Присъда по НОХД №5937/2025 на Софийски градски съд

Мотиви към присъда по н.о.х.д. № 5937/25 по описа на СпНС, 14 състав.

СпПр е повдигнала обвинение с Обвинителен акт против Д. С. И. за това, че на 23.10.24 г в
гр. София, ул. ********, без надлежно разрешително, е дължал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества, както следва:
- MDMB-4en-PINACA с тегло 0,09 грама и на стойност 2,70 лв;
- MDMB-BUTINACA с тегло 0,07 грама и на стойност 2,10 лв;
- фентанил с тегло 0,35 грама и на стойност 1,02 лв;
- фентанил с тегло 0,26 грама и на стойност 0,75 лв;
- фентанил с тегло 0,43 грама и на стойност 1,25 лв;
- фентанил с тегло 0,32 грама и на стойност 0,93 лв,
като общата стойност на наркотичните вещества да е 8, 75 лв, като деянито е извършено при
условията на опасен рецидив, след като е бил осъден на наказание от шест години
"лишаване от свобода" по н.о.х.д. № 3804/16 на СГС. Дала е правна квалификация на това
деяние по чл. 354а ал. 2 т. 4 във вр. с ал. 1 изр. 1 пр. 4 алт. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а“ НК.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа изцяло обвинението срещу
подсъдимия, като посочва, че то се подкрепя от събраните по делото доказателства и
предлага да бъде признат за виновен, като му се определи наказание около средния размер.
Защита на подсъдимия посочва, че не следва да се дава вяра на показанията на св. К.
К., доколкото е бил зависим от полицията и не е ясно дали е бил способен да дава показания,
предвид наркозависимостта си, като следва да се постанови оправдателна присъда.
Евентуално посочва, че подс. И. може да бъде признат за виновен само за това, че е държал
наркотици, като следва да му се определи минимално наказание.
Подсъдимият се признава за виновен единствено за държането на две дози фентанил,
като отрича да е държал останалите наркотични вещества и да ги е разпространявал.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият Д. С. И. с ЕГН **********, българин, български гражданин, със средно
образование, неработещ, неженен, осъждан, като следва:
По н.о.х.д. № 14 957/09 на СРС със споразумение от 18.03.2010 г. за деяние по чл. 195 НК на
наказание „пробация“;
По н.о.х.д. № 42777/10 на СРС със споразумение от 07.12.2010 г. за деяние по чл. 195 НК на
наказание от 4 месеца "лишаване от свобода", условно отложено за срок от 3 години;
По н.о.х.д. № 22284/11 на СРС със споразумение от 15.05.2012 г. за деяние по чл. 343в НК
на наказание „пробация“;
По н.о.х.д. № 13597/11 на СРС с влязъл в сила съдебен акт на 29.08.2014 г. за деяние по чл.
195 НК на наказание 8 месеца, условно отложено за срок от 3 години;
По н.о.х.д. № 3804/16 на СГС с влязъл в сила съдебен акт на 14.04.2017 г. за деяние по чл.
199 НК на наказание от 6 години "лишаване от свобода", като е приведено в изпълнение
предходното наказание.
Подс. И. страда от наркотична зависимост от опиев тип, зависимост от хероин. Предвид
дългогодишата употреба на опиоиди са настъпили психически и поведенчески разстройства.
1

Но няма интелектуален дефицит. При все това е налице физическа и психическа зависимост,
с наличие на абстинентни прояви. Не е бил лекуван.

Подс. И. и св. Р. живеели на семейни начала в гр. София, ул. ********. Той си изкарвал
прехраната, като обикалял из кофите и събирал вторични суровини, а тя била чистачка в
училище. Нито той, нито тя нямали издадено разрешение за държане на наркотични
вещества. При все това и двамата употребявали наркотици, като той употребявал фентанил,
които закупувал за 10 лв. дозата, я тя синтетичен канабиноид, поставен върху зелена
тревиста маса, наричана „билка“, която закупувала за 5 лв. дозата. Сред техният приятелски
кръг също така бил св. К. К., отново потребител на наркотични вещества.
В неустановен момент преди 23.10.2024 г. св. Р. закупила наркотично вещество – шест
отделни пакета. Първите две били малки, под формата на две полителинево пликчета,
сгънати на топчета, съдържащи фентанил, съответно 0,09 грама и 0,07 грама. Другите
четири били полиетиленови пликчета със зелена тревиста маса, съдържащи зелена тревиста
маса, със синтетичен канабиноид, съответно 0,35 грама, 0,26 грама, 0,43 грама и 0,32 грама.
Двете малки пакетчета с фентанил били предназначени за нуждите на подс. И.. Той ги
държал в печката (едното вътре в печката, а второто върху нея).
Четирите по-големи пакетчета били предназначени за нейните собствени нужди. Тя ги
държала под матрака.
Тези наркотични вещества се намирали на посочените места на 23.10.2024 г.
Св. К. К., приятел на подс. И. и на св. Р., на 23.10.24 г. бил обект на оперативна беседа при
неустановени обстоятелства. При провеждането той направил изявление, че си купува
наркотици от подс. И..
При условията на неотложност същия ден било извършено претърсване и изземване от дома
на подс. И., посочен по-горе. Разследващият орган намерил и иззел от печката и в самата
печка двете пакетчета фентанил; а също така под матрака намерил и иззел четирите
пакетчета с „билка“ – синтетичния канабиноид.
Подс. И. бил задържан по ЗМВР на 23.10.2024 г., задържан по НПК (чл. 64 ал. 2 НПК) от
24.10.2024 г. до 26.10.2024 г. и след това (чл. 64 ал. 5 НПК) от 31.10.2024 г. до 22.05.2025 г.,
когато мярка за неотклонение "задържане под стража" е била изменена в „гаранция“.

Тази фактическа обстановка се установи от следните източници на доказателствени
сведения:
- обясненията на подсъдимия, дадени в последното съдебно заседание;
- показанията на св. К. К., прочетени на основание чл. 281 НПК (л. 24 и л. 41 досъдебното
производство), както и извършеното от него разпозаване ( 23 досъдебното производство);
- показанията на св. С. Р., прочетени на основание чл. 281 НПК (л. 42 досъдебното
производство);
- показанията на полиейските служители, прочетени по реда на чл. 373 ал. 1 във вр. с чл. 371
т. 1 във вр. с чл. 283 НПК, - К.Р. (л. 25 досъдебното производство), А.Г. (л. 26 досъдебното
производство), Р.Г. (л. 27 досъдебното производство) и Х.Л. (л. 28 досъдебното
производство);
- дактилоскопна експертиза (л. 61 досъдебното производство);
- психиатрична експертиза (л. 87 досъдебното производство);
2

- протокол за оглед, претърсване и изземване (л. 17 досъдебното производство);
- физикохимична експертиза (л. 118 досъдебното производство);
- заповеди за задържане (л. 6, 11 досъдебното производство);
- справка за съдимост (л. 29 досъдебното производство);
- протоколи от произвоства по чл. 64 и чл. 65 НПК (л. 47, л. 51, л. 75, л. 78, л. 83, л. 86, л.101
и л. 106 досъдебното производство) и справка за задържане и освобождаване (л. 22
съдебното производство);
- акт за смърт на св. К. К. (л. 19 съдебното производство).

