№ 4653
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря З.А.Ш
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110209726 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба на А. В. В., ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление (НП) № 23-4332-018256 от 27.07.2023 г., издадено
от началник сектор към СДВР, отдел "Пътна полиция", с което на
жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на сумата от 750. 00 /седемстотин и петдесет/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на сумата от 10. 00 /десет/ лева.
Според жалбоподателя, атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като е
издадено в противоречие на материалния и на процесуалния закон. Твърди се,
че при съставяне на конкретното НП са допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в липсата на ясно описание на нарушението.
Според жалбоподателя, в атакуваното НП липсва ясно посочване на
конкретните стойности на превишението на скоростта, което води до
невъзможност да се установи съответства ли фактическото описание на
дадената правна квалификация. Освен това се твърди, че в НП е посочено, че
ограничението от 50 км/ч е за населено място, без да е уточнено дали същото
е въведено със знак или действа по силата на закона. Поддържа се също, че в
1
НП следвало да се съдържа информация относно категорията на процесното
МПС, а такава в случая липсва.
С решение № 210/14.01.2024г. постановено по гр.д. № 14175/2023г. на
СРС, 100-тен състав НП е потвърдено.
С решение № 10616/03.07.2024г. на Административен съд – София – град
е отменено решението на СРС и делото е върнато на друг състав с указания за
събиране на доказателства.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна е редовно призована, но не изпраща процесуален
представител и не изразява становище по съществото на спора.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в
нея доводи и като се запозна с материалите по делото, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано
за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по същество е
неоснователна.
От показанията на свидетелката С., които съдът оценява като достоверни,
както и от писмените доказателства по делото, се установява, че на 21.04.2023
г., около 18.59 часа, в гр. София, на бул. "Ал. Малинов, жалбоподателят А. В.
В., ЕГН: ********** е управлявал собствения си лек автомобил, марка
"БМВ", модел "530Д" с рег. № ****, с посока на движение от ул.
"Околовръстен път" към ул. "Д-р Атанас Москов", като до № 85 се е движил
със скорост от 110 км/ч, при ограничение на скоростта за населеното място до
50 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство АТСС Cordon-M 2 с
номер MD1197, като от установената скорост от 114 км/ч е приспаднат
толеранс от 3% в полза на водача.
За констатираното нарушение е издаден Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с № 069081, който е връчен на
жалбоподателя на 18.07.2023 г. Срещу съставения АУАН е подадено писмено
възражение от нарушителя, което е прието за неоснователно от
административнонаказващия орган и е издадено обжалваното понастоящем
НП.
2
Описаната фактическа обстановка се установява от следните
доказателства:
Показания на свидетелката С., които съдът приема за достоверен
източник на доказателства, се установява, че същата е съставила процесния
АУАН. Вярно е, че свидетелката е изключително лаконична, но това се дължи
на изминалия период от време от съставяне на акта и разпита й пред съда,
както и естеството й на работа. Независимо от това, свидетелката е
категорична че описаното в АУАН отговаря на действително случилото се на
процесното място и дата.
В подкрепа на гласните доказателствени средства са и писмените
доказателства, приети по делото: Справка от Български институт по
метрология; справка от държавен институт по метрология; протокол от
14.03.2023 г. от проверка на видеорадарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации; протокол от 21.04.2023 г. за използване на
автоматизирано техническо средство (АТСС) ведно със снимков материал;
ежедневна форма на отчет от 21.04.2023 г.; възражение срещу АУАН; справка
картон на водача; заповед № 513з-14425 от 19.10.2020 г.; заповед № 8121к-
13318 от 28.10.2019 г.; призовка; заповед 8121з-1632 от 02.12.2021 г.; АУАН №
069081 от 18.07.2023 г. и НП № 234332-018256 от 27.07.2023 г., издадено от
началник сектор към СДВР, отдел "Пътна полиция", както и от изисканото от
този съдебен състав писмо от СО по отношение на ограничението на
скоростта в процесния участък.
Приобщените доказателствени източници съдържат непротиворечива
информация, въз основа на която се формира извода за гореописаните факти, с
оглед на което и при липсата на спор относно тяхната достоверност, в случая
не се налага извършването на обстоен анализ на доказателствата по делото
съобразно чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма се прилага в настоящото
производство съгласно чл. 84 ЗАНН.
При установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка,
съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е
процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.
3
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което
атакуваното с нея НП следва да бъде потвърдено.
При издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до отмяна на последното и нарушаващи правото на
защита на жалбоподателя. От материалите по делото се установява, че АУАН и
издаденото въз основа на него НП са издадени от съответните компетентни за
това органи и при законосъобразно проведена процедура и срокове.
Видно от съдържанието на НП е, че се съдържа достатъчно пълно и ясно
фактическо описание относно обективните признаци на нарушението, което
позволява без особено затруднение да се прецени, че в случая е налице
съответствие на описаните факти с дадената от административнонаказващия
орган правна квалификация на двете нарушения. По повод довода на
жалбоподателя следва да се отбележи, че не се констатира твърдяното
процесуално нарушение с оглед скоростта на движение на процесното МПС.
