№ 102
гр. Оряхово, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на осми май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б.М.М.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20241460100850
по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Банка ДСК” АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
„Московска” №19, представлявано от Д.Д.М. – Изпълнителен Директор и
В.М.С. - Изпълнителен Директор, с пълномощник Д. М. П. – юрисконсулт
против ответника Р. А. А. ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. Оряхово,
общ. Оряхово, обл. Враца ул. „Д. Благоев” № 40, с която са предявени
установителни искове с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от
ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ответника А., че дължи на „Банка ДСК” АД, ЕИК: *********
гр. София сумата от 5825,52 лева – главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 22.05.2019г., сумата от 329,77 лева – договорна лихва,
начислена върху главницата за периода от 20.04.2023г. до 04.09.2023г., сумата
от 118,65 лева – законна лихва за забава, за периода от 20.02.2020г. до
04.09.2023г., сумата от 64,05 лева – обезщетение след изискуемост, за периода
от 05.11.2023г. до 05.12.2023г., сумата от 120,00 лв. – разходи по изискуем
кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 08.12.2023г., до окончателното изплащане на
сумата по ЧГД №742/2023г. по описа на РС-Оряхово.
Претендира направените в настоящия процес разноски и разноските в
заповедното производство.
В исковата молба се твърди, че „Банка ДСК” АД е предоставила на
ответника Р. А. А. кредит в размер на 8100 лева, съгласно сключен между
страните Договор за кредит за текущо потребление от 22.05.2019г.. Срокът за
погасяване на кредита е бил 120 месеца, като падежна дата за плащане на
всяка вноска е било определено 20-то число на месеца.
Сочи се, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който
към датата на сключване на договора е 8,60 ℅ годишно или 0,2 ℅ на ден,
1
формиран от стойността на референтен лихвен процент.
Излагат се доводи, че при нарушение на условията кредитополучателят
губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и
приложимият лихвен процент се увеличава.
Отразено е, че максималният размер до който може да достигне
лихвеният процент, в резултат от неизпълнение на условията е променливият
лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити в размер на
референтния лихвен процент към съответната дата и фиксирана стандартна
надбавка в размер на 13,27 ℅.
Релевира се, че при погасяване на кредита са допуснати нередовности
при плащането на дължими вноски за лихви и/или главница, което е довело до
настъпване на предсрочна изискуемост на вземането на 05.09.2023г., на
основание чл.18.2 от Договора за кредит, поради неплащане на дължимите
суми за главница и/или лихва над 90 дни.
Твърди се, че ищцовото дружество е уведомило съгласно т.18 от ТР
№4/2013г. на ОСГК на ВКС кредитополучателя за настъпилата предсрочна
изискуемост на задължението с уведомление изх. №01-20-18524/28.07.2023г.,
връчено по реда на чл.47, ал.2 от ГПК, чрез ЧСИ И.Ц., рег. №899, с район на
действие ОС-Враца, след което е начислявана единствено законната лихва
върху главницата.
Според ищеца непогасените/частично погасени месечни вноски по
лихва и/или главница до датата на изискуемост са 5 бр. вноски, съответно: 1.
20.04.2023г. – 37,94 лв.; 2. 20.05.2023г. – 101,55 лв.; 3. 20.06.2023г. – 101,55 лв.;
4. 20.07.2022г. – 101,55 лв. и 5. 20.08.2023г. – 102,05 лв..
Сочи се, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, въз основа на документ по
чл.417, ал.1, т.2 – извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК” АД, по
образуваното ЧГД №742/2023г. РС-Оряхово е уважил същото и е издал
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №413
по чл.417 от 11.12.2023г. и Изпълнителен лист №354 от 11.12.2023г.. Въз
основа на тях „Банка ДСК” АД е образувала изпълнително дело №116/2024г.
по описа на ЧСИ Ц.Д., рег. №900, с район на действие ОС-Враца.
На 10.10.2024г. „Банка ДСК” АД е получила Разпореждане №1232 от
04.10.2024г. на РС-Оряхово, с което съдът е указал на банката, че на основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК в едномесечен срок от получаване на съобщението
може да предяви иск за установяване на вземането си по издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД №742/2023г. по описа на РС-
Оряхово.
Моли се съдът, да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника Р. А. А., че последният дължи на ищеца „Банка
ДСК” АД гр. София сумата от 5825,52 лева – главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 22.05.2019г., сумата от 329,77 лева – договорна лихва,
начислена върху главницата за периода от 20.04.2023г. до 04.09.2023г., сумата
от 118,65 лева – законна лихва за забава, за периода от 20.02.2020г. до
04.09.2023г., сумата от 64,05 лева – обезщетение след изискуемост, за периода
от 05.11.2023г. до 05.12.2023г., сумата от 120,00 лв. – разходи по изискуем
кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
2
заявлението в съда – 08.12.2023г., до окончателното изплащане на сумата, за
които суми са издадени Заповед №413/11.12.2023г. за изпълнение на парично
задължение, въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист
№354/11.12.2023г..
Претендират се и направените в настоящия процес разноски, както и
тези направени в заповедното производство.
В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът, чрез назначения му особен представител оспорва предявените
искове, като неоснователни.
Възразява се срещу твърдението, че ответникът е получил сумата, за
която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, като се
оспорват посочените размери за претендираните главница от 5825,52 лв.,
договорна лихва от 329,77 лв. за периода от 20.04.2023г. до 04.09.2023г.,
лихвена добавка за забава от 118,65 лв. за периода от 20.02.2020г. до
04.09.2023г., както и дължимостта на претендираното обезщетение за забава в
размер на 64,05 лв. и претендираните разходи при изискуем кредит в размер
на 120 лева.
На следващо място се възразява срещу твърдението, че по отношение на
ответника е извършено редовно уведомление за упражняване правото на
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, във връзка с което се
твърди, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не е била настъпила предсрочна изискуемост.
Възразява се изцяло срещу редовността на извършеното от ЧСИ
уведомяване по реда на чл.47 от ГПК.
Изразява се становище, че предвид направените възражения,
предявените искове са изцяло неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
В съдебно заседание ищецът се представлява от юрисконсулт П., който
моли съда да уважи предявените искове.
Ответникът се представлява от назначения му особен представител,
който моли, съдът да се произнесе с решение, с което да приеме исковете за
неоснователни и да отхвърли същите.
След преценка на събрания доказателствен материал и
процесуалното поведение на страните, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното по делото ч. гр. дело №742/2023г. на РС-Оряхово, се
установява, че по депозирано от ищцовото дружество „Банка ДСК” АД, ЕИК:
********* заявление против Р. А. А. ЕГН: ********** на 11.12.2023г. са
издадени заповед № 413 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист №354, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата от 6 457.99 лв.
/шест хиляди четиристотин петдесет и седем лева и деветдесет и девет ст./,
задължение към 06.12.2023 г. по Договор за кредит за текущо потребление от
22.05.2019 г. по сметка № 11/26105857, в това число - главница в размер на 5
825.52 лв. /пет хиляди осемстотин двадесет и пет лева и петдесет и две ст./,
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.04.2023 г. до 04.09.2023 г.,
3
в размер на 329.77 лв. /триста двадесет и девет лева и седемдесет и седем ст./,
лихвена надбавка за забава за периода 20.02.2020 г. до 04.09.2023 г. в размер на
118.65 лв. /сто и осемнадесет лева и шестдесет и пет ст./, законна лихва за
периода от 05.11.2023 г. до 05.12.2023 г. в размер на 64.05 лв. /шестдесет и
четири лева и пет ст./, разходи при изискуем кредит в размер на 120.00 лв./сто
и двадесет лева и нула ст./, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.12.2023 г.-датата на пощенското клеймо, до изплащане на
вземането, както и сумата от 129.16 лв. /сто двадесет и девет лева и
шестнадесет ст./ – държавна такса и 150.00 лв. / сто и петдесет лева и нула ст./
юрисконсултско възнаграждение.
Видно от получено писмо вх. №3702 от 03.10.2024г. от ЧСИ Ц.Д. с
район на действие ОС-Враца е, че заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл.47 от ГПК – чрез залепване на уведомление. С
Разпореждане №1232 от 04.10.2024г., РС-Оряхово е указал на заявителя, че в
едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви
установителния иск по чл.422 от ГПК.
От представените по делото Договор за кредит за текущо потребление от
22.05.2019г., сключен между „БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София и ответника Р. А. А. с адрес в гр.
Оряхово, Погасителен план към него и приложимите Общи условия се
установява, че ищцовото дружество е отпуснало на ответника кредит в размер
на 8100 лева, която сума е следвало да се върне на 119 месечни вноски по
105,36 лева всяка и 1 месечна вноска в размер на 96.76 лева, при ГПР в размер
на 10.06 % и ГЛП в размер на 8.60%.
Видно от приета по делото Покана-уведомление изх. №01-20-
18524/28.07.2023г. от „БАНКА ДСК” ЕАД гр. София до Р. А. А. от гр.
Оряхово, изпратена чрез ЧСИ И.Ц. с район на действие ОС-Враца, е че поради
забава в погасяване на задълженията на кредитополучателя по Договор за
банков кредит от 22.05.2019г., кредитът отпуснат в размер на 8100 лева е
обявен за предсрочно изискуем. Тази Покана-уведомление изх. №01-20-
18524/28.07.2023г. е връчена на длъжника, понастоящем ответник от частния
съдебен изпълнител на 05.09.2023г., на основание чл.47, ал.5 от ГПК.
По делото са допуснати и приети съдебно-счетоводна и допълнителна
съдебно-счетоводна експертизи, от заключенията на които се установява, че
във връзка със сключения Договор за банков кредит от 22.05.2019г., ищецът
„БАНКА ДСК” ЕАД гр. София на 22.05.2019г. е превел на ответника Р. А. А.
по банкова сметка с кратък номер 26105857 сумата от 8100 лева.
По кредита в периода от 20.06.2019г. до 22.11.2023г. ответникът е внесъл
сумата в общ размер на 4704.79 лева /четири хиляди седемстотин и четири
лева и 79 ст./, с която са погасени, следните задължения: - договорна лихва –
2430.31 лв. /две хиляди четиристотин и тридесет лева и 31 ст./ и главница –
2274.48 лв. /две хиляди двеста седемдесет и четири лева и 48 ст./.
Посочено е, че последното плащане по кредита е на 03.07.2024г. и тъй
като длъжникът по кредита го е просрочил с повече от 90 дни, кредиторът –
„БАНКА ДСК” ЕАД го е обявил за предсрочно изискуем, за което
4
кредитополучателят е уведомен на 05.09.2023г..
Уточнено е, че кредитът е сключен при лихвен процент 8,60 % и ГПР
15,79 %.
От заключението е видно, че след частичното погасяване на дълга към
08.11.2025г. – датата на депозиране на исковата молба в съда, задължението по
договора за кредит е както следва: 5626.48 лева – главница; 456.04 лева
възнаградителна лихва за периода от 20.04.2023г. до 08.11.2024г.; 190.33 лева -
мораторна лихва за периода от 20.02.2020г. до 08.11.2024г.; 186,58 лв. –
обезщетение след изискуемост от 05.11.2023г. до 08.11.2024г.; 120,00 лв. –
такса предсрочна изискуемост и 476,91 лв. – съдебни разноски, а към
05.09.2023г. – датата на уведомление от ЧСИ И.Ц. е както следва: 6006.12 лева
– главница; 329.77 лева възнаградителна лихва за периода от 20.04.2023г. до
05.09.2023г.; 00.00 лева – лихва за забава; 118,65 лв. – санкционираща лихва от
20.02.2020г. до 05.09.2023г. и 120,00 лв. – такса предсрочна изискуемост и
00,00 лв. – съдебни разноски.
Съдът приема експертизите, като компетентно изготвени и
кореспондиращи с останалите писмени доказателства по делото, като дава
вяра на същите като верни и обективни.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1,
вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С установителните искове ищецът претендира правото си да получи от
ответника цитираните суми, поради което в тежест на ищцовото дружество е
при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на
това право.
Между страните е налице спор относно наличието на облигационно
правоотношение между тях, по силата на което ищецът като кредитор на
вземане по Договор за кредит за текущо потребление от 22.05.2019г., има
право да иска от ответника изпълнение на задълженията му по договора.
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
докаже, че има правен интерес от воденето на иска и право да получи
изпълнение по претендираното право.
В тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. Наличие на
облигационно правоотношение между „Банка ДСК” АД, ЕИК: ********* гр.
София и ответника по силата на валидно сключен Договор за кредит за
текущо потребление от 22.05.2019г.; 2. Реално предоставяне на заемната сума
в твърдения размер от 8100 лева; 3. Настъпване на падежа на вземанията; 4.
Размерът на всяка една от претенциите за главница, лихви, разходи, такси и
разноски.
Ответникът от своя страна е длъжен да установи онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни
последици, като в конкретния случай при евентуално доказване твърденията
на ищеца носи тежестта да докаже, че е изпълнил задължението си за
5
заплащане на претендираните суми по Договор за кредит за текущо
потребление от 22.05.2019г., както и че го е изпълнил точно.
Съдът приема за установено по делото, а и между страните не се спори,
че сключеният между тях Договор за кредит за текущо потребление от
22.05.2019г., представлява договор за потребителски кредит по смисъла на
чл.9, ал.1 от ЗПК, а именно договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане.
Видно от приложения по делото Договор за кредит за текущо
потребление от 22.05.2019г. е, че между „БАНКА ДСК” ЕАД, с
ЕИК:********* гр. София и Р. А. А. е възникнало облигационно
правоотношение.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от
страните и приета като вярна и обективна се установява, че ищцовото
дружество е превело на ответника Р. А. А. по банкова сметка с кратък номер
26105857 сумата от 8100 лева.
Този факт се потвърждава и косвено от обстоятелството, че ответникът в
периода от 20.06.2019г. до 22.11.2023г. е правил вноски по кредита, като е
заплатил сумата в общ размер на 4704.79 лева, с която е погасил 2274.48 лева
/две хиляди двеста седемдесет и четири лева и 48 ст./-главница и 2430.31 лева
/две хиляди четиристотин и тридесет лева и 31 ст./ - договорна лихва, което
поведение би било правно и житейски нелогично в случай, че заемателят не е
изпълнил задължението си за реално предоставяне на договорената сума.
От заключението е видно, че след частичното погасяване на дълга към
датата на приключване на съдебното дирене по делото, ако се приеме, че
предсрочната изискуемост е настъпила с подаване на исковата молба в съда –
08.11.2024г., задължението по договора е както следва: 5626.48 лева –
главница; 456.04 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.04.2023г. до
08.11.2024г.; 186.58 лева – лихва за забава за периода от 05.11.2023г. до
08.11.2024г.; 190,33 лева – санкционираща лихва за периода от 20.02.2020г. до
08.11.2024г.; 120,00 лв. – такса предсрочна изискуемост и 476,91 лв. – съдебни
разноски.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението
заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
В нормата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД е предвидено, че с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Договорът за заем е реален договор и предаването на
дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката - договорът
се смята сключен от момента на предаването на заемната сума, респективно на
заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по делото, не
е достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е
нужно и заемателят да се задължи да я върне. Фактът, че е сключен договор за
6
заем, подлежи на пълно и главно доказване.
Съдът намира, че от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
по безспорен начин се установява, че кредиторът е изпълнил задълженията си
по процесния договор за кредит, в срок и съобразно условията на договора. От
своя страна и при условие на точно и своевременно изпълнение от ищеца,
ответникът Р. А. А. не е изпълнил насрещното си задължение да върне сумата.
Между страните се спори, че ответникът е поканен доброволно да
изпълни задълженията си по договора на 05.09.2023г., когато е връчена
поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ И.Ц. по реда на чл.47 от ГПК.
Съгласно договореното между страните в чл.18.2 от приложимите към
договора Общи условия, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо
в целия му размер, при забава в плащанията на главница и/или лихва над 90
дни.
В т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК е прието, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1
ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен
брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила
на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора
при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60,
ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита.
Налага се извод, че за да е възникнало задължение на ответника за
връщане на заетата сума на ищеца, то кредитът е следвало да бъде обявен за
предсрочно изискуем, включващо във фактическия си състав уведомяването
на длъжника за обявената предсрочна изискуемост.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответника,
че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.415 от ГПК, не е настъпила предсрочната
изискуемост по кредита, както и че не е налице редовно връчване на
уведомлението от ЧСИ по реда на чл.47 от ГПК.
Това е така, тъй като видно от Констативен протокол изх. №38525 от
29.11.2023г. на ЧСИ И.Ц. с район на действие при ОС-Враца и приложените
към него справки, уведомления и разписки, се установява, че ответникът Р. А.
А. има постоянен и настоящ адрес в гр. Оряхово ул. „Д. Благоев” №40, както и
че същият няма регистрирани трудови договори. При извършено посещение
на посочения адрес в гр. Оряхово ул. „Д. Благоев” №40, длъжностното лице по
7
връчване на призовки и съобщения е установило, че А. не живее на адреса от
около пет години, като имотът е запуснат и с почти разрушени постройки.
Събрана е информация от съседи, от която се установява, че лицето е живяло в
Русе, но същата не може да бъде потвърдена.
Именно поради това на 18.08.2023г. е залепено уведомление на мрежата
на имота, находящ се гр. Оряхово ул. „Д. Благоев” №40, съобразно
изискванията на чл.47 от ГПК. Тъй като адресатът Р. А. А. не се е явил в
указания му и предвиден в чл.47, ал.2 от ГПК двуседмичен срок от залепване
на уведомлението е прието, че той е изтекъл на 04.09.2023г., както и че
приложената към съобщението Покана-уведомление изх. №33554/10.08.2023г.
е редовно връчена на 05.09.2023г. на основание чл.47, ал.5 от ГПК.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице всички
законовоизискуеми предпоставки, за да бъде направен извод, че е извършено
редовно връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на
05.09.2023г., от който момент ответникът Р. А. А. дължи на „БАНКА ДСК”
ЕАД, с ЕИК:********* гр. София заплащане на всички задължения за
главница, лихви и такси по Договор за кредит за текущо потребление от
22.05.2019г..
С оглед изложеното, че ищецът доказа, че преди подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК на 08.12.2023г. в РС-Оряхово е уведомил ответника Р. А. А. за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, то искът следва да бъде уважен
по основание.
Ответникът, чрез назначения му особен представител не оспори дълга, в
посочения от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза размер към
05.09.2023г., както следва: 6006.12 лева – главница; 329.77 лева
възнаградителна лихва за периода от 20.04.2023г. до 05.09.2023г.; 00.00 лева –
лихва за забава; 118,65 лв. – санкционираща лихва от 20.02.2020г. до
05.09.2023г. и 120,00 лв. – такса предсрочна изискуемост и 00,00 лв. – съдебни
разноски.
Не се доказа по делото ответникът да е изпълнил задължението си и да е
заплатил на ищцовото дружество дължимите суми за главница, лихви и такси
по договора, за които са издадени и Заповед №413 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 11.12.2023г. и
Изпълнителен лист №354 от 11.12.2023г. по ч. гр. дело №742 от 2023г. по
описа на РС-Оряхово.
Тъй като претенцията на ищеца за главница е в размер на 5825,52 лева, а
установената по делото дължима от ответника сума е в размер на 6006.12 лева,
то предявеният иск в претендирания размер се явява основателен и доказан по
размер.
На следващо място съдът, счита, че ответникът дължи на ищцовото
дружество и претендираните суми за договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 20.04.203г. до 05.09.2023г. в размер на 329.77 лева, санкционираща
лихва за периода от 20.02.2020г. до 05.09.2023г. в размер на 118.65 лева, както
и разходи /такси/ за предсрочна изискуемост в размер на 120 лева.
8
Предявеният иск относно претендираната сума в размер на 64,05 лева – лихва
за забава в периода от 05.11.2023г. до 05.12.2023г., следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав достигна до извода, че
ответникът Р. А. А. ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. Оряхово, общ.
Оряхово, обл. Враца ул. „Д. Благоев” № 40 дължи на ищцовото дружество
„Банка ДСК” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Московска” №19, представлявано от Д.Д.М. – Изпълнителен
Директор и В.М.С. - Изпълнителен Директор, с пълномощник Д. М. П. –
юрисконсулт сумата в размер на сумата 5825.52 лева, представляваща
главница дължима по договор за кредит; възнаградителна лихва в размер на
329.77 лева за периода от 20.04.2023г. до 04.09.2023г.; законна лихва в размер
на 118.65 лева за периода от 20.02.2020г. до 04.09.2023г. и разходи /такси/ за
предсрочна изискуемост в размер на 120 лева, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението - 08.12.2023г. до
окончателното изплащане, за които суми са издадени Заповед №413 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
от 11.12.2023 г. и Изпълнителен лист №354 от 11.12.2023г. по ч.гр.д.
№742/2023 г. на Районен съд-Оряхово.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.8 ГПК, ищецът има
право на разноски, съобразно уважената част от исковете.
Поради това, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1616,94
лева, направени разноски в исковото производство за заплатена държавна
такса; за юрискосултско възнаграждение; внесен депозит за назначаване на
особен представител и внесен депозит за изготвяне и изслушване на съдебно-
счетоводни експертизе, както и направените разноски в заповедното
производство, а именно 276,39 лева за заплатена държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение.
Така, мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. А. А. ЕГН: **********, с
постоянен адрес в гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца ул. „Д. Благоев” №
40 дължи на „Банка ДСК” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Московска” №19, представлявано от Д.Д.М. –
Изпълнителен Директор и В.М.С. - Изпълнителен Директор, с пълномощник
Д. М. П. – юрисконсулт, сумата 5825.52 лева, представляваща главница
дължима по договор за кредит; възнаградителна лихва в размер на 329.77 лева
за периода от 20.04.2023г. до 04.09.2023г.; законна лихва в размер на 118.65
лева за периода от 20.02.2020г. до 04.09.2023г. и разходи /такси/ за предсрочна
изискуемост в размер на 120 лева, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението - 08.12.2023г. до окончателното
изплащане, за които суми са издадени Заповед №413 за изпълнение на
9
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 11.12.2023 г.
и Изпълнителен лист №354 от 11.12.2023г. по ч.гр.д.№742/2023 г. на Районен
съд-Оряхово, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за
претендираното обезщетение след изискуемост в размер на 64,05 лева в
периода от 05.11.2023г. до 05.12.2023г..
ОСЪЖДА Р. А. А. ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. Оряхово,
общ. Оряхово, обл. Враца ул. „Д. Благоев” № 40 да заплати на „Банка ДСК”
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
„Московска” №19, представлявано от Д.Д.М. – Изпълнителен Директор и
В.М.С. - Изпълнителен Директор, с пълномощник Д. М. П. – юрисконсулт,
направените в исковото производство пред настоящата инстанция съдебно-
деловодни разноски в размер на 1616,94 лева, за заплатена държавна такса; за
юрискосултско възнаграждение; внесен депозит за назначаване на особен
представител и внесен депозит за изготвяне и изслушване на съдебно-
счетоводни експертизи, както и направените разноски в заповедното
производство производство по ч. гр.д. №742/2023 г. на Районен съд, а именно
276,39 лева за заплатена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ОС-Враца.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
10