Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1647 30.04.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI
граждански състав, в публично заседание на осми април две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 624 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* против “Интерком Сървиз” ЕООД – в
ликвидация, с която са предявени обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в качеството си на краен
снабдител, на основание чл. 98 а от Закона за енергетиката, продавал ел.
енергия на клиентите си при публично известни общи условия, които за
потребителите влизали в сила без изрично писмено приемане. Потребителите,
присъединени към електроразпределителната мрежа, следвало да заплащат на
крайния снабдител и мрежови услуги, каквато била цената за достъп, съгласно чл.
28 от Правилата за търговия с ел.енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013
г. В този смисъл била и разпоредбата на
чл. 42 от ОУ на ищеца. Съгласно чл. 29 от посочените правила, мрежовите услуги
се заплащали върху използваната ел. енергия и/или предоставена мощност. Обектът
на ответника, находящ се в с. К, обл. П, бил снабдяван с ел. енергия, като
същият се индивидуализирал с измервателна точка № …, за открит клиентски номер ….
Потребителят имал задължението да плаща
консумираната такава и мрежови услуги в сроковете по общите условия, като в
изпълнение на задълженията си като краен снабдител, ищецът доставил за периода
13.10.2017 г. – 11.09.2018 г. ел. енергия и мрежови услуги на обща стойност
113,32 лева. При забава в плащането, на основание чл. 27, ал.1 ОУ, клиентът
дължал и лихва от деня на забавата, която в случая възлизала на 6,74 лева за
периода 12.12.2017 г. – 26.11.2018 г.
Поради липса на плащане, ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 10348/28.11.2018 г. по ч.гр.д. №
18821/2018 г. на ПРС, XIX гр.с., срещу която постъпило възражение в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на
настоящите искове. Моли се за уважаването им. Претендират се разноските в
настоящото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения
ликвидатор, е подал отговор, в който сочи, че търсените суми, ведно с
разноските, са погасени чрез плащане в хода на процеса. Не претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 18821/2018 г. на ПРС, XIX гр.с., вземанията по настоящото производство съответстват на
тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока
по чл. 414, ал.2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат
на разглеждане по същество.
По същество:
Ищецът
има качеството на краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/,
като притежаващ лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия №
Л-141-11 от 13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Това е отразено и в Общите условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД-чл.2 ал.1,чл.3 и следващите, които са одобрени с решение
на ДКЕВР №ОУ-13 от 10.05.2008г. Според нормата на чл. 98а ЗЕ, продажбата на
електрическа енергия от крайния снабдител на потребители се осъществява при
публично известни общи условия, а в чл. 35, ал. 1 от ОУ на оператора е
предвидено, че тези общи условия влизат в сила тридесет дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-
продажба на ел. енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен
договор между с доставчика на услугата, защото обвързаността между страните
възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява
съществуването на облигационна връзка между тях.
На основание чл. 153 ГПК, с доклада по делото са
отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: ответникът
е собственик на обекта, за който се твърди да е доставена и начислена ел.
енергия и мрежови услуги за процесния период, както и, че предоставените услуги
са потребени и тяхната цена възлиза на търсените суми /вж. Определение по чл.
140 ГПК № 3039/15.03.2019 г. - л.35-36/.
Според
чл. 7, т. 1 ОУ, ищецът има задължението да снабдява с ел. енергия клиентите си.
Ответникът като потребител има насрещното задължение по чл. 11, т. 1 ОУ - да
заплаща стойността й, като при
неизпълнение, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден - чл. 27, ал. 1 ОУ.
С отговора на ИМ и в първото заседание, ответникът представя
доказателства за плащане. Ищецът признава, че след подаване на исковата молба, отв.
е платил всички претендирани суми за главни и акцесорни вземания, в т.ч. разноските
в двете производства.
Предвид изложеното и на основание чл. 235, ал.3 ГПК, след
като съобрази изявленията на ищеца за настъпване на факти, след предявяване на
исковете, които са от значение за спорното право, изразяващи се в погасяване на
вземанията, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени,
доколкото кредиторът се счита за удовлетворен.
По
отговорността за разноски:
Признава
се плащането на сторените такива в заповедното и настоящото производство, като не се претендира юрк. възнаграждение за
последното, поради което разноски не следва да се присъждат.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* против “Интерком Сървиз” ЕООД –
в ликвидация, ЕИК ********* обективно съединени искове за признаване за
установена в отношенията между страните дължимостта на следните суми: 113,32
лева – главница, представляваща стойност на доставена електрическа енергия и
мрежови услуги за периода 13.10.2017 г. – 11.09.2018 г.; 6,74 лева –
обезщетение за забава за периода 12.12.2017 г. – 26.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда –
27.11.2018 г. до погасяването, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10348/28.11.2018 г. по ч.гр.д. №
18821/2018 г. на ПРС, XIX гр.с., като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП