Р Е Ш
Е Н И Е
№ 33, гр. Пловдив, 10.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 05.12.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7197/2019г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 36-0000494/14.10.2019г. на и.д.Началник Областен отдел „Автомобилна
администрация“, гр.Пловдив, с което на „ЕКОТРАНСФАКТОР“ ООД, ЕИК: *********,
представлявано от С.П.Л.ЕГН: **********, на основание чл.96г, ал.1, пр.1 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 /три хиляди/ лв.
за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр.
Жалбоподателят, по наведени
в жалбата доводи и в съдебно заседание чрез процесуалния представител адв.А. обжалва наказателното постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно и прави искане
за неговата отмяна. В условията на евентуалност излага становище относно
приложението на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.
Въззиваемата
страна – ОО „АА“ гр.Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не
дава становище по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона
седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От служители на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр.Пловдив била извършена комплексна проверка на
дружеството-жалбоподател ЕКОТРАНСФАКТОР“ ООД притежаващо лиценз за превоз на
товари № 08583, валиден до 20.11.2019 г. От представените документи, в частност
пътен лист сер. ВА № 043164/28.12.2018г. и от тахошайба на водача З.Д.П.с ЕГН ********** било установено,
че на 28.12.2018г. около 06:01 часа в гр. Пловдив, ж.к. „Тракия”, бл. 42, вх.
Г, ет. 6, ап. 21, дружеството е допуснало извършването на превоз на товари с товарен автомобил
„Магирус Дойч 170” с рег. №
РВ 0139 ВМ, управляван от горепосочения водач, като последният не отговарял на
изискванията за психологическа годност.
Констатираното по време на проверката било
възприето от св.Д.Н.Я., инспектор към ОО „АА“ гр.Пловдив, като нарушение на
разпоредбата на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр, за което
съставил срещу „ЕКОТРАНСФАКТОР“ ООД акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 265518/01.10.2019 г. Актът бил предявен и препис от него бил
връчен на упълномощено от дружеството лице. В законоустановения срок по чл.44,
ал.1 от ЗАНН били депозирани и писмени възражения срещу съставения акт, които
били приети за неоснователни от административнонаказващия
орган /АНО/, като въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства,
така и от гласните такива – показанията на разпитания в качеството на свидетел
– актосъставителят Д.Н.Я., който потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации. Свидетелят пояснява, че
всъщност товарът, който е бил превозван е представлявал отпадъци, а
неотговарянето на психологическа годност, в случая, се изразявало в
непритежаването на удостоверение за психологическа годност. Съдът кредитира
показанията на свидетеля като логични, последователни, изхождащи от достоверен
източник и кореспондират с приложените по преписката писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като
обективни, логични и кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени
доказателства.
При така изложената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Независимо, че от представената справка от
регистър на психологическите изследвания на водачите по несъмнен начин се
установи, че към 28.12.2018 г. водачът З.Д.П.не е притежавал удостоверение за
психологическа годност, при извършената служебна проверка настоящата инстанция
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи
отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В
случая съставеният АУАН и издаденото НП не отговарят на задължителните изисквания към съдържанието
на този вид актове съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Правилото на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр, за чието нарушаване е ангажирана отговорността на
дружеството-жалбоподател гласи, че лицензираните превозвачи и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници
и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория
и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б,
ал.1 от този закон и чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата.
Видно от съдържанието на цитираната разпоредба,
същата препраща към наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от ЗАвПр, тъй като изискванията за психологическа годност са
определени в наредбите според цитираната норма от закона. В разглеждания случай
обаче описанието на нарушението и в двата административни акта е сведено
единствено до допускане от страна на дружеството–жалбоподател, да бъде извършен
превоз на товари от конкретният водач, който „не отговаря на изискванията за
психологическа годност”, без да е конкретизирано кое е изискването, къде е
регламентирано то и поради каква причина е прието, че водачът не отговаря на
него. Така дадено описанието на установените обстоятелства по неговото
извършване не дава в достатъчна степен конкретизация в какво се е изразило
обективно отговорното поведение на наказаното дружество. Едва в хода на
съдебното следствие от показанията на актосъставителя
Я. се установява кое конкретно изискване за психологическата годност на
водачите не е спазено, а именно водачът да притежава удостоверение за психологическа
годност, чиято липса е установена при извършената комплексна проверка на
жалбоподателя. Отбелязването, че АУАН и НП са издадени след направена справка в
регистър за психологическите изследвания на водачите не санира
констатираните пороци, тъй като не е уточнено какъв е бил резултатът от тази
справка, нито какво точно обстоятелство е било проверявано при справката. Посочването на конкретните факти, установени
при проверката и от които е направен изводът за извършеното съставомерно
административно нарушение, не е единствено въпрос на доказване, но и на
описание на нарушението. Тъй като санкционираното лице се защитава както по
правото, така и по фактите, то следва още от началото на производството лицето
да бъде уведомено какви конкретни факти се твърди, че е извършило и под състава
на какво административно нарушение се подвеждат тези факти. По този начин АУАН
и НП не са изпълнили и функцията си да очертаят кръга на подлежащите на доказване
факти в производството. Това според настоящият съдебен състав е довело до
нарушение при реализиране на отговорността на жалбоподателя, като при
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са спазени изискванията относно
задължителното съдържание на тези актове, регламентирани съответно в чл.42, т.4
и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което налага извода за незаконосъобразността на
наказателното постановление.
Следва да се отбележи и че в случая
наказващият орган не само не е посочил на какво изискване за психологическа
годност не е отговарял водачът, но дори и къде се съдържа правната
регламентация на тези обществени отношения - наредбата, в която са уредени
изискванията за психологическа годност, на които наказващият орган е приел, че
водачът не отговаря. В разпоредбата на чл.7а, ал.2 ЗАвПр
законодателят препраща към чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП, съставляващ законовото
основание за издаване на Наредба № 36 от 15.05.2006 г. и за продължаващата
дейност по регулиране на обществените отношения на ниво подзаконов нормативен
акт. Това обаче не отменя задължението на административнонаказващите
органи да посочват конкретния нормативен акт, който приемат да е бил нарушен от
наказаното лице. Разпоредбата на чл. 7а, ал.2 ЗАвПр е
бланкетна и е следвало да бъде запълнена чрез
препращане към конкретно правило за поведение, което се приема да е било
нарушено.
Наред с това като основание за издаване на
процесното НП е посочена разпоредбата на чл.96г, ал.1
от ЗАвПр с прилагане на предложение първо от същата
разпоредба, касаещо назначаване на работа на водач,
който не отговаря на изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове,
докато приетата за установена фактическа обстановка предпоставя
извод за наличието на хипотезата на чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр,
отнасяща се до допускане водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници или товари.
Единствено за пълнота следва да се сподели
и доводът в жалбата, че вида на извършваната дейност не се определя от
притежаваните от лицето лицензи, а от естеството на конкретната дейност. По
делото няма спор, че жалбоподателят притежава лиценз за превоз на товари. От разпита
на актосъставителят се установява обаче, че на процесната
дата с описания в АУАН и НП автомобил е извършвано превозване на отпадъци.
Дейността по превоз на отпадъци има специална уредба в глава Трета от Закона за
управление на отпадъците, озаглавена „Третиране и Транспортиране на Отпадъци”,
която специална уредба, изключва общите правила на Закона за автомобилните
превози. От гореизложеното следва, че неправилно е приложен материалния закон,
доколкото към процесните обществени отношения е приложена уредба, разписана в
погрешен нормативен акт.
Предвид гореизложените мотиви, Съдът
счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000494/14.10.2019г.
на и.д.Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр.Пловдив, с което
на „ЕКОТРАНСФАКТОР“ ООД, ЕИК: *********, представлявано от С.П.Л.ЕГН: **********,
на основание чл.96г, ал.1, пр.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 3000 /три хиляди/ лв. за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му
пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.