От НП става ясно, че на посочената дата, време и място, жалбоподателят е
управлявал собствения си лек автомобил, който е достатъчно добре
индивидуализиран, като го е управлявал със скорост от 114 км/ч, от която е
приспаднат толеранс от 3% в полза на водача, поради което е прието, че е
управлявал автомобила със скорост от 110 км/ч, при максимално допустимо
ограничение за населеното място от 50 км/ч, което ясно означава, че това е
довело до превишаване на максимално допустимата и разрешена скорост с 60
км/ч. Обстоятелството, че в НП не е изрично отбелязан размерът на
превишаването от 60 км/ч не съставлява съществено процесуално нарушение,
защото при наличната информация относно скоростта с която водачът се е
движил, а именно със 110 км/ч и относно максимално разрешената скорост за
населено място от 50 км/ч, е необходимо елементарно математическо
изчисление, за да се изведе, че става въпрос за превишаване на максимално
допустимата скорост с 60 км/ч. В случая липсва нарушение и с оглед
посочването на начина, по който е въведено ограничението на скоростта в
конкретния пътен участък, доколкото от НП е видно ясното посочване, че
става въпрос за ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, което
следва по силата на закона, а именно чл. 21 от ЗДвП.
Видно от доказателствата по делото е, че мястото, на което е извършено
нарушението е на територията на гр. София, като липсват доказателства за
4
това, в конкретния пътен участък, към датата на нарушението, да е била
въведена различна от посочената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП скорост /виж писмото
на СО и приложената към нея скица – 32-40 от делото/. С оглед на това и
предвид обстоятелството, че става въпрос за управление на лек автомобил,
очевидно е, че е в сила ограничение на скоростта от 50 км/ч. по силата на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП. Още повече, че 50 км/ч е максимално допустимата стойност
измежду изискуемата за всички категории МПС за населено място съобразно
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с оглед на което липсата на посочване на категорията на
конкретното МПС в обжалваното НП не съставлява съществено процесуално
нарушение. Ето защо превишаването на скоростта от 50 км/ч в населено място
в конкретния случай се явява нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както
правилно е посочено в НП.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h -
с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h
глобата се увеличава с 50 лв.
В конкретния случай се установява превишаване на скоростта с 60 км/ч,
което означава, че при прилагане на правилото по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП,
нарушителят следва да бъде санкциониран с глоба в размер на сумата от 700
лева (за самото превишаване на 50 км/ч), към която сума следва да се прибави
сумата от 100 лева, представляваща увеличение на глобата съобразно чл. 182,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП за превишението на скоростта с 60 км/ч, т. е. за разликата от
10 км/ч над разрешената скорост. Следователно, в конкретния случай водачът
е следвало да бъде санкциониран за превишението на скоростта с 60 км/ч с
глоба в размер на сумата от 800. 00 лева, а в действителност е санкциониран
по-леко, като му е наложена глоба в размер на сумата от 750. 00, което е по-
благоприятна санкция за него. Законосъобразно е наложено и кумулативно
предвиденото в закона наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца, което е предвидено като задължително и с фиксиран размер
от законодателя. Ето защо липсва основание за отмяна на НП в частта относно
наказанието по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за извършеното нарушение по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
В конкретния случай се установява, че жалбоподателят не е носил в себе
5
си и представил контролния талон от СУМПС, което съставлява нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно който законов текст към датата на
извършване на нарушението - "Водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория. ".
Съгласно ч. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП "Наказва се с глоба 10 лв. водач, който
не носи определените документи - свидетелство за управление и свидетелство
за регистрация на управляваното моторно превозно средство. ". В конкретния
случай жалбоподателят е санкциониран за това нарушение с глоба в размер на
сумата от 10. 00 лева, като в НП е дадено ясно фактическо описание на
нарушението, при съответна правна квалификация. Ето защо не се установява
наличие на основание за отмяна на обжалваното НП и в тази негова част –
относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В обобщение на изложеното, не се установява да е налице основание за
отмяна на обжалваното НП, нито с оглед наведените от страна на
жалбоподателя основания, нито с оглед изискуемите от закона основания, за
които съдът следи служебно. В случая е спазена процедурата по установяване
на нарушенията и относно санкционирането им.
При това положение, жалбата се явява неоснователна, а атакуваното НП
следва да се потвърди като законосъобразно.
При този изход на спора, жалбоподателят няма право на разноски и
такива не следва да му се присъждат.
Въззиваемата страна има право на разноски, като на основание чл. 27е от
Наредбата за правната помощ на същата се следват разноски в размер на 80,00
лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Независимо от дадените от касационната инстанция указания във връзка с
разноските, съдът намира, че такива не са направени, поради което не дължи
произнасяне в тази част.
По тези мотиви, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 23-4332-
018256 от 27.07.2023 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел "Пътна
6
полиция", с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на сумата от 750. 00 /седемстотин и петдесет/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца; на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на сумата от 10. 00
/десет/ лева.
ОСЪЖДА А. В. В., ЕГН: ********** да заплати на СДВР, Отдел
пътна полиция СДВР сумата от 80 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение, на основание основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН вр. чл. 27е от Наредбата за правната помощ .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София–град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7