Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
26.08.2021
г. |
Град
|
Мездра
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
ІІ-ри граждански
|
състав |
||
|
|
|
|
|
|
|||
|
На |
|
|
Година |
|
|||
В публичното
заседание на 12.11.2020 год. в следния състав:
|
Председател |
ИВАН ВЪТКОВ
|
|
Съдебни
заседатели |
|
Секретар
|
Валя Пенова |
Прокурор
|
|
като разгледа докладваното от
|
Съдия ВЪТКОВ |
|
гражданско |
дело
номер |
1534 |
по описа за |
2019 |
година |
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
„Топлофикация –
Враца“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. Максим
Горки № 9, е предявила иск против Т.П.Т. ЕГН **********, с който ищецът моли
съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи
изпълнение по издадената по ч. гр. Дело № 2411/2019 г. по описа на ВрРС, Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 1504/21.06.2019 г., за сумата от 110.60 лв.
представляващи неизплатени суми за извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.06.2019 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски по
заповедното производство и разноски по настоящото дело.
В срока по чл. 131 ГПК от назначения особен представител на ответника е постъпил отговор, в който оспорва
иска. Твърди, че е изтекла погасителна давност.
Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ГПК.
Събрани са писмени доказателства.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства както и доказателствата по
приложеното ч. гр. д. № 2411/2019 г. на ВрРС, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. дело № 2411/2019 г. по описа
на ВрРС, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1504/21.06.2019 г., за сумата от 110.60 лв. представляваща неизплатени
суми за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.01.2008 г. до
30.04.2019 г., както следва:
За периода от 01.01.2008 г. – 30.04.2008 г. – 18.80 лв.; за периода от
01.05.2008 г. до 30.04.2009 г. – 30.40 лв.; за периода от 01.05.2009 г. до
30.04.2010 г. – 6.40 лв.; за периода от 01.05.2010 г. до 30.04.2011 г. – 6.40
лв.; за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2012 г. – 6.00 лв.; за периода от
01.05.2012 г. до 30.04.2013 г. – 6.00 лв.; за периода от 01.05.2013 г. до
30.04.2014 г. – 6.00 лв.; за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. – 6.00
лв.; за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. – 6.00 лв.; за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. – 6.00 лв.; за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. – 6.00 лв.; за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. – 6.60
лв.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по делото при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК,
поради което съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск за
установяване на вземането си, и в предвидения в чл. 415 ал. 1 от ГПК
едномесечен срок, заявителят - ищец е предявил настоящия иск против длъжника-ответник
по настоящото дело.
В исковата си молба ищецът твърди, че е ответникът е собственик на жилище с
адрес: гр. Враца, ул. „Втори юни” № 74, вх. А, ап. 9, и е потребител на
топлинна енергия по смисъла на §1, т. 42 от ДР на ЗЕ. Твърди, че за периода
01.08.2008 г. - 30.04.2019 г. от потребителите в сградата етажна собственост е
потребявана топлинна енергия, чието разпределение съгласно чл. 139 от ЗЕ се
извършва по системата за дялово разпределение при наличие на договор с лице
вписано в публичния регистър по чл. 139а. Сочи, че в настоящия случай на
16.09.2002 г. сградата - етажната собственост, в която се намира имота на
ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с „Нелбо инженеринг“ ООД, и по късно – на 26.09.2011 г. с
„Топлофикация - Враца” ЕАД, като на нея потребителите са заплащали такса за
извършване на услугата. Твърди още, че с влизане в сила на Наредба № 16 - 334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването §5 договорните отношения между
потребителите и търговците, извършващи услугата дялово разпределение на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост, се считат прекратени, като се
сключва договор между топлопреносното предприятие и лицето извършващо услугата
дялово разпределение и се забранява на търговците, извършващи дялово
разпределение, да събират такси за услугата, считано от отоплителен сезон
2007/2008 г. Твърди, че съгласно чл. 139в ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ, считано от
отоплителен сезон 2006/2007 г., топлопреносното предприятие е сключило договор
с търговеца, извършващ дялово разпределение при Общи условия, и е заплащало
вместо потребителите и цената за извършена услуга дялово разпределение.
