№ 8655
гр. София, 26.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110130907 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26.02.2024 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и четвърта година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело № 30907 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на З. Р. Д., с ЕГН **********, от гр.
С.., против „София комерс кредит груп“ АД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление:
гр. С.. представлявано от изпълнителния директор Адриан Димитров Станев, за
установяване по отношение на ответника, че клаузата на § 7 от договор за потребителски
микрокредит от 10.02.2021 г. е нищожна поради накърняване на добрите нрави, и като
неравноправна, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 133,20 лв.,
платена от ищеца на ответника без основание, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на исковата молба - 09.06.2022 г. до окончателното й изплащане
1
плащане, както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че на 10.02.2021 г. сключила с ответника договор за
потребителски микрокредит в размер на 500 лв., която сума следвало да бъде върната за
срок от 3 месеца, при договорен годишен процент на разходите в размер на 49,89 % и
годишен лихвен процент от 41.16 %, и общ размер на подлежащата на връщане сума от
534,69 лв. Също така твърди, че съгласно § 7 от договора при непредставяне на едно от
обезпеченията, посочени в § 6 от договора в 3-дневе срок от подписване на договора, се
дължи неустойка в размер на 133,20 лв., платима на три разсрочени вноски, всяка в размер
на 44,40 лв. Сочи, че по договора платила сумата от 667,89 лв., от която: сумата от 500 в. –
главница, сумата от 34,69 лв. – лихва и сумата от 133,20 лв. – неустойка. Оспорва клаузата
на § 7 от договора като нищожна, в противоречие с дорбите нрави, както икато
неравноправна. Позовава се на съдебна практика. Твърди, че договореният размер на
неустойката прдставлява 1/3 част от сумата по отпуснатия кредит, поради което били
нарушени принципите на дорбосъвестност и справедливост. Размерът на неустойката бил
необосновано висок, в противоречие в разпоредбата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Договорената
неустойка представлявала допълнително обезщетение в полза на кредитора за неизпълнение
на акцесорно задължение. Същата крауза била договоена като печалба за кредитора, водеща
до увеличаване стойността на договора. Излага подрбони съображения. С исковата молба са
представени писмени доказателства, направени са доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „София комерс кредит груп“ АД, с който признава
предявения иск за недействителност на клаузата за неустойка. Не спори сключен между
страните договор за предоставяне на кредит в размер на 500 лв., по който договор ищцата
следвало да върне сумата от 534,69 лв. на три равни месечни вноски, всяка в размер на
178,23 лв. Не спори заплащане от ищцата на сумата от 667,89 лв. Твърди, че ответното
дружество е връчило на ищцата уведомление за извършено прихващане на 06.07.2022 г. за
сума в размер на 34,54 лв., представляваща незаплатен остатък по договор за кредит от
28.10.2021 г. Ответното дружество е извършило прихващане на сумата от 267,79 лв., от
която: сумата от 134,59 лв., представляваща надплатена неустойка по догово за кредит от
16.09.2021 г., и сумата от 133,20 лв., представляваща надплатена неустойка по договор за
кредит от 10.02.2021 г., със сумата от 34,54 лв., която ищцата дължала, до размера на по-
малката от двете суми. Признава дължимост на сумата от общо 233,25 лв. Също така твърди,
че ответникът предложил на ищцата изплащане на сумата, но последната отказала след
консултация с адвоката си. Моли съда да постанови решение при признание на иска, както и
за възлагане на претендираните разноски в тежест на ищцата. С отговора на исковата молба
са представени писмени доказателства.
С оглед нормата на чл. 140 от ГПК подадената искова молба е редовна и отговаря на
изискванията на чл. 128 и чл. 129 от ГПК, същата е допустима, а съобразно чл. 140, ал. 3 от
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните, както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.
2
Предявени са искови претенции от З. Р. Д. против „София комерс кредит груп“ АД за
установяване по отношение на ответника, че клаузата на § 7 от договор за потребителски
микрокредит от 10.02.2021 г. е нищожна поради накърняване на добрите нрави, и като
неравноправна, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 133,20 лв.,
платена от ищеца на ответника без основание, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на исковата молба - 09.06.2022 г. до окончателното й изплащане
плащане, както и направените по делото разноски.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, чл.
146 във връзка с чл. 143 от ЗЗП, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са възражения по
чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения, като ищецът следва да докаже
наличието на имуществено разместване между страните, извършване на плащане от ищеца
на името на ответника и размера на платената сума, а ответникът следва да докаже фактите,
на които основава възраженията си, а именно: наличие на действителен договор, сключен
при индивидуално договорени условия, съответствие на клаузите на договора със закона,
както и основание за извършеното от ищеца плащане в полза на ответника.
С оглед на изразените твърдения на исковата страна, съдът намира, че страните
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца,
като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане
на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има
силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се
приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
Приложените към исковата молба на ищеца и отговора на ответника писмени доказателства
следва да бъдат допуснати като относими, допустими и необходими. Искането на ищеца по
реда на чл. 190 от ГПК, като основателно, следва да бъде уважено.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
155 състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ гр.д. № 30907/2022 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 28.03.2024 г., от 11,30 часа, за която дата и
час да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от отговорите на исковата молба да се връчат на ищеца.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
3
Предявени са искови претенции от З. Р. Д. против „София комерс кредит груп“ АД за
установяване по отношение на ответника, че клаузата на § 7 от договор за потребителски
микрокредит от 10.02.2021 г. е нищожна поради накърняване на добрите нрави, и като
неравноправна, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 133,20 лв.,
платена от ищеца на ответника без основание, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на исковата молба - 09.06.2022 г. до окончателното й изплащане
плащане, както и направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „София комерс кредит груп“ АД, с който признава
предявената искова претенция за установяване недействителност на клаузата за неустойка,
прави възражение за прихващане с насрещно вземане, излага подрбони събражения.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, чл.
146 във връзка с чл. 143 от ЗЗП, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са възражения по
чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:
Сключен договор за потребителски микрокредит от 10.02.2021 г., погасяване на
задължението по договора.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
основава своите искания или възражение, като ищецът следва да докаже наличието на
имуществено разместване между страните, извършване на плащане от ищеца на името на
ответника и размера на платената сума, а ответникът следва да докаже фактите, на които
основава възраженията си, а именно: наличие на действителен договор, сключен при
индивидуално договорени условия, съответствие на клаузите на договора със закона, както
и основание за извършеното от ищеца плащане в полза на ответника.
УКАЗВА на ответника, че не ангажира доказателства за предоставяне на потребителя
на стандартен европейски формуляр.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА приложеното към отговора на исковата молба писмено доказателство.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 от ГПК, ответника най-късно в съдебно
заседание да представи исканата в исковата молба справка.
УКАЗВА на ответника, че при непредставяне на посочените документи, съдът ще
цени по реда на чл. 161 от ГПК.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
4
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5