РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието
на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 188/2019 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.
1. Предявени са искове по чл. 258 от ЗЗД, от ищеца „Г.К.2.“ ЕООД представлявано от адв. Д.К. от Адвокатска колегия – *** (л. 16) срещу ответника ОБЩИНА ГЛАВИНИЦА за осъждането на последния да му заплати:
1.1. възнаграждение за извършена услуга (главница) – сметосъбиране, сметоизвозване, третиране в депа на битови отпадъци и поддържане на териториите за обществено ползване в населените места от община Главиница, дължимо по Договор за изпълнение на обществена поръчка от 27.07.2007 г., сключен между ответника и „Гранд Комерс - Варна” ЕООД, за м. януари и февруари 2016 г., което вземане е цедирано на ищеца и възлиза на 24 027,78 лв.; както и законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от завеждането на исковата молба 09.04.2018 г. до окончателното издължаване на сумата.
в условията на евентуалност
1.2. сумата, с която неоснователно се е обогатил (главница), на осн. чл. 59 от ЗЗД, в резултат на извършено от ищеца сметосъбиране, сметоизвозване, третиране в депа на битови отпадъци и поддържане на териториите за обществено ползване в населените места от община Главиница, през м. януари и февруари 2016 г., възлизаща на 24 027,78 лв., както и законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от завеждането на исковата молба 09.04.2018 г. до окончателното издължаване на сумата.
1.3.
Ищецът твърди,
че през месец януари и месец февруари 2016 г. дружеството извършило услуги по
сметосъбиране, сметоизвозване, третиране в депа на битови отпадъци и поддържане
на териториите за обществено ползване в населените места от Община Главиница.
1.4.
Твърди се, че за
извършената и приета от общината работа били съставени протоколи, подписани от
кметовете на населените места от Община Главиница, както следва:
1.4.1. Протокол № 1/01.02.2016 г. за периода
01.01.2016 г. - 31.01.2016 г. - 23 бр. и Протокол № 2/29.02.2016 г. за периода
год. - 29.02.2016 г. - 23 бр.
1.5.
Твърди се, че за предадените и приети
количества битови отпадъци били изготвени Описи и приемни бележки с номер, дата
и час на доставката, както и рег. номер на превозното средство, а именно: № 262/10.01.2016
г.; № 263/10.01.2016 г.; № 264/14.01.2016 г.; № 265/15.01.2016 г.; № 266/15.01.2016
г.; № 267/16.01.2016 г.; № 268/16.01.2016 г.; № 269/16.01.2016 г.; № 270/16.01.2016
г.; № 271/16.01.2016 г.; № 272/15.02.2016 г.; № 273/15.02.2016 г.; № 274/21.02.2016
г.; № 275/21.02.2016 г.; № 276/21.02.2016 г.; № 277/21.02.2016 г.; № 278/28.02.2016
г.; № 279/29.02.2016 г.: № 280/29.02.2016 г. и № 281/29.02.2016 г.
1.6.
Ищецът
признава, че за извършената услуга ответната община била заплатила на „Гранд комерс 2001” ЕООД сумата
от 24 027,78 лв.
1.7.
Твърди се, че в
приключил съдебен спор пред ТнРС по гр.д. № 118 по описа на съда за 2018 год.
със сила на присъдено нещо било установено, че заплатената от Община Главиница
сума от 24 027,78 лв. за извършените услуги по сметосъбиране през м.
януари и м. февруари 2016 год. била получена от „Гранд комерс 01” ЕООД без
основание, тъй като то не е било кредитор на общината. В производството по това
дело ответникът бил представил описаните по - горе доказателства, от които било
видно, че услугите през м. януари и м. февруари 2016 год. са извършени от
дружество. В исковата си молба и в целия процес пред съда ответникът поддържал,
че именно дружество – ищец било извършило услугата.
1.8.
Твърди се, че в
мотивите на ТнРС, както и на въззивната инстанция се съдържали указания, че
кредитор на вземането за извършените през м. януари и м. февруари 2016 г.
услуги бил първоначалния изпълнител по договор с общината, сключен на
27.07.2007 г. - „Гранд Комерс - Варна” ЕООД. С договор за цесия от 18.02.2019
г. ищецът по настоящото дело придобил от цедента „Гранд Комерс - Варна” ЕООД
двете вземания от по 12 013,89 лв., дължими за сметосъбиране и извозване
на отпадъци за м. януари и м. февруари 2016 г. Цесията била съобщена по реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на ответника на 01.03.2019 г.
2. Ответникът ОБЩИНА ГЛАВИНИЦА е депозирала в срок отговор по чл. 131 от ГПК чрез
адв. И.Р. *** (л. 25), с която
оспорва исковете.
2.1.
Оспорва се извършената цесия.
2.2.
Твърди се, че вземането на „Гранд Комерс - Варна” ЕООД вече е било прехвърлено на друг цедент
преди да бъде прехвърлено на ищеца.
2.3.
Направено е
възражение за изтекла погасителна давност.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
3. На 27.07.2007 г. е сключен договор за
обществена поръчка, съгласно който ответникът възлага на „Гранд комерс - Варна“
ЕООД извършването на сметосъбиране, извозване, третиране в депа за битови
отпадъци и поддържане на териториите за обществено ползване на населените места
в община Главиница (л. 7).
4. На 22.06.2012 г. ответникът е уведомен от „Гранд комерс Варна” ЕООД осн. чл. 99 от ЗЗД, че всички вземания на дружеството са прехвърлени на „Гранд комерс 2011” ЕООД, считано от м. 06.2012 г. (л. 48). Впоследствие ответникът е уведомен няколкократно за прехвърляне на отделни вземания между същите дружества (л. 45 - 47). Договорът за цесия е сключен на 01.04.2014 г., като същият обхваща само вземането в размер на 126 000 лв., представляващи цената на получени 210 бр. контейнери, тип „Бобър” (л. 53 от ГД № 152/2018 г.).
5. На 13.11.2012 г. между ответника и „Гранд к.2011” ЕООД е сключена спогодба, съгласно която общината е признала свое задължение от 105 000 лв., представляващи цената на получени 210 бр. контейнери, тип „Бобър”, като е уговорено същото да се изплати на 5 равни части (л. 4 от ГД № 152/2018 г.).
6. На 02.04.2014 г. ответникът е уведомен от „Гранд к.2011” ЕООД осн. чл. 99 от ЗЗД, че всички вземания на дружеството са прехвърлени на „Гранд комерс нова” ЕООД, считано от 24.03.2014 г. (л. 49). Договорът за цесия е сключен на 01.04.2014 г., като същият обхваща само вземането по спогодбата от 13.11.2012 г. (л. 52 от ГД № 152/2018 г.).
7. На 25.06.2014 г. ответникът е уведомен от „Гранд комерс нова” ЕООД осн. чл. 99 от ЗЗД, че всички вземания на дружеството са прехвърлени на „Г.комерс 2.” ЕООД, считано от 23.06.2014 г. (л. 50). Договорът за цесия е сключен на 23.06.2014 г., като същият обхваща само вземането по спогодбата от 13.11.2012 г. (л. 51 от ГД № 152/2018 г.).
8. На 02.02.2015 г. ответникът е уведомен от „Г.комерс 2.” ЕООД осн. чл. 99 от ЗЗД, че всички вземания на дружеството са прехвърлени на „Гранд комерс 2015” ЕООД, считано от 29.01.2015 г. (л. 32). Договорът за цесия е сключен на 28.01.2015 г., като същият обхваща само вземането по спогодбата от 13.11.2012 г. (л. 50 от ГД № 152/2018 г.).
9. На неустановена дата ответникът е уведомен от „Гранд комерс 2015” ЕООД осн. чл. 99 от ЗЗД, че всички вземания на дружеството са прехвърлени на „Гранд комерс 01” ЕООД, считано от 20.05.2015 г. (л. 9 от ГД № 152/2018 г.). Договорът за цесия е сключен на 20.05.2015 г., като същият обхваща само вземането по спогодбата от 13.11.2012 г. (л. 49 от ГД № 152/2018 г.). Вземайки предвид датата на цесията и извършеното впоследствие плащане на цесионер (вж. сл. точка), съдът приема, че ответникът е уведомен за цесията в периода: 20.05.2015 г. - 22.07.2014 г.
10. На 17.06.2016 г. ответникът е уведомен от „Гранд комерс 01” ЕООД осн. чл. 99 от ЗЗД, че всички вземания на дружеството са прехвърлени на „Еко 2015” ЕООД, считано от 16.03.2016 г. (л. 5 от ГД № 152/2018 г.). Договорът за цесия е сключен на същата дата, като същият обхваща само вземането по спогодбата от 13.11.2012 г. (л. 48 от ГД № 152/2018 г.).
11. На 01.02.2016 г. на „Гранд комерс 01“ ЕООД е заплатена сумата от
12 013,80 лв. въз основа на издадена от дружеството фактура за
сметосъбиране и сметоизвозване за м. януари 2016 г. (л. 30 и 33 от
ГД № 118/2018 г.).
13. На 15.01.2019 г. е влязло в сила
Решение № 56/03.09.2018 г. по гр. д. № 118/2018 г. на ТнРС (л. 12), потвърдено от въззивната инстанция. С решението „Гранд
комерс 01“ ЕООД е осъдено да възстанови на ответника получена без основание
сума заплатена през м февруари и март 2016 г. (вж. т. 11 и 12).
14. На 05.04.2019 г. е влязло в сила Решение № 75/29.11.2018
г. по гр. д. № 152/2018
г. на ТнРС (л. 41) потвърдено от въззивната инстанция. С
решението ответникът е признато за установено, че съществува вземане на „Еко
2015” ЕООД, касаещо спогодбата от 13.11.2012 г.
15. На 18.02.2019 г. е сключен договор за цесия (л.
5), съгласно който „Гранд комерс - Варна“ ЕООД прехвърля на „Гранд комерс -
2014“ ЕООД вземанията си по Договор от 27.07.2007 г., както следва:
15.1.
възнаграждение
за сметосъбиране и извозване на твърди битови отпадъци за месец януари 2016 г.
в размер на 12 013,89 лв., заедно със законната лихва върху сумата върху сумата
от 31.01.2016 г.;
15.2.
възнаграждение за сметосъбиране и извозване на
твърди битови отпадъци за месец февруари 2016 г. в размер на 12 013,89 лв.,
заедно със законната лихва върху сумата върху сумата от 29.02.2016 г.
16. На 01.03.2019 г. от ответника е получено уведомление за извършената цесия (л. 6).
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.
По допустимостта
17. Съдът намира, че исковете са заведени между
надлежни страни и е налице правен интерес от воденето на производството, поради
което исковете следва да бъдат разгледани по същество.
II.
По основателността на главния иск
18. Възникване на вземането и
извършени цесии до 2019 г.
18.1. От страните не се спори, че между „Гранд комерс Варна” ЕООД и ответника е възникнало валидно правоотношение имащо характера на договор за изработка.
18.2. Не спори, че задълженията на изпълнителя по сметоизвозване и сметосъбиране за м. януари и февруари 2016 г. са изпълнени, срещу което се дължи възнаграждение в размер на 24 027,78 лв.
18.3. Възнаграждението е заплатено от възложителя на „Гранд комерс 01” ЕООД. Доколкото обаче не е доказано валидно прехвърляне на вземането на „Гранд комерс Варна” ЕООД на „Гранд комерс 01” ЕООД, съдът с Решение № 56 от 03.09.2018 г. по гр. д. № 118/2018 г. е осъдил „Гранд комерс 01” ЕООД да върне сумата на възложителя - ответник по настоящото дело.
18.4. Анализът на доказателственият материал по настоящото дело налага не налага различен извод от този, до който е достигнал настоящия съдебен състав при разглеждането на гр. д. № 118/2018 г.
18.5. Веригата от цесии започва през 2012 г., като в обхвата им не са включени бъдещи невъзникнали вземания. Нещо повече, в договорите е индивидуализирано, че техен предмет е вземане за продажната цена на доставени 210 бр. контейнери, тип „Бобър”, което вземане е различно от процесното. Следователно прехвърлянето на вземанията не би могло да породи ефект по отношение на процесните такива, представляващи възнаграждение за извършено сметосъбиране и сметоизвозване през м. януари и февруари 2016 г., което вземане се е породило съответно през м. февруари и март 2016 г. на осн. чл. 303а, ал. 3 от ТЗ и чл. 3, ал. 3 от договора (най - късно в 14 - дневен по - късната дата измежду приемане на изпълнението или издаването на фактурата - л. 30 - 69 от ГД № 118/2018 г.).
18.6. С оглед изложеното се налага извода, че кредитор по вземанията за заплащане на възнаграждение по договора за изработка за процесните месеци (до 18.02.2019 г.) г. е бил изпълнителя по договора - „Гранд комерс Варна” ЕООД.
19. Прехвърлянето на вземането през
2019 г.
19.1. На 18.02.2019 г. „Гранд комерс Варна” ЕООД е прехвърлило процесните вземания на ищеца.
19.2. За извършеното прехвърляне е уведомен ответника, с оглед на което на осн. чл. 99, ал. 4 от ЗЗД същото го обвързва.
20. По отношение на направеното
възражение за изтекла погасителна давност
20.1. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
20.2. В тази връзка могат да бъдат изведени следните белези на периодичните плащания:
20.2.1. Налице е единен правопораждащ факт.
20.2.2. Налице са повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи;
20.2.3. Падежът настъпва през предварително определени интервали от време, известни на страните (годишен, месечен, седмичен, дневен или др.), поради което изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно.
20.2.4. Плащанията са изначално определени или определяеми
20.3. В конкретният случай тези белези са налице по отношение на процесното вземане.
20.4. Единният правопораждащ факт е договора от 27.07.2007 г.
20.5. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора определя, че възнаграждението на изпълнителя се дължи месечно и възлиза на 6 200 лв. (същото се коригира ежегодно по реда на ал. 2). Т. е. налице е повтарящо задължение за заплащане на парична сума, чиито интервал е фиксиран - 1 месец.
20.6. Размерът на дължимото възнаграждение е посочен в договора, като е определен и начин за промяната му. Аргумент в тази насока е и факта, че и двете страни не спорят размера на дължимото възнаграждение.
20.7. Исковата молба по делото е заведена на 09.04.2019 г.
20.8. С оглед изложеното съдът намира, че възражението на ответника се явява основателно и процесните вземания следва да се считат за погасени съответно през м. февруари и март 2019 г., при прилагане на късата, тригодишна давност на осн. чл. 111, б. ”в” от ЗЗД (вж. т. 18.5).
21. Отхвърлянето на главния иск налага разглеждането на евентуално предявения такъв.
III.
По основателността на евентуалния иск
22. В конкретният случай се налага извода, че цедентът „Гранд комерс Варна” е прехвърлил на цесионера (ищец по делото) вземане, по отношение на което е била налице потенциалната опасност възможността за принудително погасяване на същото да бъде погасена с възражение на длъжника за изтекла погасителна давност.
23. В тази връзка цесионерът разполага с възможността да реализира отговорността на цедента, който е бездействал и не е събрал вземането си своевременно. Следователно защитата по чл. 59 от ЗЗД е неприложима, тъй като ищеца има друг способ за защита.
24. Освен това, следва да се отбележи, че с иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД разполага само този, който въобще не може и не е могъл да защити своето право с друг иск, а не и този, който е разполагал с друг иск, но е пропуснал да стори това в установените от закона преклузивни или давностни срокове. (т. 10 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС). В тази връзка ищецът, като правоприемник по цесията не би могъл да черпи права от бездействието на цедента, поставяйки се (със сключването на договора за цесия) в по - благоприятно положение от това на праводателя си.
Разноски
25. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски в размер на 1 500 лв.
26. Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като погасен
по давност иска, предявен от ищеца
„ГРАНД КОМЕРС 2014”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ***,
за осъждането на ответника ОБЩИНА
ГЛАВИНИЦА, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на ищеца възнаграждение за извършена
услуга (главница) – сметосъбиране,
сметоизвозване, третиране в депа на битови
отпадъци и поддържане на териториите за обществено ползване в населените
места от община Главиница, дължимо по Договор за изпълнение на обществена
поръчка от 27.07.2007 г., сключен между ответника и „Гранд Комерс - Варна” ЕООД,
за м. януари и февруари 2016 г., което вземане е цедирано на ищеца и възлиза на
24 027,78
лв. (двадесет и четири хиляди двадесет и седем лева и седемдесет и осем
стотинки).
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от ищеца „ГРАНД КОМЕРС 2014”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, за осъждането на ответника ОБЩИНА ГЛАВИНИЦА, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на ищеца сумата, с която неоснователно се е обогатил (главница), в резултат на извършено от ищеца сметосъбиране, сметоизвозване, третиране в депа на битови отпадъци и поддържане на териториите за обществено ползване в населените места от община Главиница, през м. януари и февруари 2016 г., която сума възлиза на 24 027,78 лв. (двадесет и четири хиляди двадесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки).
ОСЪЖДА ищеца „ГРАНД КОМЕРС 2014”, с ЕИК *********, да заплати на ответника ОБЩИНА ГЛАВИНИЦА, с ЕИК *********, направените по делото разноски, възлизащи на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
ПРЕПИС
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: