№ 2116
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110163314 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „***“ ЕАД, с която
срещу Л.С. Н. са предявени искове с правно основание чл.422, вр. чл.415
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът твърди, че ответникът има качеството клиент
на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „***“, бл. ***, вх. Д, ет. 5, ап. 54, като му дължи сумата от 52, 83
лв. – главница за цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2018
г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 05.05.2021 г. до изплащане на
вземането, и сумата от 9, 74 лв. мораторна лихва върху нея за периода
01.07.2018 г. – 19.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от 19.08.2021 г. по ч.гр.д. № 25422/2021 г. на СРС, ГО, 62
състав. Претендира установяване на вземанията си по исков ред. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Л.С. Н., с който оспорва исковете. Оспорва ищецът да е
материалноправно легитимиран да претендира вземането по съображения, че
услугата се предоставя от фирмата за дялово разпределение. Същевременно,
прави възражение, че е погасил изцяло дължимите суми чрез плащане. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С молба от 19.01.2022 г. ищецът изрично заявява, че задълженията на
ответника са погасени в цялост, като остават дължими съдебните разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
На 05.05.2021 г. „***“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Л.С. Н. за сумата от
1
606, 93 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.11.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, сумата 66,
62 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 19.04.2021 г., сумата 52, 38
лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, и сумата 9, 74 лв.
мораторна лихва за периода 01.07.2018 г. – 19.042021 г. В т.12 от заявлението
е пояснено, че вземанията касаят топлоснабден имот: апартамент № 54,
находящ се в гр. София, ж.к. „***“, бл. ***, вх. Д, ет. 5, аб. № 217905.
С разпореждане от 19.08.2021 г. по ч. гр. д. № 25422/2021 г. по описа на
СРС, 62 състав съдът е постановил исканата заповед за изпълнение срещу
длъжника, като е разпоредил да заплати на заявителя и разноски по делото, от
които: 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника Л.С. Н.
срещу заповедта за изпълнение в частта относно вземането за главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение, и мораторна лихва
върху нея.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване
на оспорените от длъжника вземания по исков ред.
Не е спорно между страните, в какъвто смисъл е и докладът на съда по
чл.146, ал.1 ГПК, че процесният имот е топлоснабден; че през исковия период
е извършвана услугата дялово разпределение от фирмата за дялово
разпределение „***“ ООД (с актуално фирмени наименование – „***“ ООД).
По делото е представен протокол от проведено на 29.06.2002 г. Общо
събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, „***“, бл. ***, вх. Д,
на което те са взели решение да се сключи договор с „***“ ООД, за
индивидуално разпределение на топлинната енергия, като услугата се
възложи на „***“ ООД. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
Представен е договор № 1419/03.07.2002 г., сключен между ЕС като
възложител и „***“ ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово
разпределение.
Пред СРС е ангажиран договор от 28.05.2018 г., сключен между „***“
ЕАД – възложител и „***“ ООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
2
възнаграждение.
Не е спорно между страните, в какъвто смисъл е и докладът на съда по
чл.146, ал.1 ГПК, че цената на извършеното през исковия период дялово
разпределение е в размер на исковата сума – 52, 38 лв.
Предвид така установеното съдът намира от правна страна
следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е депозирано
възражение от страна на длъжника. Целта на ищеца е да се установи със сила
на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно чл.36 от приложимите през исковия период Общи условия на
ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността
се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите
условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата
дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С
общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за
продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл.20а
ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид отделените за безспорни между страните обстоятелства, които
се подкрепят от ангажираните писмени доказателства, ищецът се легитимира
като субект, който има право да получи цената на извършваната услуга
дялово разпределение, с оглед на което доводът на ответника, че дяловото
разпределение се извършва от фирма за дялово разпределение, не обуславя
неоснователност на претенцията.
Не е спорно между страните, в какъвто смисъл е и докладът на съда по
чл.146, ал.1 ГПК, че цената на извършеното през исковия период дялово
разпределение е в размер на исковата сума – 52, 38 лв.
Не е спорно и че ответникът е погасил изцяло дължимата сума с
платежно нареждане от 04.01.2022 г., представено по делото.
С оглед изложеното искът за главницата, представляваща цена на
услугата дялово разпределение, следва да се отхвърли като погасен чрез
плащане в хода на процеса.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
3
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него. С оглед изложеното
искът за мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение следва да
се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
В полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1, вр.
ал.8 ГПК, сумата от 3, 60 лв. юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство, съответно на иска за главницата, доколкото последният се
отхвърля като погасен чрез плащане в хода на процеса.
От страна на ищеца се претендират разноски за исковото производство
за държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 50 лв., от които ищецът има право на разноски и
юрисконсултско възнаграждение съответно на иска за главницата, доколкото
последният се отхвърля като погасен чрез плащане в хода на процеса, в
размер на сумата от общо 63, 33 лв.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение. По
делото са ангажирани доказателства за заплатено такова в размер на 90 лв.
(л.5), от която сума ответникът има право на разноски в размер на 14 лв.,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност по чл.78,
ал.5 ГПК, доколкото възнаграждението е под минимума по Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК *** срещу Л.С. Н., ЕГН
********** искове за признаване на установено, че Л.С. Н., ЕГН **********
дължи на „***“ ЕАД, ЕИК ***, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1
ЗЗД, както следва:
сумата от 52, 38 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 05.05.2021 г. до
окончателното изплащане – като погасен чрез плащане в хода на процеса;
сумата от 9, 74 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за
периода 01.07.2018 г. – 19.04.2021 г. – като неоснователен,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
19.08.2021 г. по ч.гр.д. № 25422/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав.
ОСЪЖДА Л.С. Н., ЕГН ********** да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***,
на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 3, 60 лв. юрисконсултско
4
възнаграждение за заповедното производство и сумата от 63, 36 лв. държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, да заплати на Л.С. Н., ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 14 лв. разноски по
делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „***“ ООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5