Решение по КНАХД №327/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Шумен, адрес: гр. Шумен, [улица], против Решение № 50/20.05.2025 г. на Районен съд – Попово, постановено по АНД № 20243520200253 по описа на съда за 2024г., с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № **********/04.09.2024г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Шумен, като РДГ – Шумен е осъдена да заплати на М. сумата от 600 лв. разноски по делото, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Попово, сумата от 671.76 лв. разноски за изготвена съдебно-техническа експертиза. С посоченото НП на М. Г. М., [ЕГН] от [населено място], [улица], общ.Попово, обл.Търговище за нарушение и на основание чл. 257, ал. 1, предложение второ, т. 1, пр. 1 от Закона за горите /ЗГ/, във вр. с чл. 108, ал. 3 от ЗГ, чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите и чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.

В жалбата като касационни основания се навеждат нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалния закон. Сочи се, че въззивният съд не е изложил мотиви защо кредитира само заключението на вещото лице, а не и свидетелските показания на лицата, констатирали нарушението. Излагат се доводи, че заключението на вещото лице не кореспондира със събраните писмени доказателства и свидетелски показания. Навежда се съществено процесуално нарушение, във връзка с недопускане от Районния съд на искането на наказващият орган за назначаване на повторна съдебно-лесовъдска експертиза от друго вещо лице. Моли се оспореното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, като се постанови друго, с което НП да се потвърди, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав с изрични указания за извършване на повторна експертиза. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Към жалбата са приложени два броя снимки и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 01.04.2024г. на Районна прокуратура – Търговище, Териториално поделение – Попово.

В съдебно заседание касаторът, се представлява се от гл. юрисконсулт П. Д., която поддържа касационната жалба на изложените в нея основания и доводи. Моли за отмяна на оспореното въззивно решение, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд – Попово. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.

Ответникът по касация – М. Г. М., в съдебно заседание не се явява лично. Представлява се от адв. Н. Й., която оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа подадения писмен отговор с вх.№2435/27.06.2025г. в РС-Попово на изложените в него доводи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище счита жалбата за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно, посочвайки, че съдът е изследвал обстойно всички факти и обстоятелства, относими към предмета на делото, като няма допуснати нарушения, които да съставляват пороци, изискващи отмяна на решението. Дава заключение, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

При разглеждане на жалбата по същество, на основанията наведени в жалбата и тези по чл.218, ал.2 от АПК, касационният съд приема следното:

Районният съд при постановяване на оспореното решение е приел следната фактическа обстановка:

Административнонаказателното производство е образувано срещу М. Г. М., за нарушение на чл. 257, ал. 1, предложение второ, т. 1, пр. 1 от Закона за горите, във вр. с чл. 108, ал. 3 от ЗГ, чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите и чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, издадена от МЗХ и МВР, за това че в периода от 06.10.2023 г. до 11.12.2023 г., в качеството му на лице, упражняващо лесовъдска практика, удостоверена с Удостоверение № 5084/20.12.2011 г., на чието име е издадено позволително за сеч № 0742886 от 06.10.2023 г. за държавна горска територия в отдел 328, подотдел „к“, землището на [населено място], общ. Попово, обл. Търговище, не е упражнил контрол, съгласно изискванията на чл. 126, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, издадена от МЗХ и МВР, в резултат на което са били незаконно отсечени 85 броя дървета от дървесен вид „гледичия“, с общ обем 19 плътни кубически метра, като същите не са били посочени в издаденото позволително за сеч, нито като дървесен вид, нито като обем. Въз основа на така констатираното, на М. Г. М. бил съставен АУАН Серия ДООА 2017, №107625/08.03.2024 г. Срещу съставения акт от страна на М. е подадено възражение с рег. № РДГ16-04885/09.07.2024г. Приемайки възражението за неоснователно на 04.09.2024г. наказващият орган – Директорът на Регионална дирекция по горите – Шумен, е издал НП № **********/04.09.2024г., с което на М. Г. М. за нарушение и на основание чл. 257, ал. 1, предложение второ, т. 1, пр. 1 от Закона за горите, във вр. с чл. 108, ал. 3 от ЗГ, чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите и чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, издадена от МЗХ и МВР, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.

В хода на съдебното следствие във въззивното производство въззивният съд е разпитал като свидетели лицата П. М. К. – горски инспектор в РДГ Шумен, К. Р. Х. – горски инспектор в РДГ Шумен, Д. Д. Д. – горски стражар в ДЛС „Черни Лом“ Попово, Б. П. Б. – гл. горски инспектор в РДГ Шумен, П. Г. С. – горски инспектор в РДГ Шумен и С. М. И. – гл. експерт в РДГ – Шумен.

От проведените разпити се установява, че част от разпитаните лица са извършили теренна проверка на процесния горски отдел като са констатирали, че освен сеч на дървесен вид „акация“ относим към издаденото позволително за сеч, в процесния участък са били рязани и дървета от вида „гледичия“. За част от свидетелските показания, съдът е приел, че лицата, които са ги дали не черпят впечатленията си непосредствено, тъй като не са участвали в инициираната теренна проверка, като свидетелите П. К. и С. И..

Относно изслушаната съдебно-техническа, лесовъдска експертиза /СТЛЕ/, съдът е възприел заключението на вещото лице като обстойно и експертно издържано по всички поставени въпроси, касаещи състава и състоянието на насаждението към датата на издаване на позволителното за сеч, вида, количеството и маркировката на добитата дървесина и движението на дървесината по превозни документи. Съдът е възприел заключението на вещото лице, че в подотдел 328 „к“ е налично акациево насаждение на възраст около 35 години, създадено чрез издънково възобновяване от предходно сечище. Вещото лице е посочило, че всички документи по лесоустройството и сечта предвиждат добив единствено от дървесен вид „акация“, включително в карнет-описа, сортиментната ведомост и технологичния план, и няма отбелязани указания или изключения за включване на други дървесни видове. Съгласно заключението, отсечената дървесина е била маркирана съобразно нормативните изисквания – с боя в основата на стъблата и в някои случаи и на гръдна височина. Заключението е, че няма отсечена немаркирана дървесина и няма добита дървесина, извън рамките на позволителното за сеч. Според справката в електронната система на ИАГ, вещото лице е установило, че през 2023 г. са издадени 27 броя превозни билети, всички за „акация“, за общо 194.28 пл. куб. м транспортирана дървесина. Същото количество съвпадало с данните от транспортните позволителни и приемо-предавателните протоколи. Вещото лице категорично посочва, че не се установява транспортиране на дървесина от вида „гледичия“, както в системата, така и по документи. Вещото лице не е констатирало нарушение на нормативните изисквания относно маркирането на дървесината, издадените позволителни за сеч, вида на добитата и транспортирана дървесина.

Съдът е приел, че заключението на вещото лице е пълно, обективно, последователно, убедително и непротиворечиво, поради което изцяло го е кредитирал и е извел извод, че не е установено извършване на сеч или транспортиране на дървесина извън рамките на разрешеното по издаденото позволително за сеч. Съдът е извършил съпоставка между свидетелските показания и експертно заключение, като е изложил подробни мотиви относно извода си, че следва да се даде превес на заключението на вещото лице. В заключението, изготвено въз основа на теренна проверка, биологични признаци, данни за издънковото възобновяване и кората на пъните, категорично е посочено, че почти няма и не е имало други дървета по вид, различен от акация, като видът на издънките, произхождащи от отрязаните пънове, сочи категорично на акация. Уточнено е, че дървестните видове „гледичия“ и „акация“ имат много сходен външен вид и напречен срез, което лесно може да заблуди визуалната преценка. По отношение на свидетелските оценки за дървесния вид, съдът е посочил, че са непълни, визуално субективни и уязвими на грешка, докато вещото лице извежда научно и технически обосновано заключение, подкрепено от пълна проверка на насаждението, остатъците от сечта и биологичните характеристики на вида. Съдът се е аргументирал, че някои от свидетелите, като Х. и И., не са били на терен, а изцяло възпроизвеждат данни, възприети от други лица. Другите свидетелски показания, съдът не е кредитирал защото свидетелите са твърдели, че по снимков материал от превозните билети се виждала „гледичия“, но признават, че не са правили сравнителен анализ, а се позовават на визуална преценка. Според съда вещото лице е извършило съпоставка между документи от лесоустройствения проект, карнет-опис, позволителни и сортиментни ведомости, проверка на маркировката на пъновете и неотсечените дървета, преценка за съответствие между разрешеното и фактически добитото, с категоричен извод, че няма немаркирана отсечена дървесина и няма добив, извън обхвата на позволителното.

Предвид изложеното Районният съд е приел, че от така събраните по делото доказателства не се доказват по безспорен начин всички елементи от фактическия състав на описаното в НП административно нарушение, което се вменява на М. Г. М. и НП се явява постановено при неправилно приложение на материалния закон.

На основание така направените фактически констатации и правни изводи Районният съд е отменил обжалваното НП, като незаконосъобразно.

Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218, ал.1 и ал.2 от АПК, намира следното:

По отношение на първото основно възражение в касационната жалба за липса на мотиви, касационния съд приема, че в оспореното решение въззивният съд е извършил подробно съпоставяне и анализ между събраните по делото свидетелски показания и заключението по допуснатата по делото СТЛЕ, като е изложил подробни мотиви по отношение на преценката си защо кредитира заключението по СТЛЕ пред показанията на свидетелите. Съдът подробно е обсъдил показанията на свидетелите и е изложил ясни и конкретни мотиви и по отношение на преценката си, че следва част от показанията на свидетелите, изобщо да не кредитират. Оспореното решение е подробно и обстойно мотивирано, като възраженията на касатора в тази насока са изцяло неоснователни и не е налице отменително основание по чл.348, ал.1, т.2,във вр.с ал.3, т.2, пр.първо от НПК.

По отношение на възражението в касационната жалба за допуснато от страна на Районния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради неуваженото искане на наказващия орган за допускане на повторна СТЛЕ, касационният съд намира следното:

Съдът извършва преценка на направените от страните доказателствени искания, като за да бъдат допуснати същите, те следва да са не само относими към предмета на делото, своевременно направени и по надлежния ред, но и необходими, с оглед изясняване на правния спор между страните. В съдебно заседание в допълнение към заключението си вещото лице, след поставени въпроси от страна на процесуалния представител на наказващия орган, е категорично в разясненията си, че при огледа на място не е констатирало дървесен вид „гледчия“ и че по външния вид на издънките се установява, че дървесният вид на майчините корени и пъни, от които произлизат порасналите издънки на възраст 1-2 години са единствено от дървесния вид „акация“ – 99.9%. В случая настоящата инстанция споделя изводите на въззивния съд, че изготвеното заключение е пълно, обективно, последователно и убедително, тъй като е изготвено въз основа на пълна проверка на насаждението, остатъците от сечта, на биологичните характеристики на вида, както и на документи и данни, проверени единствено от експерта. Доказателственото искане на наказващия орган, първо е дефинирано за повторна единична СТЛЕ и второ – без да се сочи на кои от 6-сте поставени въпроса по задачата на експертизата не е бил даден обоснован отговор от експерта. Вещото лице подробно и обосновано е отговорило на поставените въпроси, като от страна на процесуалния представител на АНО не са задавани допълнителни въпроси, на които вещото лице да не е могло да отговори или да е отговорило необосновано. По изложените съображения касационният съд приема, че не са били налице предпоставките по чл.153 от НПК,във връзка с чл.84 от ЗАНН, за допускане на повторна експертиза и в конкретния случай неуважаването от страна на въззивния съд на доказателственото искане на наказващия орган за повторна единична СТЛЕ не е довело до толкова съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да обосновава отменително основание по чл.348, ал.1, т.2,във вр.с ал.3, т.1 от НПК.

Изводите на първоинстанционния съд, че от съвкупната преценка на събраните по делото писмени,гласни доказателства и заключението по СТЛЕ, е налице недоказаност на елементите на административнонаказателното обвинение по НП, се споделят от настоящата инстанция, като касационният съд намира, че не следва мотивите на Районния съд в тази насока да се преповтарят и препраща към тях, на основание чл.221, ал.2 от АПК. Представеното по делото постановление за отказ да се образува досъдебно производство, е неотносимо към предмета на делото. Представените към касационната жалба снимки не се ценят. Същите са представени във връзка със спора по съществото, а настоящият съд не е съд по същество, като едновременно с това в тях липсват и данни относно датата, на която са направени, както и за мястото/землището от което са направени, т.е. имат ли връзка към датата на проверката с отдел 328, подотдел „к“, землището на [населено място], общ. Попово, обл. Търговище.

На основание всичко гореизложено, касационният съд приема въззивното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон. В хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348, ал.3 от НПК, които да обосноват отменително касационно основание по тази разпоредба и възраженията на касатора в тази насока са изцяло неоснователни.

При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.

По изложените съображения касационният съд счита, че не са налице касационните основания по чл.348, т.1 и т.2 от НПК за отмяна на оспореното решение и следва същото, като законосъобразно, да бъде оставено в сила.

При така постановения по делото правен резултат, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, следва искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски да бъде уважено. По отношение на претендирания размер за разноски от 600 лева, съдът след като отчете, че същият е малко над предвидения размер по чл.18, ал.5 от Наредба за възнагражденията за адвокатска работа, която норма не са задължителна за съда, съгласно СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., но може да служи за ориентир, съгласно Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, както и фактическата и правна сложност на спора, приема така претендирания размер на адвокатско възнаграждение за съответен на предоставения обем на защита, като възражението на ответника за прекомерност се явява неоснователно. По делото са налице доказателства, че ответникът е заплатил претендирания размер на адвокатско възнаграждение /стр.22/. С оглед на изложеното на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на 600 лева, съставляващи платено възнаграждение за един адвокат. Следва разноските да бъдат възложени на юридическото лице, съгласно пар.1, т.6 от АПК.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, касационният съд.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 50/20.05.2025 г. на Районен съд – Попово, постановено по АНД № 20243520200253 по описа на съда за 2024 г.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Шумен, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, [улица], да заплати на М. Г. М., [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Попово, [улица], сумата от 600.00 лв. /шестстотин лева/, съставляващи направените по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на оспорване.