за данъчен период
м.10.2021 год. и за този период е подадена справка-декларация с вх. № ***/12.11.2021 год.
Нарушението е извършено на 15.09.2021 год. и е установено на 12.11.2021 год. при
извършване на проверка.
1
В случая фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се
потвърждават изцяло от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта,
кореспондиращи помежду си и с приложените към административнонаказателната преписка
писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.
Разпити в хода на проведеното съдебно съдебно следствие св.ИВ. АНГ. СТ. и М. ИВ.
Д. поддържат констатациите в АУАН и съдът намира показанията им за обективни, логични,
непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства,
поради което им дава вяра.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че правилно,
както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на
жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл.124, ал.5 от ЗДДС,
доколкото съгласно диспозицията на същата норма регистрираното лице е длъжно да отрази
получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през
който са издадени, независимо от правилото на чл.124, ал.4 ЗДДС - да включи получените
данъчни документи най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период,
през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период, в който може да
упражни правото си данъчен кредит по чл.72, ал.1 ЗДДС. Съдът обаче намира за неправилно
вменяването на задължението на конкретното лице доколкото, за да възникне задължение за
включване в отчетните регистри на кредитни известия, не е достатъчно да се установи, че
такива са издадени, а е необходимо те и да са получени от данъчно задълженото лице. /в
този смисъл Решение № 15442 от 14.12.2020 г. по адм. д. № 8391/2020 на ВАС, Решение №
13290 от 08.12.2015 Г. по адм. д. № 15523/2014 Г., І отд. на ВАС, Решение № 6188 от
25.05.2016 г. по адм. д. № 1952/2015 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение № 16902 ОТ 17.12.2013 г.
по адм. д. № 4780/2013 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение № 11769 от 06.11.2015 г. по адм. д. №
4412/2014 г., І отд. на ВАС./ От фактическа страна се установява, че кредитното известие е
получено от задълженото лице и същото веднага е включено в дневника за покупки с
подадения отчетен регистър за съответния период – месец ноември 2021 год. Колкото и
обективна и безвиновна да е отговорността на юридическото лице, то не може да се приеме,
че е извършено нарушението без дружеството да е имало обективна възможност да го
изпълни. Това не е довело до дългосрочно ощетяване на бюджета, доколкото установеното
ДДС за внасяне е внесено във връзка със забавеното кредитно известие в кратък срок от
установяването на задължението. В конкретния случай и съгласно съдебната практика при
по-късното получаване на кредитното известие не се касае за недобросъвестност на
търговеца, а за обективна невъзможност за изпълнение на задължение.
Изрично следва да се подчертае, че въпросът за получаването на кредитното известие
от регистрираното лице няма никакво отношение към субективната страна на нарушението,
включително и към спецификата на обективната и безотговорна вина на юридическото лице.
Въпросът за кредитното известие касае обективната страна на деянието, защото само след
като получи кредитното известие, за регистрираното лице се поражда задължението да го
отрази в дневника за покупки за данъчния период, включително и за данъчния период, през
който е издадено.
Въпреки това, за да бъде изследвано горното, включително и чисто фактическия
въпрос дали кредитното известие е получено от задълженото лице в срок, позволяващ то да
бъде включено в дневника за покупки за данъчния период, през който е издадено, съответно
– извършено ли е нарушение на чл.182, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.124, ал.5 от ЗДДС, то
следва преди всичко да съществува твърдение за това, че кредитното известие е получено от
адресата. Такова твърдение не съществува в настоящото наказателно постановление, както и
в съставения преди това АУАН.
Поради изложеното съдът намира, че задълженото лице е било в обективна
невъзможност да изпълни вмененото му задължение, което според практиката на ВАС
2
възниква с получаването на първичния счетоводен документ от задълженото лице.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН (Закон за
административните нарушения и наказания) въззиваемата страна следва бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя направените до момента по делото разноски в размер на сумата
от 696 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение на представлявалия го
упълномощен защитник съобразно представените договор за правна защита и съдействие,
пълномощно и фактура (л.30-32 от делото).
3