гр. Силистра,
16.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският
окръжен съд, гражданска колеги
в открито
заседание
на четиринадесети май
през
две хиляди
и деветнадесетата година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
НЕДЕЛЧЕВ
1. ТЕОДОРА
ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
при
секретаря Мирена Стефанова
и в присъствието
на прокурора
сложи на разглеждане в.
гр .д. № 116 по
описа за
2019 г. и
за да се
произнесе, взе в
предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от предявена от“КЛУБ ОМЕГА” ООД гр.Силистра, с ЕИК *********, чрез адв.Ст.Д..***, против Решение № 67/12.03.2019 г. по гр.д. № 1411/2018 г. на Силистренския районен съд, с което е ОСЪДИЛ жалбоподателя да заплати на Т.Г.П., с ЕГН **********, сумата от 796.40 (седемстотин деветдесет и шест лв. и 40 ст.) лева- обезщетение за времето от 29.08.2017г. до 19.10.2017г., през което е останал без работа поради незаконното му уволнение, осъществено със Заповед № 180/19.04.2017г. заедно със законната лихва, считано от 17.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението и е ОТХВЪРЛИЛ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска в останалата му част - за разликата от 796.40 лева до 803 лева. ОСЪДИЛ Е жалбоподателя да заплати на Т.Г.П., с ЕГН **********, сумата от 364.74лв /триста шестдесет и четири лева и 74ст./, представляваща трудово възнаграждение, дължимо за месец ноември 2016г., ведно със законната лихва, считано от 17.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението. Присъдил е съответни такси и разноски. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и необосновано, поради което моли въззивната инстанция да го отмени, като вероятно очаква благоприятен за себе си изход, въпреки, че не е посочил конкретно искане в жалбата. В с.з. законният представител на дружеството не се явява, представлява се от адв. Д. ***, която поддържа същото становище .
Ответникът по жалбата и ищец по предявените пред районния съд искове с правно основание чл.220, ал.1 КТ, чл.225, ал.1 КТ, чл.128, т.2 КТ, чл.40, ал.5 КСО и чл.86 ЗЗД , Т.Г.П., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Н.Б. ***, е депозирал писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, съгласно който счита жалбата за неоснователна, а обжалваният съдебен акт - обоснован и законосъобразен, постановен е при спазване на процесуалните правила, поради което следва да бъде потвърден. В с.з. пред тази инстанция се явява процесуалният представител, който поддържа същото становище.
Пред районния съд са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.220, ал.1 КТ, чл.225, ал.1 КТ, чл.128, т.2 КТ, чл.40, ал.5 КСО и чл.86 ЗЗД, с които ищецът Т.Г.П., с ЕГН **********, чрез упълномощената адв. Н. Б., моли съда да осъди ответника да му заплати следните суми: 459.46лв обезщетение по чл.220,ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестие, 803лв обезщетение за времето от 29.08.2017г. до 19.10.2017г., през което е останал без работа поради незаконното му уволнение, 95.03лв обезщетение за временна неработоспособност, дължимо за месец април и месец ноември 2016г., 364.74лв трудово възнаграждение, дължимо за месец ноември 2016г. и обезщетение за забава считано от датата на предявяване на исковете - 17.10.2018г., до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноските си по делото. С протоколно определение от с.з. производството по делото е прекратено по отношение на претенциите за обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ и по отношение обезщетението за временна нетрудоспособност.
Съгласно събраните пред районния съд доказателства, между ищеца и ответника е сключен Трудов договор №147/01,09.2014г., по силата на който той е изпълнявал длъжността „охранител“, с място на работа в с. Чернолик, мандра „Жоси“. Правоотношението е прекратено от работодателя със Заповед №180/19.04.2017г. на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ. Едновременно с връчването на заповедта -на 19.04.2017г. - му е връчено и предизвестие за прекратяване на договора, което очевидно не е изпълнило предвидената в КТ функция. С Решение №362/11.09.2017г. постановено по гр.д.№920/2017г. по описа на СРС, влязло в сила на 25.10.2017г., уволнението му е признато за незаконно и съдът му е присъдил обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ в размер на 1975.68 лева, дължимо за периода от 19.04.2017г. - 28.08.2017г. Тъй като е останал без работа и в периода от 1 месец и 22 дни - от 29.08.2017г. до 19.10.2017г. с настоящото дело претендира обезщетение в размер 803 лева.
Претенцията на ищеца против ответника за заплащане на дължимото трудово възнаграждение за месец ноември 2016г. произтича от твърдението му , че ведомостта за трудово възнаграждение не е подписана от него. Както пред районния съд, така и с настоящата жалба, ответникът по предявените искове ги оспорва, като счита, че е заплатил на ищеца претендираното трудово възнаграждение, а не дължи обезщетението по чл.225, ал.1 КТ се дублиза с обезщетение за безработица, което ищецът е получавал от борсата.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл.225, ал.1 КТ, чл.128, т.2 КТ, и чл.86 ЗЗД.
При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца /чл.225,ал.1 от КТ/. Предвид представените доказателства за частично присъдено обезщетение на въззиваемия по предходно дело, районният съд правилно е преценил, че остава незаблатено обезщетение за периода от 29.08.2017г.-19.10.2017г. - за един месец и 22 дни.
По делото е приложена декларация, че въззиваемият през този период от време не е започнал работа по друго правоотношение. В тежест на ищеца е да докаже положителния факт, че същият е реализирал трудови доходи през процесния период, но тъй като няма такива, правилно е уважена исковата претенция. В случая няма отношение нито обстоятелството, че не се е върнал на работа след като е възстановен, нито, че е вземал обезщетение за безработица, тъй като тези факти не са предмет на преценка при присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ, първият поради това, че касае друг период, а вторият – тъй като контролът за това да не се дублират обезщетенията е извън прерогативите на съда. На тази основа правилно е изчислен и размера на дължимото обезщетение за период от един месец и 22 дни, който не е предмет на жалбата, а само неговата основателност.
Втората искова претенция се основава на факта, че ищецът твърди, че не е получил трудовото си възнаграждение за месец ноември 2016г. което е в размер на 364.74 лева. Съгласно допуснатата и изслушана СГЕ, на представената от въззивника ведомост за м. ноември 2916 г. на „Клуб Омега“ ООД, подписът под №8 в графа „получил сумата подпис“, не е положен от Т.Г.П., а подписът под №10 в графа „получил сумата подпис“ във ведомост за заплати за м. ноември2016г. на „Клуб Омега“ ООД е положен от Т.Г.П., но срещу сума за получаване нула лева.
Съгласно чл.270, ал.З КТ, изпълнението на задължението на работодателя да заплати на работника уговореното трудово възнаграждение се удостоверява с подписа във ведомостта на работника или на посочено от него лице, в разписка или в документ за банков превод по влог на работника. Допустимо е при липса на такива нарочно съставени документи, удостоверяващи плащане, доказването да се извърши с други доказателствени средства, каквито могат да са съдебно, извънсъдебно признание, веществени доказателства, заключение на вещо лице, както и молби- декларации пред НАП и НОИ, служебни бележки, други документи, подписани от ищеца, съдържащи негови изявления, сочещи на единствения възможен извод, че сумите по трудовите възнаграждения са платени.
Пред районния съд ответникът, върху когото тежи доказателствената тежест, не е представил такива. Това обстоятелство не се доказва и от проведения пред районния съд разпит на свидетелката Даниела Русева- служител при ответника, според която , тъй като ищецът и други служители работят в друго населено място, практиката е била тя лично да им носи заплатите по домовете срещу което служителят е следвало да подпише разходен касов ордер и по-късно да подпише ведомостта. Такъв ордер не е представен от работодателя своевременно, въпреки изрично предоставената му възможност от районния съд. Едва пред тази инстанция въззивникът направи искане да бъдат приети такива доказателства, но тъй като не са налице предпоставките на чл. 266, ал.2 или 3 ГПК, искането беше отхвърлено с протоколно определение от с.з. на 14.05.2019 г. Не е приемлив и аргументът на жалбоподателя, че няма значение къде се е подписал на ведомостта, тъй като всеки един подпис удостоверява получаване на пари, тъй като в случая има сериозно разминаване със сумите и същите не могат да бъдат доказани.
С предявената жалба не са развити доводи и съображения за неправилност на обжалваното решение различни от заявените вече основания за отхвърляне на исковете пред районния съд, не са представени и доказателства, които да водят до промяна на изводите на първоинстанционния съд. Ето защо, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение – правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия сумата от 300 / триста/ лева, представляваща направени от последния разноски по делото пред тази инстанция, изразяващи се в заплащане на адв. възнаграждение.
Водим от горното ОС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение Решение № 67/12.03.2019 г. по гр.д. № 1411/2018 г.
на Силистренския районен съд.
ОСЪЖДА „Клуб Омега“ ООД, с ЕИК *********, да заплати на Т.Г.П., с ЕГН **********,
сумата от 300 /триста / за разноски по делото пред тази инстанция, изразяващи
се в заплащане на адв. възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2