По делото не е налице противоречие между доказателствата относно това, че на 23.10.2024
г., при претърсване и изземване от дома на подс. И., намиращ се в гр. София, ул. ********,
където живеел заедно със св. Р., който се състояла от една стая, са намерени наркотични
вещества – две пликчета, под формата на сини полиетиленови топчета, едното поставено на
цилиндричната печка за дърва, а другото в нея; а също така четири броя полиетиленови
сгъвки със зелена тревиста маса, поставени под матрака. Това ясно се установаява от
протокола за оглед, както и от показанията на св. Р. и обясненията на подсъдимия, както и от
показанията на полицейските служители Р., Г., Л., поради което съдът не счете за нужно да
разпитва поемните лица (л. 19 и л. 21 досъдебното производство).
---
Налице е противоречие между доказателствата относно това кое от двете лица, живеещи в
тази къща (състояща се от една стая) е държало тези наркотици. Така подс. И. посочва, че те
са били купени от св. Р., за общо ползване – а именно двете дози фентанил за него, а
четирите дози „билка“ за нея – и всеки е държал своите наркотици за себе си. Самата св. Р.
посочва, че тя ги е купила за себе си, за да ги пуши, като подс. И. само е знаел за тях.
Съдът приема, че следва да се кредитират обясненията на подс. И., доколкото няма
основание да се поставя под съмнение твърдението му, че както той, така и св. Р. са
наркозависими (само за него това е експертно установено) и доколкото няма основание да се
приеме, предвид двата различни вида наркотик и съхранението им на различни места, че
всички те са били предназначени само за св. Р.. Поради това прие, че подс. И. е държал само
двете дози фентанил (едната на печката, а втората в печката), но не е държал четирите дози
„билка“ (под матрака). Обстоятелството, че е знаел за тях, не води до извода, че той е
упражнявал фактическа власт върху тях.
Следва изводът, че четирите дози зелена тревиста маса не са били държани от подс.
И. – а са билри държани от св. Р.. Това налага оправдаването му относно обвинението, че той
ги е държал.
С оглед пълнота следва да се посочи, че в своите обяснения подс. И. посочва, че той е бил
употребил част от закупения от св. Р. фентанил, като на 23.10.2024 г. били намерени само
остатъците. Това означава, че в предходен момент е държал по-голямо количество. Но това
обстоятелство на първо място е извън предмета на делото и на второ място е установено
само от една реплика на подсъдимия, при даване на обясненията му. Следователно не може
да се вземе предвид. Поради което съдът прие, че св. Р. е закупила и предала на подс. И.
онова количество фентанил, което впоследствие е било намерено в поставеното от него
място – върху и във печката.
---
Налице е и противоречие между доказателствата относно това дали подс. И. е държал тези
наркотици с цел разпространение. Той самият отрича, като св. К. посочва, че десет пъти си е
3

купувал от него наркотик. Ако евентуално се приеме, че посоченото от св. К. е вярно, то
евентуално може да се достигне до извод, че след като св. К. десет пъти е купувал от подс.
И. наркотик, то тези две дози наркотик подс. И. е държал именно с цел разпространение.
За това обстоятелство – че св. К. е купувал от подс. И. наркотик – дава показания
единствено този свидетел. Няма нито един друг източник на доказателствени сведения.
Поради това, на основание чл. 281 ал. 8 НПК неговите показания не може да доведат до
извода, че подс. И. е държал наркотик с цел разпространение.
На пръв поглед нормата на чл. 281 ал. 8 НПК е неприложима, доколкото тя касае само
прочетени по реда на ал. 4 показания; а в случая се касае за такива, които са прочетени по
реда на ал. 1 – доколкото са били дадени пред съдия (л. 41 досъдебното производство). При
все това настоящият състав счита, че тя следва да се приложи. Основанията за това са в две
насоки.
Първата е свързана с тълкуването на чл. 281 ал. 8 НПК – а именно, дали тя, като
предназначена да даде гаранция за защита на правото на участие на защитата, следва да се
тъкува по такъв начин, че показанията на свидетел, дадени в отсъствието на защитата, но
пред съдия, да имат същата доказателствена стойност като тези, дадени в открито съдебно
заседание, с участието на защитата. Ако това е така, ще се окаже, че присъствието на
съдията, на когото делото не е предоставено и който не взима никакво участие, има сащото
правно значение като участието на защитата. Или пълната невъзможност на защитата да
задава своите въпроси на свидетеля е напълно неутрализирана от присъствието на
неосведомения съдия.
Положителният отговор за такова тълкуване се потвърждава от самото естество на института
„разпит пред съдия“ по чл. 223 НПК – доколкото той е създаден и използван, за да се
потвърди трайно установената преди това практика защитата да бъде лишена от
възможността да участва в разпита на свидетелите в досъдебната фаза – но без това да
доведе до загуба на доказателствена стойност на тези показания. Оттук и трайно
установената практика свидетелите масово да се разпитват пред съдия само до привличането
на обвиняем – а след това да не се разпитват пред съдия, доколкото това би довело до
възможност защитата да вземе участие в този разпит. Това е видно и от начина на
формулиране на този институт – право на участие в този разпит има само онова лице, което
е било конституирано като обвиняем към момента на разпита, но не и онова лице, което към
този момент е задържано за 24 часа, чието Постановление по чл. 219 НПК е готово, но се
чака да приключи разпита пред съдия и веднага след този разпита ще бъде конституирано
като обвиняем. Ако този институт цели защита на правата на обвиняемите, то би следвало
веднага след конституирането на определено лице като обвиняем да му се даде възможност
да участва в разпита, под формата на провеждане на допълнителен разпит. Наличието или
липсата на съдия няма почти никакво правно значение.
Отрицателният отговор за такова тълкуване е видим от очевидното нереализиране на
правото на защитата да участва в процеса на разпита на свидетеля. В действителност
правото на защитата да вземе такова участие е в една и съща нарушено както ако разпита се
провежда само от разследващ орган, така и ако се провежда от него в присъствието на съдия.
Наличието или липсата на съдия (незапознат с делото) няма никакво отношение към правото
на защитата да участва.
Поради което настоящият състав приема, че чл. 281 ал. 8 НПК следва да се тълкува
разширително, като обхващат и онези хипотези на ал. 1, които касаят разпит пред съдия, но
без участието на защитата.
На второ място следва да се спомене и Решение от 08.12.2022 г. по С- 348/21,
ECLI:EU:C:2022:965 на Съда на ЕС, който изисква показанията на свидетел, които се четат
от досъдебната фаза без защитата да е имала в миналото или да има в настоящето
4

възможност да вземе участие в разпита му, да не са единственото или най-важното
доказателство в подкрепа на обвинението. Той е посочил това именно относно разпит на
свидетел пред съдия (това обстоятелство е тук подчертано, с оглед ясното му онагледяване;
подчертаването не е част от оригиналния текст):
„52 На второ място, що се отнася до зачитането на основното съдържание на основните
права на обвиняемия, следва да се констатира, че това основно съдържание е зачетено, ако
показанията на отсъстващите свидетели могат да бъдат взети предвид само в ограничени
случаи, по легитимни съображения и при зачитане на справедливостта на наказателното
производство като цяло….
57 По-нататък, трябва да се приеме, че показанията на отсъстващ свидетел в съдебната
фаза на наказателното производство, когато са допуснати като доказателство в хода на тази
фаза, но са събрани преди нея, ще бъдат единственото основание за осъждането на
обвиняемия, ако тези свидетелски показания са единственото доказателство срещу него.
Това основание следва да се разглежда като определящо, в случай че посочените
свидетелски показания са от такова значение, че да могат да обусловят решението по делото,
като се има предвид, че ако показанията на отсъстващия свидетел могат да бъдат
потвърдени с други доказателства, преценката доколко тези показания са определящи зависи
от доказателствената сила на посочените други доказателства, така че колкото по-голяма е
последната, в толкова по-малка степен показанията на отсъстващия свидетел могат да се
считат за определящи…
62 С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се
отговори, че член 8, параграф 1 от Директива 2016/343 във връзка с член 47, втора алинея и
член 48, параграф 2 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на
национална правна уредба, която позволява на национален съд, когато не е възможно да
разпита свидетел на обвинението в съдебната фаза на наказателното производство, да
основе решението си относно вината или невиновността на обвиняемия на показанията на
посочения свидетел, получени при разпит, проведен пред съдия в досъдебната фаза на това
производство, но без участието на обвиняемия или на неговия адвокат, освен ако е налице
уважителна причина за неявяването на свидетеля в съдебната фаза на наказателното
производство, показанията на този свидетел не са единственото или определящото
основание за осъждането на обвиняемия и съществуват достатъчно компенсиращи фактори,
за да се неутрализират трудностите, причинени на обвиняемия и на неговия адвокат поради
вземането предвид на посочените показания“.
Следоватено правото на ЕС ни задължава – най-малкото – да тълкуваме разширително чл.
281 ал. 8 НПК, като под тази норма попадне и разпита пред съдия, при който защитата не е
взела участие.
В случая не е имало уважителна причина за това подс. И. да не е взел участие в този разпит
– той се е провел на 24.10.2024 г. в периода 13,00 – 13,10 часа, към който момент подс. И. е
бил задържан за 24 часа (задържан на 23.10.2024 г. в 16,30 часа), като след това, в 18,40
часа, му е било предявено обвинението. Не му е била дадена възможност да зададе своите
въпроси на св. К. – като въз основа на неговите показания е бил задържан под стража в
последвалото производство по чл. 64 НПК (от въззивния съд).
При това положение следва изводът, че показанията на св. К., като единствен източник на
сведения, че подс. И. е разпространявал наркотици, не може да доведат до извода, че двете
дози фентанил, които той е държал в дома си, са били с цел разпространение. Отделно от
това невъзможността съдът да разпита св. К., вкл. и относно причините да съдейства на
полицията с показанията си, прави невъзможна преценката до каква степен казаното от него
е достоверно. Това се отнася и до невъзможността да се установи дали същият е бил под
наркотична зависимост или абститенция, както посочва защитата.
5

Следователно не са събрани доказателства, че двете дози фентанил са съхранявани от подс.
И. с цел разпространение. Това налага постановяване на оправдателна присъда относно това
квалифициращо обстоятелство.
---
По-горе бе посочено, че подс. И. следва да бъде оправдан относно обвинението, че е държал
четирите дози тревисто вещество – доколкото е установено, че той е държал само двете дози
фентанил; след това бе посочено, че следва да бъде оправдан за това, че ги е държал с цел
разпространение, доколкото такава цел не е установена със стандартите по НПК, след
определено въздействие на правото на ЕС върху тях.
При все това са налице основание за оправдаването, му вкл. и относно държането на двете
дози фентанил, като причина за това не е противоречието между доказателствата, а
неправилно повдигнатото обвинение. Вещото лице, изготвило физикохимичната експертиза,
е разместило местата на двата вида наркотик – а след това неговата грешка е възпроизведена
във второто Постановление по чл. 219 НПК, преповторена в обвинителния акт и
поддържана от прокурора в съдебното заседание. А това води до извода, че подс. И., вместо
да бъде обвинен в държане на наркотик, който той реално е държал, е обвинен в държане на
наркотик, който не е съществувал.
По-горе бе посочено, че са налице многобройни доказателства какъв наркотик е намерен –
две пликчета с прахообразно вещество и четири със зелена тревиста маса. Това е видно от
протокола за оглед, показанията на четиримата полицаи, показанията на св. Р., обясненията
на подсъдимия.
В експертната справка (л. 43 досъдебното производство) е посочено, че двете пликчета
прахообразното вещество е фентанил (0,09 и 0,07 грама), а в четирите пликчета със зелената
тревиста маса има MDMB-4en-PINACA (0,35, 0,26, 0,43 и 0,32 грама). В експертизата, обаче
(л.118 досъдебното производство), е посочено, че са изследвани два обекта зелена
растителна маса и четири пакета с кяфаво прахообразно вещество. За първите два е
посочено, че съдържат MDMB-4en-PINACA и MDMB-INACA, а за за останалите четири, че
съдържан фентанил. Преповторено е теглото им, установено в справката (първите две тежат
0,09 грама и 0,07 грама, а останалите четири тежат съоветно по 0,35 грама, 0,26 грама, 0,43
грама и 0,32 грама).
Не е възможно експертът да е изследвал два обекта зелена тревиста маса и четири обекта
прахообразно вещество, доколкото обект на изследване са два обекта правохообразно
вещество и четири пакета зелена тревиста маса. Очевидно вещото лице е допуснало грешка
при преписването. Но, все пак, ако действително е изследвало онова, което е посочил, то
неговото заключение е неотносимо – доколкото несъмнено е установено, че от дома на подс.
И. са иззети два пакета кафяво прахообразно вещество и четири пакета тревиста маса. В
този случай той е изследвал вещества, които не са онези, които са били иззети по
настоящето дело.
При първоначалното обвинение (л. 38 досъдебното производство) се твърдят два броя
фентанил и четири броя MDMB-4en-PINACA. Това е съответно на експертната спавка (л. 43
досъдебното производство). След това, при новото Постановление по чл. 219 НПК (л. 234
досъдебното производство), вече се твърдят два пакета синтетичен канабиноид (MDMB-
4en-PINACA и MDMB-INACA) и четири пакета фентанил – което е съответно на новата
експертиза (л. 118). Тези фактически твърдения са възпроизведени и в обвинителния акт.
Така се оказва, че случайната грешка, допусната от вещото лице при преписването, е
възпроизведена от наблюдаващия прокурор, при последното актуално обвинение и след това
в обвинителния акт.
При приемане на тази експертиза в съдебното заседание съдът обърна специално внимание
6

на това кои обекти са зелена тревиста маса и кои кафяво прахообразно вещество, предвид
разминаването между експертизата и справката, приложена в тази експертиза и цитирана в
нея (л. 46 съдебното производство). Тази проява на служебното начало бе отчетена само от
защитата, която възприе становището на експерта, че в справката е допусната грешката.
Прокурорът не е коментирал това разминаване. Не е достигнал до свой извод на какво се
дължи установеното от съда разминаване и не е преценил необходимостта от изменение на
обвинението.
Само за пълнота следва да се посочи, че вещето лице е посочило, че в първите два обекта
има синтетични канабиноиди - MDMB-4en-PINACA и MDMB-INACA. Не е посочил, че в
първия обект е имало MDMB-4en-PINACA, а във втория е имало MDMB-INACA. А СГП е
решила точно така – че в първия обект е имало MDMB-4en-PINACA, а във втория е имало
вторият посочен от вещото лице синтетичен канабиноид. И след това е допуснала нова
грешка, като вместо посочения от вещото лице канабиод MDMB-INACA е посочила сходен
– MDMB-BUTINACA. Евентуално тази грешка е допуснал разследващия полицай (л. 125
досъдебното производство), а прокурорът е преписал от него.
В действителност вещото лице установява наличие на MDMB-INACA в диспозитива на
заключението си, а в посочване на приложенията към експертизата го е посочил като
MDMB-BUTINACA.
Следователно съдът е изправен пред следната хипотеза – подсъдимият е държал два пакета
фентанил (съответно по 0,09 грама и 0,07 грама) и не държал четирите пакета синтетичен
канабиноид (съоветно по 0,35 грама, 0,26 грама, 0,43 грама и 0,32 грама) , а СГП твърди, че е
държал четири пакета фентанил (съоветно по 0,35 грама, 0,26 грама, 0,43 грама и 0,32 грама)
и също така два пакета синтетичен канабиноид (съответно по 0,09 грама и 0,07 грама).
Следва да се приеме, че разминаването в наименованието на синтетичния канабиноид,
между действителното наименование и случайно допуснатата грешка при изписването му, е
несъществена изменение на обстоятелствената част
Но не е несъществено изменение на обстоятелствената част, макар и пак да се дължи на
случайно допусната грешка (първо от вещото лице, а след това и от прокурора, при
преписването на заключението му в обвинението), ако прокурорът твърди държането на
четири по-големи пакета с фентанил – а се установи, че са държани други, два по-малки
пакета. От значение е не толкова количеството (между три и седем пъти по-голямо), колкото
до обособяването на обектите. Касае се за за шест отделни обекта – две малки пликчета
фентанил и четири по-големи със синтетичен канабиноид (наречен от св. Р. „билка“). Това са
различни обекти. Съществена е разликата дали в тези различни обекти има един или друг
вид наркотик. Съдът, сезиран с обвинение, че в едни обекта (четирите големи) има
фентанил, но установи, че само в други обекти (двата малки) е имало фентанил, не може да
осъди подс. И., че именно в малките е имало фентанил.
СГП не твърди, че в двамата малки обекта е имало фентанил. Обстоятелството, че подс. И.
признава това, не може да доведе до осъждането му без съответно обвинение.
СГП твърди, че в четирите големите обекта е имало фентанил. Но именно тези големи
обекти, намерени под матрака, в действителност са били държани от св. Р. – а не от подс. И..
И в тях не е имало фентанил – а е имало синтетичен канабиноид.
СГП твърди, че в двата малки обекта е имало синтетичен канабиноид. И именно тези обекти
са били държани от подс. И.. Но в тях не е имало синтетичен канабиноид – а е имало
фентанил. А това е съществено различно обстоятелство.
Така се оказва, че СГП твърди, че подс. И. държи наркотични вещества, които той в
действителност не е държал. Той е държал друго наркотично вещество, за което не е било
повдигнато обвинение.
7

Това е основание за постановяване на пълна оправдателна присъда.
Предвид изхода по делото всички разноски остават за сметка на държавата.
С оглед на тези съображения, Съдът постанови присъдата си.

8

Номер на акта:	172
Дата:	17 декември 2025 г. (в сила от 17 декември 2025 г.)
Съдия:	Иво Юриев Хинов

Дело:	20251100205937
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 септември 2025 г.

Присъда по НОХД №5937/2025 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите