№ 107
гр. П. , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито зА.едание
на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20201720105097 по описа за 2020 година
Производството по делото e образувано по искова молба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД
срещу И.. Б. А.., с която се иска да бъде признато за установено, че ответната страна дължи
сумата в размер на 703.45 лева, представляваща главница по договор за кредит №
********** от 26.10.2018 г., сумата от 70.83лева - възнаградителна лихва за периода от
05.12.2018 г. до 05.11.**** г. и 89.26 лева - лихва за забава, считано от 05.12.2018 г. до
07.11.**** г. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че страните по делото сключили договор за кредит, по
силата на който на ответната страна е предоставен кредит в размер на 703.45 лева. Ищецът
поел задължението да заплати зА.траховатлна премия в размер на 28.08 лева. Била
начислена такса за оценка на риска в размер на 75.37 лева. Ответниата страна се задължила
да върне кредита, лихвата и платената зА.траховтаелна премия. Същата извършила чА.тични
плащания.
Назначеният особен представител на ответната страна е подал отговор, с който
оспорва исковете. Счита, че липсвало представителна влА.т на лицето, което подписало
договора от името и за сметка на ищеца. Не била предоставена преддоговорна информация.
Договорът не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, което водило до неговата
недействителност. Уговореният ГПР нарушавал принципа на справедлИ.ост и водил до
неоснователно обогатяване на ищеца. Изразява несъглА.ие с начислената такса оценка на
риска.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
1
Ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу И.. Б. А.., отнА.ящо се за за вземанията, които са
предмет на нА.тоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № ***** по описа за
**** г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената
заповед за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на длъжника от съдебния
изпълнител, което наложило на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК да се дадат указания на
заявителя за предявяване на иск за установяване на вземанията.
От представените писмени доказателства се установява, че страните по делото
сключили договор за потребителки кредит № ********** от 26.10.2018 г., Неоснователно е
възражението, че липсвала представителна влА.т на лицето, което подписало договора от
името и за сметка на ищец. Това е така, тъй като само представляваният има интерес да
оспори действия на мним представител, но не и лицето, с което е договоряно. Допълнително
следва да се отбележи, че ищцовото дружество е търговец и същият е потвърдил действията
на служителя, доклкото не се е протИ.поставил веднага след узнаването – чл. 301 ТЗ.
По силата на този договор ищцовото дружество се задължило да предостави по
банкова сметка на ответната страна парични средства в размер на 600 лева. Ищцовата страна
се задължила да финансира ответника за заплащането на зА.трахователната премия в размер
на 28.08 лева и за сумата от 75.35 лева – такса за оценка на риска (включена в погА.ителния
план). Сборът на трите суми, представляващ общият размер на кредита възлизал на 703,45
лева, което е отразено в т. 7.1 от договора.
Страните уговорили годишен лихвен процент в размер на 18,09 % (т. 9. 1 от
договора), а в т. 10 от договора постигнали съглА.и за годишен процент на разходите от
46,13 %, при което общият размер на размер на сумата, дължима от потребителя била 774,28
лева.
В т. 11.2 от договора страните уговорили задължението по кредита да се изплати на
12 месечни вноски (с посочен падеж), всякa от които била в размер на 64,56 лева. Първата
вноска следвало да се заплати на 05.12.2018 г., а последната на 05.11.****г.
Представен е зА.трахователно удостоверение, от което се установява наличието на
сключена зА.траховка „ЖИ.от”, със зА.траховател ЗК „Уника” АД и зА.трахован - И.. Б. А...
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно – икономическа експертиза
на в.л. Я.П., която не е оспорена от страните по делото, видно от същото е налице
зА.трахователна полица № ***********************2018 сключен между ЗА.трахователна
компания „УНИКА жИ.от" АД и И.. Б. А.. по кредит № **********. За периода от усвояване
на кредита до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
05.11.**** г. и към датата на експертизата кредитополучателят не е платил суми по
договора. Неплатените суми по договора за кредит към датата на подаване на заявление за
2
издаване на заповед за изпълнение - 05.11.**** г. и към датата на експертизата, е в размер
на 806,06 лева (осемстотин и шест лева 06 стотинки) посочени по основание и размер в
таблица N 9 1:
703,45 лева главница, 70,83 лева договорна/възнаградителна лихва, 31,78 лева обезщетение
за забава - основен лихвен процент . Ищцовото дружество е предоставило сумата от 600,00
лева на 29.10.2018 г. по сметка BG 20 TBIB ****. С преводно нареждане за кредитен превод
от 20.11.2018 г. за общ превод към ЗК УНИКА ЖИ.ОТ АД е преведена сумата от 28,08 лева
по удостоверение № **********2018 - зА.трахован И.. Б. А...
НА.тоящия състав кредитира заключението на експертизата, тъй като същото е
обосновано, непротИ.оречИ.о, компетентно дадено и намира опора в писмените
доказателства по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, нА.тоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на
заема и възнаградителната лихва, включва кумулатИ.ното наличие на следните елементи:
действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и
изискуемост на задължението за неговото връщане. В тежест на ищеца е да установи тези
обстоятелства.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а
съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид
договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на
кредитополучателя, срока на договора (19 месеца, при първа месечна вноска на 25.04.2016 г.
и последната на 25.10.2017 г.), общитя размер на кредита 703.45 лева, (включващ
преодставени парични средства и финансирана зА.трахователна премия и такса оценка на
риска), фиксиран годишен лихвен процент (18.09 %) и и ГПР в размер на 46,13 %, поради
което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 ЗПК.
В договора се съдържа погА.ителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погА.ителните вноски, което води до извод за
спазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Следва да се отбележи, че общият
размер на задълженията е 774,28 лева, като от тази сума се извади размера на кредита от
3
703,45 лева се получава се получава размера на възнаградителната лихва за целия период на
в договора, а именно 70.83 лева.
Следва да се отбележи, че липсата на предоставена преддоговорна информация води
ангажиране на администратИ.нонаказателна отговорност на кредитора (чл. 45 ЗПК), но не
се отразява на действителност на договора за потребителски кредит.
Според чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С ПМС № 100
от 2012 г. се посочва, че законната лихва представлява сбор от основния лихвен процент на
БНБ плюс 10 %, т. е. максималният размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК възлиза на малко над 50 %.
До предвидения размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК страните могат свободно да се договорят, като
потребителят може да извърши преценка дали конкретните условия са изгодни за него.
Предвид излженото съдът намира за неоснователно възражението за нищожност на клаузата
в договора, с която е уговорен ГПР в размер на 46,13 %.
Претендираната сума за такса „оценка на риска” протИ.оречи също на императИ.ната
разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Следва да се
отбележи, че съглА.но чл. 16 ЗПК кредиторът има задължение да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя, което е пряко свързано с предоставянето на кредит.
Оценката на риска е действие по проверка платежоспособността на кредитора и предхожда
сключване на договора. Таза дейност на заемодателя по необходимост е свързана с
усвояването на дълга. С оглед гореизложеното и тази договорна клауза за заплащането на
сумата за такса за оценка на риска се явява нищожна, на основание чл. 21, ал. 2 ЗПК. Същата
е нищожна поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Налице е нА.тъпила падеж на всички месечни вноски, поради което ответникът
следва да заплати на ищеца сумите за главница и възнаградителна лихва.
Предвид изложеното иска за сума от 75.37 лева, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен а иска за главница в размер на 628.08 лева, следва да бъде уважен като
основателен и доказан.
СъглА.но чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Същата се дължи от
падежната дата на съответната месечна вноска по кредита до датата, за която се претендира.
Според вещото лице нейният размер е 31,78 лева, считано от 05.12.2018 г. до 07.11.**** г.,
до който размер е основателна претенията, а за останалата чА.т до предявения размер се
явява неоснователна.
4
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има
право да му се присъдят разноски в исковото и заповедното производство съответни на
уважената чА.т на исковите претенции.
Ищцовото дружество е направило следните разноски в нА.тоящото производство:
25.00 лева – държавна такса; 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален
размер), общо 125.00 лева. В заповедното производство разноските са следните: 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение и 25,00 лева – държавна такса, т. е. общо 75,00 лева.
Предвид изхода на делото в полза на ищцовата страна следва да се присъдят разноски
сторени в нА.тоящето и в заповедното производство в общ размер на 152.82 лева.
МотИ.иран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И.. Б. А.., ЕГН **********, с постоянен и
нА.тоящ адрес гр. П., ул. „О.П.”, бл. 3, вх. „А”, ет. 2, ап. 6, че ДЪЛЖИ на „Ти Би Ай Банк”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от изпъолнителните директори Н.С. и А.Д., сумата в
размер на 628,08 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №
********** от 26.10.2018 г., сумата от 70.83 лева - възнаградителна лихва, считано от
05.12.2018 г. до 07.11.**** г. и сумата от 31,78 лева – лихва за забава, считано от 05.12.2018
г. до 07.11.**** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление по чл. 417 ГПК-15.11.****г., до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете както следва: за разликата от 628.08 лева до
предявения размер от 703.45 лева – главница по посочения договор за кредит, за разликата
от 31,78 лева до предявения размер от 89.26 лева – лихва за забава за горепосочения период,
както и за сумата от 75,37 лева - такса „оценка на риска”, като неоснователни и недоказани,
както и поради нищожна кллауза.
ОСЪЖДА И.. Б. А.., ЕГН **********, с постоянен и нА.тоящ адрес гр. П., ул.
„О.П.”, бл. 3, вх. „А”, ет. 2, ап. 6, ДА ЗАПЛАТИ на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54,
представлявано от изпъолнителните директори Н.С. и А.Д., сумата в общо в размер на
152.82 лева - направени разноски в исковото производство и в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
5
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч. гр. д. № ***** по описа за **** г.
на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи
и препис от влязлото в сила решение по нА.тоящето дело.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6