Р Е Ш
Е Н И Е 1041
гр. Бургас, 04.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Бургас, ХХІІІ-ти състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛЯ РУСЕВА
при
секретаря И. Г.
като
разгледа докладваното от съдия Русева адм.д. № 3059 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
256 от АПК и е образувано по жалба на И.Н.Р., лишен от свобода, понастоящем в
Затвора – гр. Бургас, ул. „Индустриална“ № 88, против бездействие на Началника
на затвора – гр. Бургас по подадено от жалбоподателя заявление с вх.№
3858/20.11.2019 г., съдържащо искане до ответника да разпореди на Отдел
„Счетоводство“ при Затвора – Бургас да бъде изготвена справка на жалбоподателя
относно удържани суми от заплати за целия период, през който полага труд в
Затвора, с посочване на наличната сума по влога в личната му сметка и банката,
в която е депозитът, лихвения процент и плана на влога. Жалбата против
бездействието съдържа искане да бъде задължен началника на Затвора – Бургас да
разпореди изготвянето на въпросната справка от счетоводството на затвора. С първоначално
депозираната жалба е направено и друго искане – да се задължи ответникът да
предостави на пълномощника на жалбоподателя заявления, жалби и сигнали, които
същият е подавал, както и отговорите по тях, тъй като твърди, че на
пълномощника му е отказвана такава информация. Претендират се разноски.
С Определение № 315/17.02.2020 г. по горното дело
съдът е указал на жалбоподателя да уточни
жалбата си по повод отказа на ответника да му предостави заявления, жалби и
сигнали, които същият е подавал, както и отговорите по тях, като посочи КОИ
конкретни заявления, жалби и сигнали, респ. отговори, касае жалбата, респ. дали
ПО ПРИНЦИП се иска задължаване за в бъдеще на ответника да предоставя на
жалбоподателя достъп до всякакви жалби, сигнали, заявления, подавани от него /в
случай, че жалбоподателят няма предвид конкретни жалби, сигнали, заявления/.
Във връзка с указанията на съда, с допълнителна молба-уточнение с вх. №
1984/25.02.2020 г. жалбоподателят е уточнил жалбата си, като е посочил и
цитирал подадени от него жалби и сигнали, които твърди, че са предмет на
жалбата му против бездействията на ответника да му предостави информация във
връзка с тях – заявления, жалби и сигнали с рег. №№:
2670/27.08.2019 г; 2818/10.09.2019 г;
2908/17.09.2019 г.;
2973/24.09.2019 г.;
3032/26.09.2019 г.;
3085/01.10.2019 г.; 3084/01.10.2019 г.;
3166/07.10.2019 г.;
3228/11.10.2019 г.;
3243/14.10.2019 г.;
3704/18.11.2019 г.;
3955/05.12.2019 г.;
4029/12.12.2019 г.; 3636/13.11.2019 г.; 3931/04.12.2019 г.;
3663/14.11.2019 г.; 3729/19.11.2019 г.; 3801/28.11.2019 г.; 4184/27.12.2019 г.; 170/15.01.2020 г.; 172/15.01.2020 г., като в молбата-уточнение
от 25.02.2020 г. посочва също, че желае и за в бъдеще
ответникът да бъде задължен да му предоставя достъп до искана от него
информация.
В с.з. на 01.06.2020 г. жалбоподателят заявява, че
иска от съда да се произнесе по отказа на началника
на затвора да му предостави исканите документи, цитирани по-горе, както на
него, така и на пълномощника му В. Р., като също посочва, че във връзка със
заявленията, жалбите и сигналите с рег. №№ 2670/27.08.2019 г.; 2818/10.09.2019
г.; 2908/17.09.2019 г.; 2973/24.09.2019 г.; 3032/26.09.2019 г.; 3085/01.10.2019 г.; 3084/01.10.2019 г.;
3166/07.10.2019 г.; 3228/11.10.2019 г.;
3243/14.10.2019 г.;
3704/18.11.2019 г.;
3955/05.12.2019 г.;
4029/12.12.2019 г.; 3636/13.11.2019 г.; 3931/04.12.2019 г.; 3663/14.11.2019
г.; 3729/19.11.2019 г.; 3801/28.11.2019 г.; 4184/27.12.2019 г.; 170/15.01.2020 г.; 172/15.01.2020 г.,
цитирани в молбата-уточнение от 25.02.2020 г., няма отговор от началника на
затвора, а иска този отговор да му бъде предоставен. Заявява, че поддържам
жалбата си изцяло, тъй като не са му дадени отговори по всички жалби и
заявления, както и не са му дадени и документите, които е искал във връзка с
тези жалби.
В с.з. на 27.07.2019 г. жалбоподателят представя
като писмено доказателство въпросният отговор на началника на затвора, с който
твърди да е отказан достъп до определени документи на неговия пълномощник В. Р.
– писмо с изх.№ 2602/06.12.2019 г. от началника на Затвора – Бургас до В. А. Р.,
с което същата се уведомява, че подадено от нея искане за предоставяне на копия
от конкретни заявления и жалби не се уважава, тъй като представеното от нея
пълномощно е с отпаднал предмет и не е приложимо към посочените жалби и
заявления – същото е важало за определено наказателно производство, което е
приключило през 2008 г. /л.155/.
С оглед на
горните уточнения, направени от жалбоподателя в допълнителни молби и в с.з.,
става ясно, че същият атакува: 1.
бездействието на началника на Затвора – Бургас по подадено от него заявление
с вх.№ 3858/20.11.2019 г., съдържащо искане да разпореди на Отдел
„Счетоводство“ при Затвора – Бургас да му бъде изготвена справка относно
удържани суми от заплати за целия период, през който полага труд в Затвора, с
посочване на наличната сума по влога в личната му сметка и банката, в която е
депозитът, лихвения процент и плана на влога.; 2. фактическото бездействие на началника на Затвора – Бургас да се
произнесе по исканията му, формулирани в заявленията, жалбите и сигналите му
с регистрационни №№ 2670/27.08.2019 г; 2818/10.09.2019 г; 2908/17.09.2019 г; 2973/24.09.2019 г; 3032/26.09.2019 г; 3085/01.10.2019 г; 3084/01.10.2019 г; 3166/07.10.2019 г; 3228/11.10.2019 г; 3243/14.10.2019 г; 3704/18.11.2019 г; 3955/05.12.2019 г; 4029/12.12.2019 г; 3636/13.11.2019 г; 3931/04.12.2019 г; 3663/14.11.2019 г; 3729/19.11.2019 г; 3801/28.11.2019 г; 4184/27.12.2019 г; 170/15.01.2020 г; 172/15.01.2020 г.; 3. искане за задължаване на ответника за
в бъдеще да му предоставя достъп до искана от него информация, чрез
предоставяне на пълномощника му на заявления, жалби и сигнали.
В с.з. жалбоподателят се
явява лично, поддържа жалбата си и моли същата да се уважи, като ответникът
бъде задължен да извърши исканите действия.
Ответникът по жалбата –
началник на Затвора Бургас, се явява лично в с.з., оспорва жалбата по всички
пунктове и моли същата да бъде отхвърлена, ангажира доказателства.
Административен съд Бургас, като взе предвид постъпилата жалба,
становището на ответника по нея, събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По пункт 1 от жалбата – относно искането за изготвяне на справка
от счетоводството на затвора:
От наличните по
делото доказателства /справка на л.13/ се установява, а и не е спорно между
страните, че със заявление рег.№ 3858/20.11.2019 г., цитирано в жалбата, Р. е
поискал да му бъде предоставена справка от счетоводството на затвора за наличие
на движение на финансовите му средства. Ответникът по жалбата, до когото е било
насочено искането, твърди, че такава справка му е била изготвена, като същата,
ведно с искането, е била върната на Р. и по тази причина администрацията на
затвора не разполага с копия от документите.
По делото не са
представени доказателства относно това, че по входираното заявление рег.№
3858/20.11.2019 г. е било процедирано съгласно искането, както и че поисканата
от Р. справка действително е била изготвена. Поради това, съдът намира това
твърдение на ответника за недоказано.
Задълженията на
началника на затвора са нормативно регламентирани с разпоредбите на ЗИНЗС.
Съгласно чл.15, ал.1 ЗИНЗС, началникът на затвора
анализира и оценява резултатите от
отделните направления на дейност в
затвора и предприема мерки за подобряване и
усъвършенстване на работата; планира целите и приоритетните задачи, анализира работата със
служителите, планира и ръководи
дейностите по подбор, назначаване и
освобождаване от длъжност на служителите;
организира, ръководи, планира,
контролира и отговаря за работата на
служителите, разрешава отпуски и командирова
служители в страната, награждава служителите с награди по чл.
30, ал. 2, т. 1 от този закон и налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за Министерството на
вътрешните работи и по чл.
188, т. 1 и 2 от Кодекса на труда; отговаря
за спазването на законността в затвора; утвърждава плановете за действия на
състава в особени случаи;
ръководи
действията на служителите в кризисни
ситуации, планира тематични проверки и лично осъществява контрол по носенето на постовата служба, организацията на охраната, състоянието и използването на
охранителната техника, дейностите по реализиране
на правата и
задълженията на лишените от свобода,
социалната и възпитателната работа; незабавно уведомява
пострадалия със специфични нужди от защита в случаите на чл. 54, ал. 2; представлява и
ръководи дейността на териториалното
поделение на Държавно предприятие
"Фонд затворно дело"; изпълнява функциите, възложени му с този закон или със заповед на министъра на
правосъдието или на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията.
Горното означава, че от
компетентността на началника на затвора, до когото е било адресирано заявление рег.№ 3858/20.11.2019 г., е да извърши поисканото
със заявлението фактическо действие, като разпореди на служителите от
счетоводството на затвора, чиято работа ръководи и контролира, да изготвят
поисканата от Р. справка, от която да са видни удържаните суми от
трудовото възнаграждение на лишения от свобода за целия период, през който
полага труд в Затвора, с посочване на наличната сума по личната му сметка. Това
в случая не се доказва да е направено до завеждането на настоящото
производство.
Съгласно чл. 256, ал. 1 АПК, на което основание е подадена жалбата, бездействието на
административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може
да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на
индивидуалните административни актове. Според втората алинея на същия текст,
неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен
да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от
подаването на искане до органа за извършването му. Чл. 256, ал. 3 АПК регламентира какъв следва да бъде резултатът от проведеното
съдебно производство, а именно - с решението си съдът осъжда административния
орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането.
Казаното означава, че предмет на
оспорване по чл. 256, ал.2 АПК е неизвършването на фактически действия, като задължението за
извършване за административния орган произтича пряко от правна норма. Крайната
цел на успешно проведеното производство е да бъде задължен органът, който е
бездействал, да извърши поисканото фактическо действие.
Жалбата против това бездействие е
подадена в срок. В случая, обаче, в хода на производството ответникът е
разпоредил изготвянето от счетоводството на Затвора – Бургас на подробна
справка за отработените дни и полученото трудово възнаграждение от лишения от
свобода И.Н.Р., която е приложена на л.106-л.107 от делото, като в същата е
посочено, че същият е назначен на работа в затвора със Заповед № 71/24.08.2011
г. /л.111/ и е спрян от работа със Заповед № 37/17.04.2014 г., като
впоследствие със Заповед № 46/09.05.2017 г. отново е назначен на работа в
затвора и към момента работи /л.110/.
Изготвената справка съдържа пълна
информация за полученото от Р. през целия период на работа - от 2011 г. до 2020
г., трудово възнаграждение по месеци, за отработени дни по месеци, за размера
на личната сума за работника, за удръжките за данък върху доходите на
физическите лица, за удръжките за „лавка“.
От докладна записка на л.38 от делото
става ясно, че Р. работи в бригада „Мираж“ в корпуса на Затвора-Бургас, на
определена трудова норма от служители към Държавно предприятие „Фонд затворно
дело“ – поделение Бургас, като на осн.чл.78, ал.2 ЗИНЗС и Заповед №
ЛС-04-1373/23.08.2017 г. на министъра на правосъдието /л.42/ лишените от
свобода получават на база отработени и отчетени от прекия ръководител дни
определен процент от заработеното възнаграждение, изчислено на база утвърдената
за страната минимална работна заплата с министерско постановление. На лишения
от свобода Р., според определения от съда режим и тип съгласно заповедта на
министъра, се изплаща 40 % от заработеното възнаграждение. След приспадане на
дължимия данък в размер на 10 %, полагащата се сума в графа „лавка“ се превежда
по личната партида на лишения от свобода от финансовата служба за ползване за
лични нужди. Посочено е също, че лишените от свобода, които изтърпяват
наказанието си в затворническо общежитие от закрит тип, нямат право да
разполагат и да държат в себе си парични суми в брой, както и че в графа
„всичко удръжки“ са включени удържаният дължим данък и преведената сума за
лично ползване.
Съгласно
чл. 37, ал.1 ЗИНЗС, Държавно
предприятие "Фонд затворно дело" /ДП
„ФЗД“/ осъществява управление на дейностите, свързани с подобряване на условията за
изпълнение на
наказанията, и има статут на държавно
предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, като извършва и други стопански
дейности, които подпомагат, съпътстват или допълват основния му предмет на дейност. Предприятието е
юридическо лице със седалище София и с
териториални поделения в затворите /ал.2/. ДП "ФЗД" открива
разплащателни сметки, по които се набират и
разходват средствата от осъществяваните дейности.
Средствата на Държавно предприятие "Фонд затворно
дело" се набират от: приходите от стопанската
дейност и от други дейности,
осъществявани в местата за лишаване от
свобода; приходите от отдадени под наем сгради и
съоръжения; неполагащата се част от трудовото възнаграждение на лишените от свобода; иззетите пари и вещи, които лишените от свобода нямат право да държат и ползват; удържаните
средства от трудовото възнаграждение на
осъдените на пробация с наложена
пробационна мярка поправителен труд; дарения
от физически и юридически лица; други приходоизточници /чл.38 ЗИНЗС/. Набраните средства от Държавно предприятие
"Фонд затворно дело" се използват за целите, предвидени в
чл.39 ЗИНЗС.
Ето защо, удръжките от трудовото
възнаграждение на Р. се насочват към ДП „ФЗД“, а не към банка на депозитен
влог, по който да се трупа лихва, каквато информация е поискал Р. да му бъде
предоставена от началника на затвора - Бургас.
Доколкото в хода на настоящото
производство ответникът напълно е удовлетворил искането, формулирано в заявление рег.№ 3858/20.11.2019 г., касаещо изготвянето на
посочената справка от счетоводството на затвора, то жалбата в тази й част
/пункт 1/ понастоящем се явява лишена от правен интерес и следва да се остави
без разглеждане, а производството в тази част следва да се прекрати, тъй като
не е налице соченото бездействие от страна на ответника.
По пункт 2 от жалбата –
относно фактическото
бездействие на началника на Затвора – Бургас да се произнесе по исканията на Р.,
формулирани в заявленията,
жалбите и сигналите му с рег. №№ 2670/27.08.2019 г.; 2818/10.09.2019 г.; 2908/17.09.2019 г.; 2973/24.09.2019 г.; 3032/26.09.2019 г.;
3085/01.10.2019 г.; 3084/01.10.2019 г.;
3166/07.10.2019 г.;
3228/11.10.2019 г.;
3243/14.10.2019 г.;
3704/18.11.2019 г.; 3955/05.12.2019 г.; 4029/12.12.2019 г.;
3636/13.11.2019 г.; 3931/04.12.2019 г.;
3663/14.11.2019 г.;
3729/19.11.2019 г.;
3801/28.11.2019 г.;
4184/27.12.2019 г.;
170/15.01.2020 г.; 172/15.01.2020
г.:
Настоящата жалба е входирана в съда с рег.№ 3968/09.12.2019 г., като същата по тази причина не може да има за
предмет впоследствие посочените от жалбоподателя в молбата-уточнение заявления
с рег.№ 4184/27.12.2019 г.;
170/15.01.2020 г.; 172/15.01.2020
г. – същите са факт, настъпил след депозиране на жалбата в съда, а
жалбоподателят не може в рамките на производството да разширява предметния
обхват на първоначално депозираната от него жалба, която не е била насочена към
твърдяно бездействие на ответника във връзка с тези конкретни заявления. По
тази причина, жалбата в тази й част, уточнена допълнително, следва да се остави
без разглеждане и производството по делото – да се прекрати като недопустимо.
По отношение на останалите заявления,
предмет на жалбата, а именно - заявленията, жалбите и сигналите му с
регистрационни №№ 2670/27.08.2019 г.; 2818/10.09.2019 г.; 2908/17.09.2019 г.; 2973/24.09.2019 г.; 3032/26.09.2019 г.;
3085/01.10.2019 г.; 3084/01.10.2019 г.; 3166/07.10.2019 г.; 3228/11.10.2019 г.; 3243/14.10.2019 г.; 3704/18.11.2019 г.; 3955/05.12.2019 г.;
4029/12.12.2019 г.; 3631/13.11.2019
г.; 3931/04.12.2019 г.; 3663/14.11.2019 г.; 3729/19.11.2019 г.; 3801/28.11.2019 г.; съдът намира следното:
Видно
от приложените на л.58-л.75 писмени доказателства, както и от справката на
л.56-л.57 от делото, заявление с рег.№ 3084/01.10.2019 г. е било регистрирано в
дневник входяща кореспонденция на лишените от свобода, и е било насочено към
съответния служител за отношение, поради което не е приложено в личното
затворническо досие на осъденото лице и не може да се представи копие по делото
на същото. По тази причина, съдът намира, че след като не се установява по
делото съдържанието на това заявление, и че след като същото не е адресирано до
началника на затвора – Бургас, който е ответник по жалбата в настоящото
производство, а до друго лице, то жалбата в тази й част досежно това заявление
се явява неоснователна поради това, че не се установява наличие на бездействие
на ответника по това заявление за извършването на фактическо действие, вменено
му от законова норма.
Досежно
исканията на Р., формулирани в заявления с рег.№№ 3032/26.09.2019 г.;
3166/07.10.2019 г.; 3243/14.10.2019
г.; 3704/18.11.2019 г. – с първото заявление е поискано да се предостави на жалбоподателя
копие от списък със стоки, които могат да се поръчват и закупуват от лавка към
затвора – Бургас, с вписана крайна цена до потребител; с второто заявление е
поискано жалбоподателят да бъде уведомен за всички програми, в които е участвал
в затвора; с третото и четвъртото заявление е поискано жалбоподателят да бъде
уведомен за датата на възможно най-ранното му предсрочно условно освобождаване,
както в тази връзка е цитирал препоръка на Съвета на министрите. Видно от
съдържанието им, исканите справки и действия не са свързани със задължение на
началника на затвора – Бургас да извърши конкретно фактическо действие, което
произтича от законова норма – липсва подобно предписано от закона задължение за
ответника, по силата на който и да е нормативен акт, да предоставя на
жалбоподателя всякакви справки, в това число и конкретно поисканите. Поради
това, не може да става в случая въпрос за бездействие по чл. 256 АПК. Освен
това, поисканата информация във връзка с датата на възможно най-ранното
предсрочно условно освобождаване на жалбоподателя, е във връзка с Препоръка
Rec (2003) 22 на Комитета на министрите на държавите-членки относно условното
освобождаване (освобождаването под гаранция), която е приложима за друг вид осъдени лица, не и за жалбоподателя Р..
Препоръката се отнася до лица, осъдени на наказание „лишаване от свобода“,
докато жалбоподателят изтърпява присъда „доживотен затвор без право на замяна“,
за което наказание не се предвижда възможност за предсрочно освобождаване.
Поради това, не може да се приеме, че непредоставянето на исканата информация съгласно
препоръката на Съвета на министрите накърнява защитата на правата и свободите
на Р.. Ето защо, жалбата в тази част е неоснователна и следва да се отхвърли,
тъй като не е налице твърдяното бездействие.
Относно останалите заявления и жалби: със
същите жалбоподателят се е оплаквал от конкретни условия в затвора /например
неработеща пералня, липса на достъп до библиотеката, липса на работеща баня/,
като в тази връзка е имал искания до началника на затвора за извършване на
проверка и за взимане на отношение по случая. Видно от резолюциите върху тези
жалби, всички са били разгледани от ответника, своевременно е била разпоредена
проверка и за резултатите от същата съответният служител на затвора е написал
докладна до началника на затвора. Ето защо, не е налице неизпълнение на
задължение на ответника във връзка с исканията по тези жалби и заявления. Що се
отнася до твърдението, че жалбоподателят не е уведомяван за резултата от тази
проверка, респ. за произнасянията на началника на затвора по тези искания,
съдът намира, че такова задължение за уведомяване на лишения от свобода в
случая не съществува, тъй като липсва законова норма, която да предписва това.
Чл.78 ППЗИНЗС регламентира задължението на затворническата администрация за
уведомяване на лишения от свобода относно отговорите на молбите и жалбите му,
когато същите са адресирани лично до него, какъвто не е настоящият случай. Ето
защо, жалбата в тази част е неоснователна и следва да се отхвърли.
По
пункт 3 от жалбата: относно искането на жалбоподателя за задължаване
на ответника за в бъдеще да му предоставя достъп до
искана от него информация, чрез предоставяне на пълномощника му на заявления,
жалби и сигнали, съдът намира жалбата в тази част за недопустима поради липса
на предмет – не може да се оспорват бъдещи евентуални бездействия, нито може да
се иска задължаване за в бъдеще на ответника да извърши определено действие.
Що се касае до конкретно извършения отказ от страна на ответника в писмо
изх.№ 2602/06.12.2019 г. да предостави поискана от страна на В. Р. информация,
чрез достъп до документи, описани в заявление, приложено на л.157 от делото, то
същият е предмет на оспорване от жалбоподателя по адм.дело № 50/2020 г. по
описа на АдмС Бургас /факт, служебно известен на съда/, като същият не е
предмет н настоящата жалба.
При този изход на делото, разноски на жалбоподателя не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното
и на основание чл.159
и чл.
172, ал.2 АПК, Административен съд - Бургас, ХХІІІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Н.Р., понастоящем в Затвора – гр.
Бургас, ул. „Индустриална“ № 88, В
ЧАСТТА, с която се обжалва бездействието на началника на Затвора – Бургас,
изразяващо се в неизвършването на фактическо действие, с което да се разпореди
на счетоводството на затвора да изготви справка на жалбоподателя относно
удържани суми от трудово възнаграждение за целия период, през който полага труд
в Затвора, с посочване на наличната сума в личната му сметка и удръжките, И ПРЕКРАТЯВА производството по делото
в тази част като недопустимо поради липса на правен интерес.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Н.Р., понастоящем в Затвора – гр.
Бургас, ул. „Индустриална“ № 88, В
ЧАСТТА, с която се обжалва бездействието на началника на Затвора – Бургас,
изразяващо се в неизвършването на фактическо действие във връзка с подадени от
жалбоподателя заявления с рег.№№ рег.№ 4184/27.12.2019 г.; 170/15.01.2020 г.; 172/15.01.2020 г. , И ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част като недопустимо.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Н.Р., понастоящем в Затвора – гр.
Бургас, ул. „Индустриална“ № 88, В
ЧАСТТА, с която се иска
задължаване на началника на Затвора – Бургас за в
бъдеще да предоставя на жалбоподателя достъп до искана от него информация, чрез
предоставяне на пълномощника му на заявления, жалби и сигнали, И ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази част като недопустимо.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна жалбата на И.Н.Р.,
понастоящем в Затвора – гр. Бургас, ул. „Индустриална“ № 88, в останалата й част.
Решението в частта, с която частично е
оставена жалбата без разглеждане и е прекратено производството по делото, има
характер на определение, което подлежи на обжалване с частна жалба в
седмодневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен
съд. В останалата част решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: