№ 1639
гр. Варна, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100501512 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на М. Д. ИВ. ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „Д-р АН.Ж.“, № 23, чрез адв. С.С., против решение №
260003/07.01.2021г., допълнено с решение № 260038/14.04.2021г., двете постановени по
гр.д. № 275/2020г. на ДРС, в частта, с която е определен на бащата Р. В. В., ЕГН
**********, ежемесечен режим на лични отношения с децата В.Р. В., ЕГН **********,
СВ.Р. В., ЕГН ********** и М.Р. В.а, ЕГН **********, както следва: всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца с преспиване, от 08.00 ч. в събота до 19.00 ч. в неделя.
Сочи, че бащата живее с родителите си и баба си в едно жилище и не е в състояние да
осигури условия на децата да пребивават при него с преспиване. Децата са станали
свидетели на идването му в дома им на 16.01.2021г. с искане да се изпълнява режима на
лични отношения с тях, така, както е определен от съда, проявявайки грубост и нанасяйки й
обиди и сега отказват да се виждат с него. Извикала полиция. Полицейските служители
станали свидетели на отказа на децата да се видят с баща си. Моли да бъде определен режим
на лични отношения на бащата Р.В. В. с децата всяка втора събота и неделя от 08.00ч. до
19.00ч. без преспиване.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Р. В. В. ЕГН ЕГН ********** от гр. ИГ.,
Община Аксаково ул. „Г.П.“, № 55 не е представил писмен отговор. В о.с.з. на 13.07.2021г.,
1
явявайки се лично той е заявил пред съда, че иска да бъде потвърдено обжалваното
решение.
ДСП-Варна не представя писмен отговор на постъпилата жалба. В о.с.з. на
13.07.2021г. социалният работник ЕЛ.П. поддържа, че са посетили адреса на бащата.
Изготвили са социален доклад. Установено е, че в дома му има условия да преспиват децата.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба ищцата М. Д. ИВ. излага, че с ответника Р. В. В. живели на
съпружески начала от 2003г., като на 09.07.2013г. сключили граждански брак. На
04.10.2004г. се родило първото им дете В.Р. В.. До 2007г. живели в дома на родителите на
ответника в гр. ИГ., ул. „Г.П.“, № 55, но понеже условията за живот не били добри там, се
преместили в дома на родителите й в гр. Д., кв. „П.“, ул. „С.“, № 37. През 2011г. се
установили в гр. Мюнхен, Германия, където живели съвместно до раздялата си на
02.03.2020г. ,когато била изгонена от съпруга си от общата им квартира. В Германия им се
родили още две деца-СВ.Р. В., р. 12.10.2011г. и М.Р. В.а, р. 12.12.2017г. Проблемите в
семейството възникнали още по време на съвместния им живот в жилището на родителите
на ответника. Той нямал постоянна работа и не бил в състояние да се грижи финансово за
нея, за сина им В. и в последствие за по-малките деца. След преместването им в Мюнхен,
отношенията им се обтегнали още повече. Нанасял й обиди, включително и пред децата.
Завърнала се в дома на родителите си с децатаНа 24.04.2020г. Р.В. дошъл в дома й да види и
вземе децата. Отново й отправил обиди в присъствието на детето СВ.. Подала молба за
защита срещу домашно насилие.
Поискала е да бъде прекратен с развод брака й с Р. В. В., без произнасяне по въпроса
за вината; да й бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на
децата В.Р. В. ЕГН **********, СВ.Р. В. ЕГН ********** и М.Р. В.а ЕГН **********; на
бащата да бъде определен следния режим на лични отношения, а именно: всяка втора и
четвърта седмица от месеца-за събота и неделя от 8.00ч. до 19.00ч. и един месец през лятото,
когато тя не е в платен годишен отпуск; да бъде осъден Р.В. да заплаща месечна издръжка за
всяко едно от децата, считано от датата на завеждане на исковата молба, с падеж първо
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, както следва: за детето В.Р. В. ЕГН ********** в размер на 200.00лв., за детето
СВ.Р. В. ЕГН ********** в размер на 180.00лв. и за детето М.Р. В.а ЕГН ********** в
размер на 160.00лв. ; да бъде постановено да носи предбрачното си фамилно име И.; сочи,
че нямат семейно жилище по смисъла на СК, за ползването на което да се произнася съдът.
В срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор от ответника Р. В. В. ЕГН ********** от
гр. ИГ., ул. „Г.П.“, № 55 не е постъпил, редовно призован не се е явил в о.с.з. на
25.09.2020г., не е изказал становище по исковите претенции.
ДСП-Варна е представила социален доклад.
Съдът намира за установено следното от фактическа страна:
2
Няма спор и се установява от приложеното по първоинстанционното дело
удостоверение за сключен граждански брак, че Р. В. В. и М. Д. ИВ. са съпрузи по силата на
акт за брак № 4/09.07.2013г. на длъжностното лице по гражданско състояние в с. ИГ.,
Община Аксаково, Варненска област. От представените три броя удостоверения за раждане
е видно, че страните са родители на децата В.Р. В. ЕГН **********, СВ.Р. В. ЕГН
********** и М.Р. В.а ЕГН **********.
Синът на страните СВ.Р. В. през учебната 2020/2021г. е ученик във 2г клас на СУ „В.
Левски“-Д..
ДСП-Д. е изготвила и представила по първоинстанционното дело социален доклад,
според който от м.март 2020г. съпрузите живеят разделени и майката М. Д. ИВ. се е
установила с трите си деца В., СВ. и М. в дома на родителите си в гр. Д., кв. П., бул. „С.“, №
37, а бащата живее в Германия. Потребностите на трите деца са задоволени изцяло от
тяхната майка с подкрепата на бабата и дядото по майчина линия. Къщата е едноетажна с
двор. Състои се от две спални и хол, както и допълнителна пристройка, състояща се от
преходна стая с кухня и санитарни помещения. Техническите и битово-хигиенните условия
в дома са много добри. Двете по-големи деца имат самостоятелна стая, а най-малкото дете
спи с майка си или баба си по майчина линия в една стая. Осигурена е потребността им от
здравеопазване, образование, емоционална близост, социални контакти и непрекъсната
грижа. Режимът на отглеждане на децата е съобразен с възрастта им. Децата В. и СВ. имат
изграден приятелски кръг от деца на тяхната възраст от квартала, в който живеят. На
територията на Община Д. има роднини по майчина линия, които оказват подкрепа на
майката при нужда. Майката не работи в момента. Има спестявания от работата си в
Германия. Разчита и на помощта на родителите си. Те са пенсионери, но бабата на децата
гледа възрастни хора срещу заплащане в Д., с цел подпомагане на семейния бюджет. В. е
завършил осми клас в Германия. За предстоящата учебна година майката възнамерява да го
запише в учебно заведение в Д.. СВ. е завършил първи клас в ОУ „Св.Св. Кирил и
Методий“-Д.. М. е на две години и половина и не посещава детско заведение. Трите деца са
привързани към майката. Бащата се е виждал с децата по думите на майката през м.април
2020г. и от тогава не ги е търсил. Становището на О „ЗД“ е, че потребностите на трите деца
са задоволени от тяхната майка , с подкрепата на нейните родители. Не са установени
рискови фактори при отглеждането им и възпитанието им.
С оглед наведените оплаквания във въззивната жалба, ВОС е изискал от ДСП-Варна
изготвянето на социален доклад за възможностите на бащата Р. В. В. да осигури условия за
осъществяването на режим на лични отношения с трите деца В., СВ. и М. едновременно при
него, в жилището му, находящо се в гр. ИГ.. В. е споделил със социалния работник, че през
по-голямата част от съжителството на страните, семейството е живяло в Германия. Там са се
родили децата СВ. и М.. През м.март 2020г. съпрузите се разделили. Майката и двете по-
малки деца се върнали в България и се установили в дома на родителите й, а няколко месеца
по-късно ги последвали и той и голямото момче В.. То поискало да живее с майка си и по-
малките си брат и сестра и той не се противопоставил. От този момент майката
3
възпрепятствала инициираните от него контакти с децата и демотивирала срещите им. Тя не
приемала подаръци за децата и финансовите средства за ежемесечната им издръжка. На
16.01.2021г. посетил дома на М.И. при изпълнение на режима на лични отношения по
постановеното от ДРС решение № 260003/07.01.2021г. Тя отказала съдействие. Той се
разгневил, а тя извикала полиция. Издадена била заповед за защита по ЗЗДН. От м.май
2021г. детето В. заживяло при него. Споделило е за инцидент в началото на м.май 2021г. в
дома във Варна, където живеели трите деца с майка си, при който майка му извикала такси и
го изпратила при баща му. Няколко месеца преди това поведението на майката му се
променило. Тя дълго отсъствала от дома и ги оставяла без храна. В тези случаи В. се грижел
за по-малките си брат и сестра. Майка му демотивирала контактите му с баща му. Казвала
му, че го обича и ще бъде наранена, ако той се вижда с него. По данни на бащата, за децата
основно се грижели баба им и дядо им по майчина линия. От м.май 2021г. детето В. живее
при баща си и съжителстващата с него Н.Д.. Те двамата осигурили всичко необходимо за
посрещане на ежедневните и базови потребности на момчето. Жилището с което разполага
бащата е собственост на неговите родители, находящо се в гр. ИГ., ул. „Г.П.“, № 55. Къщата
е на два етажа, в добро техническо състояние ,водоснабдена и електрифицирана. Бащата,
съжителстващата с него Н.Д. и момчето В. обитават втория етаж, състоящ се от две стаи и
голям коридор, в който има обособено отворено помещение, обзаведено с разтегателен
диван, два разтегателни фотьойла, масичка и гардероб. Едната от стаите е спаня и ползва
момчето. Предстои до месец ремонт на другата стая, която ще бъде детска стая. Подът е
покрит с килими, дограмата е от ПВЦ. Първият жилищен етаж е със същото разположение,
но коридорът е преустроен в кухня и санитарни помещения. В едната стая живее бабата на
Р.В., а другата се ползва от родителите му, когато дойдат на гости. Те имат самостоятелно
жилище в гр. ИГ.. Помещенията са обзаведени с всички необходими мебели и електроуреди
за домакинството. Всички членове на семейството ползват свободно помещенията от
двуетажното жилище. Бащата и съжителстващата с него жена работят. Бащата работи в
„Минстрой“в гр. Белослав като строителен работник на редовна смяна. Почива събота и
неделя, но често работи и в събота за допълнително възнаграждение. Месечните доходи на
домакинството надхвърлят 2000.00лв. Детето В. е споделил разочарованието от поведението
на майка си. Тя не го е търсила през последните три месеца. Той не е виждал брат си и
сестра си същото време, защото не иска да ходи в П. при родните на майка си. В Германия
момчето завършило 9-ти клас. От завръщането си в България през 2020г. не е ходило на
училище, но ще бъде записан от баща си през новата 2020/2021 учебна година. Момчето има
изградена емоционална връзка с баща си и съжителстващата с него жена. Последните са
споделили опасения, че понеже не се виждат децата СВ. и М. с баща си е възможно да се
наруши връзката между тях.
На осн. чл. 15 от ЗЗДетето пред въззивния състав е изслушано детето В.Р. В., ЕГН
**********. Споделил е, че не се разбира с майка си. В момента сочи, че тя е в Германия,
където работи. Като спечели малко пари се връща, а като свършат пак заминава. Сега е при
баща си в гр. ИГ., а брат му и сестра му при баба им в с. П.. Иска да е с брат си и сестра си,
но майка им не ги дава на баща им. Къщата където живее е на два етажа. Има си стая там, на
4
втория етаж. На втория етаж има три стаи. В едната стая е той, в другата баща му и
съжителстващата с него кака Николина. Ако дойдат и другите две деца, ще има къде да спят.