Поддържа, че за процесния период за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия за имота ответникът му дължи цена както следва: За периода от 01.01.2008 г. – 30.04.2008 г. – 18.80 лв.; за
периода от 01.05.2008 г. до 30.04.2009 г. – 30.40 лв.; за периода от 01.05.2009
г. до 30.04.2010 г. – 6.40 лв.; за периода от 01.05.2010 г. до 30.04.2011 г. –
6.40 лв.; за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2012 г. – 6.00 лв.; за периода
от 01.05.2012 г. до 30.04.2013 г. – 6.00 лв.; за периода от 01.05.2013 г. до
30.04.2014 г. – 6.00 лв.; за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. – 6.00
лв.; за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. – 6.00 лв.; за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. – 6.00 лв.; за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. – 6.00 лв.; за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. – 6.60
лв.
По делото не е спорно, че ищцовото дружество "Топлофикация-Враца" ЕАД е топлопреносно предприятие и в това си
качество доставя топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване на потребителите на територията на гр. Враца при публично
известни Общи условия.
Видно е, от приложената на л. 51 по делото справка за
предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., че адресът, на
който се намира процесното жилище, съвпада с регистрирания постоянен адрес на
ответника.
Видно е, от протокол от 09.04.2002 г. от проведено
общо събрание на собствениците /възложители/ на адреса на жилищния блок,
потребители на топлинна енергия от Топлофикация, че събранието е взело решение
да се сключи договор с фирма "Топлоремонтстрой" ООД за доставка и
монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили.
Общото събрание е упълномощило лицето Цветан Петков
Цветковски да сключи договор с "Топлоремонтстрой" ООД за извършване
на услугата топлинно счетоводство. Към протокола е приложен списък Приложение 3
на собствениците /възложителите/, потребители на ТЕ, по взетото на Общото
събрание решение, неразделна част от протокола.
С протокол от проведено общо събрание на етажните
собственици на адреса на процесния имот е направен отказ от услугата дялово
разпределение с топлинния счетоводител, и е избрано ищцовото дружество да
извършва горната услуга.
Приет е по делото и договор от 30.06.2006 г. за
сътрудничество и лиценз, сключен между "Бруната България" ООД и
"Топлофикация - Враца" ЕАД, за доставка на специализиран софтуер за
дялово разпределение.
Представено е удостоверение за регистрация №
Р-22-1/30.07.2008 г., от което се установява, че ищецът "Топлофикация –
Враца" ЕАД е вписано в публичния регистър на Министерството на икономиката
и енергетиката на лицата, извършващи услугата дялово разпределение и има право
да предоставя тази услуга съгласно изискванията на Закона за енергетиката и
Наредба № 16-334 за топлоснабдяването с уреди "Brunata" и
"Simens".
От приетите по делото 6 броя утвърдени от ищцовото
дружество справки за размера на таксите за услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, предлагана от "Топлофикация Враца" ЕАД /л. 32 - 37/,
се установява, че в периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2018 г. цената за
услугата е била 2.00 лв. за партида на година и 4.00 лв. на уред за дялово
разпределение /вкл. водомер за топла вода/ за година, но не повече от 20.00
лева с ДДС на партида на година.
По делото е приета и справка за неплатени фактури и
дължими лихви от ответника, издадена от ищцовото дружество /л. 10/, от която се
установява, че ответника дължи такса за топлинно счетоводство, за периоди, както
е по исковата молба, посочени по-горе.
За
установяване правата и задълженията на страните по делото са приложени относимите за процесния период Общи условия (ОУ) на договорите за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация Враца" ЕАД на
потребители в гр. Враца, одобрени с Решение № ОУ-004/07.01.2008 г. на ДКЕВР.
Установи се също, от представените с исковата молба копия от страници на
вестници, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани, съгласно чл. 150 ал. 2 от
ЗЕ, в един централен и един местен всекидневник - във вестник "24
часа", в бр.24 от 25.01.2008 г. и във вестник "Шанс Експрес" –
ежедневник за Враца и региона, в бр.10 от 16.01.2008 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира следното от правна страна:
С иска по чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването
на вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезите на
подадено възражение от страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, или когато съдът е
отказал да издаде заповед за изпълнение (чл. 415 ал. 1 ГПК). В това
производство по същество се установява дали вземането съществува и дали е
изискуемо.
За уважаването на иска с правно основание чл. 422 ал.
1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД вр. чл. 139 ЗЕ, ищецът трябва да
установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: 1. че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че
се намира в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към
топлопреносната мрежа; 2. че за процесния период между ищеца и ответника е
съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка на топлинна
енергия при общи условия, по което ответникът е имал качеството на потребител,
респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди; 3. че през исковия период
ищецът реално е доставял топлинна енергия в сградата, в която се намира
жилището на ответника; 4. начина на извършване на дяловото разпределение на
топлинната енергия и дела на ответника; 5. стойността на услугата дялово
разпределение и изплащането й от ищеца на лицето, извършващо тази услуга. При
доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяването
на задълженията към ищеца.
По делото не се спори, че между страните съществува
облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, по
силата на което ответникът се явява потребител на топлинна енергия за битови
нужди и като такъв дължи заплащане на същата.
Съгласно чл. 150 ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия;
отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване,
прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп
до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления и пр. Топлопреносните предприятия задължително публикуват
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите (ал.2). В ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в
срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и
приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата
водят до извода, че не съществува задължение за сключване на изрични писмени
договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна
енергия за битови нужди или изрично приемане на общите условия от последните
като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на
топлинна енергия. Фактът на притежаване на правото на собственост върху
самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда -
етажна собственост, е достатъчен, за да направи собственика потребител (клиент)
на топлинна енергия за битови нужди и за възникването на облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия. Следователно това
правооотношение възниква по силата на самия закон и Общите условия и обвързва
потребителя с въведените в тях права и задължения.
По делото не са ангажирани доказателства ответникът да
е упражнил правата си по чл. 150 ал. 3 от ЗЕ, поради което съдът приема, че в
отношенията между страните са приложими действащите за процесния период Общи
условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация Враца" ЕАД на потребители в гр. Враца, одобрени с
Решение № ОУ-004/07.01.2008 г. на ДКЕВР. Посочените Общи условия уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост
"продавач" и всички потребители/клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, наричани за краткост "купувач/и", присъединени към
топлоснабдителната мрежа на територията на гр. Враца, и са издадени на основание
чл. 150 от ЗЕ. При извършена проверка на процесните Общи условия съдът не
констатира наличието на неравноправни клаузи в тях, като от ответника не са
наведени и конкретни доводи и възражения за наличието на такива, които изрично
да бъдат обсъдени.
Предвид изложеното следва да се приеме, че по силата
на закона между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало от
неформален договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, чието
съдържание е установено в Общите условия, като отношенията им в процесния
период се регулират от ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
В конкретния случай искът е предявен за сума,
представляваща цена на услугата дялово разпределение, която според изложените в
исковата молба твърдения е заплатена от ищеца "Топлофикация-Враца"
ЕАД на топлинния счетоводител вместо ответника Т., поради което същият дължи нейното
възстановяване на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал. 1 от ЗЕ
разпределението на топлинна енергия в сграда-етажна собственост, в каквато
безспорно се намира и жилището на ответника, се извършва по система за дялово
разпределение. Установи се, от приетите по делото доказателства, че в
изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира
процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия от 28.08.2002 г. с "Топлоремонтстрой"
ООД. Впоследствие, на основание чл.
139в, ал.1 от ЗЕ е сключен договор между "Топлофикация-Враца" ЕАД и "Топлоремонтстрой"
ООД за сътрудничество и лиценз. Следователно от модел на преки договорни
отношения между потребителите и
избраното от тях дружество за дялово разпределение е настъпило преминаване към
модел, при който топлофикационното дружество сключва договор с дружествата за
дялово разпределение при общи условия, одобрявани от КЕВР. Съгласно чл. 61 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, дяловото разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда в режим на етажна
собственост, се извършва възмездно. Цената на услугата дялово разпределение се
посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговецът,
извършващ дяловото разпределение - чл. 139в ал. 3 т. 4 ЗЕ и по силата на тези
договорни взаимоотношения цената на услугата се заплаща от топлофикационното
дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение.
В настоящия случай задължението на потребителя на
топлинна енергия за възстановяване на сумите, заплатени от топлофикационното
дружество за услугата дялово разпределение, възниква на основание клаузите на
чл. 13,ал. 1 т. 1 и чл. 29 ал. 4 от Общите условия, предвиждащи задължение на
купувача по договора за продажба на топлинна енергия за заплащане както на суми
за консумирана топлинна енергия, така и цената на услугата дялово
разпределение, съгласно общи условия на договорите между
"Топлофикация-Враца" ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ.
Установи се по делото, че услугата дялово
разпределение на ТЕ е реално осъществена през процесния период, както и че
ищецът е заплатил цената й на търговеца, извършващ услугата дялово
разпределение.
С оглед на изложеното се налага извода, че за
ответника е възникнало задължение по силата на закона и Общите условия на
ищцовото топлофикационно дружество да заплаща на последното цената на услугата
дялово разпределение или ответника дължи на ищеца сумата 110.60 лв. за исковия
период.
С отговора на исковата молба особеният представител на
ответника е направил правопогасяващо възражение, че вземанията на ищеца за
услугата дялово разпределение са погасени по давност. Поддържа възражението и в съдебно заседание.
Възражението е основателно отчасти.
Съгласно разпоредбата на чл. 111 б. "в" ЗЗД,
с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания,
каквито са и задълженията към ищеца за заплащане на стойността на услугата
дялово разпределение. Съдебната практика е уеднаквена в Тълкувателно решение №
3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГК на ВКС, относно
понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111 б.
"в" от Закона за задълженията и договорите, което се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Плащането на стойността на услугата дялово
разпределение е периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. "в" ЗЗД.
Според чл. 114 ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, като при срочните задължения
/каквито са процесните/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. В чл. 32 ал. 1 от Общите условия е предвидено, че купувачите са
длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са
възникнали като срочни – както вече бе отбелязано, според общите условия
месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от
претендираните от ищцовото дружество суми, касаещи процесния период,
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното
заплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 116 б. "б"
от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск. Разпоредбата на чл. 422 ал.
1 от ГПК предвижда, че искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл. 415 ал. 4 от ГПК за депозиране на възражението.
Исковата молба по чл. 422 от ГПК има правните последици на прекъсване на
погасителната давност на основание чл. 116 б. "б" от ЗЗД. По
силата на чл. 422 ал. 1 от ГПК погасителната давност се счита прекъсната от
датата на подаване на заявлението в заповедното производство – /така т. 9 от ТР
от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС/.
С оглед липсата на твърдения и доказателства за
спиране или прекъсване на давността преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, съдът приема за погасени по давност всички вземания,
чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 19.06.2019
г., с който момент законът свързва настъпването на последиците на подаване на
исковата молба, т. е. преди 19.06.2019 г., а такива са претендираните вземания
за заплащане на услугата дялово разпределение за периода 01.01.2008 г. –
30.04.2016 г., чиито размер възлиза на сумата 24, 00 лв. Доколкото падежът на
задължението настъпва след края на всеки отоплителен сезон – след 30.04. на
съответната календарна година, то претенцията за отоплителен сезон 01.05.2016
г. – 30.04.2017 г. не е погасена по давност, защото падежът за плащане на
стойността на услугата за този сезон е настъпил след 30.04.2017 г. Не са
погасени по давност и сумите за отоплителни периоди 01.05.2017 г. – 30.04.2018
г. и 01.05.2018г. - 30.04.2019г.
По горните съображения, предявените искове следва да
се уважат за сумата 18.60 лв., представляваща незаплатени суми за услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за жилище на адрес гр. Враца, ул. „Втори юни”
№ 74, вх. А, ап. 9, формирана както следва по периоди и размери: за отоплителен
период 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. – 6.00 лв., за периода 01.05.2017 г. -
30.04.2018 г. – 6.00 лв. и за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. – 6.60 лв.,
като за разликата до пълния предявен размер от 110.60 лв., съответно за
отоплителни периоди 01.01.2008 г. – 30.04.2008 г. –
18.80 лв.; за периода от 01.05.2008 г. до 30.04.2009 г. – 30.40 лв.; за периода
от 01.05.2009 г. до 30.04.2010 г. – 6.40 лв.; за периода от 01.05.2010 г. до
30.04.2011 г. – 6.40 лв.; за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2012 г. – 6.00
лв.; за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2013 г. – 6.00 лв.; за периода от
01.05.2013 г. до 30.04.2014 г. – 6.00 лв.; за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2015 г. – 6.00 лв.; за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. – 6.00
лв., исковете са неоснователни, и следва да се отхвърлят
като погасени по давност.
По разноските:
Съгласно т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415
ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
От страна на ищеца са
представени доказателства за направени разноски за държавна такса в размер 75
лв. Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, което съдът
определя в размер на 100 лв., съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП
във вр. с чл. 23 т. 2 НЗПП. Претендира и 300 лв. внесен депозит за особен
представител. Общо разноските на ищеца в исковото производство са 475.00 лева, от
които следва да се присъдят 80.00 лв., по компенсация, съгласно уважената част
от иска.
В заповедното
производство са направени разноски от 25.00 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, от които следва да се присъдят 12.60 лв., също
по компенсация, съгласно уважената част от иска.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на Т.П.Т. ЕГН **********, че същия дължи изпълнение на “Топлофикация
– Враца“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. Максим
Горки № 9, по издадената по ч. гр. дело № 2411/2019 г. по описа
на ВрРС, Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1504/21.06.2019
г., за сумата от 18.60 лв., представляваща представляваща незаплатени суми за услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за жилище на адрес: гр. Враца, ул. „Втори юни” № 74, вх. А, ап. 9, формирана както следва по
периоди и размери: за отоплителен период 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. – 6.00
лв., за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. – 6.00 лв. и за периода
01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. – 6.60 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от 18.60 лв. до окончателното и изплащане, считано от 19.06.2019 г.,
като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата от 18.60 лв. до пълния
предявен размер от 110. 60 лв., съответно за
отоплителни периоди 01.01.2008 г. – 30.04.2008 г. –
18.80 лв.; за периода от 01.05.2008 г. до 30.04.2009 г. – 30.40 лв.; за периода
от 01.05.2009 г. до 30.04.2010 г. – 6.40 лв.; за периода от 01.05.2010 г. до
30.04.2011 г. – 6.40 лв.; за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2012 г. – 6.00
лв.; за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2013 г. – 6.00 лв.; за периода от
01.05.2013 г. до 30.04.2014 г. – 6.00 лв.; за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2015 г. – 6.00 лв.; за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. – 6.00
лв., като
погасени по давност.
ОСЪЖДА Т.П.Т. ЕГН **********, да заплати на “Топлофикация
– Враца“ ЕАД, ЕИК *********,
направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 12.60
лв.
ОСЪЖДА Т.П.Т. ЕГН **********, да заплати на “Топлофикация
– Враца“ ЕАД, ЕИК *********,
направените деловодни разноски в исковото производство в размер на 80.00 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен
срок от съобщението до страните.
Районен съдия: