Р Е Ш Е Н И Е
№ 15.03.2021г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ
състав
На 15 февруари 2021 г.
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 4344, по
описа за 2020 година.
Предявен е иск с правно осн. чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Стара Загора, чрез
пълномощника си, твърди в исковата молба, че
е еднолично дружество с ограничена
отговорност, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул. „Христо
Ботев" №62, първоначално вписано в регистъра на търговските дружества с
Решение № 4486/14.10.1991г. по ф.дело № 4492/1991г., по описа на СтОС.
Осъществява основно дейностите по водоснабдяване, канализация, пречистване на
битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и
управление и контрол при изграждане на водоснабдителни, канализационни и
пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора и Община
Тополовград. Потребител е на ел.енергия относно притежавания обект с ИТ №
2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК” с.Орешник, Община Тополовград, който обект
е присъединен към електропреносната система посредством Електропровод „Венеция”
20 kV, собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия
се извършва със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на
консумираната ел. енергия на този обект се осъществява посредством собственият
на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение (НН).
Ответникът
„Електроразпределение юг” ЕАД,/старо наиеменование ЕВН България
Електроразпределение АД/, със седалище и адрес на управление 4000 гр.Пловдив,
ул."Христо Г. Данов” № 37, вписано в TP с ЕИК *********, притежава
Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия №
Л-140-07/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, наричан по-долу за краткост ЕВН ЕР, и осъществява дейност по
разпределение на ел. енергия и
свързаните с мрежови услуги. По силата на чл.41 от Общите условия на договорите
за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Юг"АД/със старо наименование „ЕВН България
Електроразпределение" АД /, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от
10.05.2008г., всеки ползвател дължи на това дружество цена за пренос на
пренесената му електрическа енергия.
Ищецът твърди, че през
периода от 01.12.2015г. до 31.12.2015г. „Водоснабдяване и канализация” ЕООД е
заплатило на ответното дружество сума,
представляващи такса за достъп до електроразпределителната мрежа до обект на
ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „Капитан Петко
Войвода”, намираща се в общ. Тополовград.
-за м. декември 2015г. е
заплатена сумата 92.13лв. по фактура №**********/31.12.2015г., представляваща
начислена от ответника във фактурата такса за достъп до разпределителната
мрежа.
Изрично отбелязва, че по
посочената по-горе фактура ищецът е заплатил на ответника и други начислени
суми, за които към момента ищецът няма претенции и същите не са предмет на
настоящата искова молба.
Посочените по-горе суми,
били измерени и отчетени при измерване на електрическа енергия, от страна на
ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20
KV в Помпена станция „Капитан Петко войвода". Счита, че измерването по
този начин, и конкретно на това място, е незаконосъобразно, и води до
начисляване за заплащане на недължими суми.
Считано от 01.07.2008 г.
с Решение № Ц-021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплаща за ползване
на мрежата, се разделя на два компонента - цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа.
Съгласно нормативна
уредба, относима за процесния период,
клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната
мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за
пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови
период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на
крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти
цената за достъп до електропреносната
мрежа се заплаща от разпределителното предприятие на независимия преносен
оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащат от
клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие
със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на
измерване, определени в съответствие с Правилото за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР
цени.
Съгласно чл.14 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл.29, ал.4 от
Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи,
когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие.
В конкретния случай
границата на собственост между преносното или съответното разпределително
предприятие и ищеца е Подстанция „Тополовград” 20 kV, след която подстанция
започва собствения на ищеца Електропровод „Венеция” 20 kV. Този електропровод е
с дължина от около
С оглед на това,
измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия,
следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция
„Тополовград” 20 kV и Електропровод „Венеция” 20 kV., в електрическата уредба
на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско
напрежение, в самите ЗРУ на ПС „Орешник” и ПС „Кап. Петко Войвода”.
Във връзка с изложеното
по-горе относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия,
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД
отправяло няколкократни писмени искания от ответника /тогава с
наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД/ с искане за промяна на
мястото и нивото на измерване.
С Писмо изх. №
1748/23.10.2008г. дружеството ищец е изпратило писмо за промяна на мястото на
измерване ведно с приложени документи, за следните обекти:
-Подстанция
„Тополовград” - извод „Венеция” /т.е. за електропровод „Венеция”/;
-Извод „Рила”
-ВиК-Зимница
-ПС Ханчето
Отбелязва, че след
получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД,
по отношение на всички останали обекти, посочени в писмото, била извършена
промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измерва на ниво
средно напрежение, като единствено по отношение на Електропровод „Венеция” това
не било сторено.
Във връзка с това от
ищеца било изпратено и следващо Писмо изх. № 2013/05.12.2008г., с което отново
изрично било посочено, че желае да бъде изместено мястото и нивото за измерване
от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция
гр.Тополовград, като били посочени изрично и измервателните точки за двата
обекта, за които изисква промяната:
-ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК” с.
Орешник
-ИТ № 2939033 „ВиК” с.
Капитан Петко Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО
ВОЙВОДА”/с.Кап. Петко Войвода.
На това искане на ищеца
ответникът изпратил Писмо изх. № 01/09.01.2009г., с което то уведомил, че
следва ищецът да му предостави документи за собственост на Електропровод 20 kV
извод „Венеция”. Това искане ищецът счел за необосновано, тъй като още с Писмо
изх. № 1748/23.10.2008г., дружеството ищец е изпратило по отношение на
електропровод „Венеция” всички необходими документи.
Сочи, че „Водоснабдяване
и канализация" ЕООД е собственик Електропровод „Венеция” 20 kV, на Помпена
станция „Орешник” с.Орешник, на Помпена станция „Кап. Петко войвода”, и на
намиращите се в тях ЗРУ, като към писмата са приложени и съответните документи,
доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията. Независимо,
че дружеството ищец е собственик на имотите и съоръженията, даващи основание
мястото на измерване да се промени от НН на СН, ответникът не изпълнил
задълженията си и продължил да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за
целия процесен период.
Ищецът намира за
безспорно, че е собственик на Електропровод „Венеция” 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„ОРЕШНИК” с.Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА”, и на намиращите
се в тях ЗРУ.
Същите са собственост на
дружеството от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на дружеството.
Включването в капитала на дружеството станало по силата на Заповед №
135/12.12.1995Г. на Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от
Наредбата за държавни имоти се предоставя на „ВиК” ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт
за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи са предадени
на дружеството ищец. За тези обекти бил подписан Акт обр.16 и е издадено
Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.
Излага подробно доводи
за недължимост на платените суми. Счита, че извършеното от разпределителното
дружество измерване е неправомерно и поради това за ищеца не е възникнало
задължение за плащане на двата компонента от цената на консумираната
електрическа енергия – цената за достъп и цената за пренос по електроразпределителната
мрежа. При това положение за дружеството ищец възниквал правен интерес да
предяви против ответник иск за заплащане на платените суми за такса за достъп
до ел. разпределителна мрежа за процесния период, като суми, платени без
основание.
Ищецът моли, след
доказване основателността на исковата претенция, съдът да постанови решение, с
което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, да осъди ответника
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, да му заплати сумата 92.13 лв., представляваща недължимо
платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение - Помпена станция „Капитан Петко Войвода”, ИТ № 29390332, за периода
01.12.2015г. – 31.12.2015г., по фактура
№ **********/31.12.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата от ответника.
Претендира за
направените по делото разноски.
Ответникът
„Електроразпределение юг” ЕАД гр. Пловдив, чрез пълномощника си, в законоопределения срок е
депозирал писмен отговор на исковата молба. Заявява, че предявените искове са
допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва изцяло, както по
основание, така и по размер. Счита, че обстоятелствата и фактите, изложени в
исковата молба не правят сумите недължими.
Оспорва всички факти и
твърденията, във връзка с тях, изложени в исковата молба.
Счита, че същите са
неверни и не правят сумите недължими.
Излага следните съображения:
1.Относно възражението
на ищеца, че цената за достъп е недължима, поради това, че средствата за
търговско измерване били поставени на неправомерно място.
Водени от желанието за постигане на
справедлива преценка на създалата се комплексна правна и фактическа обстановка
в отношенията между „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД и „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД, счита за необходимо да отбележи, че всички спорни
отношения са породени от едно единствено обстоятелство - нежеланието на
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД да заплаща утвърдените от КЕВР и
важащи за всички потребители на разпределителните мрежи в Република България
цена за достъп и цена за пренос до електроразпределителната мрежа, въпреки
наличието на валидна облигационна връзка, по силата на която са начислени
процесните суми и фактът на реалното предоставяне на тези услуги.
3а процесния период
отношенията между „Електроразпределение Юг" ЕАД и ищеца „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД във връзка с предоставянето на услугите достъп и пренос
на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа се уреждат с
договор, сключен на 19.06.2013 г. на основание чл.14 от Правилата за търговия с
електрическа енергия, т.27.4. и т.2.7.7 от Лицензията за разпределение на
електрическа енергия на „Електроразпределение Юг" ЕАД, Правила за
управление на електроразпределителните мрежи, Правила за управление на
електроенергийната система и Правила за измерване на количеството електрическа
енергия.
Услугата достъп
до електроразпределителната мрежа представлява предоставяне на правото за
ползване на електроразпределителната мрежа за пренос на електрическа енергия до
обект на клиент, при условията, определени в договора и приложимите нормативни
актове. Цената за предоставяне на тази услуга отразява постоянните разходи,
които мрежовият оператор извършва за всеки един клиент.
Цените, по които „Електроразпределение Юг" ЕАД
предоставя услугата достъп до електроразпределителната мрежа са регулирани
цени. Те се определят и регулират с решения на Комисията за енергийно и водно
регулиране въз основа на приложимата нормативна уредба, или:
Съгласно чл. 29, ал.1 от
Правилата за търговия с електрическа енергия, обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г.
Мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните
количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване,
определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно решение на
ДКЕВР №Ц-16/01.10.2014 г. (в сила от 01.10.2014г.) цените за достъп се
определят при прилагане на втората хипотеза - върху предоставена мощност в
местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по
утвърдените от КЕВР цени, в който случай мястото на измерване не променя
предоставената мощност, т.е. не е от значение.
Дължимите суми за достъп
до електроразределителната мрежа се формират като определената при сключването
на договора за присъединяване на обекта предоставена мощност се умножи по броя
на дните в календарния месец и по определената от КЕВР цена за достъп за
процесния период. Това е и причината дължимата сума за достъп до
електроразпределителната мрежа да е независима от нивото на напрежение, на
което става измерването на електроенергията за обекта. И при измерване на
страна ниско напрежение, и при измерване на страна средно напрежение, тя би
била еднаква. Пак това било и причината цената за достъп да не зависи и от
мястото на измерване на електрическата енергия. То по никакъв начин не влияе на
формирането и.
Твърди, че мястото на
измервателните уреди за процесния период било определено правилно и в
съответствие с нормативната и договорната уредба.
Дори и това да не било
така обаче. Следвало да се има предвид, че независимо дали измервателната група
е била поставена на ниво средно напрежение или на ниво ниско напрежение, ищецът
дължи заплащане на достъп до електроразпределителната мрежа на мрежовия
оператор - било то „Електроразпределение Юг" ЕАД или „ЕСО" ЕАД.
Твърди, че съгласно Закона за енергетиката, цените за
достъп и/или за пренос през електроразпределителните мрежи и пренос са обект на
регулиране от Комисията за енергийно и водно регулиране. Цените за достъп до
електроразпределителните мрежи се определят и утвърждават от Комисията на база
предоставена от „Електроразпределение Юг" ЕАД информация, в съответствие с
предвиденото в Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на
електрическата енергия.
Поради горното моли при постановяване на решението
да се обърнете към ЗЕ и решенията на КЕВР, съгласно които „цената за достъп до
електропреносната и разпределителната мрежа отразява разходите, които се
предизвикват във връзка с управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно
управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходи
свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането
им, както и всички други административни разходи и разходи с общо
предназначение за съответната мрежа".
В обобщение: Счита, че ако не е съгласен с
изложеното, ищецът трябва да посочи правните норми, които му дават основание да
твърди посочената зависимост между начина на измерване на количеството
електрическа енергия и формирането на цената за достъп. Твърди, че посочената в
раздел II, т.5 от исковата молба норма, а именно: „чл.18г от Правилата" не
съществува, а в случай, че се касае за чл.18 от Правилата за търговия с
електрическа енергия, то следва да се отбележи, че текстът е отменен, вкл. и за
процесния период и е съответно неприложима към процесните правоотношение.
Същото се отнася и за решение № 227/11.02.2013 г., постановено по т.д.№
1054/2011 г., на което се позовава ищеца.
Относно възражението на
ищеца, че цената за достъп е недължима, поради това, че „Електроразпределение
Юг"ЕАД няма собственост върху електроразпределителната мрежа.
Преди настъпване на процесния период:
Обектът на ищеца е с
измервателна точка номер (ИТН) № 2939033.
Ищецът до 12.11.2013 г.
е бил клиент на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, явяващ се краен
снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на „Електроразпределение
Юг"ЕАД (оператор на разпределителна мрежа). Като такъв ищецът е бил
снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни
общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „Електроразпределение юг" ЕАД
по силата на общи условия е сключен договор за пренос на електрическа енергия
през разпределителната мрежа. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е
титуляр на лицензия № Л-141- 11/13.08.2004 г. и дружеството извършва дейността
„обществено снабдяване с електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 от
Закона за енергетиката) на обособената територия в Югоизточна България.
Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.2, т. 2а от ЗЕ за една обособена територия
се издава само една лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайни
снабдители, какъвто, по силата на цитираната по-горе лицензия, се явява
ответника в настоящото производство. Договорните отношения между „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД и клиентите също са уредени с договори при публично
известни общи условия. Според разпоредбата на чл. 986 (1) от ЗЕ „Потребителите
на крайния снабдител използват разпределителните мрежи, към които са
присъединени, при публично известни общи условия", а според ал. 4 на същия
член - „Публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които
купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено
приемане."
Съгласно нормата на чл.
28, ал.2 от Правила за търговия с електрическа енергия (обн., ДВ, бр. 66 от
26.07.2013 г„ в сила от 26.07.2013 г„ изм. и доп., бр. 39 от 9.05.2014 г.)
Крайният снабдител/доставчикът от последна инстанция събира и заплаща на
оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови
услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния
снабдител/доставчика от последна инстанция количество електрическа енергия.
Съгласно нормата на чл. 28 от предишните Правила за търговия с електрическа
енергия (обн. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.) битовите и
небитовите крайни клиенти на крайните снабдители, които използват
разпределителните мрежи при публично известни общи условия, заплащат всички
мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител(ал.1), крайният
снабдител/доставчикът от последна инстанция събира и заплаща на оператора на
електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за
съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчик
от последна инстанция количество електрическа енергия (ал.2), операторът на
електроразпределителна мрежа заплаща на независимия преносен оператор мрежовите
услуги, относими към електропреносната мрежа, за цялото количество пренесена
електрическа енергия от електропреносната в електроразпределителната мрежа
(ал.З), независимият преносен оператор събира и разпределя по методика,
утвърдена от ДКЕВР, дължимата от производители цена за достъп до
електропреносната и електроразпределителните мрежи (ал.4). Съгласно чл.18,
б."б" от тези правила потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа, които не са регистрирани по чл. 6 , заплащат
утвърдени от ДКЕВР цена за енергия, цена за достъп до електропреносната мрежа,
цена за пренос по електропреносната мрежа, цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос по електроразпределителната
мрежа. Тези цени се заплащат на крайния снабдител.
Съгласно чл.17 ал.1 и 2
от ОУ на договора за продажба на електроенергия "ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД е фактурирало ежемесечно на клиента при условията
на доставки с непрекъснато изпълнение, като издавало обща фактура за услугите
снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени или ищецът е дължал
заплащане на цена "пренос" и цена „достъп", тъй като е бил
присъединен на ниво средно напрежение, ползвал е електроенергия средно
напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена му от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД.
Фактурите са издавани от „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД.
Относно процесния период
сочи, че на 1.09.2014 ищецът е сменил доставчикът си на електрическа енергия.
Негов доставчик и координатор на балансираща група става „Мост Енерджи"
АД. Негов мрежови оператор обаче остава и е „Електроразпределение Юг"ЕАД.
За процесния период
отношенията между „Електроразпределение Юг" ЕАД и ищецът „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД във връзка с предоставянето на услугата достъп и пренос
на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа се уреждат с
договор, сключен на основание чл.14 от Правилата за търговия с електрическа
енергия.
Като всеки потребител на
ел.енергия и потребителят „Водоснабдяване и канализация" ЕООД дължи цена
освен за потребената електрическа енергия и цена за получените мрежови услуги,
дължима на мрежовия си оператор, като за изпълнението на тези негови задължения
са неотносими факти и обстоятелства свързани със собствеността на описаните
присъединителни съоръжения, чрез които се извършва доставката на електрическа
енергия към обекта му, както и такива, свързани с начина на измерване на
електрическата енергия, ползвана в обекта.
Ако твърди обратното,
ищецът трябвало да докаже в кой момент и кога е отприсъединил обекта си от
мрежата на „Електроразпределение Юг"ЕАД и към мрежата на кой друг мрежови
оператор се е присъединил, както и кой му предоставя услугите достъп и пренос,
съответно на кого ги заплаща. Подобни твърдения в исковата молба липсвали.
Съгласно чл. 82, ал.1 от ЗЕ, всички
електроенергийни обекти на територията на страната се свързват и функционират в
единна електроенергийна система с общ режим на работа и с непрекъснат процес на
производство, преобразуване, пренос, разпределение и потребление на
електрическа енергия, а обхватът на електроенергийната система е електрически
централи, преносната мрежа, отделните разпределителни мрежи и електрическите
уредби на потребителите.
„Електроразпределение Юг” ЕАД е притежател на Лицензия №Л-140-07 от
13.08.2004г. за разпределение на електрическа енергия на обособена територия,
съгласно чл.39,ал.1, т.З от ЗЕ. Съгласно лицензията Дружеството извършва
услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по утвърдените от
ДКЕВР цени, като спазва следния основен принцип: на всички клиенти услугата
разпределение се калкулира по одобрените от КЕВР цени. Тарифната структура е в
съответствие със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните
складове и Правилата за търговия с електрическа
Обектите на
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД са присъединени изначално към
електроразпределителната мрежа и то независимо от факта кой е собственикът на
елементите и.
Видно от легалното определение, съдържащо се в §
1, т. 22 от ДР на ЗЕ - „електроразпределителна мрежа" е съвкупност от
електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и ниско
напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия.
Легалното определение
на „електропреносна мрежа" е в § 1, т. 20 от ДР на ЗЕ -
"Електропреносна мрежа" е съвкупност от електропроводи и електрически
уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на
средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци.
Легална дефиниция
на термина „средно напрежение" се съдържа в § 1, т. 1 5 от ДР на Правилата
за управление на електроразпределителните мрежи, приети с Решение № П-б от
18.06.2007 г. на ДКЕВР и обн. в ДВ, бр. 66 от 2007 г., като текстът гласи, че
"средно напрежение" е напрежение, чиято номинална ефективна стойност
е от 1 kV до 35 kV."
Единственият критерий
за разграничаване на електропреносна мрежа и електроразпределителна мрежа е
нивото на напрежение, а не собствеността на двете мрежи. Този критерий е
инкорпориран в националното законодателство от Директива 2003/54/ЕО и Директива
2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно
общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, (§.1а от ДР на ЗЕ). В т.
10 от Преамбюла на Директива 2003/54/ЕО изрично е упоменато, че „директивата не
разглежда въпроси, свързани със собствеността" и собствеността не е
критерий при разделянето на дейността по пренос от разпределение"
/чл.10,т.1, чл.15,т.1 от Директивата/. Разпоредби в този дух се съдържат и в
Директива 2007/72/ЕО.
Счита, че изключително
неправилни са разбирания, според които горепосоченият критерий е изоставен. По
този начин се изменя действителният смисъл на дефинициите, направен при грубо
нарушение на Правото на ЕС, което е предпоставка за грешни правни и фактически
изводи.
За да бъде разрешен
спора в съответствие с Общностното право, се налага тълкуване на разпоредбите
на Директива 2009/72/ЕО, с цел изясняване на съотношението между дейностите
„пренос" и „разпределение" на електрическа енергия, съответно между
електропреносна и електроразпределителна мрежа. По отношение тълкуването на
тези понятия, в мотивите на решение от 17 10.2019 г. по дело С-31/18 на Съда на
ЕО, се приема следното: „87 При тези условия е видно, че свързването на
потребител като този в главното производство с електропреносна мрежа може да се
счита за основано на обективни и недискриминационни съображения, тъй като този
потребител е свързан с уредба за средно напрежение, която съгласно Директива
2009/72 и националното право попада в обхвата на дейност на тази преносна
мрежа.
Следователно
тази директива допуска по дело като разглежданото в главното производство такъв
потребител да се счита за свързан с електропреносната мрежа.
Запитващата
юрисдикция обаче е длъжна да провери дали — както, изглежда, следва от
представените пред Съда доказателства и от устните състезания — въпросната
уредба действително е част от електрическата подстанция, която е част от
електропреносната мрежа и следователно не представлява външен за нея елемент,
който е част от електроразпределителната мрежа.
При всички положения —
както следва от отговора на първия и третия въпрос, и по- специално от точка 71
от настоящото решение — е това отношение е без значение дали съответните
оператори на разпределителната и на преносната мрежа са собственици на
съответната мрежа или не, тъй като подобно обстоятелство не може да лиши
посочената мрежа от естеството й на разпределителна или на преносна мрежа по
смисъла на Директива 2009/72."
Очевидно за европейския
законодател и Съда на ЕО собствеността върху съоръженията, чрез които се
транспортира електроенергията, не е критерий за определяне нито за вида
лицензионна дейност, която се осъществява чрез тях, нито за вида на мрежата, от
която са част тези съоръжения. С други думи, видът и предназначението на
съоръженията (за транспортиране на ел. енергия на съответното ниво на
напрежение до клиенти или разпределители), а не собствеността, са определящи за
разграничаване на принадлежността на съответните съоръжения към електропреносна
или електроразпределителна мрежа.
Счита, че ключов за
решаване на настоящия спор е въпроса за функционалната принадлежност на
уредбата, чрез която обекта на ищеца е присъединен към съответната мрежа -
разпределителна или преносна.
И по конкретно:
безспорно установено по казуса е, че обекта на ищеца с ИТН 2939032 е
присъединен на ниво средно напрежение чрез собствени съоръжения, но не е
установено и не става ясно като част от коя мрежа функционално принадлежат и
функционират уредбите, чрез които в обекта се получават доставки на
електрическа енергия и мрежови услуги, т.е. по делото следва да се изследва
въпроса дали процесната уредба действително е част от електрическа подстанция,
която е част от електропреносната мрежа и следователно не представлява външен
за нея елемент, който е част от електроразпределителната мрежа.
Прави кратка
ретроспекция:
3а първи път с Решение №
Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, в сила от 01.07.2008г. влизат в сила нови цени,
както следва:
- цена за достъп до
електроразпределителната мрежа;
- цени за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа;
- цени на самата
електрическа енергия по тарифни зони, за стопански потребители и за битови
потребители. Т.е. „цена за мрежа" се разделя на два отделни компонента -
цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на
електрическата енергия през електроразпределителната мрежа.
При така издаденото Решение №
Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР цената за достъп до електроразпределителната мрежа
става задължителна, заплаща се от всички потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа и отразява всички разходи, които
„Електроразпределение ЮГ" ЕАД извършва за осигуряване на непрекъснат
достъп и ползване на мрежата като оперативно управление, управление на режима
на работа на мрежата, разходи по осигуряване и поддържане на измервателните
групи, като в тази цена не се включва стойността на присъединителни съоръжения
и разходите за тяхното поддържане. Тези разходи са включени в цената за пренос.
Цената за пренос през
електроразпределителната мрежа се заплаща от всички потребители съобразно
нивото на напрежение на разпределителната мрежа, към която е присъединен обекта
им (Средно напрежение или Ниско напрежение) и отразява всички разходи, които
„Електроразпределение ЮГ" ЕАД извършва за физическото пренасяне,
трансформация и разпределение на консумираните от потребителите количества
електрическа енергия.
Самото разделяне
на „цена мрежа" на два компонента, а именно - „цена достъп" и „цена
пренос", е продиктувано от стремежа да се приложат разходо-ориентирани
цени, отразяващи и покриващи единствено реалните разходи на мрежовия оператор.
Това разбиране е възприето и от Комисията за енергийно и водно регулиране,
която има правомощието, съгласно Закона за енергетиката, да одобрява цените,
предложени от енергийните предприятия.
Решенията на
КЕВР са задължителни, както за енергийните предприятия, така и за техните
потребители. В ценовото решение, цитирано по-горе, разграниченията, които
държавният регулаторен орган извършва за първи път са: по потребители - в
зависимост от вида им (бит или стопански), нивото на напрежение на
консумираната електроенергия (високо, средно или ниско) и начина на измерване
на електроенергията (с една, две или три скали).
По отношение на цената
за достъп обаче, (стр. 6, т. 6 от Решението) разграничение няма - цената за
достъп е относима към всички потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа. Това са всички потребители, които консумират
електроенергия на средно или ниско напрежение. Никакво друго разграничение
(напр. касаещо начина на присъединяване, собствеността на съоръженията, или
доставчика на електроенергия) не е релевантно по отношение на дължимостта на
цената за достъп до електроразпределителната мрежа. Тя е дължима от всеки
клиент на лицензионната територия на „Електроразпределение ЮГ" ЕАД. Такъв
се явява и "Водоснабдяване и канализация" ЕООД.
Всички мрежови разходи, включени във формирането на
„цена достъп" са дължими от клиентите, присъединени към
електроразпределителната мрежа, тъй като те покриват предоставяните към него
услуги, а именно - достъп до мрежа средно напрежение, възможност за
непрекъснато ползване, оперативно управление, измерване, диспечиране и т.н.
Водещото е, че клиентът (независимо, от кого се снабдява с електроенергия) е
мрежови клиент на „Електроразпределение ЮГ" ЕАД, тъй като консумира в
границите на лицензионната територия на дружеството, на ниво на напрежение, за
което само и единствено „Електроразпределение ЮГ" ЕАД има издадена
лицензия. Т.е. доставката на услугата „достъп до електроразпределителната
мрежа" не е била прекъсвана, тъй като в спорния период е имало консумация
на електроенергия в обектите на ответното дружество. А ползването на услугата
„достъп до електроразпределителната мрежа" е обвързана оперативно и
технологично с консумацията на електроенергия.
Нещо повече
- дори в обектите да не се извършва консумация на електроенергия за даден
период от време, доколкото те са присъединени към електроразпределителната
мрежа и могат във всеки един момент да започнат да консумират електроенергия,
то се приема, че услугата достъп им е предоставена (т.е. предоставена им е
възможността да консумират електроенергия чрез достъпа до
електроразпределителната мрежа).
Впоследствие от
2008г. до днес единственото разграничение, което държавният регулаторен орган е
въвел по отношение на определяне на размера на цената за достъп е в зависимост
от вида на клиента (небитов или битов) Такова е то и в решението на КЕВР -
решение на ДКЕВР №Ц-12/30.06.2014 г. (в сила от 01.07.2014г.) послужило за
определяне на цената за достъп, вписана з процесната фактура или процесиите
суми са дължими на „Електроразпределение Юг" ЕАД, тъй като услугата достъп
до електоразпределитената мрежа е предоставена от „Електроразпределение
Юг" ЕАД.
В обобщение заявява, че
изложената фактическа и правна обстановка обосновава неоснователността на
възражението за недължимост на цената за достъп, начислена за процесния период.
Сумата по процесната
фактура е основателно начислена и дължими от ищеца, а исковата претенция е
неоснователна.
Ответникът моли, съдът
да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан.
При отхвърляне на
предявения иск, моли за присъждане на направените в настоящото производство
разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, а при уважаване на
предявения иск прави възражение срещу присъждане на адвокатско възнаграждение в
размер, по-голям от еднократния, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В съдебно
заседание ищецът не изпраща представител. Пълномощникът на дружеството е
депозирал е молба, с която поддържа предявения иск. Ответникът не изпраща
представител. Пълномощникът му е депозирал молба, с която поддържа писмения
отговор.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно по делото, че през
процесния период 01.12.2015 г. – 31.12.2015
г. ответникът е имал качеството на оператор на електроразпределителната
мрежа за територия, в чийто обхват попада собствената на ищеца Помпена станция
„Капитан Петко войвода“- с. Орешник, ИТН 2939033, както и че страните са били
обвързани от договор да достъп и пренос на електрическа
енергия през електоразпределителната мрежа от 19.06.2013 г.
Считано от 01.07.2008 г., с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР,
прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 6,
чл. 30, ал. 1, т. 1а, т. 4, т. 4а, т. 6а, т. 7 и т. 10 и чл. 36а, ал. 2 от
Закона за енергетиката, чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 2, б. „б” и чл. 19, ал. 3 от
Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, цената, заплащана
за ползване на мрежата, се разделя на два компонента: цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа.
„ЕВН България Електроразпределение“ АД /ЕВН ЕР/ е изпратило до ищеца писмо с изх.
№ 6053-30/24.09.2008г., с което го информира, че предвид Решение № Ц-021 от
26.06.2008г. на ДКЕВР, в ЕВН ЕР тече проект по идентифициране на обекти на
клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи към електрически
подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията и че за клиентите, които
са изпратили необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за
съответните обекти, считано от влизане на Решението на ДКЕВР в сила. В писмото
е посочено, че все още не са получили от ищеца документи, удостоверяващи
собствеността на ищеца върху електропроводи, присъединени към електрически
подстанции и че такива доказателства могат да бъдат: документ, от който да е
видно по какъв начин е придобит този енергиен обект; извлечение от счетоводни
книги на дружеството по сметка, относно счетоводните записвания на
съоръжението; официална скица на ел. проводите, актуализирана към момента на
предаване на документите; строителни книжа, свързани с изграждането на електропровода
– разрешение за строеж, протокол за дадена строителна линия и определяне на
ниво, разрешение за ползване и др. В отговор на писмото, ищецът е изпратил
писмо с изх. № 1784/23.10.2008г., относно идентифициране на обекти,
присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието
мерене се осъществява в подстанциите, сред които обект, захранен от Подстанция
Тополовград – извод „Венеция”. В писмото е посочено, че са приложени: Заповед
на Община Тополовград за предоставяне за експлоатация и поддържане на обект –
ПС Дуганово – ел. провод и трафопостове на ВиК – Ст. Загора; извлечение от
счетоводните книги на дружеството по сметка, относно счетоводните записвания на
съоръжението; официална скица на ел. провода, актуализирана към момента;
образец 16, разрешение за ползване.
Видно от Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на гр.
Тополовград, акт за приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен
опис за земя, сгради и съоръжения на ПС „ОРЕШНИК", характеристика на ДМА -
Трафопост „Орешник", акт обр.16 за Електропровод „Венеция" 20 kV,
на ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО
ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за ползване №
261/09.08.1995г, се доказва, че ищецът е
собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„ОРЕШНИК" с. Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на
намиращите се в тях ЗРУ. Същите са собственост на дружеството от 29.12.1995г.,
когато са включени в капитала на дружеството. За тези обекти е подписан Акт
обр.16 и е издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.
С писмо до ЕВН ЕС, с изх. № 2013/05.12.2008г. ищецът е изявил
желание да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на
средно напрежение 20 kV в Подстанция гр. Тополовград на ИТ № 2939032 ПС
„Орешник”, с. Орешник /процесния/ и на ИТ № 2939033 ВиК с. Капитан Петко
Войвода, които се захранват от ел. провод 20 kV „Венеция”, собственост на
ищеца.
В отговор на писмото, с изх. № 01/09.01.2009г. ЕВН ЕС изисква от
ищеца документи за собственост на ел. провод 20 kV извод „Венеция” п/с
Тополовград.
Видно от
заключението на съдебнотехническата експертиза, което съдът възприема като
компетентно, обосновано и неоспорено от страните, през периода 01.12.2015г. –
31.12.2015г. измерването на потребената от ищеца ел. енергия по процесната
фактура за обект ПС „ Капитан Петко войвода”, ИТ № 2939033 се е извършвало на
ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „ Капитан Петко войвода“.
Ако се приеме, че електропровод „Венеция" 20 kV, изходящ от подстанция
„Тополовград", е бил собственост на ищеца през процесния период, границата
на собствеността му са изводите на електропровод „Венеция" в ЗРУ на
подстанция „Тополовград" на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало
да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение,
включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за
търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение
20 kV на електропровод „Венеция"
в подстанция „Тополовград" чрез обособяване на отделно поле „мерене"
или в съществуваща килия. Ако се приеме, че електропровод „Венеция" 20 kV,
изходящ от подстанция „Тополовград", е бил собственост на ищеца през
процесния период, то ищецът не дължи цена за достъп на ел.енергия през този
електропровод до ПС „Орешник " нито при монтирана измервателна група на
страна ниско напрежение в ПС „Капитан Петко войвода", нито при монтирана
измервателна група на страна средно напрежение в подстанция „Тополовград".
По делото е
представена Фактура № **********/31.12.2015г.
на стойност 6132.18 лв., и платежно нареждане от 07.01.2016г., с което ищецът е
извършено цялостно плащане на стойността на фактурата.
Видно от заключението на съдебноикономическата
експертиза, което съдът кредитира, като
компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че процесната
фактура е платена изцяло от ищеца на ответника.Начислената във фактурата такса
достъп до ел. разпределителната
мрежа до обект ПС ”Кап. Петко войвода» ИТ № 2939033 е 92.13 лв.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът
стига до следните правни изводи:
Съгласно чл. 55 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е
длъжен да го върне. В тези случаи в тежест на ищеца е да докаже факта на
плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за
получаването на сумата, респ. за задържането й.
Между ищеца и „ЕВН
България Електроразпределение Юг" ЕАД е налице облигационна връзка, обективирана
в Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Не е спорно по делото, че ищецът е потребител
на ел.енергия относно притежавания обект с ИТ № 2939033 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „Капитан
Петко войвода” с.Капитан Петко войвода, Община Тополовград, който обект е
присъединен към електропреносната система посредством Електропровод „Венеция”
20 kV. Обектите на ищеца са присъединени към електроразпределителната мрежа,
собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД на ниво ниско напрежение.
Безспорно установено по делото е, че присъединяването е извършено преди влизане
в сила на Наредба № 6 от 9.06.2004 г., за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи.
Съгласно чл. 120, ал.1 от ЗЕ и чл. 27 от ОУ на ЕВН,
ел.енергията, доставена на потребителите, се измерва със средства за търговско
измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на
оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на потребителя. Съгласно чл. 120 ал. 2 от ЗЕ, границата на
собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за
търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по
чл. 116, ал. 7 и на правилата
по чл. 83, ал. 1, т. 6 /Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия/. Приетата въз основа на чл. 116 ал. 7
от ЗЕ наредба е
Наредба № 6/09.06.2004г. Съгласно чл. 29 ал. 4 от
Наредба
№ 6/09.06.2004 г., когато електропровод, собственост на
потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на
електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие.
Съгласно утвърдената
съдебна практика / решение №227 от 11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г. на ВКС/,
дължимостта на цената за достъп и цената за пренос, заплащани от потребителя
съгласно измереното количество на консумираната енергия, е пряко обвързана от
спазването на установени от Правилата за измерване на количеството ел.енергия и
договорите за продажба на ел.енергия изисквания. Тези цени отразяват разходите,
които се отнасят към дейността по цялостното управление на електроенергийната
система, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът
на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед специфичното предназначение
на цената за достъп и цената за пренос като компоненти на цената на
електрическа енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско
измерване, е от решаващо значение за дължимостта на същите –измерването в
места, различни от уговорените между страните или от нормативно определените,
не е основание за начисляване на цена за достъп и цена за пренос.
Цената за достъп до електроразпределителната мрежа и
цената за пренос по електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които
се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на
електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране,
подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички
други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната
разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да бъде съобразен
конкретният принос на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на
това специфично предназначение на цената за достъп и цената за пренос, като
компоненти на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на
средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта
на същите.
Съгласно §1, т.22 от ДР на ЗЕ, електроразпределителната
мрежа е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и
ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия, а
съгласно чл.88 от ЗЕ,
услугите по достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа се
предоставят от ЕВН ЕС и ЕВН ЕР, когато тези дружества са собственици на такава
мрежа на обособена територия. В
настоящия случай, не е спорно, че ищецът е собственик на Помпена станция „Кап.
Петко войвода", на намиращото се в нея ЗРУ и на електропровод
„Венеция" 20kV. По цялата верига на електрозахранването на процесния обект
ПС „Кап. Петко войвода", ЕВН ЕР няма никакви собствени електропроводи и
електросъоръжения. Заплащането на достъп до електроразпределителната мрежа има
за цел да компенсира електроразпределителното предприятие за разходите по
дейностите по осигуряването, монтажът, поддръжката и ремонтът на
присъединителните електросъоръжения. След като електроразпределителната мрежа е
собственост на ищеца, то ответното дружество няма разходи по достъпа до нея и
не следва да калкулира такси за такъв достъп. Следователно, начислената и
получената от ответното дружество такса
за достъп до електроразпределителната мрежа е без основание. Видно от
заключението на съдебно икономическата експертиза тази такса е в размер на 92.13 лв., без ДДС. Именно
с тази сума се е обогатил ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Същата сума
подлежи на връщане на ищеца. Предявеният иск се явява основателен и доказан,
като следва да бъде изцяло уважен. Върху присъдената сума следва да присъди и
закон***та лихва, считано от подаването на исковата молба 26.10.2020г. до
окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора,
в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски –
сумата от 810 лв. По повод направеното
от ответника възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски
хонорар от 360 лв., с ДДС, съдът намира същото за неоснователно. В случая,
платеното възнаграждение за адвокат е в размер към минималния, изчислен съобр.
7 ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Електроразпределение юг” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, представлявано от членовете на СД Здравко Братоев и Александер
Сипек, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо
Ботев” № 62, сумата от 92.13 лева, представляваща
недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект
Помпена станция „Капитан Петко войвода”, ИТН 2939033, за периода 01.12.2015г. –
31.12.2015г., ведно със законната лихва, върху сумата, считано от 26.10.2020г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 810 лв., представляваща направени по делото разноски.
Присъдените суми мога да
бъдат платени по следната банкова сметка на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД:
BG96STSA9300002002601
БАНКА ДСК ЕАД
Решението може да се
обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: