Определение по гр. дело №43122/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 50464
Дата: 9 декември 2025 г. (в сила от 9 декември 2025 г.)
Съдия: Виктория Николаева Недева
Дело: 20251110143122
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 50464
гр. София, 09.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20251110143122 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК.
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал.
1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 3020,19 лв.,
представляваща непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди по л. а. „Мерцедес“, peг. № РВ
2470 ТТ, вследствие на ПТП от 19.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
11.08.2025 г. до окончателното плащане, както и 983,74 лв., представляваща лихва за забава
за периода от 24.02.2023 г. до 10.08.2025 г.
Ищецът ЗАД ...“ АД твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско“ – на 19.09.2022 г., около 19:05 часа, на пътя между с.
Караджово и с. Катуница, община Садово, област Пловдив, е настъпило застрахователно
събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него л. а.
„Мерцедес“, peг. № РВ 2470 ТТ, управляван от И. П. В., собственост на „УниКредит-
Лизинг“ ЕАД. Поддържа, че ответникът ЗАД „Д......“ АД е застраховател по валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия участвал в произшествието
л. а. „Ситроен“, peг. № СМ2523ВВ. Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил – Н. Х.,
който в нарушение на чл. 41, ал. 1 ЗДвП е предприел изпреварване на автомобилите пред
него, без да се убеди, че не е изпреварван от друго ППС, в случая - л. а. „Мерцедес“, peг. №
РВ 2470 ТТ, в резултат на което се е стигнало до удар между дясната част на л. а.
„Мерцедес“ и предната лява част на л. а. „Ситроен“. Заявява, че за настъпване на процесното
ПТП е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 19.09.2022 г. Във връзка с
процесното произшествие е образувана щета №26022030103824, извършен е оглед и е
съставен опис на вредите. Сочи, че стойността на ремонта възлиза на 6055,38 лв., който
размер, в качеството си на застраховател по застраховка „Каско на МПС“, е изплатил в полза
на извършилия ремонта сервиз – „Костадин Петев“ ЕТ, и на доставчика на авточастите „АГС
Партс“ ЕООД, поради което на основание чл. 411, ал. 1 КЗ встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата. Допълва, че с уведомление, получено на
23.01.2023 г., ведно с материалите по щетата, ответникът е поканен да заплати процесната
сума от общо 6055,38 лв.; че същият е удовлетворил претенцията частично, като на
14.02.2023 г. е заплатил в полза на ищеца сумата в размер на 3035,19 лева, а неплатена е
останала разликата от 3020,19 лв., чието заплащане претендира, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 11.08.20205 г. до окончателното плащане, както и
лихва за забава в размер на 983,74 лв., начислена за периода от 24.02.2023 г. до 10.08.2025 г.
1
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Д......“ АД е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете по основание и по размер. Оспорва се механизмът на
настъпване на ПТП, наличието на изключителна вина от на застрахования при ответника
водач и противоправността на деянието му, както и наличието на вреди, настъпили в пряка
причинно-следствена връзка с твърдяното ПТП. Твърди, че е налице съпричиняване от
страна на водача на застрахования при ищеца лек автомобил, който е предприел неправилна
маневра и с поведението си е създал опасност за останалите участници в движението, като
сам се е поставил в неблагоприятно положение и в опасност. Исковата претенция се оспорва
и по размер, като се излага, че ищецът е изплатил обезщетение в завишен размер. Поради
неоснователността на главния иск, счита за неоснователен и акцесорния такъв за лихва, като
се оспорва и началния момент, от който същата се претендира. При изложеното се моли за
отхвърляне на исковете, като се претендират и разноски.

По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
Основателността на иска по чл. 411 КЗ предполага кумулативното наличие на
следните предпоставки: наличие на застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка между ищеца и увреденото лице; плащането на застрахователно обезщетение по
нея в размер на действителните вреди /в т. ч. и основанието за отремонтиране на увредения
автомобил в официален сервиз на марката в случай, че се твърди това/; осъществено
непозволеното увреждане от трето лице по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – деяние, вина, противоправно
поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени от застрахования по
имуществената застраховка вреди; наличие на валидна към датата на ПТП застраховка
„Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора. Тежестта за
установяване на посочените предпоставки се носи от ищеца, с изключение на вината, по
отношение на която нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумпция, тежестта
за оборване на която се носи от ответника.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже твърдяното от
него основание за изключване и/или намаляване на отговорността му, а именно:
обстоятелствата, на които основава възражението си за съпричиняване, както и, че е погасил
претендираното регресно вземане, в случай че твърди това, за което той не сочи
доказателства.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на главен дълг, изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже погА.ване на
дълга на падежа, в случай че твърди това, за което не сочи доказателства.
С оглед неоспорването им от ответника с отговора на исковата молба и на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по
делото следва да се отделят обстоятелствата, че към момента на настъпване на процесното
ПТП л.а. „Мерцедес“, peг. № РВ 2470 ТТ, е бил застрахован при ищеца по застраховка
„Каско“, а л. а. „Ситроен“, peг. № СМ 2523 ВВ, е бил застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 6055,38 лв. Не се спори още, че
извънсъдебно ответникът е заплатил на ищеца сумата от 3035,19 лв. по процесната щета.

По доказателствата:
Ищецът е представил писмени доказателства, чието приемане е допустимо, като
2
тяхната относимост и доказателствена стойност подлежи на изследване по същество на
спора.
Следва да се укаже на ищеца да представи четлив и ясен препис от двустранния
протокол за ПТП от 19.09.2022 г.
Следва да бъде допуснато изготвяне на съдебно-техническа експертиза със задачи,
поставени от ищеца в исковата молба.
Следва да бъдат допуснати до разпит и по един свидетел при режим на призоваване
за всяка от страните за установяване на механизма на настъпване на процесното ПТП и
обстоятелствата, при които е станало същото. С оглед процесуална икономия съдът намира,
че следва да насрочи разпит на всеки от свидетелите по делегация пред РС – Пловдив с
оглед на местоживеенето на свидетелите.
Без уважение следва да се остави доказателственото искане на ищеца по реда на чл.
190 ГПК за задължаване на ответника да представи застрахователна полица за застраховка
„Гражданска отговорност“., тъй като цели установяването на безспорни по делото факти.
Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 11 ГПК,
съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните са налице пречки по смисъла
на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията
не би довела до положителен резултат.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 19.02.2026 г. от 10:00 часа, за която дата и
час страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение да представи четлив и ясен препис от двустранния протокол за ПТП от
19.09.2022 г.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза по въпросите, поставени
в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й., който да се уведоми, че следва да изготви
експертизата след постъпване на протокола за разпит на допуснатите свидетели.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 400 лв., вносим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства за установяване на посочените в
мотивната част на настоящото определение обстоятелства чрез разпит на свидетелите: 1/ И.
П. В., с адрес: гр. .... и 2/ Н. В. Х., с адрес: с. ....“ № 16, тел. **********.
ДА СЕ ИЗГОТВЯТ справки за адреси на свидетелите (постоянен, настоящ и по
месторабота), като призовки се изпратят едновременно до всички установени адреси.
Свидетелят Х. ДА СЕ ПРИЗОВЕ и по телефон
ПОСТАНОВЯВА разпитът на свидетелите И. П. В. и Н. В. Х. да се извърши по
делегация от Районен съд – Пловдив.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за провеждане на разпит на свидетелите
по делегация от Районен съд – Пловдив на 09.01.2026 г. от 14:00 часа и ОПРЕДЕЛЯ
3
резервни дати за провеждането на разпита по делегация 16.01.2026 г. от 14:00 часа и
23.01.2026 г. от 14:00 часа.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетелите в размер от по 30 лв., вносим от
всяка от страните в едноседмичен срок от съобщението.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от съобщението да представят въпросни
листове за разпит на свидетелите, съдържащи въпроси за обстоятелствата, за които са
допуснати.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и свидетелите, като в призовките изрично се впишат
определените резервни дати, както и указанията, че независимо, че същите изхождат от
СРС, разпитът ще се провежда пред Районен съд – Пловдив по делегация и свидетелите
следва да се явят за разпит пред Районен съд – Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190
ГПК за задължаване на ответника да представи застрахователна полица за застраховка
„Гражданска отговорност“.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).

УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът
може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие; неприсъственото решение не се мотивира по същество; в него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно
основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
4
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките за насроченото
открито съдебно заседание, на ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5