Р Е Ш
Е Н И Е
№ 303
гр.Бургас, 04.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен състав, в публично заседание на пети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира
Иванова
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като
разгледа НАХД № 5845 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „М” ЕООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: ***, чрез управителя И.Т.Т., против наказателно постановление № 930-F
500438/10.09.2019г., издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с
което, на основание чл.355, ал.1 от КСО, на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица (отм.).
С
жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се
посочва, че неподаването се дължи на техническа грешка, както и че санкцията не
съответства на тежестта на нарушението.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
управителя, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
За
Административно наказващият орган, се явява юрисконсулт Тодорова, надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното
постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на
жалбоподателя на 07.11.2019 г., а жалбата е депозирана на 12.11.2019 г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и неоснователна по следните съображения:
На 17.07.2019г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение за това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на
чл. 5, ал.4, т.2 от КСО, като не е подал в срок данни с декларация Образец 6 в
ТД на НАП-Бургас за месец март 2019 г. Мястото на подаване на декларация Образец 6 за всяко регистрирано в ТД на
НАП-Бургас лице е в сградата на ТД на НАП- Бургас в гр.Бургас,
ул.”Александровска” № 26, ет.1.
Декларация Образец 6 с данни за общия размер на дължимите осигурителни
вноски вноските за фонд ГВРС, следва да се подаде, както следва –до 25–то число
на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, или при начислено или
изплатено възнаграждение за същия месец след този срок- до края на месеца, в
който е начислено или изплатено възнаграждението.
Декларацията е била
подадена на 07.06.2019 г. и е била приета с вх. № 02000193195942.
До лицето е била изпратена
покана с изх. № ПО-02000219048087-ОРП-001/12.06.2019г. за явяване в ТД на
НАП-Бургас за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В
указания срок не се е явил упълномощен представител на лицето и актът е бил
съставен в негово отсъствие.
Административнонаказващият
орган, сезиран с преписката по акта, е счел фактическите констатации за
безспорно установени и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение
на чл. 5, ал.4, т.2 от КСО и във връзка с чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от
Наредба № Н-8/2005г. от 29.12.2005г. на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложил
на жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган
(съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34 от ЗАНН.
Няма спор, че в конкретния случай жалбоподателят има
качеството на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, като е следвало да подаде
декларация Образец 6 за месец март 2019 г. в ТД на НАП-Бургас до 25.04.2019 г.
Същият е бездействал и е сторил това чак на 07.06.2019 г., като по този начин е
осъществил състава на вмененото му нарушение, поради което правилно е
ангажирана отговорността му. Това деяние правилно е квалифицирано от
административнонаказващия орган като нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО вр. чл. 2, ал. 2 вр. чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г.
на МФ (отм.); и правилно подведено под санкционната разпоредба на чл. 355, ал. 1 КСО, съгласно която, който
наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 8 и разпоредбите на
нормативните актове по прилагането им, се наказва с глоба от 50, 00 до 500, 00
лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за
едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500, 00 до 5000, 00 лв.,
ако не подлежи на по-тежко наказание.
Съдът отчита, че към настоящия момент Наредба Н-8 от
29.12.2005 г. е отменена с ДВ, бр. 1 от 3.01.2020 г., в сила от 3.01.2020 г. и
на нейно място е приета нова - Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, обн. ДВ, бр. 1 от 3.01.2020 г., в сила от 3.01.2020
г. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗАНН - за всяко административно
нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на
извършването му, а съгласно разпоредбата на ал. 2 - ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага
се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая не е налице
по-благоприятен закон, доколкото уредбата на обществените отношения, регулирани
от отменената Наредба Н-8 е напълно аналогичен в сегадействащата Наредба Н-13.
Поради това съдът счита, че не е налице законодателна промяна, която да води до
прилагане на по-благоприятен закон, поради което и не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН.
Съдът намира, че в случая е неприложим института на „маловажен
случай“ по смисъла на чл. 28, ал.
1, б. „а“ от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН
се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната
дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл. 93, т. 9
от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН,
се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9
от НК, „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние, с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б. „а“ ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно
наказание. Преценката за „маловажност“ следва да се прави на база фактическите
данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му,
вида и стойността на предмета му, степента на обществена опасност, моралната
укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на
административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и
съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в
настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, във вр. с чл. 11 ЗАНН.
В случая, извършеното нарушение е свързано с основни
обществени отношения, които са предмет на правна уредба от КСО и Наредба № Н-8
от 29.12.2005 г. (отм.). Целта на тези нормативни актове е да установи такива
правила за поведение, които да осигурят своевременното деклариране на правно
значими обстоятелства. Нарушението, извършено от търговеца е чрез „бездействие“.
То е формално нарушение, на просто извършване и продължителността на
закъснението, в случая, е без значение за обществената опасност на деянието.
Отделно, липсата на вредни последици за фиска от несвоевременното подаване на
декларация, също не може да послужи за установяване на признаците на „маловажност“,
защото във фактическия състав на нарушението вредните последици не са елемент
от обективната му страна, т. е. тяхната липса или наличие не влияе върху
съставомерността на деянието. Според настоящия съдебен състав, извършеното
деяние не разкрива признаците на „маловажност“, поради което и не са налице
основания за отмяна на НП. От друга страна, АНО е взел предвид малкия срок на
закъснението, както и липсата на предишни нарушения на жалбоподателя при
индивидуализацията на имуществената санкция, като е определил санкция в
минималния възможен размер.
С оглед всичко посочено по-горе, настоящата инстанция
намира, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, а
наложената санкция – справедлива, поради което и жалбата срещу него следва да
се остави без уважение, а наказателното постановление да се потвърди.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3
от ЗАНН предвижда, че в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал.
4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли
жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски,
включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В чл. 144 от АПК е предвидено, че за неуредените въпроси се прилага ГПК. Според
разпоредбата на чл. 78, ал. 8
от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Разпоредбата на чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда, че
Възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. При този
изход на делото, съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на
делото, както и че е било проведено едно съдебно заседание, претенцията се
явява основателна и следва да бъде уважена чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лева в полза на Националната агенция за приходите- гр.София.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.
1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
930-F500438/10.09.2019г., издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас,
с което, на основание чл.355, ал.1 от КСО, на „М” ЕООД с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: *** е наложена имуществена санкция в размер на
500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3,
т.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда
за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
ОСЪЖДА „М” ЕООД с ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ
на Националната агенция за приходите- гр.София съдебно-деловодни разноски в
размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.