О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……….…..…….…./…………………………2019
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание, проведено на осми март през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
МЛ.С. ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа докладваното от младши съдия Кунева
възз. гр. дело № 413 по описа
за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по:
1/ частна жалба вх.№ 5194/22.01.2019 г. от Сдружение с нестопанска цел
«Футболен клуб Спартак 1918», чрез адв. Я. срещу разпореждане
№ 279/03.01.2019 г. по ч.гр.д. № 16468/2018г. на ВРС, ХІV състав, с което е
постановено връщане на възражение вх. №85299 от 27.12.2018 г. на Сдружение с
нестопанска цел «Футболен клуб Спартак 1918», на основание чл. 262 от ГПК;
3/ възражение с вх. № 5195/22.01.2019 г. по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК на Сдружение с нестопанска цел
«Футболен клуб Спартак 1918» срещу заповед № 8208/02.11.2018 г. по по ч.гр.д. № 16468/2018г. на ВРС, ХІV състав, с която разпоредено Сдружение с нестопанска цел «Футболен клуб
Спартак 1918» да заплати на А.К.К. сумата от 6228
лева, от които 5400лв. – дължимо неизплатено трудово възнаграждение за периода
от 11.10.2016 г. до 10.10.2017 г. , сумата от 368 лв.
– обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск 20
дни, сумата от 460 лв. – обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ при прекратяване
на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно със законната лихва считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2018 г. до окончателно
изплащане на задължението, както и разноски в размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение
и
2/ частна жалба вх.№ 85749/31.12.2018 г. от Сдружение с нестопанска
цел «Футболен клуб Спартак 1918», чрез адв. Я. срещу определение
№ 14255/05.12.2018 г. по ч.гр.д. № 16468/2018г. на ВРС, ХІV състав, с което
длъжникът по заповедта Сдружение с нестопанска цел «Футболен клуб Спартак
1918», е осъден да заплати държавна такса в размер на 124,56 лева в полза на РС
– Варна на основание чл. 84, ал. 1 вр. чл. 78, ал. 6
от ГПК и
Съдът, след извършена проверка на
редовност и допустимост на производството, констатира следното:
Частната жалба на Сдружение с
нестопанска цел «Футболен клуб Спартак 1918», чрез адв.
Я., срещу разпореждане №
279/03.01.2019 г. по ч.гр.д. № 16468/2018г. на ВРС, ХІV състав, с което
е постановено връщане на възражение вх. №85299 от 27.12.2018 г. на длъжника на
основание чл. 262 от ГПК, е процесуално
недопустима по следните съображения:
Видно от материалите по ч.гр.д. №
16468/2018г. на ВРС заповедното производството е образувано по заявление по чл.
410 ГПК, подадено от А.К. срещу Сдружение с нестопанска цел „Футболен клуб
Спартак 1918“.
Въз основа на това заявление е
издадена заповед № 8208/02.11.2018 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника за заплащане на обективираните в заявлението суми.
С разпореждане от 20.11.2018 г.
районният съд е приел, че заповедта за изпълнение е редовно връчена на
сдружението-длъжник на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК.
На 05.12.2018 г. е разпоредено
издаване на изпълнителен лист въз основа на издадената заповед за изпълнение в
полза на заявителя К..
С определение № 14255/05.12.2018
г., постановено по делото СНЦ „Футболен клуб Спартак 1918“ е осъдено да
заплати държавна такса в размер на
124,56 лева в полза на РС – Варна на основание чл. 84, ал. 1 вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК. Препис от това определение е
връчен на длъжника на 18.12.2018 г.
На 27.12.2018 г. е депозирано
възражение по чл. 414 от ГПК за недължимост на вземането по заповедта от СНЦ „Футболен
клуб Спартак 1918“.
С разпореждане № 279/03.01.2018
г. заповедният съд е постановил връщане на възражението на длъжника по
заповедта за изпълнение, като подадено извън преклузивния
срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК, срещу който акт е и депозираната частна жалба с вх.№
5194/22.01.2019 г.
Съобразно даденото в т. 5а от ТР №4/2013 г.
от 18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, настоящият
съдебен състав намира, че разпореждането
за връщане на възражението по чл. 414 ГПК в заповедното производство по чл. 410 ГПК не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол,
независимо от указанията дадени от заповедния съд в обратния смисъл. На
самостоятелно обжалване подлежи само разпореждането за връщане като просрочено
на възражението срещу издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на
чл.417 ГПК, тъй като в тази хипотеза длъжникът няма друг път на защита срещу
неправилната преценка на съда относно пропускането на срока по чл.414 ГПК. Това
произтича от различния характер на производствата, учредени по реда на чл. 417
от ГПК и по реда на чл. 410 ГПК.
Редът на защита на длъжника срещу неправилната преценка на заповедния съд
за подадено в срок възражение срещу заповедта по чл. 410 от ГПК е този по чл.
407 ГПК или по чл. 423 от ГПК. При твърдения, че възражението е подадено в
срок, но не е взето предвид от съда, с подаване на жалбата срещу разпореждането
за издаване на изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение, въззивният
съд ще осъществи контрол и върху преценката на заповедния съд относно
редовността на връчването на съобщението за издадената заповед за изпълнение и
спазването на срока по чл. 414 от ГПК. В случай че се твърди ненадлежно
връчване на заповедта за изпълнение на длъжника – защитата е по реда на чл.
423, ал. 1, т. 1 от ГПК, каквито доводи и в случая навежда жалбоподателя (в
този смисъл т. 6 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС).
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбата подадена срещу неподлежащ на обжалване
акт (разпореждането на заповедния съд за връщане на възражението по чл. 414 от ГПК) е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по
нея – да се прекрати.
С частната жалба срещу връщане на
възражението по чл. 414 от ГПК е направено искане за спиране на изпълнението, формулирано
като искане по чл. 438 от ГПК до произнасяне на съда по нея. Следва да се
отбележи, че с оглед недопустимостта на частната жалба, съдът не дължи
произнасяне и по това искане. От друга страна, разпоредбата на чл. 438 ГПК не е
приложима в рамките на производството по проверка законосъобразността на
издадени в заповедното производство актове. В случай че страната иска спиране
на изпълнението по заповедта, може да го направи с изрично искане до въззивния съд, разглеждащ възражението по чл. 423 от ГПК, съобразявайки
разпоредбата на чл. 282 от ГПК, като посочи вида на обезпечението и се
представят доказателства за неговото учредяване, по
аргумент от чл. 423, ал. 2 от ГПК.
На следващо място, съдът
констатира, че възражението по чл. 423,
ал. 1, т. 1 от ГПК на СНЦ «Футболен клуб Спартак 1918» срещу заповед № 8208/02.11.2018
г. по ч.гр.д. № 16468/2018г. на ВРС, ХІV състав, е изпратено на въззивния съд без
данни за надлежно администриране.
С депозираното възражение длъжникът е представил
декларация от представляващия Стефан Калименов, че е
узнал за заповедта за изпълнение на 27.12.2018 г., но с оглед преценката за
допустимостта на възражението по чл.423 от ГПК съдът следва служебно да изиска
данни от съдебния изпълнител за датата на връчване на поканата за доброволно
изпълнение до длъжника по изп. д. № 20188070401016 на
Надежда Денчева с рег. №807.
Видно от преписката по приложеното ч.гр.д. № 16468/2018г.
на ВРС препис от възражението по чл. 423 от ГПК на длъжника не е изпращан на
насрещната страна – А.К. за отговор. Компетентен да изпълни процедурата по
размяната на книжа е заповедният съд.
Съдът
като съобрази, че с определението от 05.12.2018 г. на ВРС длъжникът е осъден да
заплати държавна такса в размер на 124,56 лева в полза на РС – Варна, намира че
същото съставлява такова по чл. 77 вр. чл. 248 от ГПК
и е неразделна част от заповедта за изпълнение, поради което подадената частна жалба
срещу него има характер на жалба срещу разноските по чл. 413, ал. 1 ГПК. Това налага
съвместното й разглеждане с възражението на длъжника по чл. 423 от ГПК по
аргумент от чл. 423, ал. 1, изр. 2 от ГПК. В тази връзка производството по нея
не следва да се разделя, тъй като разглеждането й е обусловено от изхода на
спора по чл. 423 от ГПК.
По
изложените съображения, съставът на въззивния съд
намира, че производството пред ВОС в частта по депозираното възражение по чл.
423 от ГПК и частната жалба по чл. 413 от ГПК, следва да бъде прекратено и
делото върнато на Варненския районен съд за осъществяване процедурата по
размяна на книжа и коментираните по-горе нередовности.
Едва след това възражението заедно с частната жалба против разноските следва да
се изпрати на ВОС за разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№
5194/22.01.2019 г. от Сдружение с нестопанска цел
«Футболен клуб Спартак 1918», чрез адв. Я. срещу разпореждане
№ 279/03.01.2019 г. по ч.гр.д. № 16468/2018г. на ВРС, ХІV състав, с което е
постановено връщане на възражение вх. №85299 от 27.12.2018 г. на Сдружение с
нестопанска цел «Футболен клуб Спартак 1918» и прекратява производството по
нея.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело
№ 413/2019 год. по описа на ВОС в останалата част, като
ВРЪЩА ч.гр.д. № 16468/2018г. на Варненския районен съд,
ХІV състав, за
изпълнение на указанията съобразно мотивите на настоящото определение – за
изискване на доказателства от съдебния изпълнител за датата на връчване на поканата
за доброволно изпълнение до длъжника и
размяна на книжа по възражението по чл. 423 от ГПК.
След изпълнение на указанията, възражението по чл. 423
от ГПК, жалбата по чл. 413, ал. 1 от ГПК, ведно с ч.гр.д. 16468/2018г. по описа на ВРС, следва се върне на ВОС за разглеждане.
Определението в частта, в която е оставена без
разглеждане жалбата на СНЦ
«Футболен клуб Спартак 1918», срещу разпореждане № 279/03.01.2019 г. по ч.гр.д.
№ 16468/2018г. на ВРС, ХІV състав, подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: