№ 112
гр. Плевен, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на първи декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
при участието на секретаря А. Г. П.
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Търговско
дело № 20254400900098 по описа за 2025 година
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Р. А. И., ЕГН ***, с. ***, обл. П., ул. „В.К.“
№*, като майка и законен представител на малолетната С. С. И., ЕГН
********** , с. ***, обл. П., ул. „В.К.“ №*, чрез пълномощника адв. И. К. от
АК - Ловеч, с посочен съдебен адрес против „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК ***, гр. София, като е предявен иск с правно
основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД, с цена 100 000,00 лв. /сто хиляди
лева/, представляваща обезщетение за причинените на малолетната С. С. И.,
ЕГН ********** неимуществени вреди – болки и страдания от причинени
телесни увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на *** г. по вина на
застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество,
ведно със законната лихва, считано от 14.03.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата, със законните от това последици.
Образувано е т.д. № 98/2025 г. по описа на Плевенски окръжен съд.
В исковата молба се твърди, че ищцата Р. А. И., като майка и законен
представител на малолетната С. С. И. са претърпели ПТП, настъпило на *** г.
около 19,35 часа на път ***, посока Л. – Ч.Б. – Ч. – *** – К. – О.. Съставен е
1
Констативен протокол с пострадали лица № 12 изх. № 374р-12765/16.10.2024
г., от който е видно, че водачът на лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. № ***
- И. С. И. при движение с несъобразена скорост, на десен завой губи контрол
над автомобила, излиза вляво по посока на движение и се удря в дърво.
Твърди се, че лекият автомобил е собственост на Р. А. И. – майка на
пострадалата, като за същия е сключена застраховка „ГО“ с ответното
дружество „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК ***, полица
№ BG/***, валидна до 01.09.2025 г. Твърди се, че на водача е съставен АУАН
№ ***/16.10.2024 г.
Вследствие на удара е пострадала малолетната С. С. И., която се е
возила на задната седалка с поставен обезопасителен колан. На *** г.
пострадалата е посетила спешен кабинет на ЦСМП – Ч.Б. с оплаквания от
болки в кръста и лява тазобедрена става. Поради влошаване на състоянието й,
на 11.10.2024 г. пострадалата отново е посетила лекар, който е констатирал
последици от травмата на главата, комоцио церебри, като се е оплаквала от
главоболие, световъртеж, гадене, шум в ушите и еднократно припадък. На
17.10.2024 г. пострадалата е постъпила в МБАЛ – В. за пет дни, където й е
поставена окончателна диагноза: травма на главата, комоционен синдром,
мозъчно сътресение без вътрешночерепна травма, като й е направен скенер на
главата. Твърди се, че до *** г. малолетната С. С. И. е била клинично здрава,
като в тази връзка се представя медицинска бележка, издадена от личен лекар.
Твърди се, че и към момента пострадалата търпи много болки и
страдания, вследствие на ПТП-то. Твърди се, че получените увреждания
представляват средна телесна повреда, но травмата ще продължи през целия й
живот, тъй като не може да се определи момента на следващ епилептичен
припадък.
Твърди се, че в законния тримесечен срок не е постигнато споразумение
с ответното застрахователно дружество.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК *** да заплати на малолетната С. С.
И., ЕГН ********** сумата от 100 000,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие
претърпяно ПТП на *** г., изразяващи се в травма на главата, комоционен
синдром, мозъчно сътресение без вътрешночерепна травма, ведно със
2
законната лихва, считано от 14.03.2025 г. до окончателното изплащане на
главницата. Претендира направените деловодни разноски. Претендира се
адвокатско възнаграждение, съгласно чл.38 ал.2 от ЗА.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество ,чрез Адвокатско дружество „К., Гочев и партньори“ и адв. С. К. от
АК – Кюстендил, в който се изразява становище, че предявеният иск е
неоснователен.
Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите по отношение на лек автомобил марка „Опел Мерива" с рег.
№ ***,както и обстоятелството, че пред ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп" е предявена претенция от ищцата за изплащане на застрахователно
обезщетение, като до настоящия момент същата не е представила изисканите
документи.
Ответникът оспорва твърденията на ищцата относно причините за
настъпването на ПТП, механизма на същото, поведението на участниците,
наличието на противоправно поведение на водача на лекия автомобил марка
„Опел Мерива" с рег. № ***, поради нарушените на чл.20, ал.2 от ЗДвП или
други правила за движение по пътищата, а също така оспорва, че водачът има
вина за настъпилото произшествие.
Ответникът твърди, че представеният Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 12, изх. ***/16.10.2024 г., съставен от дежурен ПТП в
сектор ПП при ОД на МВР - гр. Плевен, макар и официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, съставлява доказателство
единствено за изявленията, направени пред длъжностното лице - съставител и
за извършените от него и пред него действия, като същият има обвързваща
съда материална доказателствена сила само по отношение на определени
факти, удостоверени от длъжностното лице, което го е съставило. Твърди, че
длъжностното лице не може да удостовери механизма на ПТП-то и
поведението на участниците, тъй като не е непосредствен свидетел на
произшествието. В тази връзка, счита за недоказани твърденията на ищцата
относно причините за настъпване на ПТП-то, механизма на същото,
поведението на участниците, вината на водача на лекия автомобил и
противоправното му поведение, както и относно всички обстоятелства,
3
относими към фактическия състав на деликта тъй като констативният
протокол не представлява доказателство за тези факти.
Ответникът твърди, че представения от ищцата АУАН № ***/15.10.2024
г., съставен на И. С. И., като водач на лек автомобил марка „Опел Мерива" с
рег. № *** за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, не установява по безспорен
начин противоправното й поведение, тъй като липсват доказателства за
приключило административно-наказателно производство с влязло в сила
наказателното постановление, с което да е установено нарушение на водача на
лекия автомобил. Освен, че няма доказателства за виновно противоправно
поведение на водача на лекия автомобил И. И., липсват доказателства за
причинна връзка между действията на последната и твърдяните увреждания
на малолетната С. С. И..
Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че в резултат на процесното
ПТП, С. С. И. е претърпяла увреждания, изразяващи се в травма на главата,
комоционен синдром, мозъчно сътресение без вътречерепна травма,
вследствие на които е причинена епилепсия. Твърди, че дори и да се приеме,
че в резултат на процесното ПТП С. С. И. е получила твърдяната телесна
увреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, то същото е без открита
вътречерепна травма, поради което тази увреда е лека по смисъла на чл.130,
ал.1 от НК. Твърди, че всички образни изследвания, направени на ищцата, не
установяват нито фрактури на черепа, нито патологични промени на мозъчния
паренхим, които да са следствие на травми. Наличието на мозъчно сътресение
без проникваща травма, без травматични промени на мозъчния паренхим, не
може да обуслови като последица епилепсия, поради което липсва пряка
причинна връзка между уврежданията, описани в исковата молба, като
получени непосредствено след инцидента и епилепсията, които ищцата
твърди, че е развила след процесното ПТП. Оспорва представената епикриза
от МБАЛ „Христо Ботев" АД - гр. В. в частта относно поставената диагноза
„Травматична епилепсия", като посочва, че такова заболяване не може да бъде
установено по категоричен начин без МРТ и най-вече ЕЕГ изследване, а
такива, видно от медицинската документация, не са извършени. Какъвто и да
е произходът на заболяването, ако такова е налице, то не е резултат от травма,
получена от ищцата при процесното ПТП. Твърди, че обстоятелството, че
майката на пострадалата страда от епилепсия, води до извода, че дори и
малолетната С. И. да е получила епилептични припадъци, те може да са
4
резултат от генуинна епилепсия, но не и от травматична такава.
В случай, че съдът приеме, че ищцата е претърпяла увреждания в
резултат на процесното ПТП, ответникът твърди, че пострадалата е била без
поставен предпазен обезопасителен колан към момента на ПТП-то, което е
дало възможност за свободно и неконтролирано движение на тялото в рамките
на автомобила, респективно е довело до получаване на травми при контакт с
различни детайли на автомобила, които травми е могло да бъдат избегнати,
ако е била с поставен предпазен колан.
На следващо място, ответникът счита, че претенцията за обезщетение за
вреди е прекомерно завишена по размер и не е съобразена с актуалната
съдебна практика, както и оспорва, че дължи лихва за забава от датата на
уведомяване, тъй като съгласно чл.497 ал.1 т.2 от КЗ застрахователят дължи
лихва за забава върху застрахователното обезщетение след изтичането на
тримесечния срок по чл.496 ал.1 от КЗ за произнасяне по претенцията, а не от
датата на предявяването на претенцията.
Счита предявения иск за неоснователен, поради което моли същият да
бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски, вкл. и
адвокатско възнаграждение.
С определение по реда на чл.374 от ГПК окръжният съд е допуснал до
разглеждане като допустим предявеният иск от Р. А. И., ЕГН ***, като майка и
законен представител на малолетната С. С. И., ЕГН**********, чрез
пълномощника адв. И. К. от АК - Ловеч против „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК ***, гр. София, с правно основание чл.432
ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД за сумата от 100 000,00 лв., представляваща
обезщетение за причинените на малолетната С. С. И., ЕГН **********
неимуществени вреди – болки и страдания от причинени телесни увреждания,
вследствие на ПТП, настъпило на *** г. по вина на застрахован по
задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество, ведно със
законната лихва, считано от 14.03.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата, със законните от това последици.Произнесъл се е по направените от
страните доказателствени искания и възражения,изготвил е писмен проекто-
доклад по делото.
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 27.10.2025г.
е допуснато на основание чл.214 ал.1 от ГПК изменение на предявения иск с
5
правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД досежно неговия размер,
като същият следва да се счита за предявен за сумата в размер на 50 000,00
лв., вместо първоначално претендираната сума в размер на 100 000,00 лв., като
обезщетение за причинените на малолетната С. С. И. неимуществени вреди,
болки и страдания в резултат на настъпило ПТП на *** г. по вина на
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 14.03.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата със законните от това последици.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ
вр.чл.45 от ЗЗД по съществото си е частично основателен.
От приложения по делото Протокол за ПТП с пострадали лица № 374р-
12765 от 16.10.2024 г., съставен от мл. автоконтрольор Л. В. – дежурен ПТП
при ОД на МВР - Плевен е видно, че на *** г. около 19,35 часа, на път ***,
посока Л. – Ч.Б. – Ч. – *** – К. – О., водачът на лек автомобил „Опел Мерива“
с рег. № *** -И. С. И. при движение с несъобразена скорост, на десен завой
губи контрол над автомобила, излиза вляво по посока на движение и се удря в
дърво. На водача на лекия автомобил–И. С. И. е съставен АУАН №
***/16.10.2024 г.По делото е представено от ищцовата страна писмо от ОД на
МВР-Плевен,РУ-Ч.бряг,от което е видно,че Наказателно постановление №25-
0374-*********/08.11.2024г. ,издадено спрямо лицето И. С. И.,е връчено на
30.11.2024г. и е влязло в сила.
По делото е безспорно установено, че към момента на настъпване на
процесното ПТП по отношение на лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. № ***
е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК ***, полица
№ BG/***, валидна до 01.09.2025 г.
Със сключването на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. № ***, ответното
дружество е покрило при условията на чл.493 от КЗ отговорността на
застрахованото лице по смисъла на чл.477 ал.2 от КЗ и в този смисъл, ищцата
- малолетната С. С. И., представлявана от нейната майка и законен
6
представител Р. А. И., има качеството на увредено лице по смисъла на чл.477
ал.3 от КЗ.
Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380 от КЗ. Задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, чл.498 ал.3 от КЗ предвижда, че увреденото
лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение.
От представената по делото молба от ищцата Р. А. И. в качеството й на
майка и законен представител на малолетната С. С. И., получена от ответното
дружество на 14.03.2025 г. /известие за доставяне на л.7 от делото / е видно,
че същата е предявила пред ответното Застрахователно дружество писмена
застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000,00 лв., претърпени
вследствие на произшествието и тъй като в срока по чл.496 ал.1 от КЗ
ответникът не е уважил претенцията, то искът, предмет на настоящото
производство е допустим.
С оглед направените оспорвания от ответника в писмения отговор,
спорни по делото са въпросите досежно механизма на настъпване на
процесното ПТП, вината на ищеца за настъпилото ПТП, настъпилите
неимуществени вреди, налице ли е съпричиняване от страна на пострадалата,
както и досежно размера на обезщетението за причинени неимуществени
вреди.
За изясняване на делото от фактическа страна са приети писмени
доказателства, събрани са гласни доказателства, като са изслушани свидетели,
както и са допуснати и назначени съдебно-медицинска експертиза и съдебна
автотехническа експертиза.
Във връзка с твърдяните в исковата молба травматични увреждания,
причинени на малолетната С. С. И. по делото, като писмени доказателства са
представени Фиш за спешна медицинска помощ от *** г., издаден от ЦСМП –
Плевен, филиал – Ч.Б.; Медицинска бележка, издадена на 23.10.2024 от д-р М.
7
от гр. К.; Амбулаторен лист от 11.10.2024 г. и Епикриза на С. С. И., издадена
от МБАЛ „Христо Ботев“ АД – В..
Като свидетел по делото е разпитан С. И. И. – баща на малолетната С. С.
И.. От показанията на свидетеля се установява, че за ПТП-то е разбрал от
племенника си, който е пътувал в колата, заедно със С. и И., като автомобилът
е бил управляван от И. – по-голямата дъщеря на свидетеля. Свидетелят
твърди, че докато е отишъл в спешното отделение, С. е била припаднала и
след 20 минути е била адекватна. Твърди, че С. е имала охлузвания, удари,
лявото й слепоочие е било посиняло, имала е рани. Твърди, че докторите,
които са я закарали, са му казали, че С. е припаднала. Твърди, че 4-5 дни след
инцидента, С. е лежала в болницата в гр. В., тъй като не е била добре, като за
нея се е грижила нейната майка Р.. След това, близо 25-26 дни, С. не е ходила
на училище. Твърди, че сега, когато е студено или много топло, С. има гадене,
повръщане, нещо като епилепсия. Посочва, че след като са я изписали от
болницата в гр. В., С. не е ходила в друга болница. Твърди, че й е лошо, има
световъртежи. Твърди, че след като са я изписали от болницата, С. е имала
нужда от грижи, не е била адекватна, понякога й е ставало зле, често е
повръщала, дори и сега. Свидетелят твърди, че С. скоро не е имала припадъци,
но след случая периодично, 2-3 месеца е имала като припадъци и посочва, че
лекарите са обяснили, че това е някаква отворена епилепсия. Свидетелят
посочва, че на С. са изписани някакви лекарства, но той не знае какви
лекарства пие. Свидетелят заявява, че няма представа, но мисли, че по време
на лечението в гр. В. на С. е извършен ЯМР. Твърди, че майката на С. си е
вкъщи и я следи, защото не е добре. Посочва, че С. ходи на училище, ученичка
в четвърти клас е. Посочва, че след болницата в гр. В., С. не е посещавала
невролог и не са й правени изследвания.
Съдът кредитира показанията на свидетеля С. И. И., при съблюдаване на
разпоредбата на чл.172 от ГПК, с оглед всички други данни по делото, имайки
предвид възможната негова заинтересованост в полза на ищцата.
По делото е изслушано заключението по допусната и назначена
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице доц. д-р Д. П. Д.,
което съдът възприема, като компетентно и безпристрастно изготвено. Според
заключението на вещото лице, в резултат на процесното ПТП ищцата
Светлана С. И. е получила следните травматични увреждания: Натъртване
8
(контузия) на меките тъкани в поясната област и лявата тазобедрена става;
Лекостепенно мозъчно сътресение, без данни за пълна загуба на съзнание и
без симптоми на реална опасност за живота. Налице е причинно-следствена
връзка между посочените травматични увреждания, довели до физически
болки и страдания, които са били с продължителност между 2 и 3 седмици,
като тяхната интензивност е била слаба. На ищцата е направено компютърно-
томографско и рентгеново изследване по време на престоя в хирургическото
отделение на болницата в гр. В.. При тези изследвания не са установени
травматични увреди на черепните кости, на мозъчните обвивки и на мозъчния
паренхим или данни за „мозъчни контузии, които могат да оформят
епилептично огнище на по-късен етап“. Вещото лице е посочило, че диагноза
„Травматична епилепсия“ не се поставя от общопрактикуващ лекар или лекар-
хирург, а от невролог и това обикновено става след наблюдение (понякога
неколкократно) в стационар, регистриране на „припадъци“ или „гърчове“ от
медицинския персонал и неколкократни ЯМР, КТ и ЕЕГ изследвания. В
конкретния случай, това следва да стане в детска клиника на
Университетската болница в гр. П., под наблюдение на педиатър с профилна
специалност „Детска неврология“. Вещото лице е установило, че в наличните
по делото медицински документи на името на С. С. И., няма данни тя да
страда от епилепсия, напротив, в медицинската бележка, издадена на
23.10.2024 от д-р М. от гр. К. е вписано „до *** е била клинично здрава, без
данни за епилепсия“. Експертизата счита, че ако С. С. И. в действителност
страда от епилепсия, то нейната епилепсия няма никаква причинно-следствена
връзка с процесното ПТП. Вещото лице е посочило, че епилепсията е
заболяване, дължащо се на различни причини, като в половината от случаите
те остават неясни. При неголяма част от тях, действително, се приема някаква
„генетична предразположеност“, което, обаче, не означава автоматично, че
след като майката страда от епилепсия, детето задължително също страда от
тази болест. В заключението е посочено, че според изискванията на
Правилника за движение по пътищата, деца с ръст под 150 см. и тегло под 36
килограма трябва да пътуват в специално детско столче, закрепено
допълнително за автомобилната седалка, като в конкретния случай, няма
данни за ръста и теглото на С. С. И., както няма данни и за наличие на детско
столче. Статистическите изследвания показват, че при поставянето на
предпазни колани, тежестта на травматичните увреждания и смъртността от
9
тях при ПТП е по-ниска. Употребата на предпазни колани води до намаляване
на травмите у водача и пътниците до 50-60%. Наличието на закопчани
предпазни колани, обаче, не предотвратява травмите и смъртността от тях.
Вещото лице е посочило, че по медицински данни, отговор на въпроса била ли
е С. С. И. с поставен колан, може да се даде при наличие на т.нар. „контактен
отпечатък“ под форма на охлузване и/или кръвонасядане, с характерна
„ивичеста“ форма е ширина около 4 см., локализирано на гърдите и/или
корема. Контактните отпечатъци в областта на корема са хоризонтално
разположени, а тези в областта на гърдите имат косо разположение. В
зависимост от това, дали пътникът се вози на лява или на дясна седалка,
отпечатъците (охлузване и/или кръвонасядане) са с посока от ляво рамо
надолу и надясно или от дясно рамо с посока надолу и наляво. Вещото лице е
посочило, че в представените медицински документи не са описани външни
следи от травматични увреждания по кожата, каквито е възможно да се
получат при поставен предпазен колан като „коси ивичести охлузвания и
кръвонасядания с ширина 4 см.“ наричани още „контактни отпечатъци“ в
съдебномедицинската практика. Според експертизата, от медицинска гледна
точка, може да се каже, че за да се получат тези травматични увреждания у С.
С. И., най-вероятно същата е била без поставен предпазен колан.
При изслушване на вещото лице доц. д-р Д. Д. в съдебно заседание,
същият категорично заявява, че при ищцата С. С. И. няма черепно-мозъчна
травма, която да предизвика поставяне на диагноза „Травматична епилепсия“.
Освен това, тази диагноза се поставя много месеци след травмата, а в случая
става въпрос за 10 дни, както и не се поставя от хирург, в случая, хирург в гр.
В., който дори не е направил консултация с невролог. Вещото лице посочва, че
тази диагноза често се поставя при изпадане в безсъзнание, поради което не я
изключва, затова приема, че е най-лекостепенната, при която детето не помни,
но няма никакви увреждания. Посочва, че няма медицинска документация, че
ищцата С. С. И. страда от епилепсия, като травмите са отшумели в рамките на
10-15 дни и ако има оплаквания за по-дълъг период, те нямат никаква
причинна връзка с травмата.
По делото е изслушано заключението по допусната и назначена съдебна
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В. Т. И., което
съдът възприема, като компетентно и безпристрастно изготвено. От
заключението на вещото лице се установява, че произшествието се състои в
10
загуба на напречна устойчивост на процесния автомобил "Опел Марина" с peг.
№ ***, с последващ удар в крайпътно дърво, разположено вляво спрямо
посоката на движение на МПС. Преди произшествието, автомобил "Опел
Марина" с peг. № *** се е движил със скорост от 93 км/ч на път Л.-Ч.Б.-Ч.-
***-К. в тъмната част на денонощието при включени светлини. Навлизайки в
дъга на десен завой, спрямо посоката си на движение в полагащата му се
пътна лента, при отсъствие на налична вертикална маркировка, ограничаваща
скоростта на движение, в процеса на транслационно движение автомобилът
губи напречна устойчивост, насочвайки се към левия край на платното за
движение. Автомобилът е пресякъл лавата пътна лента, левия банкет и с
остатъчна скорост от триенето на ходовите гуми с настилката се е ударил в
крайпътно дърво. В процеса на удара, возещата се на задната седалка С.на С.
И., вследствие на контакт с части от интериора на автомобила е получила
телесни увреждания. Според експертизата, от техническа гледна точка,
причините за ПТП са комплексни и са свързани с действия (бездействия) от
страна на водача на МПС с органите за управление. Водачът на процесния
автомобил "Опел Марина" с peг. № *** се е движил със скорост по-висока от
критичната на занасяне в дъга на десен завой, движил се е в тъмната част на
денонощието при включени светлини със скорост, която е несъотносима с
дължината на видимост на съответните фарове, за да може да разпознава
обекти или изменение на направлението на пътното платно. Водачът на лекия
автомобил "Опел Марина" с peг. № *** сам се е поставил в невъзможност за
предотвратяване на удара в крайпътното дърво. Този водач е имал техническа
възможност да възприеме вида и изменението на пътното платно, наличието
на предхождащ десен завой, по посоката му на движение и чрез органите на
управление (скоростен лост, педали на газта и спирачен педал) да намали
скоростта, да превключи на по- ниска предавка, с което да предотврати ПТП.
За изясняване на спорния по делото въпрос, била ли е С. С. И. с колан по
време на процесното ПТП е поставен допълнителен въпрос на вещото лице
инж. В. Т. И. по назначената съдебна автотехническа експертиза. В
допълнителната съдебна автотехническа експертиза вещото лице е посочило,
че съобразно данните на съдебно-медицинската експертиза, при процесното
ПТП пострадалото дете е получило натъртване на меките тъкани в поясната
област и лявата тазобедрена става и лекостепенно мозъчно сътресение. За да
се реализират констатираните травматични наранявания, от техническа гледна
11
точка е необходимо надлъжно преместване на главата и част от тялото на
детето напред (към тилната част на предна седалка) спрямо надлъжната ос на
МПС, което е технически невъзможно при поставен обезопасителен колан.
Липсват данни и за наличие на ивични контактни отпечатъци и охлузвания за
наличие на поставен обезопасителен колан, които по корема са хоризонтално
разположени, а по гърдите косо разположени. Предвид тези обстоятелства,
експертизата дава заключение, че пострадалата С. С. И. е била без поставен
обезопасителен колан по време на процесното ПТП.
При разпита на вещото лице инж. В. Т. И. в съдебно заседание, същият
заявява, че установеното от съдебно-медицинската експертиза наличие на
удари в главата няма как да се получи, ако ищцата С. С. И. е била с колан, т.е.
настъпилите удари и увреждания на пострадалата са несъотносими, ако е била
с поставен колан.
В производството по иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ върху
ищеца лежи доказателствената тежест да установи противоправно поведение
от страна на делинквента, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
вина /която се презюмира/, наличие на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и настъпване на
застрахователно събитие, като юридически факт, пораждаш отговорността на
застрахователя.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди
произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие –
обстоятелство, което обуславя отговорност на застрахователя за всички
причинени от него вреди при същите условия, при които отговаря самия
причинител на вредите. По делото не е спорно наличието към датата на
процесното ПТП на валидно застрахователно правоотношение между
причинителя на вредата и ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
За възникналото ПТП е изготвен Протокол за ПТП с пострадали лица №
374р-12765 от 16.10.2024 г., съставен от мл. автоконтрольор Л. В. – дежурен
ПТП при ОД на МВР – Плевен.
12
Механизмът на настъпване на процесното ПТП се установява от
заключението на вещото лице по назначената съдебна автотехническа
експертиза, в което се посочва, че произшествието се състои в в загуба на
напречна устойчивост на процесния автомобил "Опел Марина" с peг. № ***, с
последващ удар в крайпътно дърво, разположено вляво спрямо посоката на
движение на МПС. Преди произшествието, автомобил "Опел Марина" с peг.
№ *** се е движил със скорост от 93 км/ч на път Л.-Ч.Б.-Ч.-***-К. в тъмната
част на денонощието при включени светлини. Навлизайки в дъга на десен
завой, спрямо посоката си на движение в полагащата му се пътна лента, при
отсъствие на налична вертикална маркировка, ограничаваща скоростта на
движение, в процеса на транслационно движение автомобилът губи напречна
устойчивост, насочвайки се към левия край на платното за движение.
Автомобилът е пресякъл лавата пътна лента, левия банкет и с остатъчна
скорост от триенето на ходовите гуми с настилката се е ударил в крайпътно
дърво.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска
експертиза се установява, че в резултат на претърпяното ПТП на *** г. ищцата
С. С. И. е получила следните травматични увреждания: Натъртване (контузия)
на меките тъкани в поясната област и лявата тазобедрена става; Лекостепенно
мозъчно сътресение, без данни за пълна загуба на съзнание и без симптоми на
реална опасност за живота. Експертизата установява, че е налице причинно-
следствена връзка между процесното ПТП и посочените травматични
увреждания при ищцата С. С. И..
Предвид изложеното, съдът счита, че е налице застрахователно събитие,
т.е. събитие, настъпило със застрахования през застрахователния срок, което,
съобразно покритите рискове по договора, което води до изплащане на
застрахователна сума – обезщетение. Субективният елемент от състава на
гражданския деликт – вината, съгласно чл.45 ал.2 от ЗЗД се презюмира, като в
тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване, като ангажира
съответни доказателства за липсата й, но такива не са представени. Поради
това, съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил "Опел Марина"
с peг. № *** осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на
деликтния състав по чл.45 от ЗЗД. Следователно, отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
следва да бъде ангажирана на основание чл.432 ал.1 от КЗ.
13
От доказателствата по делото е установено, че към момента на
настъпване на процесното ПТП, отговорността за вреди, свързани с
притежаването и използването на лекия автомобил "Опел Марина" с peг. №
*** е била покрита от ответното дружество „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК ***, обективирана в Застрахователна полица
№ BG/***, валидна до 01.09.2025 г.
Относно тежестта на получените травми, както и интензитета и
продължителността на търпените от ищцата вреди от получените в резултат на
ПТП травматични увреждания, обективните данни по делото сочат, че
вследствие настъпилото ПТП, С. С. И. е получила натъртване (контузия) на
меките тъкани в поясната област и лявата тазобедрена става и лекостепенно
мозъчно сътресение, без данни за пълна загуба на съзнание и без симптоми на
реална опасност за живота. Посочените травматични увреждания са довели до
физически болки и страдания, които са били с продължителност между 2 и 3
седмици, като тяхната интензивност е била слаба. Травмите са отшумели в
рамките на 10-15 дни и ако има оплаквания за по-дълъг период, те нямат
никаква причинна връзка с травмата.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Досежно размера
на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се отбележи, че
справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г.
понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на причинени телесни увреждания на увреденото от деликт
лице. При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди
следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по
делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на самото
телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените
физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им,
както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането.
При определяне на размера на неимуществени вреди съдът отчете
14
обстоятелството, че ищцата С. С. И. е малолетно дете, в ученическа възраст,
продължителността на търпените от същата болки и страдания, които са в
рамките на нормалния оздравителен процес между 2-3 седмици.
Постъпването в болнично заведение е било по повод оплаквания от
главоболие, гадене за повръщане, световъртеж, като не се е налагало и не са
извършени оперативни интервенции. От приложената епикриза е видно, че на
С. С. И. е препоръчана консултация с невролог, но по делото липсват
доказателства за осъществена такава, което е индиция, че същата не е имала
необходимост от такъв контролен преглед при невролог. Също от епикризата е
видно, че при извършената рентгенография не личи фрактура на черепните
кости и С. И. е изписана в добро общо състояние, без неврологична
симптоматика. По делото няма данни за усложнения или удължаване на
нормалния оздравителен процес. Няма никакви доказателства за
продължаващи към настоящия момент здравословни проблеми при ищцата,
вследствие процесното ПТП. Ищцата не доказа при условията на пълно и
главно вида и характера на твърдяните от нея травматични увреждания, извън
установеното натъртване (контузия) на меките тъкани в поясната област и
лявата тазобедрена става и лекостепенно мозъчно сътресение, без данни за
пълна загуба на съзнание и без симптоми на реална опасност за живота, за
което няма данни да е причинило усложнения и необходимост от
продължаващо лечение, извън нормално протичане на оздравителния процес,
при който клиничните прояви преминават за около 2-3 седмици. Съдът взе
предвид и данните за нарушаване на социалното функциониране на ищцата по
време на възстановителния период, свързани с отсъствие от училище за
определен период от време. По отношение на отразената в епикризата
„Травматична епилепсия“, съдът взе предвид становището на вещото лице по
назначената съдебно-медицинска експертиза, което категорично заявява, че
при ищцата С. С. И. няма черепно-мозъчна травма, която да предизвика
поставяне на диагноза „Травматична епилепсия“. Освен това, тази диагноза се
поставя много месеци след травмата, а в случая става въпрос за диагноза,
поставена след 10 дни. Няма медицинска документация, че ищцата С. С. И.
страда от епилепсия, като травмите са отшумели в рамките на 10-15 дни и ако
има оплаквания за по-дълъг период, те нямат никаква причинна връзка с
травмата. Диагнозата „Травматична епилепсия“ присъства като изречение в
епикризата, но няма никакви медицински данни за такова увреждане, няма
15
прояви на клинично протичане, няма и резултат от лабораторно изследване.
Няма данни за фрактури на костите на черепната база. Наличието на епи
припадък – гранд мал, овладян е отразен в епикризата при снемане на
анамнеза на С. И., но направените изследвания показват, че не се виждат
данни за фрактури на костите на черепната база. Освен това, в представените
медицински документи – фиш от ЦСМП и амбулаторен лист, които са
съставени към момента на ПТП-то не се съдържат данни за твърдените от
ищцата припадъци, а отразеният припадък в епикризата е по данни на
пострадалата, а не от извършен медицински преглед, с който може да се
постави диагноза „Травматична епилепсия“, имайки предвид и заявеното от
експерта, че тази диагноза се поставя много месеци след травмата, а в случая
става въпрос за диагноза, поставена след 10 дни. Съдът приема, че
възстановителния период при С. С. И. е завършил, като няма данни за
усложнения, за продължаващо лечение или друга медицинска помощ към
настоящия момент.
По делото е представеното Експертно решение на ТЕЛК на Р. А. И. –
майка на малолетната С. С. И., в което е отразена диагноза: Grand mal
припадъци, неуточнени с призната 50,00% ТНР без чужда помощ. По
отношение на същото, съдът взе предвид становището на вещото лице по
назначената съдебно-медицинска експертиза, в което се посочва, че
епилепсията е заболяване, дължащо се на различни причини, като в
половината от случаите те остават неясни. При неголяма част от тях,
действително, се приема някаква „генетична предразположеност“, което,
обаче, не означава автоматично, че след като майката страда от епилепсия,
детето задължително също страда от тази болест. Тук отново следва да се
посочи становището на експертизата, че ако при С. И. има оплаквания за по-
дълъг период, те нямат никаква причинна връзка с травмата.
По възражението на ответното дружество за съпричиняване, следва да
се отбележи, че съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД обезщетението за вредите,
причинени на увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. Следователно, релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало до вредоносен
резултат, наред с проявеното неправомерно поведение от страна на виновния
за непозволеното увреждане. Обективният характер на съпричиняването е
16
признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т.7, което има
характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от
ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със
задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за
вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието
на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат,
а не и на вина.
Съдът намира възражението на ответното дружество, че при управление
на автомобила, ищецът е бил без поставен предпазен колан за основателно. В
тази връзка, съдът съобрази заключението на вещото лице по назначената
допълнителна съдебна автотехническа експертиза, в което е отразено, че по
време на процесното ПТП пострадалото дете е получило натъртване на
меките тъкани в поясната област и лявата тазобедрена става и лекостепенно
мозъчно сътресение. За да се реализират констатираните травматични
наранявания, от техническа гледна точка е необходимо надлъжно преместване
на главата и част от тялото на детето напред (към тилната част на предна
седалка) спрямо надлъжната ос на МПС, което е технически невъзможно при
поставен обезопасителен колан. Липсват данни и за наличие на ивични
контактни отпечатъци и охлузвания за наличие на поставен обезопасителен
колан, които по корема са хоризонтално разположени, а по гърдите косо
разположени. Предвид тези обстоятелства, експертизата дава заключение, че
пострадалата С. С. И. е била без поставен обезопасителен колан по време на
процесното ПТП. Вещото лице заявява, че установеното от съдебно-
медицинската експертиза наличие на удари в главата няма как да се получи,
ако ищцата С. С. И. е била с колан, т.е. настъпилите удари и увреждания на
пострадалата са несъотносими, ако е била с поставен колан,т.е. налице е
съпричиняване на вредоносния резултат.
Тъй като пострадалата С. И. е малолетна,т.е. към датата на настъпване
на процесното ПТП е била на 11 г.,съдът възприема тезата на част от съставите
на ВКС на РБ,че чл.51,ал.2 от ЗЗД намира приложение и в случаите,когато
пострадалото при злополуката дете е допринесло за настъпване вредоносния
резултат поради неупражнен по отношение на него надзор от родителите/или
пълнолетния водач,в случая негова сестра/,като е достатъчно вредоносният
резултат да е в причинна връзка, макар и с невиновното действие или
17
бездействие на пострадалия.
Съобразявайки така установените обстоятелства и конкретните
икономически условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие, съдът намира, че в конкретния случай
справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за понесените от
пострадалото лице неимуществени вреди е в размер на 20 000,00 лв., която
сума е съобразена със социално-икономическата обстановка към датата на
настъпване на процесното ПТП – ***г., когато минималната работна заплата в
страната е била 933,00 лв., а лимитът на отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно чл.492 от КЗ е в размер на
10 420 000 лв. за неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно
увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите.
При определяне на процента на съпричиняване следва да се отчетат
всички установени факти и обстоятелства по делото, включително, че ищцата
е малолетна към момента на произшествието и се представлява от нейните
родители, които следва да оказват надзор върху нея в съответствие със
задълженията им по СК. В този конкретен случай подходящ размер на
съпричиняване е 30%. При съобразяване на изложеното по-горе, съдът счита,
че на ищцата С. С. И. следва да бъде определено обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на *** г. в размер на
14 000,00 лв. Освен посочените обстоятелствата, относими при определяне на
справедливия размер на неимуществените вреди, съдът съобрази и практиката
на ВКС и съдилищата в РБ по аналогични случаи, като счита, че същата
представлява справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
Неоснователно е и възражението на ответника досежно претенцията за
лихва за забава, с твърдение, че такава се дължи, след изтичането на
тримесечния срок по чл.496 ал.1 от КЗ за произнасяне по претенцията, а не от
датата на предявяване на претенцията. В действащия Кодекс за застраховането
изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите
по чл.429 ал.2 т.2 от КЗ /по аргумент от чл.493 ал.1 т.5 от КЗ/, т.е.
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за нея пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл.84 ал.3 от ЗЗД. Въпреки това, в чл.429 ал.3 от КЗ е
18
регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал.2 т.2, за които той
отговаря пред увреденото лице се заплащат от застрахователя само в рамките
на застрахователната сума. В този случай, от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването на застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна, т.е. отговорността на прекия причинител за лихви,
считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата /по
силата на КЗ/ се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му
е станало известно настъпването на застрахователното събитие.
Във връзка с горното по делото безспорно е установено, че Р. А. И. в
качеството на майка и законен представител на малолетната С. С. И. е
отправила претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение по
повод процесното ПТП, получена от ответното дружество „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД на 14.03.2025 г., респективно не се
установи друга по-ранна дата, на която застрахованият да е уведомил
застрахователя – ответник. Ето защо, единственият доказан момент, в който на
застрахователя му е станало известно настъпването на застрахователното
събитие е 14.03.2025г., която дата следва да се приеме за датата, от която тече
законната лихва за забава върху присъденото обезщетение.
Предвид изложеното следва да бъде осъдено ответното дружество ЗЕАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК ***, гр. София, ул.
„Позитано“ № 5, да заплати на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД
вр.чл.52 ЗЗД вр.чл.51,ал.2 от ЗЗД на Р. А. И., ЕГН ***, от с. ***, обл. П., ул.
„В.К.“ №*, в качеството й на майка и законен представител на малолетната С.
С. И., ЕГН ********** от с. ***, обл. П., ул. „В.К.“ №*, сумата от 14 000,00
лв. /четиринадесет хиляди лева/, представляваща застрахователно
обезщетение за причинени на малолетната С. С. И., ЕГН **********
неимуществени вреди /болки и страдания/, в резултат на ПТП, настъпило на
*** г. по вина на застрахован по Задължителна застраховка „ГО“ при
ответното дружество, обективирана в Застрахователна полица № BG/***,
ведно със законната лихва, считано от 14.03.2024г.–датата на предявяване на
застрахователната претенция до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата до претендираната сума от 50 000,00 лв. искът следва да бъде
19
отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ЗЕАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *** следва да заплати в
полза на Пл.ОС държавна такса върху уважената част от предявения иск в
размер на 560,00 лв., тъй като ищцата е освободена от заплащане на такси по
делото.
С оглед изхода на спора и уважената част от иска ЗЕАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК ***, гр. София, ул. „Позитано“ № 5 следва
да заплати в полза на Пл.ОС сумата от 336,00 лв. за възнаграждение за вещи
лица.
Ответникът ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК ***,
гр. София следва да заплати на основание чл.38 ал.2 от ЗА на адв. И. К. К. от
АК - Ловеч - пълномощник на ищцата, осъществила безплатна адвокатска
помощ, адвокатско възнаграждение в размер на 1660,00 лв., определено от
съда съобразно фактическата и правна сложност на делото и действително
положения труд, съобразно изискванията на Решение на Съда на Европейския
съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд /задължително за съдилищата на
основание чл.633 от ГПК/ и съобразено с практиката на ВКС - Определение №
712 от 21.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 175/2023 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията Тотка Калчева; Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. №
1908/2022 г. на ВКС, І т. о. и др.
Следва да бъде осъдена ищцата Р. А. И., ЕГН ***, от с. ***, обл. П., ул.
„В.К.“ №*, като майка и законен представител на малолетната С. С. И., ЕГН
********** от с. ***, обл. П., ул. „В.К.“ №* да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК ***, гр. София, направените деловодни
разноски за настоящата инстанция в размер на 3954,80 лв., от които 3530,00
лв. адвокатско възнаграждение и 424,80 лв. възнаграждение за вещи лица,
съобразно отхвърлената част от предявения иск. Не са налице предпоставки за
намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ответното дружество поради неговата прекомерност,с оглед фактическата и
правна сложност на делото по смисъла на чл.78,ал.5 от ГПК.
Водим от горното, съдът
20
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. 45 от ЗЗД вр.чл.52 от
ЗЗД вр.чл.51,ал.2 от ЗЗД ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“,
ЕИК ***,гр. София, ул. „Позитано“ № 5 ДА ЗАПЛАТИ на Р. А. И., ЕГН ***,
с. ***, обл. П., ул. „В.К.“ №*,в качеството й на майка и законен представител
на малолетната С. С. И., ЕГН ********** , с. ***, обл. П., ул. „В.К.“ №*,
сумата от 14 000,00лв. /четиринадесет хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени на малолетната С. С. И., ЕГН
********** неимуществени вреди /болки и страдания/, вследствие получени
телесни увреждания, в резултат на ПТП, настъпило на *** г. по вина на
застрахован по Задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество,
обективирана в Застрахователна полица №BG/***, ведно със законната лихва,
считано от 14.03.2024г.–датата на предявяване на застрахователната
претенция до окончателното изплащане на сумата, като за РАЗЛИКАТА до
претендираната сума от 50 000,00 лв.като обезщетение за причинени
неимуществени вреди ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК ЗЕАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Пл.ОС
държавна такса върху уважената част от предявения иск в размер на 560,00 лв.
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК ***,
гр. София, ул. „Позитано“ № 5 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Пл.ОС сумата от
336,00 лв. за възнаграждение за вещи лица, съобразно уважената част от
предявения иск.
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК
***,гр. София, ул. „Позитано“ № 5 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.38 ал.2
от ЗА на адв. И. К. К. от АК - Ловеч - пълномощник на ищцата, осъществила
безплатна адвокатска помощ, адвокатско възнаграждение в размер на 1660,00
лв.
ОСЪЖДА Р. А. И., ЕГН ***, с. ***, обл. П., ул. „В.К.“ №*, като майка и
законен представител на малолетната С. С. И., ЕГН ********** от с. ***, обл.
П., ул. „В.К.“ №* ДА ЗАПЛАТИ на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“, ЕИК ***,гр. София, ул. „Позитано“ № 5 направените деловодни
разноски за настоящата инстанция в размер на 3954,80 лв. съобразно
21
отхвърлената част от предявения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
22