РЕШЕНИЕ
№ 4356
гр. Пловдив, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330110687 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС и чл. 51, ал. 1 ЗУЕС,
във вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС по искова молба на „АГЕНЦИЯ МОНК“ ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж. к. “Тракия“, ул.“Григор
Божков“ № 8, ап. 4, представлявано от В. Ж. чрез адв. М. против В. М. М., ЕГН **********
с постоянен адрес: гр. ************************** за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 124.00 /сто двадесет и четири/лева, - месечна такса -
поддръжка от месец март 2019 г. до месец декември 2019г. по 14 лева и 14 лв. разход за
поставяне на чип система на входната врата; сумата от 66.00 / шестдесет и шест/лева,
месечна такса поддръжка от месец януари 2020г. до месец юни 2020г. включително по 14
лева. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на апартамент №*-самостоятелен
обект в к-с „*******“, ул. „****“, №** вх. *, с обща площ от 52.04 кв. м от **********г. На
Общото събрание на собствениците на вх. * в комплекса на *********г., ищеца е избран за
управление и поддръжка на общите части. На *******г. е подписан договор между
Управителя на етажната собственост и „АГЕНЦИЯ МОНК“ ЕООД. На събранието от
*******г.е взето решение месечна такса за покриване разходите за управлението и
обикновената поддръжка на комплекса да е в размер на 14 лева за самостоятелен обект в
сградата, дължима до 10 число на текущия месец по банкова сметка на управляващото
дружество или чрез системата на Изи Пей посредством предоставен код. Ответника не е
изпълнявал задълженията си. Многократно е бил уведомяван и приканван за това.
1
Вземането е притендирано по реда на чл. 410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение по
ч. г. д. 13385/2020 г. на ПРС срещу, която в срок е постъпило възражение от длъжника.
В предоставения срок за отговор е постъпил такъв, в който се оспорва иска. Отрича се
избора на ищеца за домоуправител и определяне на сумата от 14 лв. за такса за поддръжка.
Заявява се нелегитимност на проведеното ОС на ******** г. и недействителност на
сключения договор за поддръжка и управление. Към момента на депозиране на заявлението
дружеството вече, не е било управител.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложените писмени доказателства- оферта (лист **-** от делото), протокол от
******* г., договор за поддръжка и управление на ЕС от *******г. е видно, че ищеца е
предложил на ЕС на ул. *** № ***в гр. П. да извършва управление и поддръжка на общите
части при заплащане на месечна сума от всеки собственик на апартамент от 13,50-14 лв. На
******* г. ищеца е избран за домоуправител на ЕС на ул. *** № ** в гр. П., включваща **
апартамента, като със същия да се сключи договор при редуциране на таксите и договора да
се подпише поне от двама от членовете на УС. На ******* г. е сключен договор между
страните за осъществяване на поддръжка и управление на ЕС от страна на „Агенция Монк“
ЕООД, подписан от Д. Д. и С. М. Съобразно същия собственик на имот в ЕС дължи
заплащане на месечна такса от 14 лв. за покриване на разходите за управление и обикновена
поддръжка на комплекса.
От изготвеното заключение от****** г. по извършената СПЕ е видно, че в договора от
******* г. подписа на лицето С. М. е изпълнен на ръка, но не от него. Подписа на Д. Д. не е
положен на ръка, а е пренесен с техническо средство.
От представения протокол от ****** г. е видно, че срешение от ******* г. домоуправителя
на ЕС е сменен.
От приложеното ч. г. д. 13385/2020 г. е видно, че вземанията са притендирани по чл. 410 от
ГПК и срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради постъпилотовъзражение по 13385/2020 г. на ПРС е налице правен интерес от
предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК.
Уважаването на предявения иск съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗУЕС
налага устанонвяване на факт, че ответника е собственик на обект в процесната ЕС. Такива
доказателства не се представят от страна на ищеца. Независимо от това, доколкото не се
отрича изрично това обстоятелство от ответницата и от същата се ангажират доказателства,
сочещи участието и в общи събрания на ЕС съдът намира, за доказано, че М. попада в кръга
на собственици на обести в ЕС на ул. *** № ** в гр. П. и съотвено е задължена да заплаща
разходите за нейното управление, поддръжка и ремонти.
2
Тъй като предмет на притенцията на ищаца са два вида вземания –за месечна такса за
покриване разходите за управлението и обикновената поддръжка на комплекса и за разход за
поставяне на заключваща система, същия при условията на пълно и главно даказване следва
да установи размера на дължимата месечна такса от ответницата, както и взето решение от
членовете на ЕС за поставяне на заключващата система, нейната стойност, монтаж на
устройството, заплащане на цената.
По повод определяне размера на задължението на ответницата за месечна такса за
управление и поддръжка на общите части ищаца е ангажирал единствено писмено
доказателство-договор, сключен между него и представители на ЕС въвеждащ задължение
за всеки собственик за заплаща месечно такса от по 14 лв., което съответства и на
депозиранато от него предварителна оферта. Тъй като в предхождащото го общото събрание
е взето решение за намаляване на таксата, както и за подписване на съглашението от поне
двама членове на управилетния съвет на ЕС, а от договора се установява, че корекция не е
нанесена и от заключението по извършената СПЕ, което се кредитира изцяло от съда ка то
компетентно изготвено се установява, че подписите за членовете на УС на ЕС не са
положени от тях, съдът намира, че не е налице валидно изразена воля от страна на ЕС за
дължимост на такса от 14 лв. месечно. Това е пречка да се приеме, че процесния договор има
действие между страните по него и поражда права и задължения за тях. Ето защо не е
налице основание за притендиране от ответницата на сумата от 124 лв. - месечна такса за
поддръжка от месец март 2019 г. до месец декември 2019 г. и 66 лв. месечна такса
поддръжка от месец януари 2020г. до месец юни 2020 г. включително по 14 лева на месец.
По отношение притендираната сума от 14 лв. разход за поставяне на чип система на
входната врата съдът намира, че липсата на ангажирани доказателства за взимане на
решеине на ОС на собствениците са поставяне на такъв механизам, оферта, документи за
заплатена стойност и протокол за монтаж е пречка да се приеме, че посочения разход е
осъществен и подлежи на заплащане от собственика.
Предвид изложеното съдът намира, че ищеца не е доказал съществуването на вземанията си
по основание и размер, поради което иска по чл. чл. 422 от ГПК следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника следва да се
присъдят притендираните такива в размер от 100 лв. за възнаграждение на вещо лице и 780
лв. за възнаграждени на адвокат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АГЕНЦИЯ МОНК“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ж. к. “Тракия“, ул.“Григор Божков“ № 8, ап. 4,
представлявано от В. Ж. чрез адв. М. против В. М. М., ЕГН ********** с постоянен адрес:
гр. *************** иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
3
от 124.00 /сто двадесет и четири/лева, - месечна такса -поддръжка от месец март 2019 г. до
месец декември 2019 г. по 14 лева и 14 лв. разход за поставяне на чип система на входната
врата; сумата от 66.00 / шестдесет и шест/лева, месечна такса поддръжка от месец януари
2020г. до месец юни 2020г. включително по 14 лева. за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13385/2020 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ МОНК“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ж. к. “Тракия“, ул.“Григор Божков“ № 8, ап. 4, представлявано от В. Ж. да
заплати на В. М. М., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Пловдив, к-с „*********“, ул.
„**“ № **, вх. *, ет. *, ап. * сумата от 880 (осемстотин и осемдесет) лв. за разноски за
производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
датата на връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
4