РЕШЕНИЕ
№ 748
гр. Бургас, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20212120105053 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД против Б. С. С. и допълнително уточнена искова молба, с която се моли
да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 542,63 лв.,
представляваща ½ от общата стойност на доставена, отведена и пречистена вода през
периода 16.01.2018 г. - 24.02.2021 г. съгласно фактури, издадени през периода 26.03.2018 г. -
25.02.2021 г., сумата от 24,34 лв., представляваща ½ от дължимо обезщетение за забавено
плащане върху главниците по отделните фактури за периода 26.04.2018 г. – 08.04.2021 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, които
вземания са част от предмета на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 2542/2021 г. по описа на БРС. Претендира се и осъждане на ответника да заплати
на ищеца направените от него разноски в заповедното и в исковото производство. В
исковата молба твърди, че ответникът е един от двамата наследници на С. Г. С. и като такъв
е клиент на ищцовото дружество по валидно възникнало въз основа на закона облигационно
правоотношение, имащо за предмет предоставянето на ВиК услуги във водоснабден обект -
апартамент, находящ се в гр. Б****, кв. ***********, със заведена партида в базата данни на
ищеца с абонатен № ********. Твърди се също така, че ответникът е бил длъжен да плаща
ежемесечно задълженията си към дружеството, но не е платил сумите по процесните
фактури. На следващо място се твърди, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за
процесните суми, издадена по ч.гр.д. № 2542/ 2021 г. на БРС, препис от която е бил връчен
на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е наложило предявяване на настоящия
установителен иск, съобразно дадените от съда указания. В съдебно заседание се явява
1
процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника, в който искът е оспорен по основание и по размер и се моли
същият да бъде отхвърлен. Оспорено е твърдението на ищеца, че ответникът е потребител
на ВиК услуги, предоставени от ищцовото дружество, че е ползвал такива услуги, както и че
дължи претендираните суми. Твърди се също така, че фактът, че наследодателят на
ответника е бил абонат на ВиК-Бургас не означава, че наследниците му автоматично стават
такива, като не е ясно дали процесните задължения са наследствени или се касае за
задължения за лично потребени от ответника суми. На следващо място е заявено, че липсват
доказателства ответникът да е живял в имота, където се твърди, че са били предоставени
ВиК услугите. Оспорени са всички представени от ищеца доказателства като се твърди, че
същите са с невярно съдържание. Твърди се, че липсват доказателства ответникът да е
клиент на ищцовото дружество, че водомерът на посочения адрес е надлежно отчитан, че
водомерът е отчитан електронно, че посочените количества вода са изразходени от
ответника и реално отчетени. Особеният представител на ответника се явява в съдебно
заседание, поддържа отговора, моли искът да бъде отхвърлен. Ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2542/2021 г. по описа на РС-Бургас, по същото е
издадена Заповед № 525/14.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, с която е разпоредено длъжникът А. С. С. и длъжникът Б. С. С. да заплатят разделно
на кредитора „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, по ½ част всеки от тях, сумата от 1
085,26 лв., представляваща неплатени задължения за ползвани ВиК услуги през периода
16.01.2018 г. - 24.02.2021 г., сумата от 48,68 лв. – мораторна лихва, дължима за периода
26.04.2018 г. – 08.04.2021 г., с изключение на периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2021 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 75 лв. – разноски по делото. С разпореждане от 17.06.2021 г. съдът е
указал на заявителя, че в 1-месечен срок от съобщението може да предяви иск за
установяване на вземанията си, тъй като са били налице условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК за това. В резултат на така дадените му указания и в законоустановения едномесечен
срок заявителят е предявил установителен иск, по повод на който е образувано настоящото
исково производство.
По делото е представен Договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ от
11.06.1993 г., с който на С. Г. С. и И. А. С. е бил продаден държавен недвижим имот,
находящ се в гр. Б*****, кв. ***********, като именно това е имотът, за който ищецът
твърди, че са били доставени ВиК услугите, чиято стойност е предмет на настоящото дело.
Представено е удостоверение за наследници на С. Г. С., от което е видно, че същият е
починал на ******* г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си И. А. С. и
децата си А. С. С. и Б. С. С.. Представено е и удостоверение за наследници на И.А. С.,
съгласно което тя е починала на ******** г. и нейни наследници по закон са децата й А. С.
С. и Б. С. С..
Видно от изготвената служебна справка, на 29.07.2019 г. Б.С. е направил отказ от
наследството, оставено от баща му С. С. и от наследството, оставено от майка му И. С., като
отказите са вписани в особената книга на съда. Видно е също така, че отказите от
наследство са направени в същия ден, в който Б.С. е навършил пълнолетие.
С оглед на горните доказателства и тъй като за периода до 29.07.2019 г. ответникът
2
Б.С. е бил непълнолетен, а чл. 61, ал. 2 от ЗН предвижда, че недееспособните приемат
наследството само по опис, като по делото липсват доказателства той да е приел оставеното
от баща му наследство по този ред, а на датата на навършване на пълнолетието си
ответникът е направил отказ от това наследство, който е вписан в особената книга на БРС на
същата дата, съдът намира, че в нито един момент от процесния период Б.С. не е имал
качеството на наследник на своя баща, което прави недоказана по основание заявената от
ищеца искова претенция.
По делото е представена декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подадена на 25.11.2015 г. от
сестрата на ответника А. С.а, с която същата е декларирала процесния имот като съсобствен
между нея и Б.С. при равни квоти, но тази декларация не е годно доказателство за
твърденията на ищеца, че ответникът е собственик на ½ от имота, тъй като към този момент
той е бил непълнолетен и е можел да приеме наследството на баща си само по опис, а освен
това декларацията не е подадена лично от него и не обективира никакви негови
волеизявления.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен, без съдът да обсъжда останалите събрани по делото
доказателства.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. Б****, кв.*****, ул.*************, представлявано
от Г. Й. Т., против Б. С. С., ЕГН **********, от гр. Б*****, кв. ***********, иск за
приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 542,63 лв. (петстотин
четиридесет и два лв. и шестдесет и три ст.), представляваща ½ от общата стойност на
доставена, отведена и пречистена вода през периода 16.01.2018 г. - 24.02.2021 г. в имот,
находящ се в гр. Б******, кв. *************, съгласно фактури, издадени през периода
26.03.2018 г. - 25.02.2021 г., сумата от 24,34 лв. (двадесет и четири лв. и тридесет и четири
ст.), представляваща ½ от сборно обезщетение за забавено плащане на главниците по
отделните фактури, дължимо за периода 26.04.2018 г. – 08.04.2021 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от 13.04.2021 г. до изплащане на вземането, които суми са
част от предмета на Заповед № 525/14.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, издадената по ч.гр.д. № 2542/2021 г. по описа на РС-Бургас.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3