№ 778
гр. Русе, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20214520101387 по описа за 2021 година
Ищецът “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Франция” чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.” клон България, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от заместник -
управителя Димитър Димитров, твърди, че на 16.02.2018г. сключил с ответника договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
използване на кредитна карта № СRЕХ-15749076. С договора е предвидено, че кредиторът
може да представи за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен
лимит до 10 000.00 лева, като е уговорено, че всички задължения произтичащи от договора и
свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат за кредитополучателя след
активирането й. Доколкото в договора е уговорено, че револвиращия кредит ще произведе
действие, след като длъжникът усвои суми по револвиращия кредит по указания от
кредитора начин, то настъпването на последиците от сключения договор са поставени в
зависимост от едно бъдещо несигурно събитие – използване на издадения от кредитора
платежен инструмент. Касае се за отлагателно условие, при сбъдването на което възникват
задължения за кредитополучателя да извършва плащания по картата. Усвояването на суми
от кредитния лимит категорично представлява сбъдване на уговореното между страните
условие, което води до възникване на задължение за кредитополучателя за връщане на
усвоените суми, респективно плащане на минимална погасителна вноска. Договорът за заем
се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи
заетата сума, което следва от същността му на реален договор. Поради изложеното,
процесният договор за револвиращ потребителски кредит CARD-15949735 е сключен на
18.06.2018г. с първата трансакция по кредитната карта. След активация на картата
1
кредитополучателят може да я използва само лично, като е длъжен да пази в тайна своя
ПИН. След усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя е възникнало
задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива
величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Кредиторът
издава месечно извлечение за осъществени трансакции до 15-то число на месеца, като след
издаването му настъпва периодът, в който картодържателят е длъжен да направи погашение
по кредита. Извлечението се изпраща на адреса на електронната поща на
кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на електронен адрес в
хартиена форма на посочения от него адрес, като неполучаването на извлечението не е
основание за неплащане на погасителна вноска. Месечни погасителни вноски се правят до
1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението най-малко в размера, посочен в
Тарифа на кредитодателя. Съгласно договора, за използването на револвиращия кредит
кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит
за времето на ползването му. ГПР е изчислен при допускането, че общият размер на кредита
е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с
неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. За
използването на кредитната карта кредитополучателят заплаща и таксите предвидени в
тарифата, поместена в приложението. При забава на една или повече месечни погасителни
вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата. Ищецът твърди и че не се изготвя погасителен план за
договорите от отворен тип, какъвто е и револвиращия кредит /подобно на овърдрафта/,
което е в пряка връзка с неговия характер. Револвиращия кредит е кредит, отпуснат до
размера на договорен лимит, при който правото на кредитополучателя да усвоява суми по
кредита се възстановява за всяка погасена от него сума /револвира/ многократно, изцяло или
частично, до максимално разрешения размер, като правоотношението между страните се
запазва, без да е необходимо ново предоговаряне за всяко усвояване. По този начин
погасената част от главницата е достъпна за усвояване от кредитополучателя, поради което
този вид кредити се нарича отворен кредит. Тъй като не е известно какъв ще бъде размерът
на сумата, която ще бъде усвоена, дали ще бъде направено частично или цялостно плащане,
както не са известни нито датата, на която ще бъдат теглени суми, нито датата на
погасяване, то не е фиксиран размерът на месечната погасителна вноска, нито крайният
падеж, който е в пряка зависимост от размерът на усвоената сума и това дали
кредитополучателят ще избере на погаси усвоената сума изцяло или да се възползва от
възможността да погасява частично натрупаното задължение до пълното му погасяване. От
изложеното следва, че револвиращия кредит се погасява без погасителен план. Дължимата
сума автоматично се погасява със средствата, които постъпват по сметката, след което
средствата по револвиращата сметка отново могат да бъдат използвани. При настъпване на
договорения от страните падеж, задължението по кредитната карта е изискуемо, предвид
правилото, закрепено в чл.84, ал.1 от ЗЗД, че длъжникът изпада в забава и без покана, като
въпреки това кредиторът е изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението на
длъжника на 21.05.2020г. И.Ж. е преустановил обслужването на заема на 01.08.2019г.,
2
поради което кредитната карта е блокирана. Към дата 29.09.2020г., когато е било подадено
заявлението по чл.410 от ГПК, ответникът дължи по договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-15949735 от
18.06.2018г. следните парични суми: 623.67 лева – главница; 129.75 лева – възнаградителна
лихва за периода 01.08.2019г. до 07.01.2020г. и 36.00 лева – лихва за забава върху
главницата за периода 07.01.2020г. до 17.09.2020г. За тези парични суми ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 4343/2020г. по описа на РРС, но
ответникът не е бил открит на регистрираните му постоянен и настоящ адрес. Поради това е
прието, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК
и указано на заявителя да предяви иск относно вземането си. Поради това моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи
сумите от 623.67 лева, представляваща главница по договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-15949735 от
18.06.2018г.; 129.75 лева – възнаградителна лихва за периода 01.08.2019г. до 07.01.2020г. и
36.00 лева – лихва за забава върху главницата за периода 07.01.2020г. до 17.09.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 29.09.2020г. до окончателното й изплащане, по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
4343/2020г. по описа на РРС. В условията на евентуалност, при отхвърлянето на
положителния установителен иск, предявява осъдителни искове, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати сумите от 623.67 лева, представляваща главница по договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CARD-15949735 от 18.06.2018г.; 129.75 лева – възнаградителна лихва за периода
01.08.2019г. до 07.01.2020г. и 36.00 лева – лихва за забава върху главницата за периода
07.01.2020г. до 17.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на осъдителните искове до окончателното й изплащане. Претендира и
направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното
производство.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира
правно предявените евентуални искове, първият – положителен установителен с правно
основание чл.422 от ГПК, а евентуалните – обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът ИЛ. СТ. Ж. призован по регистрираните му постоянен и настоящ адрес не е
открит. Назначеният му особен представител оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че
договорът за потребителски револвиращ кредит е недействителен на основание чл.22 от
ЗПК, тъй като договорните му клаузи не отговарят на императивни разпоредби, визирани в
ЗПП. В Приложението към договора отнасящо се до предоставяне и ползване на кредитна
карта е посочен ГПР като абсолютна стойност – 44.90%, но не са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляването му, съгласно чл.19 и Приложение № 1 от ЗПК
3
начин, каквото е императивното изискване на чл.11, ал.1, т.10 от закона. Не става ясно по
какъв начин е формиран ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти – нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК – изискването договорът да е сключен по
ясен и разбираем начин. Същата разпоредба изисква и договорът да е изпълнен с шрифт не
по-малък от 12, което също не е спазено в основния договор, очевидно изпълнен с по-ситен
шрифт, което го прави трудно читаем. Тези две нарушения също водят до нищожност.
Счита за неравноправна и клаузата на чл.19 от договора, която касае и отпуснатия
револвиращ кредит, тъй като в нея е посочено, че кредиторът може да преразглежда размера
на лихвата и таксите всеки месец. Твърди и че не са налице никакви доказателства за
възникването на облигационни отношения по този кредит. Съгласно чл.12 от договора,
отпускането на такъв кредит и издаването на кредитна карта е само една предвидена
възможност, изцяло оставена на преценката на кредитора. Според посочената договорна
клауза, за да породи действие целият раздел на договора, касаещ отпускането на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, такава не само следва да бъде
издадена в посочения срок от 18 месеца, но и получена и активирана от кредитополучателя.
Такива доказателства обаче не са представени. Няма и доказателства относно изпълнението
на ищеца да връчи на кредитополучателя Приложение към договора за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, за да се запознае със съдържанието и да прецени дали да
го приеме. Представеният по делото екземпляр от това приложение изхожда и е подписан
само от кредитора. От представените по делото месечно извлечение и покана изобщо не
ставало ясно каква сума се дължи, какви плащания са били извършени и кога, правени ли са
вноски от страна на ответника за тяхното погасяване и в какъв размер. Няма и доказателства
кредиторът да е изпълнил задължението си по чл.17 от договора и чл.12 от приложението за
изготвяне и представяне на месечно извлечение за осъществени транзакции до 15-то число
на месеца.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 16.02.2018г. ищецът сключил с ответника договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта №
СRЕХ-15749076. С договора е било предвидено, че кредиторът може да представи за
ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000.00
лева, като е уговорено, че всички задължения произтичащи от договора и свързани с
ползването на кредитната карта, ще възникнат за кредитополучателя след активирането й.
Доколкото в договора е уговорено, че револвиращия кредит ще произведе действие, след
като длъжникът усвои суми по револвиращия кредит по указания от кредитора начин, то
настъпването на последиците от сключения договор са поставени в замисимост от едно
бъдещо несигурно събитие – използване на издадения от кредитора платежен инструмент.
Касае се за отлагателно условие, при сбъдването на което възникват задължения за
кредитополучателя да извършва плащания по картата. Усвояването на суми от кредитния
лимит категорично представлява сбъдване на уговореното между страните условие, което
води до възникване на задължение за кредитополучателя за връщане на усвоените суми,
4
респективно плащане на минимална погасителна вноска. Договорът за заем се счита за
сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума,
което следва от същността му на реален договор. Поради изложеното, процесният договор за
револвиращ потребителски кредит CARD-15949735 е бил сключен на 18.06.2018г. с първата
трансакция по кредитната карта. След активация на картата кредитополучателят може да я
използва само лично, като е длъжен да пази в тайна своя ПИН. След усвояването на суми по
кредитната карта за кредитополучателя е възникнало задължение за заплащане на месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до
пълното погасяване на задължението. Кредиторът издава месечно извлечение за
осъществени трансакции до 15-то число на месеца, като след издаването му настъпва
периодът, в който картодържателят е длъжен да направи погашение по кредита.
Извлечението се изпраща на адреса на електронната поща на кредитополучателя, а при
изрично негово искане или при липса на електронен адрес в хартиена форма на посочения от
него адрес, като неполучаването на извлечението не е основание за неплащане на
погасителна вноска. Месечни погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца,
следващ издаването на извлечението най-малко в размера, посочен в Тарифа на
кредитодателя. Съгласно договора, за използването на револвиращия кредит
кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит
за времето на ползването му. ГПР е изчислен при допускането, че общият размер на кредита
е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с
неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. За
използването на кредитната карта кредитополучателят заплаща и таксите предвидени в
тарифата, поместена в приложението. При забава на една или повече месечни погасителни
вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата. Ищецът твърди и че не се изготвя погасителен план за
договорите от отворен тип, какъвто е и револвиращия кредит /подобно на овърдрафта/,
което е в пряка връзка с неговия характер. Револвиращия кредит е кредит, отпуснат до
размера на договорен лимит, при който правото на кредитополучателя да усвоява суми по
кредита се възстановява за всяка погасена от него сума /револвира/ многократно, изцяло или
частично, до максимално разрешения размер, като правоотношението между страните се
запазва, без да е необходимо ново предоговаряне за всяко усвояване. По този начин
погасената част от главницата е достъпна за усвояване от кредитополучателя, поради което
този вид кредити се нарича отворен кредит. Тъй като не е известно какъв ще бъде размерът
на сумата, която ще бъде усвоена, дали ще бъде направено частично или цялостно плащане,
както не са известни нито датата, на която ще бъдат теглени суми, нито датата на
погасяване, то не е фиксиран размерът на месечната погасителна вноска, нито крайният
падеж, който е в пряка зависимост от размерът на усвоената сума и това дали
кредитополучателят ще избере на погаси усвоената сума изцяло или да се възползва от
възможността да погасява частично натрупаното задължение до пълното му погасяване. От
изложеното следва, че револвиращия кредит се погасява без погасителен план. Дължимата
сума автоматично се погасява със средствата, които постъпват по сметката, след което
5
средствата по револвиращата сметка отново могат да бъдат използвани. При настъпване на
договорения от страните падеж, задължението по кредитната карта е изискуемо, предвид
правилото, закрепено в чл.84, ал.1 от ЗЗД, че длъжникът изпада в забава и без покана, като
въпреки това кредиторът е изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението на
длъжника на 21.05.2020г. И.Ж. е преустановил обслужването на заема на 01.08.2019г.,
поради което кредитната карта е била блокирана.
Въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК за дължими парични суми по договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-
15949735 от 18.06.2018г., е било образувано ч.гр.дело № 4343/2020г. по описа на РРС. Била
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за сумите от
623.67 лева – главница; 129.75 лева – възнаградителна лихва за периода 01.08.2019г. до
07.01.2020г. и 36.00 лева – лихва за забава върху главницата за периода 07.01.2020г. до
17.09.2020г. Заповедта е била изпратена за връчване на ответника, но той не е бил открит на
регистрираните му постоянен и настоящ адрес, поради което е прието, че заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на заявителя
да предяви иск относно вземането си, което той е направил по настоящото дело.
От заключението на изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза се установява, че
договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № СRЕХ-15749076, сключен между ищцовото
дружество и ответника от 16.02.2018г. е отпечатан /изпълнен/ с машинописен текст с шрифт
„Garamond” с размер 12.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
В чл.2, предложение последно от договора за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № СRЕХ-
15749076/16.02.2018г. към който препраща и чл.17 от Приложението към договор за
револвиращ потребителски кредит CARD-15949735/18.06.2018г. е посочено следното:
„Началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се приема,
че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок
като страните изпълняват точно задължението си по него.“ В Приложение № 1 към чл.19,
ал.2 от ЗПК, към което препраща и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК са посочени изрично
необходимите допускания при различните видове договори за потребителски кредит в
зависимост от клаузите им. Към процесния договор е относимо единствено допускането на
т.3, б.“а“ според което: „договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е
бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съотвествие
с условията и сроковете по договора“. Само посочването на горното допускане, а не и
формулата, по която се изчислява ГПР, е необходимо условие за действителност на
процесния договор. Съдът намира, че допускането на т.3, б.“а“ от Приложение № 1 към
чл.19, ал.2 от ЗПК по съществото си отговаря на посоченото в чл.2, предл. Последно от
договора за потребителски кредит. Поради това съдът намира, че договорът не е
недействителен на основание чл.22 във вр.с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съдът намира и че е
6
спазено изискването договорът да е изпълнен с шрифт не по-малък от 12, което изискване е
спазено съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза.
Съдът намира за неоснователно и твърдението на особения представител на ответника, че не
са налице никакви доказателства за възникването на облигационни отношения по този
кредит. Съгласно чл.12 от договора, отпускането на такъв кредит и издаването на кредитна
карта е само една предвидена възможност. Според посочената договорна клауза, за да
породи действие целият раздел на договора, касаещ отпускането на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, такава не само следва да бъде
издадена в посочения срок от 18 месеца, но и получена и активирана от кредитополучателя.
Доколкото в договора е уговорено, че револвиращия кредит ще произведе действие, след
като длъжникът усвои суми по револвиращия кредит по указания от кредитора начин, то
настъпването на последиците от сключения договор са поставени в зависимост от едно
бъдещо несигурно събитие – използване на издадения от кредитора платежен инструмент.
Касае се за отлагателно условие, при сбъдването на което възникват задължения за
кредитополучателя да извършва плащания по картата. Усвояването на суми от кредитния
лимит категорично представлява сбъдване на уговореното между страните условие, което
води до възникване на задължение за кредитополучателя за връщане на усвоените суми,
респективно плащане на минимална погасителна вноска. Договорът за заем се счита за
сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума,
което следва от същността му на реален договор. Поради изложеното, процесният договор за
револвиращ потребителски кредит CARD-15949735 е сключен на 18.06.2018г. с първата
трансакция по кредитната карта. Съдът намира, че представеното по делото извлечение от
сметката на ответника доказва, че картата е била активирана и по нея е теглена сумата от
623.67 лева на 18.06.2018г. След активация на картата кредитополучателят може да я
използва само лично, като е длъжен да пази в тайна своя ПИН. След усвояването на суми по
кредитната карта за кредитополучателя е възникнало задължение за заплащане на месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до
пълното погасяване на задължението. Кредиторът издава месечно извлечение за
осъществени трансакции до 15-то число на месеца, като след издаването му настъпва
периодът, в който картодържателят е длъжен да направи погашение по кредита.
Извлечението се изпраща на адреса на електронната поща на кредитополучателя, а при
изрично негово искане или при липса на електронен адрес в хартиена форма на посочения от
него адрес, като неполучаването на извлечението не е основание за неплащане на
погасителна вноска. Неизпращане на извлечение по договора за дължимите парични суми до
кредитополучателя, съдът намира, че по никакъв начин не води до недействителност на
договора. Действително Приложението към договор CARD-15949735/18.06.2018г. не е
подписано от ответника, но договор № СRЕХ-15749076/16.02.2018г. е подписан от него на
всяка страница, а в чл.12 и сл. от него са посочените условията на договора за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, с които И.Ж. се
е запознал и това доказва сключването на процесния договор. В чл.8, предл. Последно от
договор № СRЕХ-15749076/16.02.2018г. е предвидено, че: „Кредитополучателят може по
7
всяко време да поиска и да получи безвъзмездно извлечение на състоянието на договора под
формата на погасителен план с отбелязване на извършените и предстоящите плащания“.
Съгласно чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК в договора е необходимо да се съдържа: „информация за
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи
плащания“. Съдът намира, че информацията в чл.8, предл. последно от договора отговаря на
изискването на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, поради което й договорът не е недействителен на
основание чл.22 във вр.с чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК.
Твърдението на особения представител на ответника, че е неравноправна клаузата на чл.19
от договора, която касае и отпуснатия револвиращ кредит, тъй като в нея е посочено, че
кредиторът може да преразглежда размера на лихвата и таксите всеки месец, съдът намира
за неоснователно. Първо по делото няма никакви данни, че ищецът е променил размера на
лихвата и месечните такси по някакъв начин. В същата тази договорна клауза обаче е
предвидено, че ако кредитополучателят не е съгласен с промените, той трябва да блокира
картата си и да изплати задължението си. Всяка транзакция с кредитната карта след
влизането в сила на новите лихва и такси ще означава приемането им. Т.е. договорната
клауза не е неравноправна, тъй като предвижда достатъчни възможности за
кредитополучателя да се откаже от сключения договор при промяна на лихвите и таксите
договорени с него от страна на кредитора.
Предвид гореизложеното съдът намира, че по делото е доказано, че страните са обвързани от
облигационно правоотношение, по силата на сключен между страните договор за отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-
15949735 от 18.06.2018г. От представеното извлечение от сметка се доказват и дължимите
от ответницата парични суми по този договор, а именно 623.67 лева – главница; 129.75 лева
– възнаградителна лихва за периода 01.08.2019г. до 07.01.2020г. и 36.00 лева – лихва за
забава върху главницата за периода 07.01.2020г. до 17.09.2020г. Ответникът не е представил
по делото, че е заплатил някакви парични суми по процесния договор, а доказателствената
тежест за този факт или факти е негова, както му е било указано с доклада по делото.
Поради гореизложеното искът по чл.422 от ГПК следва да се уважи изцяло, като се признае
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите от 623.67 лева,
представляваща главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № CARD-15949735 от 18.06.2018г.; 129.75 лева –
възнаградителна лихва за периода 01.08.2019г. до 07.01.2020г. и 36.00 лева – лихва за забава
върху главницата за периода 07.01.2020г. до 17.09.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 29.09.2020г. до окончателното й изплащане, по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 4343/2020г. по описа
на РРС.
Поради произнасянето по главния иск и неговото уважаване, съдът не следва да се
произнася по предявените от ищеца евентуални обективно съединени искове. Съдът обаче
8
следва да отбележи и че евентуалните искове се явяват процесуално недопустими. Налице е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
4343/2020г. по описа на РРС. При предявен иск по чл.422 ГПК предмет на установяване и
признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение
право. Ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение, а ако то
не съществува, ще бъде отхвърлено със съдебното решение. Докато трае исковото
производство по предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422 от
ГПК, заповедта за изпълнение не изчезва от правния мир и продължава да съществува,
макар и без да е придобила изпълнителна сила /доколкото единственото основание за
обезсилването й е непредявяването на иска в срок/. С влизане в сила на съдебното решение,
в сила ще влезе и заповедта за изпълнение и със сила на пресъдено нещо ще бъде
установено наличието на задължението на длъжника, а ако бъде установено, че не е налице
задължение на длъжника то това ще бъде установено със сила на пресъдено нещо със
съдебното решение и искът по чл.422 от ГПК ще бъде отхвърлен. Поради това и за ищеца
липсва правен интерес от предявяване на осъдителен иск за същото вземане. При вече
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК липсва правен
интерес от водене на осъдителен иск за същото вземане и предявеният иск винаги следва да
се разглежда като установителна претенция. С оглед изложеното е налице липса на правен
интерес от воденето на осъдителни евентуални искове при наличието на вече издадена
заповед за изпълнение от страна на ищеца. Правният интерес от своя страна съставлява
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, което
положение, при вече издадена заповед за изпълнение, не се променя и предвид
алтернативния характер на заповедното спрямо общото исково производство. В случая с
оглед частичното уважаване на иска по чл.422 от ГПК ще се счита за признато със сила на
пресъдено нещо, че длъжникът има определено задължение към кредитора, поради което и
не е налице правен интерес за предявяването на евентуални осъдителни искове.
Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата с Тълкувателно решение №
4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по заповедното производство – ч.гр.дело № 4343/2020г. по описа на РРС,
разноски в размер на 25.00 лева – заплатена държавна такса за производството по делото и
50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 550.00 лева – заплатени
държавна такса за производството по делото, възнаграждение на вещото лице по съдебно-
почерковата експертиза и възнаграждение на назначения особен представител, както и
100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.422 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ИЛ. СТ. Ж., с ЕГН: **********, с
9
регистрирани постоянен и настоящ адрес: *** че дължи на “БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А, Франция” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14,
ЕИК *********, представлявано от заместник - управителя Димитър Димитров, сумите от
623.67 лева /шестстотин двадесет и три лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща
главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № CARD-15949735 от 18.06.2018г.; 129.75 лева /сто двадесет и
девет лева и седемдесет и пет стотинки/ – възнаградителна лихва за периода 01.08.2019г. до
07.01.2020г. и 36.00 /тридесет и шест/ лева – лихва за забава върху главницата за периода
07.01.2020г. до 17.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.09.2020г. до окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 4343/2020г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА ИЛ. СТ. Ж., с ЕГН: **********, с регистрирани постоянен и настоящ
адрес: *** да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Франция” чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.” клон България, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, ЕИК *********, представлявано
от заместник - управителя Димитър Димитров, сумата от 75.00 /седемдесет и пет/ лева -
направени по заповедното производство – ч.гр.дело № 4343/2020г. по описа на РРС,
разноски за заплатена държавна такса за производството по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ИЛ. СТ. Ж., с ЕГН: **********, с регистрирани постоянен и настоящ
адрес: *** да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Франция” чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.” клон България, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, ЕИК *********, представлявано
от заместник - управителя Димитър Димитров, сумите от 550.00 /петстотин и петдесет/ лева
- направени по настоящото дело разноски и 100.00 /сто/ лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Съобщението за изготвеното решение и препис от същото да се изпратят на
ответника чрез назначения му особен представител.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10