Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 29.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХI-ти гр.състав, в публичното заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска
като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр.дело
№4789 по описа за 2018г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени иска с правно
основание чл.79 ЗЗД с цена на иска 629,72 лв. – главница, чл.79 ЗЗД с цена на
иска 85,18 лв. – възнаградителна лихва и
чл.86 ЗЗД с цена на иска 134,52 лева лв. –лихва за забава за периода
05.07.2013г. – 14.10.2015г. и 173,07 лева за периода 15.10.2013г. –
29.06.2018г.
Пред РС Плевен
е постъпила искова молба от “М.Ф.М.“ АД, със седалище и адрес на управление
***, ЕИК ***, представлявано от
В.Ю.Б., чрез юрк.А.Т., против П.Б.К. с ЕГН **********. В молбата
се твърди, че на 14.10.2015г. между „***“ ЕАД и „М.Ф.М.“ АД бил
подписан договор за продажба и прехвърляне
на вземания. Твърди, че с договора,
в Приложение №1 било включено и вземане по Договор за
кредит за покупка на стоки
с *** от
22.11.2012г., сключен между
ответника П.Б.К. и „***“ ЕАД. Твърди,
че на 14.10.2015г., посоченото вземане било прехвърлено и в правата на нов
кредитор встъпило ищцовото
дружество „***“ АД. Твърди, че във
връзка с чл.99 ал.3 ЗЗД, цедентът
и цесионерът съвместно изпратили на ответника
уведомление за цесията на посочения
от него адрес
за кореспонденция. Твърди, че към
момента на подаване на исковата
молба няма постъпило плащане по цедирания дълг
от страна на ответника. Ищецът
твърди, че на 22.11.2012г. между „***“ ЕАД и
ответника бил сключен договор за кредит на стойност 1000 лева с лихвен процент 39,31 % и ГПР
43,71%. Твърди, че с договора е финансирано заплащането
на газово инжекционни системи на стойност 1000 лева, а общият размер на плащанията
възлиза в размер на 1225,50 лева. Съгласно договора, задължението следвало да бъде погасено
за срок от
12 месеца като размерът на месечната
вноска възлизал на 102,12 лева. Ищецът твърди, че по данни
на цедента, към датата на
прехвърляне на вземането с договора за цесия, ответникът
бил заплатил сумата от 510,60 лева за периода
04.01.2013г. – 13.05.2013г., като първата
пропусната вноска била на 05.06.2013г., а предсрочната изискуемост настъпила на 05.07.2013г., тъй като в Договора
е уговорено, че настъпва от датата
на втората непогасена месечна вноска. Ищецът твърди, че към
датата на сключване на договора
за цесия задължението на ответника възлиза в размер на 629,72 лева главница, 85,18 лева договорна лихва за периода
04.01.2013г. – 05.12.2013г., 134,52 лева законна лихва от
датата на предсрочна изискуемост
05.07.2013г. до датата на сключване на
договора за цесия 14.10.2015г. От своя страна ищецът
претендира и законна лихва от 15.10.2015г. до подаване на
исковата молба в размер на 173,07 лева. Ищецът твърди,
че към исковата
молба прилага и уведомително писмо за цесията, с което
уведомява длъжника за прехвърленото вземане. В заключение моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника
да му заплати
главница в размер на 629,72 лева, договорна лихва за периода 04.01.2013г. –
05.12.2013г. в размер на
85,18 лева, законна лихва от 05.07.2013г. до 14.10.2015г. в размер на 134,52 лева, законна лихва от
15.10.2015г. до 03.07.2018г. в размер
на 173,07 лева. Претендира и законна
лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
В едномесечния
срок не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание
ищецът не се представлява. Ответникът се явява лично и не оспорва предявените
искове. Твърди, че предстои да започне работа и изразява готовност да заплати
сумите.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от Договор за потребителски паричен кредит *** от 22.11.2012г., ведно с погасителен план и извлечение към
договора, *** ЕАД, като кредитор, е предоставил на ответника П.Б.К., като
кредитополучател, паричен кредит в размер на 1000 лева. Установява се от погасителния
план към договора, че страните са договорили връщане на сумата на 12 месечни
вноски в размер на по 102,12 лева, последната от които е дължима на 05.12.2013г.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от
заключението на която се установява, че неплатената към момента на предявяване
на исковата молба главница е в размер на 629,72 лева, договорната лихва върху
главницата за периода 05.06.2013г. – 05.12.2013г., т.е. за целия период на
договора е в размер на 85,18 лева, лихвата за забава върху непогасената
главница за периода от 05.07.2013г. до 14.10.2013г. е в размер на 134,52 лева,
а от 15.10.2013г. до 03.07.2018г., т.е. след прехвърляне на вземането - в
размер на 173,07 лева. В съдебно заседание вещото лице установи и размера на възнаградителната лихва за периода от датата на първата
неплатена падежирала вноска – 04.01.2013г. до датата
на настъпване на предсрочната изискуемост – 05.07.2013г., че е в размер на
38,59 лева.
Установява се от приложения по делото договор за
прехвърляне на вземания от 14.10.2015г., че *** ЕАД е продало на М.Ф.М. АД
вземания, като видно от Приложение №1 към договора, под № 3077 е прехвърлено
вземането от П.Б.К., по Договор № *** от 22.11.2012г. на обща стойност 849,42 лева.
Установява се от представеното по делото уведомление, че кредитодателят *** ЕАД и ищецът М.Ф.М. АД (съответно цедент и цесионер) са уведомили
ответника за прехвърляне на вземането.
От правна страна съдът приема, че ответникът П.Б.К. и ***
ЕАД са били в облигационни отношения, съгласно сключен между страните договор
за кредит, по силата на който кредитодателят е
изпълнил точно задължението си като е предоставил на ответника уговорената
сума. Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си
на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата
или да иска обезщетение за неизпълнение. От правна страна съдът приема, че
страните са били в договорни отношения, условията по които се установяват от
договора за потребителски кредит и погасителен план към него. Кредиторът е
изпълнил задължението си, като е финансирал заплащането на газово инжекционни системи на стойност 1000
лева, но ответникът не е изпълнил
насрещното си задължение да върне сумата. Предвид изложеното, искът за главница
се явява основателен и доказан в предявения си размер от 629,72 лева и следва
да бъде уважен изцяло.
Ищецът претендира възнаградителна
лихва за периода 05.06.2013г. до 05.12.2013г. и законна лихва за забава за
периода за периода 05.07.2013г. до 14.10.2015г. и от 15.10.2015г. до
03.07.2018г. Ищецът твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила на
05.07.2013г. Видно от заключението на вещото лице, първата непогасена вноска по
кредита е била с падеж 05.06.2013г. В конкретната хипотеза, съгласно т.3
от Договора, при забава на една или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората, вземането става изцяло предсрочно изискуемо. Съдът приема, че в случая, тъй
като се касае за небанкова финансова институция по
отношение на договора за кредит не намира приложение т.18 на ТР № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС относно момента на настъпване на предсрочната изискуемост на
вземане по договор за банков кредит. В този смисъл е и Определение №
41/11.01.2016г. по гр.д. № 4606/2016г., ІV г.о., ГК на ВКС. Не е необходимо за
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита да е налице упражнено от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. С оглед
гореизложеното, съдът приема, че вземането на кредитора по кредита за
главницата е станало изцяло предсрочно изискуемо на посочената от ищеца дата – 05.07.2013г.,
с неплащане на втора падежирала вноска. Съдът
счита, че е неоснователно след тази дата да се претендира възнаградителна
лихва. При настъпване
на предсрочна изискуемост се погасява задължението на кредитополучателя
да заплаща уговорената възнаградителна лихва, като се
поражда задължение да заплати законната мораторна лихва,
респ. мораторна неустойка, в случай че е уговорена такава, върху главното
парично задължение. Ако се приеме,
че кредитополучателят дължи заплащане на възнаградителна лихва, след датата, на която вземането е станало предсрочно
изискуемо, би се стигнало
до неоснователно обогатяване на кредитодателя. Ответникът дължи на
ищеца възнаградителна лихва само до датата на настъпване на
предсрочната изискуемост на процесния кредит, а именно – 05.07.2013г.,
а след тази дата дължи законна мораторна лихва. При
така изложеното, съдът счита, че искът за възнаградителна
лихва е основателен до размера от 38,59 лева за периода 04.01.2013г. –
05.07.2013г., като за разликата до 85,18 лева за периода до 05.12.2013г. искът
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение
на претенцията за законна
лихва за забава, ищецът я претендира за периода 05.07.2013г. до
14.10.2013г. в размер на
134,52 лева и след договора за цесия от 15.10.2013г. до
03.07.2018г. в размер на
173,07 лева. Съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен изцяло до предявения размер с оглед заключението на
вещото лице.
Исковете са предявени в
общ размер на 1022,49 лева, а са основателни до сумата от 975,97 лева. Като
прецени, че делото е разгледано в едно съдебно заседание и не се отличава с
фактическа и правна сложност, съдът счита, че следва на ищеца да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева. Така разноските в настоящото производство са в общ размер на 375
лева, от които 125 лева за държавна такса, 100 лева юрк.
възнаграждение и 150 лева за възнаграждение за вещо лице. Съобразно уважената
част на исковете, разноските на ищеца са в размер на 357,93 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.240, ал.1, вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД, П.Б.К. с
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на
“М.Ф.М.“ АД, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано
от В.Ю.Б. сумата от 629,72
лева, представляваща остатък от главница по Договор за кредит за
покупка на стоки ***/22.11.2012г., сключен между П.Б.К. и „***“ ЕАД, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, П.Б.К.
с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на “М.Ф.М.“ АД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК ***, представлявано от В.Ю.Б. сумата от 38,59 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода 04.01.2013г. – 05.07.2013г., като за разликата до 85,18 лева
за периода до 05.12.2013г. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.86 ЗЗД, П.Б.К. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на “М.Ф.М.“ АД, със седалище и адрес на управление
***, ЕИК ***, представлявано от
В.Ю.Б.
сумата от 134,52 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода 05.07.2013г. до
14.10.2013г. и сумата от 173,07 лева законна лихва за забава
за периода от
15.10.2013г. до 03.07.2018г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, П.Б.К. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на “М.Ф.М.“ АД, със седалище и адрес на управление
***, ЕИК ***, представлявано от
В.Ю.Б., направени по делото разноски в размер на 357,93 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ПлОС, в
двуседмичен срок от връчването му до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: