Решение по дело №963/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, представлявана от председателя на Управителния съвет, подадена чрез юрисконсулт И. В., против Решение № 245 от 21.06.2024 год. постановено по а.н.д. № 361 от 2024 год. по описа на Районен съд - Пазарджик. С обжалваното решение е отменен Електронен фиш (ЕФ) № **********, с който на „ПИМК“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лева, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. ал. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание касационния жалбоподател се представлява от юрисконсулт И., която поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи. Моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответникът - „ПИМК“ ООД не изразява становище в открито съдебно заседание. От него е постъпило писмено становище с вх. № 365 от 15.01.2025 год., депозирано от адв. Т., с което оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й. Моли за присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че следва да бъде определена пропорционална санкция по отношение на санкционираното лице.

Административен съд - Пазарджик, Х-ти касационен състав, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея оплаквания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да отмени обжалвания електронен фиш, Районен съд –Пазарджик е приел от фактическа страна, че на 15.06.2021 год., в 09:22 ч., процесното ППС е управлявано в Община Пазарджик, по път I-8 км 196+643, в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за него не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП - без валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с техническо устройство № 10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, разположено на път I-8 км 196+643. Дружеството, в качеството на ползвател на процесното ППС, е санкционирано с атакувания ЕФ за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, за което му е наложена имуществена санкция на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл.1 79, ал. 3б от ЗДвП, в размер на 2500,00 лева.

Въз основата на събраната административно-наказателна преписка Районен съд - Пазарджик е приел от правна страна, че електронният фиш е издаден при допуснато нарушение на материалния закон, като за нарушителя е налице по-благоприятна нормативна разпоредба съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Мотивирал се е с текста на чл. 10б от ЗП – редакция, обн. ДВ, бр. 14 от 2023 год., в сила от 01.01.2024 год., когато са създадени три нови алинеи – 7, 8 и 9, които са в синхрон с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 год., като наказващият орган е нарушил правата на санкционираното дружество и не е спазил нововъведената процедура. С решението са присъдени разноски в полза на търговското дружество, в размер на 420,00 лева.

Решението е правилно.

Като е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано, че не е осъществен съставът на визираното в ЕФ административно нарушение. При постановяване на решението си съдът подробно е изследвал спорните въпроси и е изложил подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспорения ЕФ, които касационната инстанция изцяло споделя и съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК препраща към тях.

Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 год., се въвеждат нови разпоредби на чл. 10б, ал. 7, 8, 9 от ЗП, в сила от 01.01.2024 год., с които националното законодателство се привежда в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2020/2024 на Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл. 2, параграф 7 от същия и е предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, в случаите на частично или непълно деклариране на тол данни, като на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от 14 дни от уведомяването и при заплащане на таксата в този срок не се образува административно-наказателно производство. Видно от мотивите към законопроекта, измененията имат за цел транспонирането на европейското законодателство относно заплащането на тол таксите и по-конкретно въвеждането на национална уредба, която да кореспондира на чл. 2, параграф 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 год. Макар към датата на нарушението по обжалвания електронен фиш разпоредбите на чл. 10б, ал. 7, 8, 9 от ЗП, в сила от 01.01.2024 год., да не са били част от действащата правна уредба, то доколкото разпоредбите на чл. 2, параграф 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 год. имат пряко действие, обжалваният електронен фиш следва да се отмени поради противоречие на процедурата по реализиране административнонаказателната отговорност с реда, предвиден в Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 год.

Едва след уведомяване и бездействие на собственика да заплати дължимата такса доброволно, е следвало да се пристъпи към образуване на административно-наказателно производство.

Отделно от това, съгласно решение на СЕС от 21.11.2024 год. по дело C-61/23, с предмет преюдициално запитване, отправено от Административен съд - Хасково, член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

По отношение на искането за прилагане на абсолютната давност по чл. 82, ал. 4 от НК следва да се посочи, че с оглед константната съдебна практика цитираната норма не се прилага за електронните фишове, а само за НП и АУАН.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на ответника по касация следва да се присъдят разноски. Същите са заявени своевременно – до приключване на устните прения и са обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК (л. 40). В подкрепа са приложени договор за правна помощ, с който страните са се уговорили за заплащането на сумата от 420,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение да се извърши по банков път (виж л. 42 и л. 43 – преводно нареждане и фактура). Предвид направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът следва да посочи, че съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. минималният размер за адвокатското възнаграждение в случая е 550,00 лева. Заявената претенция е под минималния размер, поради което искането следва да бъде уважено в пълен размер.

На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен-Пазарджик, X-ти касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 245 от 21.06.2024 год. постановено по а.н.д. № 361 от 2024 год. по описа на Районен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – София да заплати на „ПИМК“ ООД, ЕИК *********, с. Марково, Община Родопи, област Пловдив, местност Захаридево 43А, представлявано от управителя А. И. Й., сумата от 420,00 лева (четиристотин и двадесет) лева, представляваща сторените по делото адвокатски разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.