№ 3
гр. Дупница, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Миглена Кавалова-Шекирова
при участието на секретаря Ива Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Гражданско
дело № 20231510100186 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от
С. П. Б. с ЕГН **********, с адрес: с. *** срещу Община Бобошево,
представлявана от кмета К.Г.М. с адрес: гр. Бобошево, ул. „Иван Кепов” № 3.
Ищецът твърди, че баща му П.К.Б.., б.ж. на с. ***, починал на
01.03.1990 г. е бил собственик на имот, находящ се в землището на с. ***,
община Бобошево, местността „Орляко” с площ от около 8 000 кв.м. През
част от този поземлен имот /1954 г./ е минал водопровода на с. *** и е
разделил имота на две - една част над водопровода а другата между пътя и
водопровода. От този имот част от около 7444 кв. м. винаги се е владял и
ползвал от ищеца и семейството му първоначално като лозе, а от 1965 г. до
момента като ливада и никога не са губили собствеността върху него, никога
не е бил включен в блок на ТКЗС, нито пък е бил причислен към държавния
поземлен фонд, никога не е бил отнет юридически или фактически от тях.
Описаният имот по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-430/14.02.2018 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
АГКК е заснет като няколко имота: ПИ с кадастрален № 04314.46.74,
находящ се в с. ***, община Бобошево, м. „Орляко“, целия с площ от 1870
1
кв.м.; ПИ с кадастрален № 04314.63.7, находящ се в с. ***, община Бобошево,
м. „Верница“, целия с площ от 618 кв.м,; ПИ с кадастрален № 04314.63.5,
находящ се в с. ***, община Бобошево, м. Верница, целия с площ от 1250
кв.м. и 3706/20812 кв.м. идеални части от ПИ с кадастрален № 04314.46.87,
находящ се в с. ***, община Бобошево, м. „Орляко“, целия с площ от 20812
кв.м, като всички тези имоти са записани като собственост на оснoвание чл.
19 от ЗСПЗЗ на Община Бобошево, за което обстоятелство ищецът твърди, че
е разбрал едва през 2020 год. Твърди, че и към момента ползва като ливада 7
444 кв.м. от имота, който не попада в приложното поле на чл. 19, твърди, че е
придобил имота по давност, доколкото върху него не е установено право на
кооперативно земеползване и не е одържавяван, не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, не се прилага разпоредбата
на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, нито могат да бъдат включени във фонда по чл. 19
ЗСПЗЗ. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на Община Бобошево че e собственик на
7444 кв. м, от имот по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18- 430/14.02.2018 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА АГКК, заснети като: ПИ с кадастрален № 04314.46.74,
находящ се в с. ***, община Бобошево, м. „Орляко“, целия с площ от 1870
кв.м.; ПИ с кадастрален № 04314.63.7, находящ се в с. ***, община Бобошево,
м. „Верница“, целия с площ от 618 кв.м.; ПИ с кадастрален № 04314.63.5.
находящ се в с. ***, община Бобошево, м. „Верница“, целия с площ от 1250
кв.м. и 3706/20812 кв.м. идеални части от ПИ с кадастрален № 04314.46.87,
находящ се в с. ***, община Бобошево, м. „Орляко“, целият с площ от 20812
кв.м. при съседи: Поземлен имот 04314.46.76; Поземлен имот 04314.64.39 -
път; Поземлен имот 04314.63.8 и Поземлен имот 04314.46.72.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, не е
депозиран такъв от ответника по делото.
Съдът като взе предвид твърденията и доводите на страните и след
обсъждане на доказателствата по делото, намира следното от фактическа
страна:
Видно от удостоверение за наследници на П.К.Б.. изх. № 11/06.02.2023
г. на кметство с. ***, общ. Бобошево, ищецът в производството е негов син.
Видно от извадки на кадастрална карта и регистри на ПИ 04314.46.74, с.
2
***; кадастрална карта и регистри на ПИ 04314.63.7, с. ***; кадастрална карта
и регистри на ПИ 04314.63.5, с. ***; кадастрална карта и регистри на ПИ
04314.46.87, с. *** посочените имоти са отразени като земеделска земя, а
видно от скица на ПИ № 04314.63.7; скица на ПИ № 04314.46.87; скица на ПИ
№ 04314.46.74; скица на ПИ № 04314.63.5 в КК на с. ***, общ. Бобошево
собственик на имотите по данни от КРНИ е Община Бобошево на основание
заповед на директора на ОД „Земеделие“ по чл. 47 в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ,
одобряваща протоколно решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСППЗ от
27.08.2008г.
Прието е заключение на назначената по делото съдебно – техническа
експертиза, изготвена от в.л. инж. Л. М., неоспорено от страните, от което
заключение се установява, че от направените справки в ОСЗ Бобошево и по
данните от делото, имота не е заявяван за реституция по ЗСПЗЗ. На
наследниците на П.К.Б.., в съседство са възстановени два имота, които
граничат с наследниците на Ч. (според свидетелските показания), това са ПИ
04314.43.72 с площ – 2 260 кв.м и ПИ 04314.63.8 с площ - 770 кв.м. Плана за
земеразделяне на с. *** е одобрен и влязъл в сила през 1997 г. Картата на
съществуващите или възстановими стари реални граници е одобрена още
преди плана за земеразделяне. Процесният имот не е отразен в КВС, а от там
и в КККР на землището на с. ***, тъй като не е бил заявен и съответно за този
имот не е издавано решение на ОСЗ. Изработена е скица - приложение 1 на
претендирания от ищеца имот, като той е нанесен схематично, тъй като на
терена не са установени съществуващи стари реални граници - в съседство са
възстановени два имота на наследниците на П.К.Б... Претендираните от
ищеца 7444 кв.м площ попада в поземлени имоти по одобрената КККР както
следва: - ПИ № 04314.46.74 с площ - 1860 кв.м; ПИ № 04314.63.7 с площ - 618
кв.м.; ПИ 04314.63.5 с площ – 1 250 кв.м.; останалата площ от - 3716 кв.м. по
твърденията на ищеца попадат в ПИ 04314.46.87. От огледа на терена и от
представените от СТЕ сателитни снимки с очертанието на имотите от
различни времеви периоди, се установява че на терена няма очертани
съществуващи стари реални граници (скица - приложение 1 и приложение 2).
Нито на общия претендиран от ищеца имот, нито на отделните описани в
исковата молба имоти се установяват на терена съществуващи стари реални
граници.
Събрани са гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетелите
3
И.Б.Д. и М.С.Л.. От показанията на св. Д. се установява, че е познавал бащата
на ищеца - К.Б.. – и имотите им в м. „Симоница“, „Орляка“ и ливадите.
Имотът в „Орляка“ е 5 до 10 декара общо. Б.ия имот е един, така го знаят –
като Б.ите ливади и ниви. Един е, не е разпокъсан, в една местност е,
чичовците на С. и баща му го ползвали, а в момента С. го ползва. Имало е
овощна и зеленчукова градина в този имот. Минал и водопровод там, над
пътя имотът е по-голям, а под пътя е по-малък. С. и братята му го заградили и
си го ползват. И сега оградата стои – бетонни колове. Сега в момента е ливада
– и отгоре, и отдолу, е ливада. Над пътя има гора. Първи са Ч.те, след това
всичко нататък е Б.о. Граничи и с река „Верница“. От едната страна пак са
Б.и, а от другата страна има път за влизане в реката. Само ищеца и двамата му
братя са си го ползвали. Парчето над пътя е овощна градина с ябълки, круши,
с дюли, и е над пет декара, а под пътя е ливада – било зеленчукова градина,
сега в момента е ливада.
От показанията на свидетеля Л. се установява, че имотът на Б.и се
намира в м. „Орляко“ в селото и му викат „Б.ите ливади“. Имота е около 8 до
10 декара. Още когато бил в 3-4 клас св. Л. водили кравите на паша там, сега
лозята почти са унищожени, ябълките и крушите стоят, но са по-стари и
ливада има сега. Имало вада, която минава през техния парцел и служела и на
другите хора. Сега там минава водопровода – каптажа. В долния край до
реката минава през имота. Път през имота не минава, в долния край на имота
има път за с. Каменик. Имотът си е цял. С. оградил имота от едната страна,
тъй като животни от съседното село правели пакост, не е внасян имота в
ТКЗС. Отсреща имота бил в ТКЗС. Баща му и дядо му на С., след това С. са си
ползвали тези земи. От единия край на имота са Ч., от едната страна има дере,
има ограда и имотът се подобрява С..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищецът следва да докаже фактите,
от които извежда своите твърдения, а именно, че е собственик на процесния
имот на соченото в исковата молба придобивно основание – наследство и
давност.
4
Ответникът следва да докаже възраженията си, от които черпи изгодни
за себе си правни последици.
Предявяването на установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е обусловено
от наличието на правен интерес и в случая същият е налице, предвид
обстоятелството, че имотът е записан като собственост на Община Бобошево.
Решаването на спора между страните предполага изясняване на статута
на спорните по делото имоти и дали същите са подлежали на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 10, ал. 1 - 14 ЗСПЗЗ на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети
фактически или юридически от собствениците им. Трайната съдебна
практика по приложението на тази норма приема, че целта на закона е да се
върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било
създадено в резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на
лична /частна/ собственост по отношение на опредЕ. категория имоти, а
именно земеделските земи. Не всички земеделски земи обаче подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В случаите, когато имотът не е бил
коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван -
например съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.), не е отнеман фактически, запазил
е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се
приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. Затова от
гледна точка на реституционното законодателство не може да се обоснове
отнемане от държавата и съответно - основание за включване на имота в
приложното поле на ЗСПЗЗ. По отношение на такъв имот не се прилага нито
разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, заличаваща изтеклия до 22.11.1997 г.
давностен срок за имоти, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ, нито
разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ, предвиждаща, че общината стопанисва и
управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на
собствениците, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената
карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават
общинска собственост. В практиката на ВКС се приема, че при предявен иск
за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим
имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки
се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за
осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по
правилото на чл. 127 ГПК (отм.), респ. чл. 154 ГПК /Обн. ДВ, бр. 59/2007 г. /,
5
тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е
придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване
придобивното основание на ищеца. Ако ответникът твърди, че ищецът не
може да придобие по давност правото на собственост по причина, че имотът
попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че
същият е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от
хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е., че е подлежал на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ. Ищецът не носи доказателствената тежест да установи
обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице предпоставките за издаване на акт за
общинска собственост /решение № 798/16.11.2010 г. по гр. д. № 3303/2008 г.
на ВКС, І-во г. о., решение № 21/04.02.2011 г. по гр. д. № 1327/2009 г. на
ВКС, II-ро г. о., решение № 249/04.07.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г. на ВКС,
І-во г. о. /. Съобразно с тази съдебна практика в тежест на ищеца в случая е
да установи по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на
всички елементи на придобивната давност, но не и липсата на пречки за
настъпването на вещноправните последици на този придобивен способ. От
събраните по делото гласни доказателства се установяват всички елементи на
придобивната давност, по силата на която ищецът твърди собственост на
процесния имот – владението на същия от наследодателя му и от него в
изискуемият от закона срок. Ответникът, в чиято тежестта да докаже, че
имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от
хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е., че е подлежал на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ нито твърди, нито доказва такива обстоятелства, а от заключението на
назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че няма
доказателства за включване на имотите в блок на ТКЗС, за отнемане или
одържавяване в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ. Доказателства, които да
опровергават така изнесените данни от вещото лица по делото не са
представени.
В заключение, от показанията на разпитаните по делото свидетели,
преценени във връзка с данните, съдържащи се в писмените доказателства и в
заключението на вещото лице, настоящият състав приема, че наследодателят
на ищеца и той са владели имота непрекъснато и без някой да оспорва
правата им. При приложение разпоредбата на чл. 69 ЗС и липсата на
доказателства, които да опровергават установената в нея презумпция, следва
6
да се приеме, че ищецът (а преди това неговите наследодатели) е придобил
същия по давност. Имотите не са отнемани фактически или юридически и по
отношение на тях не се прилагат разпоредбите на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ и
чл. 19 ЗСПЗЗ. Неприложима е и разпоредбата на чл. 25, ал. 1 и 2 ЗСПЗЗ,
доколкото не са налице и двете хипотези - земеделската земя да не
принадлежи на граждани /ал. 1/, и няма твърдения и данни имотите да са били
притежавани от общината и да са й отнети безвъзмездно /ал. 2/, при което
записването им в картата на възстановената собственост и в кадастралната
карта /въз основа на заповед на директора на ОД „Земеделие“ по чл. 47 в, ал. 5
от ППЗСПЗЗ, одобряваща протоколно решение на комисията по чл. 19, ал. 2
от ЗСППЗ от 27.08.2008г. на Община Бобошево е без наличие на законово
основание и не може да я легитимира за собственик.
С оглед на гореизложеното следва да бъде постановено решение за
уважаване на предявените установителни искове за собственост, придобита
по давност.
С оглед изхода на спора и предвид изрично заявеното от ищеца, че не
желае присъждане на разноски, не следва да му се присъждат разноските по
водене на делото.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Бобошево,
представлявана от кмета К.Г.М. с адрес: гр. Бобошево, ул. „Иван Кепов” № 3,
че С. П. Б. с ЕГН **********, с адрес: с. *** е собственик на основание
придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС на следните недвижими имоти,
находящи се в землището на с. ***, общ. Бобошево, обл. Кюстендил, както
следва:
1. ПИ № 04314.46.74 по одобрената КККР на с. *** със Заповед №
РД – 18 – 430/14.02.2018г. на ИД на АГКК с площ 1870 кв.м. м. „Орляко“
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: лозе, номер по предходен план 046074, при съседи: имоти с
№№ 04314.46.87; 04314.48.4; 04314.46.76;
2. ПИ № 04314.63.5 по одобрената КККР на с. *** със Заповед № РД
7
– 18 – 430/14.02.2018г. на ИД на АГКК с площ 1250 кв.м. м. „Верница“,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, номер по предходен план 063005, при съседи: имоти с
№№ 04314.48.4; 04314.63.8; 04314.64.39 и 04314.63.7;
3. ПИ № 04314.63.7 по одобрената КККР на с. *** със Заповед № РД
– 18 – 430/14.02.2018г. на ИД на АГКК с площ 618 кв.м. м. „Верница“,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, номер по предходен план 063007, при съседи: имоти с
№№ 04314.48.4; 04314.63.5; 04314.64.39;
4. 3706/20812 кв.м. идеални части от ПИ № 04314.46.87 по
одобрената КККР на с. *** със Заповед № РД – 18 – 430/14.02.2018г. на
ИД на АГКК м. „Орляко“ трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: лозе, номер по предходен план
046087, при съседи: имоти с №№ 04314.46.90; 04314.46.21; 04314.46.18;
04314.46.103; 04314.46.66; 04314.46.107; 04314.46.69; 04314.46.101;
04314.46.98; 04314.48.4; 04314.46.72; 04314.46.74; 04314.46.76;
04314.46.75; 04314.46.16; 04314.46.19; 04314.46.20.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред ОС – Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8