На долния етаж има три стаи. Там са баба му и дядо му. Има и още един недовършен етаж.
Сочи, че докато семейството живяло в Германия, там е ходил на училище, но след
завръщането в България-не. Иска да учи и да вземе шофьорска книжка, но няма нужните
документи от Германия, защото майка му не ги е взела. У нея е и личната му карта. Иска да
живее с баща си.
Въззивният съд е изискал и приложил по делото материалите по пр.пр. № 961/2021г.
Видно прокурор при ВРП е отказал да образува наказателно производство и е прекратил
пр.пр. № 961/2021г. на ВРП, понеже не са се събрали данни за извършено престъпление по
смисъла на чл. 144, ал. 1 от НК. Съставени са обаче предупредителни протоколи на Р. В. В.,
брат му, майка му и баща му, на осн. чл. 65 от ЗМВР да не отправят закани с престъпление
по отношение на М. Д. ИВ.. Сред материалите е и издадената по гр.д. № 20213120100081 на
ДРС заповед за защита на М. Д. ИВ. срещу Р. В. В., като е задължен да се въздържа от
домашно насилие и му е забранено за срок от десет месеца да приближава до М. Д. ИВ.,
жилището в гр. Варна, ул. „Д-р Ж.“, № 23, вх. А, ет. 4, ап. 38 и това в гр. Д. кв. П., бул. „С.“,
№ 37.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 49 от СК.
С решение № 260003/07.01.2021г., допълнено с решение № 260038/14.04.2021г., двете
постановени по гр.д. № 275/2020г. на ДРС родителските права са предоставени на майката
на децата В., СВ. и М.-М. Д. ИВ., при нея е определено и тяхното местоживеене.
Страните спорят относно определеният режим на лични отношения на бащата Р. В.
В. и децата В., СВ. и М. и по-скоро дали ежемесечните контакти между тях да са с
преспиване. Няма жалба относно определения режим относно единия месец през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск.
Въззиввницата е навела оплаквания, че първоинстанционният съд не е взел предвид
това, че бащата не разполага с битови възможности в обитаваното от него жилище в гр. ИГ.
децата да остават с преспиване, както и поведението му спрямо нея от 16.01.2021г., когато
дошъл да вземе децата, но вдигнал скандал и й нанесъл обиди, на което станали свидетили и
трите деца и понастоящем не желаят да се виждат с него.
Въззивната жалба е неоснователна.
Видно от изготвения социален доклад от ДСП-Варна и от споделеното от детето В.Р.
В. по време на изслушването му от въззивния състав, бащата Р. В. В. разполага с
подходящи битови възможности да взема и осъществява контакти с трите си деца В., СВ. и
М. заедно, като остават да преспиват при него в жилището, находящо се в гр. ИГ., ул.
„Г.П.“, № 55. Домът представлява двуетажна къща, състояща се от по три стаи на етаж. На
първият етаж е стаята на бабата на Р. В. В., стаята в която отсядат родителите му, когато
5
гостуват, кухня и санитарни помещения, а вторият етаж, състоящ се също от три стаи се
обитава от Р. В. В. и съжителстващата с него жена, има отделна стая за голямото дете В. и
стая за другите две деца. Има данни за предстоящ ремонт на тази стая, но ако е извършен
вече, условията биха били още по-добри. Социалният работник извършил посещение по
време на социалното проучване е посочил, че помещенията в жилището са обзаведени с
всички необходими мебели и електроуреди за домакинството, застлани са с килими,
дограмата е от ПВЦ. По време на престоя си в това жилище детето В. е заявил, че се чувства
добре, бил е спокоен и контактувал свободно. Бащата и съжителстващата с него жена по
впечатления на социалния работник са осигурили всичко необходимо за посрещане на
ежедневните и базови грижи. Прави извод, че момчето получава внимание, подкрепа,
уважение, обич. Бащата и съжителстващата с него жена са заявили, че приоритетно и
емоционално са ориентирани да полагат грижи за В., както и за децата СВ. и М. при тяхното
гостуване в дома на бащата. Изказали са и притеснението си, че към момента на социалното
проучване нямат контакти с децата СВ. и М..
Налага се изводът, че бащата Р. В. В. желае и разполага с материални и битови
условия да полага грижи за трите деца едновременно при престой в дома му по време на
определените му дни за контакти в месеца-всяка втора и четвърта събота от 8.00ч. до неделя
в 19.00ч. с преспиване. Той е подкрепян в желанието си от съжителстващата с него Н.Д..
Бащата може да разчита и на помощта на своите родители при обгрижване на децата.
Недоказано остава, че трите деца са станали свидетели на инцидента от 16.01.2021г.,
когато баща им е дошъл да ги вземе от жилището в гр. Варна, ул. „Д-р Ж.“, № 23, вх. А, ап.
38, при което възникнал скандал и като следствие, отказват да се срещат с баща си. Видно
от пр.пр. № 961/2021г. на ВРП, в жалбата си от 20.01.2021г. М. Д. ИВ. не е твърдяла, че
инцидента е станал пред децата, а напротив. Тя слязла пред блока да премести колата и
срещнала Р.В. пред входа. Тя му казала, че след малко ще свали децата, което означава ,че са
били горе в жилището. Там, пред входа, както е прието в преписката-на обществено място
той й нанесъл обиди и закани. Тя запазила самообладание и още пред входа се обадила на
тел. 112. Той останал пред входа, а тя се качила в жилището. Обстоятелството, че скандалът
и обидите от 16.01.2021г. са възникнали пред очите на трите деца не се установява и при
справка със сведението на л. 63 по делото или докладната записка на л. 95 от делото, нито
от справката от 01.03.2021г. на л. 97, 98 и 99 по делото. Няма такива твърдения и при
потърсената защита по реда на ЗЗДН, видно от решение № 32/24.02.2021г. по гр.д. №
20213120100081 на ДРС. Показателно е и това ,че М. Д. ИВ. изобщо не е потърсила защита
по отношение на децата, на осн. чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН. Не следва да бъде прието, че децата
отказват срещи с баща си.
Недоказано остава и твърдението на страната, че бащата междувременно е изгонил
голямото момче В. и то не се среща с него и не иска да го прави. Доказването би могло да
бъде проведено успешно примерно чрез изслушването на гласните показания на свидетел
или по друг начин, но не непременно като се травмира повторно самото дете чрез явяване
пред съд.
6
Интересът на децата налага те да контактуват с двамата си родители, включително и
с този, който не ги отглежда непосредствено, като задачата на упражняващият родителските
права родител е да насърчава контактите им, независимо от това какви са отношенията му
другия родител и дали се чувства наранен от него с обиди и заплахи, ако последният няма
укоримо поведение спрямо децата. Противното поведение на отглеждащия родител не само,
че не е в интерес на самите деца, но и представлява само по себе си основание за искане за
изменение на мерките по упражняване на родителските права.
Ежемесечният режим на лични отношения на бащата с децата следва да се
осъществява с преспиване. В останалите си части, включително и в частта за дълготрайния
режим на лични отношения на децата с баща им, определен като един месец през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск е влязло в сила, като необжалвано.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Не се претендират разноски от страните, поради което съдът не дължи произнасяне в
този смисъл.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260003/07.01.2021г., допълнено с решение №
260038/14.04.2021г., двете постановени по гр.д. № 275/2020г. на ДРС, в частта, с която е
определен на бащата Р. В. В., ЕГН **********, ежемесечен режим на лични отношения с
децата В.Р. В., ЕГН **********, СВ.Р. В., ЕГН ********** и М.Р. В.а, ЕГН **********,
както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване, от 08.00 ч. в
събота до 19.00 ч. в неделя.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7